Р      Е      Ш      Е      Н     И    Е

                                 № 260025

                              гр.П., 22.02.2021г.

                                  

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на осемнадесети  януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                           ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

                                                           

 

при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА

в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 464/2020г. по описа на съда

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

         С Присъда № 41/16.06.2020г., постановена по НОХД № 934/ 2019г. по описа на ОС – Пловдив, подсъдимият С.М.С. е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от м. септември 2009г. - 14.09.2010г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, като управител на "Т." ЕООД, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М. ***, управител на "Р." ЕООД гр. П., като помагач за 3 данъчни периода - м.09, м.10 и м. 11.2009г. и И.И.К. ***, управител на "Д." ЕООД гр. П., като помагач за 2 данъчни периода - м.09 и м. 12.2009 г., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за "Т." ЕООД в особено големи размери - 370338,08 лв., в това число - 273867,03 лв., дължим ДДС по ЗДДС за 11 данъчни периода /м. 09, 10, 11 и 12.2009 г. и месеците от 02 до 08, вкл. 2010 г./ и дължим годишен корпоративен данък за 2009 г. по ЗКПО - 96471,05 лв., като: потвърдил неистина в подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис от упълномощеното лице Е.А.Ш., управител на "К." ЕООД, справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството, чрез несъзнаваното участие на упълномощеното лице Е.А.Ш., управител на "К." ЕООД, съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри, а именно дневници за покупките по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, приспаднал неследващи се данъчни кредити и потвърдил неистина в подадена декларация по чл.92 от ЗКПО, за което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За ВИНОВЕН е признат и подсъдимият Й.В.М., за в това, че през периода от м. септември 2009г. - 10.12.2009г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на "Р." ЕООД гр. П., в съучастие като помагач, умишлено улеснил /чрез съставяне и набавяне на 40 бр. фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД гр. П., в които били отразени недействителни сделки/, С.М.С. като извършител, в качеството му на управител на "Т." ЕООД с ЕИК ***, гр.Р., да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 124599,43 лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 3 данъчни периода /м. 09, м.10 и м. 11.2009 г./, като: потвърди неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството да състави и използва документи с невярно съдържание - отчетни регистри, а именно дневници за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които да отрази данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и да приспадне неследващи се данъчни кредити, за което и на основание чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК е осъден на  ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият И.И.К. е признат  за ВИНОВЕН в това, че през периода от 02.09.2009г. - 13.01.2010 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на "Д." ЕООД гр. П., в съучастие като помагач, умишлено улеснил /чрез съставяне и набавяне на 25 бр. фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД гр. П., в които били отразени недействителни сделки/, С.М.С. като извършител, в качеството му на управител на "Т." ЕООД с ЕИК ***, гр.Р., да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 66723,84 лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 2 данъчни периода /м. 09 и м.12.2009 г./, като потвърди неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството да състави и използва документи с невярно съдържание — отчетни регистри, а именно дневници за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които да отрази данъчните фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и да приспадне неследващи се данъчни кредити, за което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК са кумулирани наложените на подсъдимия И.И.К. наказания по НОХД № 394/2013 г. на ОС - С.З., НОХД № 212/2015 г. на РС С.З., НОХД № 345/2014 г. на РС Бяла, НОХД 11/2019г на ОС - С.З. и НОХД 357/2019г на Специализиран наказателен съд – София, като е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.24 от НК е увеличено с ЕДНА ГОДИНА, а определеното общо най – тежко и увеличено наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е постановено да се търпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

От наказанието, на основание чл. 25, ал.2 от НК са приспаднати изтърпените части от наказанията, постановени по включените във съвкупността присъди, както и времето, през което подсъдимият И.И.К. е бил с мярка за неотклонение  „Домашен арест“ и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.

 

           На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД 363/2006г на ОС-С.З. - лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, като на основание чл. 25, ал.2 от НК  е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД 363/2006г на ОС-С.З. за периода 12.05.2016г- 24.08.2017г. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието на НОХД 1297/2009г на РС-С.З. - глоба в размер на 2000лв. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото деловодни разноски, присъдени в полза на ОСС гр. П. и Окръжен съд – Пловдив.

          Присъдата е атакувана единствено от подсъдимия И.К. – лично, чрез изготвена саморъчно жалба, и чрез подадена от защитника му – адв.И., жалба. Подсъдимият се оплаква от присъдата в частта й относно приложението на чл.24 от НК и моли в тази част тя да се отмени, а адв. И. твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила за оценка на доказателствата по делото и на материалния закон, а наложеното с нея наказание счита за явно несправедливо.

          В съдебно заседание подсъдимият К. и защитника му се обединяват във виждането, че неправилна е присъдата единствено по отношение на приложението на чл.24 от НК и молят в тази част да се отмени, като не се поддържат останалите оплаквания срещу съдебния акт, отразени в жалбата, подадена от адв. И..

Известно колебание проявиха другите двама подсъдими - С. и М., които не са обжалвали присъдата, по отношение на упражняване на правото да се присъединят към депозираната от съучастника им въззивна жалба, като в съдебно заседание на 08.01.2021г., лично и чрез защитниците си, заявиха, че не желаят да се присъединяват към жалбата на подс. К., а намират присъдата за правилна и справедлива спрямо тях и предлагат да се потвърди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че депозираната от подсъдимия И.К. жалба, в поддържаната и от него,  и от защитника му част – за отмяна на приложението на чл.24 от НК, е основателна и следва да се уважи, а в останалата й част присъдата, като правилна и законосъобразна, предлага да се потвърди.

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

         Жалбата на подсъдимия К. е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана е в преклузивния срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е ОСНОВАТЕЛНА в контекста на аргументацията, изложена в нея и в съдебно заседание.

 

   За да постанови атакувания съдебен акт, ОС – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка :

Търговското дружество "Т." ЕООД с ЕИК по Булстат *** било вписано в търговския регистър с Решение № 6358 от 05.09.2003г. по ф.д. № ***г. на ОС-Пловдив, като едноличен собственик на капитала и управител било лицето Г.Е. Г.. На 23.10.2003г. дружеството било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. С Решение № 4503 от 13.07.2005 г. по ф.д. № ***г. на ОС - Пловдив, дружеството било преобразувано в ООД, а като собственици с равни дялове били вписани Г.Е. Г. и подс. С.М.С. /том 8, л.23 от ДП/. С Решение № 9933 от 26.11.2007 г. по ф.д. № ***г. на ОС - Пловдив дружеството отново било преобразувано в ЕООД, а като едноличен собственик на капитала и управител на същото бил вписан подс.С.С.. Седалището на дружеството било в гр.Р., обл.П. Подс.С. останал собственик на дружеството Т. ЕООД до 01.02.2011г, когато прехвърлил  дяловете на дружеството на свой близък св.И. Х.П.. Освен прехвърляне на дяловете, подс.С. не предал нищо друго на новия собственик- нито стоки, нито счетоводни документи. Въпреки прехвърляне на собствеността на дружеството подс.С. продължил да разполага с представителна власт от името и за сметка на това дружество, като пълномощник на новия собственик -св.Попов.

През 2009г. основната дейност на "Т." ЕООД била производство и търговия със зърно, плодове, строителни материали и препарати. Подс.С., като управител на  "Т." ЕООД организирал и ръководил дейността на дружеството, съгласно чл.141 ал.1 от Търговския закон, което той следвало да извършва съобразно закона и решенията на общото събрание.  Подс.С. бил наясно с разпоредбите на ЗДДС относно данъчния кредит и правото на приспадането му по чл.68 ал.1 от ЗДДС, а именно, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон от получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, както и правото на регистрираното лице по чл.69 ал. 1, т.1 от ЗДДС да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистриран по ДДС му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки и услуги се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Подс.С.С. знаел, че по силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и на чл. 113 ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС водят задължително аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които пък следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на правилника за прилагането му. Подсъдимият бил наясно, че съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС. Дружеството било обслужвано счетоводно от главен счетоводител св.Е.Ш., собственик на счетоводна къща „К.” ЕООД, с офис в гр. П., както и от св.М. Г., оперативен счетоводител в същата счетоводна къща. Подс.С.С. с пълномощно от 15.12.2008г., с нотариална заверка на подписа /т.2, л.172 и т.15, стр.195/, упълномощил в качеството си на управител на "Т." ЕООД св.Е.Ш. да го представлява пред НАП за подаване, получаване и подписване на декларации. Самото оперативно отразяване на счетоводните документи на дружеството „Т.” в счетоводното отчитане на същото се извършвало от св.М. Г.. При осъществяване на дейността си по счетоводно обслужване на дружеството „Т.” св.Ш. контактувала лично с подс. С., като лично той или от негово име чрез други лица, до второ-трето число на всеки месец, представял за осчетоводяване в кантората й първичните счетоводни документи от предходния месец. На база на подадените от подс.С. документи св.Ш. и св.Г. съставяли дневниците за продажби и покупки, представляващи счетоводните регистри на дружеството и справките-декларации /СД/ по ЗДДС на дружеството. След това св.Ш., въз основа на упълномощаването й от подс.С.С., подавала посочените счетоводни регистри и справки - декларации пред ТД на НАП гр. П. на електронен носител, подписани  с регистриран от нея  електронен подпис.

Подс.С.С., в качеството си на управител на "Т." ЕООД, решил да намали дължимия от дружеството данък върху добавената стойност /ДДС/ като завиши  размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит, без реално такива доставки да са били осъществени. Подс.С. бил наясно, че за да постигне целта си и да упражни право на приспадане на данъчен кредит трябва да изпълни условието на чл.71 т.1 от ЗДДС, а именно да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от същия закон, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които "Т." ЕООД е получател. С оглед на това изискване на закона, за да изпълни целите подс. С. трябвало да се снабди с фактури за извършени мними доставки на стоки или услуги към "Т." ЕООД, издадени от търговец, регистриран по ДДС, които да бъдат включени в дневника за покупките на дружеството "Т." ЕООД. И така, за

1.Данъчен период м. септември 2009 г.

През м. септември 2009 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 544070,65 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 108814,15 лв.

Подс.С. и подс.К. имали общ познат - св.И. П., чрез който се свързали помежду си през м. август 2009г. Целта на познанството им било  изпълнение на решението на С. за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС. Подс.К. като управител на "Д." ЕООД гр. П. искал да помогне на подс.С. да реализира намеренията си като му предостави фактури за фиктивни доставки към "Т." ЕООД. В изпълнение на уговореното помежду им през месец септември 2009 г.  подс.И.К. съставил общо 19 броя фактури за неосъществени доставки на стоки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, към "Т." ЕООД, а именно фактури с номера:

498/02.09.2009 г. с дан. основа 8971,84 лв. и начислен ДДС - 1794,37 лв.; 499/03.09.2009 г. с данъчна основа 10346,32 лв. и начислен ДДС - 2069,26 лв., двете с предмет на доставка винкел; 500/04.09.2009 г. с данъчна основа 12964,94 лв. и начислен ДДС - 2592,99 лв., с предмет на доставка ламарина; 501/05.09.2009 г. с данъчна основа 10039,86 лв. и начислен ДДС - 2007,97 лв., с предмет на доставка П-образен профил; 502/06.09.2009 г. с данъчна основа 10388,70 лв. и начислен ДДС - 2077,74 лв., с предмет на доставка П-образно; 503/07.09.2009 г. с данъчна основа 12652,62 лв. и начислен ДДС - 2530,52 лв., с предмет на доставка ламарина; 504/08.09.2009 г. с данъчна основа 8757,75 лв. и начислен ДДС - 1751,55 лв., с предмет на доставка арматурно желязо; 505/09.09.2009 г. с данъчна основа 8880,75 лв. и начислен ДДС - 1776,15 лв., с предмет на доставка арматурно желязо; 506/10.09.2009 г. с данъчна основа 9965,44 лв. и начислен ДДС - 1993,09 лв., с предмет на доставка винкел; 507/11.09.2009 г. с данъчна основа 10651,86 лв. и начислен ДДС - 2130,37 лв., с предмет на доставка П-образно; 508/12.09.2009 г. с данъчна основа 13795,76 лв. и начислен ДДС - 2759,15 лв., с предмет на доставка ламарина; 509/13.09.2009 г. с данъчна основа 8134,50 лв. и начислен ДДС - 1626,90 лв., с предмет на доставка арматурно желязо; 511/15.09.2009 г. с данъчна основа 8688,00 лв. и начислен ДДС - 1737,60 лв., с предмет на доставка арматурно желязо; 512/16.09.2009 г. с данъчна основа 15513,52 лв. и начислен ДДС - 3102,70 лв., с предмет на доставка ламарина; 514/20.09.2009 г. с данъчна основа 18791,66 лв. и начислен ДДС - 3758,33 лв., с предмет на доставка ламарина; 442/27.09.2009 г. с данъчна основа 6589,40 лв. и начислен ДДС - 1317,88 лв., с предмет на доставка винкел; 444/28.09.2009 г. с данъчна основа 6481,54 лв. и начислен ДДС - 1296,31 лв., с предмет на доставка П-образен профил; 445/29.09.2009 г. с данъчна основа 6734,40 лв. и начислен ДДС - 1346,88 лв., с предмет на доставка ламарина черна; 447/29.09.2009 г. с данъчна основа 40653,32 лв. и начислен ДДС - 8130,66 лв., с предмет на доставка винкел, ламарина, П-образен профил.

Издадените от подс.И.К. фактури с невярно съдържание за този отчетен период били с данъчна основа с общ размер от 229002,18 лв. и начислен ДДС в общ размер от 45800,42 лв. За да предадат достоверност на сделките отразени в посочените фактури, подсъдимите И.К. и С.С. подписали към същите приемо-предавателни протоколи с невярно съдържание за предаване на посочените в тях стоки. Такова предаване на стоки помежду им, в качеството им на търговци, не било осъществено

Също така подс.С.С., чрез подс.И.К., се свързал с подс.Й.М., който бил управител на "Р." ЕООД гр. П.. Подс.М. не осъществявал реална търговска дейност чрез посоченото дружество, но се съгласил да издаде фактури за мними доставки на стоки към "Т." ЕООД, за да спомогне действията на подс.С. като управител на "Т." ЕООД да избегне установяването и плащането на действителния ДДС на същото търговско дружество. Така, въпреки че между "Р." ЕООД и "Т." ЕООД нямало реално осъществени търговски сделки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, през м. септември 2009 г. подс.Й.М. съставил общо 10 броя фактури, както следва:

77/17.09.2009 г. с дан. основа 30150,90 лв. и начислен ДДС - 6030,18 лв.; 78/18.09.2009 г. с дан. основа 30285,84 лв. и начислен ДДС - 6057,17 лв.; 79/19.09.2009 г. с дан. основа 30364,23 лв. и начислен ДДС - 6072,85 лв.; 80/20.09.2009 г. с дан. основа 31303,35 лв. и начислен ДДС - 6260,67 лв.; 81/21.09.2009 г. с дан. основа 30893,07 лв. и начислен ДДС - 6178,61 лв.; 83/22.09.2009 г. с дан. основа 31054,92 лв. и начислен ДДС - 6210,98 лв.; 84/23.09.2009 г. с дан. основа 31324,80 лв. и начислен ДДС - 6264,96 лв.; 85/24.09.2009 г. с дан. основа 32315,40 лв. и начислен ДДС - 6463,08 лв.; 86/25.09.2009 г. с дан. основа 32149,65 лв. и начислен ДДС - 6429,93 лв. и 87/26.09.2009 г. с дан. основа 31614,77 лв. и начислен ДДС - 6322,95 лв., всички с предмет на доставка царевица.

Издадени от подс.М. фактури с невярно съдържание за този отчетния период септември 2009г били с данъчна основа с общ размер от 311456,93 лв. и начислен ДДС в общ размер от 62291,38 лв. Тези фактури на подс.Й.М. предал подс.И.К., който пък от своя страна ги предал на св.В.В., заедно с посочените по-горе фактури, които бил издал лично, като представляващ дружеството „Д.”. Св.В. бил първи братовчед на подс.С.С. и често пътувал до гр.С.З., където живеел подс.К.. След като получил фактурите от подс.К., св.В. ги предал на подс.С.С., който ги подписал като получател.

По неустановен по делото начин подс.С. се снабдил и с фактура № 444/29.09.2009 г. с данъчна основа 2560 лв. и начислен ДДС — 512 лв., с предмет на доставка транспортна услуга, издадена от "К." ЕООД гр. П., с управител св.Т.С.. Такава услуга реално не била осъществена от посоченото дружество доставчик, но подс.С. решил да използва фактурата за намаляване на дължимия ДДС от "Т." ЕООД.

В началото на м. октомври 2009г така описаните фактури за данъчен период м.септември 2009г., отразяващи нереални доставки и услуги, били предадени от името на подс.С.С. в качеството му на управител на „Т." ЕООД на счетоводната кантора на св.Е.Ш., без той да уведоми нея или оперативния счетоводител М. Г., обслужвала счетоводно „Т.” ЕООД, че по същите няма реално извършени доставки. Посочените по-горе 19 бр. фактури с издател "Д." ЕООД, 10 бр. фактури с издател "Р." ЕООД и цитираната 1бр. фактура с издател "К." ЕООД били въведени в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. септември 2009г. Впоследствие от счетоводното дружество обслужвало "Т." ЕООД била съставена и необходимата сравка-декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, без счетоводителите Е.Ш. и М. Г., работили с това дружество, да съзнават неверността на данните в дневника за покупки на дружеството, поради недействителност на сделките по осчетоводените фактури. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 543299,11 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 280 лв., бил завишен със сумата от 543019,11 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издатели "Д." ЕООД, "Р." ЕООД и "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 56 лв. на 108659,80 лв., т.е. със 108603,80 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочени издатели "Д." ЕООД, "Р." ЕООД и "К." ЕООД. Така, без да съзнава, счетоводителят св.М. Г., която изготвяла справките-декларации, по представените в счетоводната къща документи от страна на търговското дружество „Т.” ЕООД, вписала неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 108758,15 лв., като по този начин от подс.С.С., с помощта на подсъдимите И.К. /за сумата от 45800,42 лв./ и Й.М. /за сумата от 62291,38 лв./ бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 108603,80 лв. След изготвянето на справката-декларация, същата била подписана от главния счетоводител св.Е.Ш. с електронен подпис и заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. септември 2009 г., били внесени в ТД на НАП гр. П. на 14.10.2009 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001376875/14.10.2009 г. /т.VIII, л.18/.

2.Данъчен период м. октомври 2009 г.

За периода през м. октомври 2009 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 91651,38 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 18330,28 лв.

През м. октомври 2009 г. подс.Й.М., в качеството си на управител на "Р." ЕООД издал общо 5 броя фактури, в които отразил доставки към „Т.“, каквито в действителност не били извършени, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. От страна на подс.М. това било сторено с цел да даде възможност на купувачът по фактурите- подс.С.,  да избегне установяването и плащането на действителния ДДС за "Т." ЕООД. Фактурите, отразяващи недействителни доставки, били със следните номера:

119/02.10.2009 г. с дан. основа 18884,39 лв. и начислен ДДС - 3776,88 лв.; 120/03.10.2009 г. с дан. основа 18597,15 лв. и начислен ДДС - 3719,43 лв.; 121/05.10.2009г. с дан. основа 20246,27 лв. и начислен ДДС - 4049,25 лв.; 128/14.10.2009 г. с дан. основа 21950,57 лв. и начислен ДДС - 4390,11 лв.; 129/15.10.2009г. с дан. основа 10071,17 лв. и начислен ДДС - 2014,23 лв., като всички те били с предмет на доставка царевица.

Така издадените от подс.М. фактури с невярно съдържание за този отчетен период били с данъчна основа с общ размер от 89749,55 лв. и начислен ДДС в общ размер от 17949,90 лв. За да се предаде достоверност на отразените във фактурите сделки, подсъдимите С.С. и Й.М. подписали и приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите за предаване на посоченото количество царевица. Тези протоколи също били с невярно съдържание, тъй като отразеното в тях не отговаряло на действителността и такива покупки от „Т.“ ЕООД изобщо не били извършвани.      След като получил посочените по-горе 5 бр. фактури с издател "Р." ЕООД, в началото на м. ноември 2009 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или оперативния счетоводител М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. октомври 2009 г. Впоследствие, св.Е.Ш. подписала с електронния подпис съставената в счетоводната кантора справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството, поради недействителност на самите сделки по така представените фактури. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 91415,44 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 1665,89 лв., бил завишен със сумата от 89749,55 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Р." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 333,18 лв. на 18283,08 лв., т.е. с 17949,90 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочен издател "Р." ЕООД. Така, без да съзнават, счетоводителите св.Е.Ш. и св.М. Г., вписали неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 47,20 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 17902,70 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С., с помощта на подс.М., бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 17949,90 лв. След изготвянето на справката-декларация, подписана от св.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. октомври 2009 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 05.11.2009г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001378769/05.11.2009 г. /т.8, л.23/.

         3.Данъчен период м. ноември 2009 г.

През м. ноември 2009 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 227624,03 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 45524,81 лв. С цел да спомогне подс.С. в изпълнението на решението му да избегне установяването и плащането на действителния ДДС за "Т.", съобразно изградената вече практика, през октомври и ноември 2009г, подс.Й.М., в качеството си на управител на "Р." ЕООД издал общо 25 броя фактури, в които отразил доставки към „Т. ЕООД“, които фактически не били извършени, между тези търговци. Фактурите били със следните номера:

118/01.10.2009 г. с дан. основа 18479,18 лв. и начислен ДДС -3695,84 лв.; 122/06.10.2009 г. с дан. основа 19993,35 лв. и начислен ДДС -3998,67 лв.; 123/07.10.2009 г. с дан. основа 20016,75 лв. и начислен ДДС -4003,35 лв.; 124/08.10.2009 г. с дан. основа 19248,45 лв. и начислен ДДС - 3849,69 лв.; 125/09.10.2009 г. с дан. основа 20172,36 лв. и начислен ДДС - 4034,47 лв.; 126/12.10.2009 г. с дан. основа 20642,70 лв. и начислен ДДС - 4128,54 лв.; 127/13.10.2009 г. с дан. основа 20757,75 лв. и начислен ДДС - 4151,55 лв.; 141/02.11.2009 г. с дан. основа 4514,40 лв. и начислен ДДС - 902,88 лв.; 142/03.11.2009 г. с дан. основа 4594,20 лв. и начислен ДДС - 918,84 лв.; 143/04.11.2009 г. с дан. основа 4619,85 лв. и начислен ДДС - 923,97 лв.; 144/05.11.2009 г. с дан. основа 4535,30 лв. и начислен ДДС - 907,06 лв.; 145/06.11.2009 г. с дан. основа 4511,55 лв. и начислен ДДС-902,31 лв.; 146/07.11.2009 г. с дан. основа 4638,28 лв. и начислен ДДС - 927,66 лв.; 147/09.11.2009 г. с дан. основа 4793,70 лв. и начислен ДДС - 958,74 лв.; 148/10.11.2009 г. с дан. основа 4542,90 лв. и начислен ДДС-908,58 лв.; 149/11.11.2009 г. с дан. основа 4631,44 лв. и начислен ДДС - 926,29 лв.; 150/12.11.2009 г. с дан. основа 4512,50 лв. и начислен ДДС - 902,50 лв.; 151/13.11.2009 г. с дан. основа 4611,30 лв. и начислен ДДС - 922,26 лв.; 152/14.11.2009 г. с дан. основа 4625,55 лв. и начислен ДДС - 925,11 лв.; 153/16.11.2009 г. с дан. основа 4552,40 лв. и начислен ДДС - 910,48 лв.; 154/17.11.2009 г. с дан. основа 4400,40 лв. и начислен ДДС - 880,08 лв.; 155/18.11.2009 г. с дан. основа 4629,73 лв. и начислен ДДС - 925,95 лв.; 156/19.11.2009 г. с дан. основа 4575,20 лв. и начислен ДДС - 915,04 лв.; 157/20.11.2009 г. с дан. основа 4593,44 лв. и начислен ДДС-918,69 лв. и 158/21.11.2009 г. с дан. основа 4598,00 лв. и начислен ДДС - 919,60 лв., като всички фактури били с предмет на доставка царевица.

Така издадените от подс.М. фактури с невярно съдържание за  отчетен период ноември 2009г били с данъчна основа с общ размер от 221790,70 лв. и начислен ДДС в общ размер от 44358,15 лв. За да се предаде достоверност на отразените във фактурите сделки, подсъдимите С.С. и Й.М. подписали и приемо-предавателни протоколи към фактурите за предаване на посоченото количество царевица, които протоколи също били с невярно съдържание, тъй като такива доставки изобщо не били осъществени.

Освен посочените фактури, които подс.С.С. получил от подс.М., той успял да се снабди, по неустановен по делото начин, и с две фактури с посочен доставчик "К." ЕООД с №№

449/15.10.2009 г. с данъчна основа 3408 лв. и начислен ДДС - 681,60 лв. и 452/25.11.2009 г. с данъчна основа 2126 лв. и начислен ДДС - 425,20 лв., двете с предмет на доставка транспортна услуга. Такива услуги в действителност изобщо не били извършвани, но подс.С. решил да осчетоводи тези фактури, за да намали още повече размера на ДДС за управляваното от него дружество през м. ноември 2009 г.

След като получил посочените по-горе 25 бр. фактури с издател "Р." ЕООД и 2 бр. фактури с издател "К." ЕООД, в началото на м. декември 2009 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или оперативния счетоводител М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. ноември 2009 г. Въз основа на данните за отчетния период била съставена справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, подписана с електронния подпис на главния счетоводител св.Е.Ш., без тя да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 227324,68 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 227324,68 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Р." ЕООД и "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на 45464,95 лв., от начисления ДДС по фактурите с посочен издател "Р." ЕООД и "К." ЕООД. Така, без да съзнават, св.Е.Ш. и св.М. Г., вписали неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 59,86 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 45524,81 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С., действащ с помощта на подс.М. за сумата от 44358,15 лв., бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 45464,95 лв. След подписване на справката-декларация от свид.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. ноември 2009 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 10.12.2009 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001402764/10.12.2009 г. /т.VIII, л.25/.

4.Данъчен период м. декември 2009 г.

През м. декември 2009 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 91994,00 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 18398,80 лв. Съобразно вече постигната с подс.С.С. договорка, през м. ноември и м. декември 2009 г. подс.И.К., в качеството си на управител на "Д." ЕООД, издал общо 6 броя фактури от името на „Д.“ ЕООД за доставки към „Т.“ ЕООД, които фактически не били извършени, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Това било сторено от подс.К. с цел да спомогне подс.С. да избегне установяването и плащането на действителния ДДС за "Т." ЕООД за посочения данъчен период. Фактурите били със следните номера и предмет:

562/02.11.2009 г. с данъчна основа 37634,00 лв. и начислен ДДС - 7526,80 лв., с предмет на доставката дизелово гориво; 603/10.12.2009 г. с данъчна основа 14800,50 лв. и начислен ДДС - 2960,10 лв., с предмет на доставка амониева селитра, разфасовка 50 кг.; 616/21.12.2009 г. с данъчна основа 1953,20 лв. и начислен ДДС - 390,64 лв., с предмет на доставката семе пшеница; 617/22.12.2009 г. с данъчна основа 1680,00 лв. и начислен ДДС - 336,00 лв., с предмет на доставката карбамид; 625/29.12.2009 г. с данъчна основа 24100,00 лв. и начислен ДДС - 4820,00 лв., с предмет на доставка тръби Ф160/4 м. и Ф160/5 м. и 626/30.12.2009 г. с данъчна основа 24449,40 лв. и начислен ДДС - 4889,88 лв., с предмет на доставка бетонови тръби Ф200, Ф400, Ф600 и Ф800.

Така издадените от подс.К. фактури с невярно съдържание за този отчетен период  били с данъчна основа с общ размер от 104617,10 лв. и начислен ДДС в общ размер от 20923,42 лв. След като получил посочените по-горе 6 бр. фактури с издател "Д." ЕООД, в началото на м. януари 2010 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/  в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или счетоводителя св.М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени в използваната счетоводна програма от счетоводителите и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. декември 2009 г. Въз основа на осчетоводените данни за отчетния период на база изготвените счетоводни регистри била съставена справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, подписана с електронния подпис на главния счетоводител св.Е.Ш., без тя да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 104905,90 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 288,80лв., бил завишен със сумата от 104617,10 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Д." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 57,76 лв. на 20981,18 лв., т.е. с 20923,42 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочен издател "Д." ЕООД.  Така, без да съзнават, св.Е.Ш. и св.М.  Г., вписали неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за възстановяване в размер на 2582,38 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 21025,84 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С., действащ с помощта на подс.К., бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 20923,42 лв. След изготвянето на справката-декларация тя била подписана от св.Ш. с електронен подпис. Същата справка-декларация, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. декември 2009 г., били внесени в ТД на НАП гр. П. на 13.01.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001425368/13.01.2010 г. /т.VIII, л.28/.

         5.       Данъчен период м. февруари 2010 г.

През м. февруари 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 26785,42 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 5357,09 лв.

В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. февруари 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало реално извършени доставки. Такава била фактура № 713/11.01.2010 г. с данъчна основа 1354 лв. и начислен ДДС - 270,80 лв., с предмет на доставка транспортна услуга с посочен издател "К." ЕООД, с управител св.Т.С., каквато услуга в действителност изобщо не била извършвана. Такива са и следните фактури с издател "Т." ЕООД гр.Л., регистрирана на името на Р.П.Р.:

157/15.02.2010 г. с дан. основа 7795,32 лв. и нач. ДДС - 1559,06 лв.; 166/19.02.2010 г. с данъчна основа 5461,55 лв. и начислен ДДС - 1092,31 лв., двете с предмет на доставка царевица; 178/25.02.2010 г. с данъчна основа 1978,20 лв. и начислен ДДС - 395,64 лв. с предмет на доставка винкел; 184/26.02.2010 г. с данъчна основа 4758,32 лв. и начислен ДДС - 951,66 лв., с предмет на доставка ламарина; 187/27.02.2010 г. с данъчна основа 4885,20 лв. и начислен ДДС - 977,04 лв., с предмет на доставка ламарина.

Посочените фактури били подписани от подс.С.С. в графата за получател, но такива стоки от него в действителност не били получени.

В началото на м. март 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочените по-горе фактури в счетоводната къща на св.Е.Ш. за осчетоводяването им, без да уведоми нея или счетоводителя М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводството в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. февруари 2010 г. Въз основа на данните за отчетния период на база така изготвените счетоводни регистри била съставена и необходимата справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, подписана с електронния подпис на главния счетоводител св.Е.Ш., без тя да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. Тъй като за този данъчен период дружеството реално нямало извършени покупки с право на данъчен кредит, то действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 26232,59 лв., която била посочена в раздел Б на декларацията, колона 31. Тази сума представлява сбора от данъчните основи по фактурите с издатели "К." ЕООД и "Т." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на 5246,51 лв., от начисления ДДС по фактурите с посочени издатели "К." ЕООД и "Т." ЕООД. Така, без да съзнават, св.Е.Ш. и св.М. Г., осчетоводила представените документите на „Т.” ЕООД за данъчния период, вписали неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 110,58 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 5357,09 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5246,51 лв. След изготвянето на справката-декларация, подписана от св.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. февруари 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 12.03.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001461850/12.03.2010 г. /т.УШ, л.32/.

6.Данъчен период м. март 2010 г.

През периода м. март 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 15315 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 3063 лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. март 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактура, по която не е имало реална доставка. Същата била с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Л., /регистрирана на името на Р.П.Р./ с № 196/16.03.2010 г. с данъчна основа 15012,27 лв. и начислен ДДС - 3002,45 лв. с предмет на доставка винкел.

Съобразно описаната до тук практика, в началото на м. април 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочената фактура на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да я уведоми, че същата отразява недействителна доставка. Фактурата била въведена в използваната счетоводна програма от счетоводителите и включена в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. март 2010 г. Впоследствие в счетоводството била съставена и необходимата справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 15941,17 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 928,90 лв., бил завишен със сумата от 15012,27 лв., представляваща данъчната основа по фактурата с издател "Т." ЕООД, по която не е имало доставка. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 185,78 лв. на 3188,23 лв., т.е. с 3002,45 лв. от начисления ДДС по фактурата с посочен издател "Т." ЕООД. Така, без да съзнава, св.Е.Ш. подписала с електронния си подпис справката-декларация, в която в раздел "В" била отразена неистина - ДДС за възстановяване в размер на 125,23 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2877,22 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3002,45 лв. След подписване на  справката- декларация от св.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. март 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 13.04.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001479139/13.04.2010 г. /т.8, л.34/.

7.      Данъчен период м. април 2010 г.

За периода м. април 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 36978 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 7395,60 лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. април 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало реално извършени доставки. Това били фактури с посочен доставчик "К." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на свид.Д. П.М.,  с номера както следва:

609/07.04.2010 г. с дан. основа 17388,00 лв. и нач. ДДС - 3477,60 лв. и 617/15.04.2010 г. с данъчна основа 19089,00 лв. и начислен ДДС - 3817,80 лв., двете с предмет на доставка винкел.

В посочените фактури подс.С.С. се е подписал като получател на доставките, но същите не били подписани в действителност от св.М., който фактически не извършвал търговска дейност с регистрираното на негово име дружество.

В началото на м. май 2010 г. подс.С.С. предал посочените 2бр. фактури /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или оперативния счетоводител св.М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. април 2010 г. Въз основа на данните на база изготвените счетоводни регистри, св.Е.Ш. подписала с електронен подпис съставената справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. Тъй като за този данъчен период дружеството реално нямало извършени покупки с право на данъчен кредит, то действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 36477 лв., която била посочена в раздел Б на декларацията, колона 31. Тази сума представлява сборът от данъчните основи по фактурите с издател "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на 7295,40 лв., от начисления ДДС по фактурите с посочени издатели "К." ЕООД. Така, без да съзнава, св.Е.Ш. подписала декларация, в която в раздел "В" била отразена неистина - ДДС за внасяне в размер на 100,20 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 7395,60 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 7295,40 лв. След подписване на справката-декларация от свид.Е.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. април 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 13.05.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001497243/13.05.2010 г. /т.VIII, л.36/.

8.Данъчен период м. май 2010 г.

За периода м. май 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 82389,90 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 16477,98 лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. май 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало реално извършени доставки, а именно фактури с посочен доставчик "К." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на свид. Д. П.М., с номера:

627/03.05.2010 г. с данъчна основа 17302,50 лв. и начислен ДДС - 3460,50 лв., с предмет на доставка винкел; 631/10.05.2010 г. с данъчна основа 8334,60 лв. и начислен ДДС - 1666,92 лв., с предмет на доставка царевица; 632/11.05.2010 г. с данъчна основа 18198,00 лв. и начислен ДДС - 3639,60 лв., с предмет на доставка винкел; 633/12.05.2010 г. с данъчна основа 8018,50 лв. и начислен ДДС - 1603,70 лв., с предмет на доставка царевица; 634/14.05.2010 г. с данъчна основа 7798,10 лв. и начислен ДДС - 1559,62 лв., с предмет на доставка царевица; 635/15.05.2010 г. с данъчна основа 8195,40 лв. и начислен ДДС - 1639,08 лв., с предмет на доставка царевица; 640/25.05.2010 г. с данъчна основа 6919,40 лв. и начислен ДДС - 1383,88 лв., с предмет на доставка царевица; 641/27.05.2010 г. с данъчна основа 7084,70 лв. и начислен ДДС - 1416,94 лв., с предмет на доставка царевица.

В посочените фактури подс.С.С. се подписал като получател на доставките, но същите отново не били подписани от св.М., който нямал изобщо представа регистрираното на негово име дружество да извършва търговска дейност.

В началото на м. юни 2010 г. подс.С.С. предал посочените по-горе фактури в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да я уведоми, че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. май 2010 г. След това била изготвена и необходимата справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която св.Ш. подписала с електронен подпис, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. Тъй като за този данъчен период дружеството реално нямало извършени покупки с право на данъчен кредит, то действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 81851,20 лв., която била посочена в раздел Б на декларацията, колона 31. Тази сума представлява сборът от данъчните основи по фактурите с издател "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв., на 16370,24 лв., съобразно начисления ДДС по фактурите с посочени издатели "К." ЕООД. Така, без да съзнава, св.Е.Ш. подписала справка –декларация, в която била отразена неистина в раздел "В"  - ДДС за внасяне в размер на 82,71 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 16452,95 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 16370,24 лв. След подписване на справката-декларация от св.Ш., същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД за м. май 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 11.06.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001515834/11.06.2010 г. /T.VIII, л.38/.

9.Данъчен период м. юни 2010 г.

През периода м. юни 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 331823,18 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 66364,64 лв. За да намали и не плати дължимия от дружеството ДДС, през м. юни 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало реално извършени доставки, а именно фактури с посочен доставчик "К." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на св.Д. П.М., с номера

649/01.06.2010 г. с данъчна основа 17996,72 лв. и начислен ДДС - 3599,34 лв., с предмет на доставка П-образен профил; 655/09.06.2010 г. с данъчна основа 18118,26 лв. и начислен ДДС-3623,65 лв., с предмет на доставка ламарина; 659/15.06.2010 г. с данъчна основа 15310,54 лв. и начислен ДДС - 3062,11 лв., с предмет на доставка П-образен профил; 664/24.06.2010 г. с данъчна основа 15041,82 лв. и начислен ДДС - 3008,36 лв., с предмет на доставка ламарина.

В посочените фактури подс.С.С. се е подписал като получател. Същите не били подписани от страна на юридическия собственик на дружеството св.М., който фактически не извършвал търговска дейност с него.  В началото на м. юли 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочените фактури в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или счетоводителя св.М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. юни 2010 г. Впоследствие била съставена и необходимата справка -декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която св.Е.Ш. подписала с електронен подпис, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството, поради недействителност на сделките по посочените фактури от „К.” ЕООД. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 331445,26 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 264977,92 лв., бил завишен със сумата от 66467,34 лв., представляваща данъчната основа по фактурите с издател "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 52995,58 лв. на 66289,04 лв., т.е. с 13293,46 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочен издател "К." ЕООД. Така, без да съзнава свид.Е.Ш. подписала справка-декларация, раздел "В" от която била вписана неистина - ДДС за възстановяване в размер на 75,60 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 13369,06 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 13293,46 лв. След подписването с електронен подпис на справката-декларация от св.Ш., същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. юни 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 13.07.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001534718/13.07.20 Юг. /т. 8, л.40/.

10.    Данъчен период м. юли 2010 г.

За периода м.юли 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 754474,57 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 150894,91 лв.

В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. юли 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактура, по която не е имало реална доставка. Същата била с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на св.Й. Г.Й.с № 348/13.07.2010 г. с данъчна основа 9998,88 лв. и начислен ДДС - 1999,78 лв. с предмет на доставка винкел. Самият юридически собственик на дружеството "Т." ЕООД гр.С.З. – св.Й. Й. не знаел да е собственик и управител на същото както и изобщо да е било регистрирано търговско дружество на негово име. Св.Й. не се занимавал с търговска дейност и нямало как да достави описаните във фактурите стоки.

Съобразно описаната практика, в началото на м. август 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочената фактура в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или свид.М. Г., обслужвала счетоводно "Т." ЕООД, че същата отразява недействителна доставка. Фактурата била въведена от счетоводството в използваната счетоводна програма и включена в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. юли 2010 г. Последвало съставяне на необходимата  справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която св.Е.Ш. подписала с електронен подпис без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 754005,10 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 744006,22 лв., бил завишен със сумата от 9998,88 лв., представляваща данъчната основа по фактурата с издател "Т." ЕООД, по която не е имало доставка. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 148801,26 лв. на 150801,04 лв., т.е. с 1999,78 лв. от начисления ДДС по фактурата с посочен издател "Т." ЕООД. Така, без да съзнава, св.Е.Ш. подписала справка-декларация, в която била отразена неистина, а именно в раздел "В" от нея били посочено  ДДС за възстановяване в размер на 93,87 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2093,65 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 1999,78 лв. След подписване  на справката-декларация от св.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. юли 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 13.08.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с номер 16001556117/13.08.2010 г. /т.8, л.43/.

11.    Данъчен период м. август 2010 г.

За периода през м. август 2010 г. "Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДЦС - 168866,76 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 33773,36 лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. август 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които не е имало реални доставки. Три от тях били с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на св.Й. Г.Й.с номера:

372/15.07.2010 г. с данъчна основа 9425,70 лв. и начислен ДДС - 1885,14 лв., с предмет на доставка винкел; 375/19.07.2010 г. с данъчна основа 5032,00 лв. и начислен ДДС - 1006,40 лв., с предмет на доставка арматурно желязо; 384/29.07.2010 г. с данъчна основа 8500,50 лв. и начислен ДДС - 1700,10 лв., с предмет на доставка винкел.

Снабдил се и с осем броя фактури, които не отразявали действителни доставки,  били с посочен доставчик "Д." ЕООД гр.С.З., регистрирана на името на И. Б.И., с номера, както следва:

100/04.08.2010 г. с данъчна основа 19637,80 лв. и начислен ДДС - 3927,56 лв., с предмет на доставка винкел; 101/06.08.2010 г. с данъчна основа 23820,00 лв. и начислен ДДС - 4764,00 лв., с предмет на доставка ламарина; 104/10.08.2010 г. с данъчна основа 21677,60 лв. и начислен ДДС - 4335,52 лв. с предмет на доставка П-образен профил; 106/12.08.2010 г. с данъчна основа 18432,00 лв. и начислен ДДС - 3686,40 лв., с предмет на доставка ламарина; 108/16.08.2010 г. с данъчна основа 21403,20 лв. и начислен ДДС - 4280,64 лв., с предмет на доставка П-образен профил; 109/18.08.2010 г. с данъчна основа 9363,90 лв. и начислен ДДС - 1872,78 лв., с предмет на доставка винкел; 110/20.08.2010 г. с данъчна основа 18744,00 лв. и начислен ДДС - 3748,80 лв., с предмет на доставка ламарина и 111/23.08.2010 г. с данъчна основа 12548,90 лв. и начислен ДДС - 2509,78 лв., с предмет на доставка винкел.

Подс.С.С. се подписал в графата за получател на фактурите, макар такива доставки към представляваното от него търговско дружество да не били извършени.

След като получил посочените по-горе 3 бр. фактури с издател "Т." ЕООД и 8 бр. фактури с издател "Д." ЕООД, в началото на м. септември 2010 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/  в счетоводната кантора на св.Е.Ш. за осчетоводяване, без да  уведоми нея или счетоводителя св.М. Г., че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. август 2010 г. Впоследствие била съставена и необходимата справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която справка-декларация св.Е.Ш. подписала с електронния си подпис без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 168585,60 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен с посочената сума, представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Т." ЕООД и "Д." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на 33717,12 лв., чрез начисления ДДС по фактурите с посочен издател "Т." ЕООД и "Д." ЕООД. Така, без да съзнава, св.Е.Ш. подписала справката- декларация, в която била отразена неистина в раздел „В” - ДДС за внасяне в размер на 56,24 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 33773,36 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. за периода бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 33717,12 лв., начислен по описаните по-горе фактури, отразяващи недействителни доставки. След подписването на справката-декларация от св.Е.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. август 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр. П. на 14.09.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана в НАП с номер 16001575854/14.09.2010 г. /т.8, л.45/.

 

Съобразно чл.2 ал.1 т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ "Т." ЕООД, като местно юридическо лице, е данъчно задължено лице и печалбата му подлежи на облагане с корпоративен данък, на основание чл.5 на цитирания нормативен акт. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗКПО данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго, а според чл.92. ал.1 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Според ал.2 на посочената разпоредба, годишната данъчна декларация /ГДД/ се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

На 24.06.2010г. подс.С.С., чрез упълномощеното лице – счетоводителя св.М. Г. подал ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на "Т." ЕООД /T.VIII, л.11/ за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., която била входирана с № **********. Описаната декларация била коригираща към подадената ГДД с вх.№ ********** от 31.03.2010г. В същата било посочено, че дружеството имало приходи от общо 2554278,74 лв. и общо разходи от 2446503,83 лв. Съответно била декларирана счетоводна печалба от 107774,91 лв. и положителен финансов резултат за данъчно преобразуване в същия размер. След преобразуване на счетоводния финансов резултат с увеличение в размер на 14005,04 лв. за годишни счетоводни разходи за амортизации и с намаление от 6556,66 лв. за годишни данъчни амортизации, бил деклариран данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 115223,29 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 11522,33 лв.

По този начин подс.С., чрез несъзнаваното участие на св.М. Г., потвърдил неистина в посочената декларация, тъй като в сумата от 2446503,83 лв., посочена като общи разходи за годината направени от "Т." ЕООД, били включени като разходи и сумите без ДДС /данъчната основа/ по описаните по-горе фактури издадени от "Р." ЕООД, "Д." ЕООД и "К." ЕООД през 2009 г. Тези суми са съответно:

 -       за "Р." ЕООД по 40 бр. фактури издадени през м. септември, м. октомври и м. ноември 2009 г. с данъчна основа в общ размер на 622997,18 лв.;

 -       за "Д." ЕООД по 25 бр. фактури издадени през м. септември, м. ноември и м. декември 2009 г. с данъчна основа в общ размер на 333619,28 лв.;

 -       за "К." ЕООД - 3 бр. фактури издадени през м. септември и м. ноември 2009 г. с данъчна основа в общ размер 8094 лв.

Общият размер на данъчната основа по всички тези фактури възлиза на 964 710. 46 лв. След като тази сума се извади от декларираните от подс.С. разходи се получава действителния размер на разходите за 2009 г., а именно 1 481 793. 37лв.

При това положение действителният финансов резултат за дружеството през 2009 г. е данъчна печалба в размер на 1 072 485. 37 лв. След преобразуване на този счетоводен финансов резултат с увеличение в размер на 14 005. 04 лв. за годишни счетоводни разходи за амортизации и с намаление от 6 556. 66 лв. за годишни данъчни амортизации се получава действителната данъчна печалба в размер на 1 079 933. 75 лв. Корпоративния данък върху тази сума възлиза на 107993.37лв и след като подс. С. е декларирал 11522,33 лв., то следва, че укритият от него данък е в размер на 96471,05 лв.

Дейността на "Т." ЕООД била обект на ревизия извършена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 1003684/06.10.2010 г., изменена със Заповед № 1005114/14.12.2010 г. и Заповед № 1100314/17.01.2011 г. Ревизионното производство приключило с Ревизионен доклад № 1100314/01.03.2011 г. /т.10 от ДП/ и съставен въз основа на него Ревизионен акт № *********/27.04.2011 г. /т.11 от ДП/. Същият бил обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 544/20.06.2011 г. на Директора на Дирекция"*" гр. П. /T.8, Л.4/, което не било обжалвано и влязло в сила.

В хода на производството ревизиращият екип достигнал до извода, че за описаните по-горе фактури, издадени към "Т." ЕООД, по които било упражнено право на данъчен кредит, липсвали годни доказателства за наличието на реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС и данъчно събитие по реда на чл.25 от същия закон. 

 Установено било, че данъкът по фактурите бил начислен неправомерно и по тези фиктивни сделки не бил налице формиран данъчен кредит. С оглед на това ревизиращият екип отказал на "Т." ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 273867,03 лв. по фактурите издадени от посочените по-горе доставчици.

 Видно от заключение на назначената и изготвена по делото Съдебно счетоводна експертиза /том 5, л.3 и сл. От ДП/, за периода от м.09.2009 г. до м.08.2010г. "Т." ЕООД с управител на дружеството в посочения период С.М.С. е получавало фиктивни доставки и услуги от "Р." ЕООД "Т." ЕООД, „Д." ЕООД "К." ЕООД "Д." ЕООД, "Т." ЕООД и "К." ЕООД, които по документи не могат да бъдат установени и за които се отказва данъчен кредит в размер на 273867,03 лв. на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.2, чл.69 ал.1 т.1, чл.70 ал.5 и чл.71 т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО финансовият резултат на "Т." ЕООД за 2009 и 2010 г. следва да се преобразува в увеличение, както следва: за 2009 г. с 964710,46 лв. и за 2010 г. с 404624,88 лв., като за положителната разлика бъде начислен полагащ се годишен корпоративен данък в размер на 10%. Същият съответно за 2009 г. е 96 471. 05 лв., а за 2010 г. 40 462. 49 лв.

 

Внимателният прочит на материалите по делото говори, че окръжният съд е изпълнил изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, като е положил дължимите усилия за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото факти, процедирайки по ред и начин, и служейки си със средствата, предвидени в процесуалния закон. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, в унисон с изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, са били подложени на обстоен, пълноценен, обективен и коректен анализ, което води и до извод, че атакуваният съдебен акт покрива изискуемия се стандарт за мотивираност и обоснованост  - една от гаранциите за справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. В контекста на казаното, при извършеният въззивен контрол, не се констатират допуснати от първостепенния съд съществени, неотстраними процесуални нарушения, които по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив,  с каквото искане апелативният съд не е и сезиран. Все пак, макар и подадената от адв. И. жалба да не се поддържа пред съда, в частта й относно претенциите за отмяна на присъдата с оправдаване на подс. К. по аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед задължението на въззивния съд да провери присъдата изцяло, ще се каже, че невярно е твърдението в жалбата / допълнението към нея/, че в присъдата липсва посочване на мястото, където престъплението е извършено от подс. К.. Прочитът на присъдата говори, че окръжният съд е признал този подсъдим за виновен в извършване на престъпление,  осъществено в периода 02.09.2009г. - 13.01.2010г. в гр. П. и с това изискването на НПК за посочване на време и място на осъществяване на престъпната деятелност е изпълнено в пълнота и прецизно. Поради това неясна и неоснователна се явява претенцията на защитника на този подсъдим за посочване в съдебния акт на друга конкретизация относно мястото на извършване на престъплението. Дори и да се счете, че фактурите, произхождащи от „Д.“ ЕООД – гр. П. с управител подс. К. са съставяни от последния не в гр.П., а другаде, то именно след набавянето им, чрез предоставянето им в полза на подс. С., след осчетоводяването им от последния и подаването на изискуемите се документи пред данъчната администрация, престъплението е довършено и то е довършено в гр.П.. А това набавяне се е случило именно в гр.П., където се намира офиса на фирмата, обслужваща счетоводно подс. С., в който офис нееднократно подс. К. е носил фактури, удостоверяващи нереални сделки. Невярно е и твърдението, че съдът не е изпълнил задължението си да мотивира подробно становището си за виновност на подс. К., защото от л.871 – л.877 от мотивите към присъдата, се открива изложено подробно, задълбочено, пунктуално и законосъобразно становище на съда относно осъществяване на престъпното деяние от този / и останалите двама/ подсъдим, с отразяване на елементите от обективна и субективна страна на престъплението в контекста на наличните по делото доказателства.      

Изчерпателно, последователно и подробно, окръжният съд е посочил доказателствените източници, на базата на които е извел описаните по-горе фактически положения -  гласните доказателства – показанията на  свидетелите Р.Т., В.К., Е.Ш., М. Г., Д. П.М., Й. Г. Й., В.И.Г., Д. Х.Т., И. Т.Х., Т.Л.С., В.К.В., А.  И. П., обясненията на подс. С., частично обясненията на подсъдимите М. и К.; писмените доказателства и доказателствени средства -  ревизионен акт и приложения към него ревизионен доклад, пълномощни, представени от НАП писмени документи, в това число и инкриминираните фактури, фискални бонове, приемо – предавателни протоколи, дневници за покупки и продажби, СД, заключенията на изготвените в досъдебната фаза съдебно – счетоводни експертизи.

         Анализът на доказателствените източници, направен от окръжният съд е обстоен, обективен, съдържателен /виж от л.858 до л.870 по номерацията на делото на окръжния съд/, т.е, кореспондиращ с процесуалните изисквания, а  дадената в мотивите към присъдата оценка на доказателствената съвкупност се споделя изцяло от този съдебен състав и с нея апелативният съд се солидаризира, поради което процесуално ненужно е да се преповтаря буквално в настоящето решение.

Несъмнено, самостоятелен правен коментар е необходим и се дължи от този състав, ако са наведени възражения от страните в процеса спрямо годността и обективността на конкретни доказателствени източници, послужили за формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд, намерило своето отражение в атакуваната присъда. Във въззивното производство обструкции по отношение на аналитичната дейност на окръжният съд не се правят по начин, че да изискват адекватен и задълбочен отговор. В жалбата на адв. И. се сочи, че неправилно от съда, за да обоснове извод за виновност на подс. К., са били кредитирани свидетелските показания, част от тях, дадени от лица, „..които изобщо не познавали този подсъдим“. Ясно е, че от защитата не се конкретизира кои свидетелски показания и в кои техни части се оспорват, и поради това оплакването е бланкетно. Все пак, за да се отговори на  формално наведеното възражение, следва да се каже, че то е неоснователно. Законът не забранява, а напротив, съобразно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички релевантни факти, които свидетелят е възприел лично и когато липсват основания да не се даде вяра на свидетелстващият, поради предубеденост, заинтересованост или др. подобни, казаното от свидетелите може да се ползва за установяване на обективната истина по делото. И такъв е настоящия казус. Така, конкретно по отношение на инкриминираната деятелност на подс. К. са налични показания, дадени в ДП и приобщени по надлежния ред, в които св.В.К.В. е заявил, че в инкриминирания период нееднократно е получавал от подс.И.К. счетоводни документи, в това число и фактури, със задължението да ги предаде на подс. С.С. и това свидетелят е правил. Вярно е, че В. не може да си спомни точно какви фактури е предавал, продажбата на какви стоки те са отразявали и т.н., което е нормално предвид изминалото време, но казаното от този свидетел установява по несъмнен начин връзката и контакта между подсъдимите С. и К. и активната дейност на последния в осигуряване на счетоводни документи с невярно съдържание. Тези показания следва да се коментират през призмата на обясненията на самият К., в които вината си изцяло признава,  в контекста на обясненията на подс.Й.М., които също не отрича, че като управител на „Р.“ ЕООД е съставял счетоводни  документи в полза на  „Т.“, а към съставянето им съпричастност имал подс.К., който му е предоставял фактури за подпис, а подс.М. ги подписвал като управител на „Р. ЕООД“, макар и да знаел, че отразените в тях сделки не са реални, и в контекста на обясненията на подс. С., също разказващ за активната роля на подс. К. в престъпната деятелност. Уличаващи подс. К. факти се съдържат и в показанията на счетоводителките Ш. и Г., които също са категорични, че  значителна част от счетоводната документация – фактури, приемо – предавателни протоколи и т.н., касаещи  „Т.“ им е предоставяна именно от подс. К. и основание да не се даде вяра на тези незаинтересовани, непредубедени и обективно свидетелстващи лица не се открива да е налично.

 Свидетелят М., чиито показания кореспондират изцяло с казаното от подс. К.,  говорят за това, че подс.К. се запознал със св.М., а последният, очакващ подобаващо заплащане за услугата, като управител на „К.“ ЕООД издавал фактури с невярно съдържание по молба на подс. К. в полза на „Т.“, без обаче реална търговска дейност с подс. С. да е извършвана. Свидетелката Н.К./Г. по-рано/ също в показанията си разкрива връзката между счетоводно обслужваните от нея „Т.“ и „К.“ с подс.И.К.. Поради казаното, правилно от окръжния съд е заключено, че показанията на посочените свидетели, в които уличаващи подс. К. факти се съдържат, като обективни, кореспондиращи с всички останали писмени, гласни /обясненията/ доказателства следва да се ползват и законосъобразно са ползвани за формиране на вътрешното съдийско убеждение.

В жалбата на адв. И. други възражения срещу включени в доказателствената съвкупност доказателствени източници не се правят и служебно не се откриват основания за изключване от тази съвкупност на които и да било доказателства, поради процесуална непригодност.

    

При така установената, в съответствие с процесуалните правила, фактическа обстановка, обосновано, мотивирано и законосъобразно окръжният съд е приел, че подсъдимите С.М.С., Й.В.М. и И.И.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което са предадени на съд и осъдени с атакуваната присъда – по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 за подсъдимия С.М.С. и вр. с чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК за Й.В.М. и И.И.К., като служебната проверка за правилното приложение на материалния закон показва, че нарушения не са били допуснати.

Според предявеното обвинение, данъчното престъпление е извършено от подс. С., като управител на „Т.“ ЕООД, в три от предвидените в състава му форми на изпълнително деяние - чрез потвърждаване на неистина в справки - декларации по чл.125 от ЗДДС и справка – декларация по чл.92 от ЗКПО; чрез използване на документ с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите при ТД на НАП – П. – отчетните регистри / в които е отразил фактури по неполучени реално доставки/ и за това, че по описания начин неправомерно е приспаднал неследващ се данъчен кредит.

В съответствие със задължителните за приложение от съдилищата тълкувателни разрешения и конкретно дадените в т.3 на ТР № 4 / 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК, от окръжния съд е прието законосъобразно, че подсъдимият С.С. е годен субект на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.255 от НК. Той, като управител на „Т.“ ЕООД, в инкриминирания период е носител на задълженията на търговеца, възложени му със съответния данъчен закон /ЗДДС и ЗКПО/ - да изготвя и подава месечни справки – декларации по ЗДДС, ведно с отчетните регистри, да изготвя и подава годишна декларация по ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък, в които е длъжен да декларира дължимият от фирмата му данък, изчислен на базата на счетоводни документи, отразяващи реално извършената от него стопанска дейност. Подсъдимият С. е едноличен управител на дружеството „Т.“ ЕООД, като своите права и посочените задължения като търговец не е прехвърлил, с изрично упълномощаване или фактически, на друго лице. А за това, че със задълженията си като управител на търговско дружество подс. С.  е бил запознат много добре говори и факта, че още от 2005г. търговска дейност с посоченото дружество извършва, първоначално като съсобственик с лицето Г.Е. Г., а от 2007г. и като едноличен собственик на капитала и едноличен управител на дружеството.

И формално подс. С. е изпълнявал законовите изисквания - да представя в срок изискуемите се по ЗДДС и по ЗКПО документи пред данъчните органи, чрез упълномощени от него лица – счетоводители, извършвали счетоводно обслужване на фирмата му – свидетелките Ш. и Г.. Последните, за да оформят счетоводните документи - справки – декларации и дневници за покупки и продажби, са ползвали предоставени им от подс. С., лично или чрез други лица – приносители, първични счетоводни документи – фактури, удостоверяващи извършени покупки и продажби пред всеки от отчетните периоди и след оформяне на справките и отчетните регистри са ги подавали пред данъчната администрация, чрез електронния подпис на св. Ш. и чрез св. Г. / декларацията по ЗКПО/, като не е спорно по делото, че последните не са съзнавали и не са били наясно с реалността/нереалността на отразените във фактурите сделки и никой по делото не твърди обратното.

За да формира данъчния резултат за инкриминираните данъчни периоди, подсъдимият С. предоставил на нищо неподозиращите си счетоводителки  фактури, за които му било известно, че отразяват нереални доставки и това обстоятелство на практика се признава от него в обясненията, макар и да се прави опит вината за престъплението да се прехвърли върху подс. К.. Посоченото се установява по категоричен начин и на базата на обясненията на подсъдимите М. и К., които са снабдили С. с част от фактурите с невярно съдържание, от показанията на свидетелите, анализирани по-горе в мотивите, от показанията на управителите и работещи в останалите дружества „К.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД, „ К.“ ЕООД, „ Т.“ ЕООД, от чието име фактури са издавани, и от приложените по делото писмени доказателства. Така формираната еднопосочна по съдържанието си доказателствена съвкупност законосъобразно е послужила на окръжния съд като база да приеме за безспорно установено, че отразените в издадените инкриминирани фактури покупки не са били реализирани в действителност.

И така, носител на задължението да подава СД по ЗДДС и ЗКПО и знаещ, че отразените в тези справки и в отчетните регистри фактури отчитат покупки, които той не е направил, подс. С. е  потвърдил в тях неистина – декларирал е неверни факти и обстоятелства, които са от значение за данъчното облагане, но не отговарят на обективната действителност. Че никакви сделки между  управляваното от С. дружество и търговците, отразени в инкриминираните фактури, не са реализирани в посочените данъчни периоди сочат не само подсъдимите К. и М. – негови фиктивни контрагенти, но и управителите на останалите дружества, от чието име по неустановен начин произхождат част от фактурите. Нереалността на тези сделки е установена и при извършената данъчна ревизия, резултатите от които са удостоверени в приложените  по делото ревизионни документи и от разпита на данъчните служители, които са установили, че дружествата – контрагенти на „Т.“ ЕООД не са осъществявали реална търговска дейност, не са разполагали с ресурс – наети работници, складове, транспортни средства  и т.н., за да реализират инкриминираните продажби, а част от управителите на тези дружества признават, че срещу заплащане са издавали фактури, без реални сделки да са се извършвали. При така безспорно установените по делото факти и при условие, че представляващите продавача лица не са  договаряли и не са извършвали посочените доставки, че не са разполагали с транспортни средства и бази за съхранение на стоки, че не са имали наети по трудов или граждански договор лица и че доставката  не е  разплатена, няма  как  другата  страна   по  несъществуващите  сделки -   „Т.“ ЕООД да е  сключила  реални  такива.

Разпореждайки на своите счетоводители да осчетоводят фактурите, отразяващи нереални сделки, с включването им в отчетните регистри и декларирайки ги в справките – декларации, подс. С.С. е целял да промени данъчния си резултат за всеки от инкриминираните данъчни периоди по ЗДДС, претендирайки възстановяване на данъчен кредит по тях и по този начин намалявайки размера на данъчните си задължения, които следва да се внесат във фиска. С тези си действия е избегнал установяването и плащането на дължими данъчни задължения в „особено големи размери” в съответствие  с критерия по чл.93 т.14 от НК – 273 876.03 лв., дължим ДДС, и  96 471. 05 лв. дължим годишен корпоративен данък. По описаната схема, макар да се касае за данък по ЗКПО, в Годишната данъчна декларация,  подадена чрез упълномощено лице - св.Г., за финансовата година 2009г., подс.С. декларирал същите инкриминирани фактури за доставки, посочени за периодите до декември 2009г., които отразявали недействителни покупки от страна на дружеството от доставчиците „Р.“, „Д.“ и „К.“. По този начин била формирана невярна сума за разходи на дружеството, която сума била завишена. Тази сума намерила отражение във финансовия резултат, който съответно не отговарял на истината. С подаването на годишната данъчна декларация подс.С. потвърдил неистина, тъй като разходите на „Т.“ са били неправомерно завишени, което се отразило на декларирания финансовият резултат. По този начин от страна на подс.С. бил намален размерът на дължимия годишен корпоративен данък.

 Престъплението е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като  подсъдимият е извършил повече от две деяния, които осъществяват един и същ състав на престъплението и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината.

 Отчетните регистри – дневниците за покупки, в които са отразени инкриминираните фактури, са документи с невярно съдържание, съобразно тълкуванието дадено в ППВС №3/82г. 6. При лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е., издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. Именно в такава хипотеза се намираме по отношение на представените от подс. С. пред данъчните органи отчетни регистри. В същите е отразена информация с невярно съдържание относно включените като реално осъществени доставки на стоки с посочената стойност и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит. Отразената в отчетните регистри информация за тези сделки е декларирана и с подадените от подсъдимия справка – декларация, като по този начин подсъдимият си е послужил с тези документи с невярно съдържание при представяне на дължима по закон информация пред данъчните органи.

 Споделят се доводите на окръжният съд относно наличието на субективната страна на престъплението. Престъплението е извършено от подсъдимия С. с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици и постигнат престъпен резултат. Категорично въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е потвърдил неистина в подадената справка – декларация, знаейки, че декларираните данни са неверни.             Подсъдимият е съзнавал, че сделките, които са осчетоводени с посочените фактури не са реализирани в действителност, тъй като не е сключвал сделки с посочените доставчици, не е получавал стоката, не е заплащал стойността й,  но въпреки това е включил същите в дневниците за покупки и ги декларирал с инкриминираните справки – декларации. Подсъдимият е съзнавал и  обстоятелството, че потвърждавайки неистина в подадените справки – декларации ще  избегне установяването и плащането на действително дължимите данъчни задължения, която цел е преследвал и която реално е постигната.

 Подсъдимите И.К. и Й.М., като управители, съответно, на „Д.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД са подпомогнали подс. С. в извършване на престъпната деятелност. Двамата, съзнавайки, че реални сделки с  „Т.“ ЕООД не са осъществили, че стоки и услуги не са предоставяли в полза на управляваното от подс. С. дружество, са снабдили подс. С. с инкриминираните фактури, в които са отразили като реални в действителност нереални доставки. И предоставяйки тези първични счетоводни документи на подс. С., който да ги ползва в счетоводната си дейност, като ги включи в отчетните си регистри и ги декларира със справките - декларации, подавани от името на  „Т.“ ЕООД, подсъдимите са действали като помагачи на подс. С., защото умишлено са улеснили извършването на престъплението в част от инкриминираните период, чрез набавяне на средствата за осъществяването му.

 В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимите С. и М. са направили опит да убедят съда, че не те, а подс. К. е извършвал дейността от името на управляваните от тях дружества и че подведени и заблудени от К. / подс. С. и от св. И. П./ са издавали и подписвали инкриминираните фактури, като подс. К. също твърди подобни обстоятелства. С основание окръжният съд не е отдал кредит на доверие на така представената версия за протичане на инкриминираните събития. Защото, и М. и С. признават, че не са прехвърлили документално /чрез договор, чрез пълномощно и т.н./ нито правата си, нито задълженията си като управители на „Т.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД, че част от последните – по  подаване на СД и отчетни регистри в данъчната администрация са  изпълнявали лично / подс. М./ или чрез ангажирани от тях счетоводители / подс. С./, че им е било известно, че продажбите/покупките, отразени във фактурите двамата нито са договаряли, нито са извършвали, нито със средства и възможности да ги извършат са разполагали, нито посочените в счетоводните документи суми са давани/получавани. Поради това няма как да се сподели тезата за несъзнаване от подс. М. и подс. С. на  противоправността на извършените от тях действия, като липсват данни който и да е от тях да страда от физически и психически недостатъци, пречещи им за това. Подсъдимият С., освен казаното до тук е и лице със сериозен опит и стаж като търговец от 2005г., който е бил в затруднено финансово състояние и е съзнавал, че посредством използването на инкриминираните фактури облаги за неговото дружество ще настъпят, а съобразно показанията на счетоводителките на „Т.“ ЕООД винаги, преди да осчетоводят донесени от други лица фактури до подс. С. са се допитвали, всеки месец данъчните резултати, които следва да отразят в СД до неговото знание са свеждали и едва след изрично негово одобрение изискуемите се документи пред данъчната администрация, от негово име, са представяли.  Те свидетелстват и че пред подс. С. опасения за нереалност на описаните в инкриминираните фактури сделки са изразявали, но по негово изрично разпореждане  и с негово знание представените от него, от подс. К. и от св. И. П. фактури, са били осчетоводявани. На тази база няма основания да се счете, че извършеното от подсъдимите С. и М. е несъставомерно от субективна страна.

 Подсъдимият К. изцяло признава вината си и своята съпричастност към престъплението, като съществен принос в извършването му сочи да е имал и св. П., като последният в разпита му пред съда отрича това. В контекста на възраженията на защитниците и доводите, излагани в първата инстанция по този въпрос, ще се каже, че без съществено значение за делото е дали и какво участие посоченият свидетел в престъпната схема има. Защото, на първо място съдът не разполага с правомощията да повдига, предявява и поддържа обвинение спрямо което й да е лице, и второ, дори и да се приеме с пълен кредит на доверие заявеното от К. и С., то съпричастността на още едно лице към престъпната деятелност не може да доведе до оневиняване на привлечените към наказателна отговорност по настоящето дело трима подсъдими, чиято виновност по несъмнен и категоричен начин е доказана. В отговор на заявеното в жалбата на адв. И., че неправилно съдът е отнесъл една от издадените от подс. К. като управител на „Д.“ ЕООД фактури с невярно съдържание с №562/02.11.2009г. към данъчен период месец декември 2009г. вместо към месец ноември 2009г., ще се каже, че от приложените по делото справка – декларация и дневник за покупките на „Т.“ ЕООД /л.28, л.29, т.8 от ДП/ е видно, че независимо от отразеното във фактурата, че сделката е реализирана през месец ноември, самият подс. С. я е осчетоводил, чрез включването й в дневника за продажби за следващия месец – декември 2009г. и тази фактура, отразяваща нереална сделка е ползвана за формиране на неверен данъчен резултат именно за месец декември, поради отразяването й в СД, подадена на 13.01.2010г. за данъчен период декември 2009г. Или, никаква фактическа, или правна грешка, окръжният съд не е допуснал, отразявайки фактурата от ноември като осчетоводена през декември 2009г., защото последното е обективен факт, установяващ се от доказателствата по делото. 

 

           По наказанията:

           При индивидуализиране на наказанията, които следва да се наложат на всеки един от тримата подсъдими, така, че да са съответни на извършеното и на характеристиките на дейците, окръжният съд е приел, че наказанието на всеки един от тях следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК и това виждане се споделя изцяло, като присъдата не е обект на протестиране, поради което и процесуално е невъзможно утежняване на наказателната репресия. Коректно, обективно и правилно окръжният съд е отчел всички налични смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства – за подсъдимите С. и М. чистото им съдебно минало, липсата на други криминални прояви в един значителен период от време / 10 години/, което говори, че инцидентна проява в техния живот е инкриминираната деятелност, финансовите и здравословни проблеми на С. към инкриминирания период, способствали извършването на престъплението и младата възраст на М. по време на извършване на престъплението, а за подс. К. – признанието на вината.  Като отегчаващи отговорността и на тримата подсъдими обстоятелства правилно са отчетени конкретният брой на отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, броя на изпълнените признаци от правната норма и размера на настъпилите имуществени вреди за държавата, който многократно надхвърля квалифициращия признак „особено големи размери“, определен в чл.93, т.14 от НК, а по отношение на подс. К. и другите му осъждания, даващи недобра характеристика за личността му.

           В контекста на така очертаните обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието, прав е окръжния съд, че многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими не се откриват да са налични, а степента на участие в престъплението на подсъдимите М. и К. съвсем не е несъществена и не мотивира приложението на чл.58, б.“б“ вр. с чл.55 от НК.

          За подсъдимите С., К. и М. обаче е налице едно изключително смекчаващо вината им обстоятелство – неразумния срок на протичане на наказателното производство, което от извършване на деянията до момента се развива вече 10 години, без принос за това подсъдимите да имат, и макар делото без съмнение да е с фактическа и правна сложност, то разглеждането му в посочения срок не може да бъде оправдано.

          И така, определените с приложението на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК наказания -  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подс. С., ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подс. М. и ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подс. К., без да се налага по-лекото предвидено наказание „Конфискация“,  настоящият състав намира за справедливи, съответни на деянието и отделните дейци и конкретния им принос в съучастническата престъпна деятелност, които наказания ще постигнат целите по чл.36 от НК – да подействат поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимите и превантивно спрямо останалите членове на обществото.

          Правилно е решението на окръжния съд да приложи чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите С. и М., като отложи изтърпяването на наложеното им наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ за С. и ТРИ години за М., считано от влизане на присъдата в сила. Законови пречки за приложението на тази разпоредба няма, предвид размера на наложените наказания и липсата на предходни осъждания на двамата подсъдими. Освен това, с оглед данните за тяхното обществено, семейно и трудово положение в контекста на установеното, че повече от 10 години не са престъпвали закона, говори, че процесът по тяхното поправяне и превъзпитание вече е започнал и за постигане целите на наказанието не се налага С. и М. да бъдат изолирани от обществото.

          Подсъдимият К. е осъждан нееднократно, в това число и на лишаване от свобода, което говори, че в един период от време е водил обществено - опасен и противоправен начин на живот, като е имал трайни престъпни нагласи, в това число и за извършване на други деяния, идентични с това, предмет на настоящето дело. И макар част от осъжданията да са за деяния, извършени след инкриминираното, те негативен оттенък на личността му наистина дават. И на тази база, в контекста и на останалите отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, посочени по-горе като важими за тримата подсъдими и в контекста на значителния принос на този подсъдим за извършване на инкриминираното деяние, обоснован и законосъобразен е определения с присъдата размер наказание лишаване от свобода -  ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

          Не се откриват пороци в присъдата, в частта относно извършеното на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК групиране на наложеното с нея на подс. К. наказание с наказанията по НОХД №№№394/2013г., 212/2015г., 345/2014г., 11/2019г. и НОХД 357/2019г. с определяне на едно общо най – тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, в частта относно определения първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на това наказание и извършеното на основание чл. 25 ал.2 НК  приспадане на наказанията, които са били изтърпени, както и на времето, през което подс. К. е бил предварително задържан с мярка за неотклонение  „Домашен арест“ и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР по наказателните производства включващите в съвкупността.

          Същевременно, този състав намира, че явно несправедливо е приложението на чл.24 от НК спрямо подс. К. към настоящия момент. Вярно е, че и други осъждания, в това число отново за престъпления против паричната и кредитна система на страната спрямо К. са налични. Но вярно е и това, че всички осъждания са за деяния, извършени в период от време, значително отдалечен от днес, като последното деяние / по чл.343в ал.2 от НК/ е извършено на 29.03.2014г. Посоченото, наред с установяващото се от представеното пред този съд писмено доказателство - договор за полагане на обществено – полезен труд, говори, че към днешна дата подс. К. очевидно е преосмислил  престъпното си поведение, осъзнал е противоправността му и вече 7 години съобразено със законите и обществените правила и норми поведение демонстрира. Поради това увеличената с една година наказателна репресия, макар и по принцип не напълно лишена от правен резон, към днешна дата се явява несправедлива и много закъсняла, а закъснението, както окръжният съд сам е посочил в мотивите към присъдата не се дължи на поведението на подс. К., за поправянето и превъзпитанието на когото вече не се открива нужда от това увеличение, тъй като  определеното му наказание е достатъчно да постигне целите по чл.36 от НК. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира приложението на чл.24 от НК за неправилно и присъдата в тази й част следва да измени, чрез отмяната му.

          Налице са формално предвидените в чл.68 ал.1 от НК предпоставки по отношение на осъждането на подс. К. по НОХД №363/2006г. по описа на Окръжен съд – С.З.. Няма спор, че продължаваното престъпление по присъдата, предмет на настоящето дело, е извършено в периода 02.09.2009г. - 13.01.2010г., т.е., след влизане в сила на присъдата – на 07.06.2006г., постановена по НОХД №363/2006г. по описа на Окръжен съд – С.З.. С последната на К. е наложено наказание 1г. и 8м. лишаване от свобода с изпитателен срок от 4г., който изтича на 07.06.2010г., или, деянието е извършено в изпитателния срок. Видно е, от справката за съдимост на подс. К., че това условно осъждане вече е било активирано три пъти – по НОХД №394/2013г., по НОХД №345/2014г. и по ЧНД №430/2017г. и отдавна е изтърпяно, което коректно е отразено в присъдата с цялостното му приспадане.

    Правилно и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК са възложени в тежест на подсъдимите направените по делото деловодни разноски и основание за ревизиране на съдебния акт и в тази му част не се откриват.

    Мотивиран от изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. с чл.334 т.3 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

           Р          Е         Ш       И  :

 

          ИЗМЕНЯ Присъда № 41/16.06.2020г., постановена по НОХД № 934/ 2019г. по описа на ОС – Пловдив, като я ОТМЕНЯ в частта, в която на основание чл.24 от НК е увеличено с  ЕДНА ГОДИНА определеното на подсъдимия И.И.К., по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, общо най – тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

          ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15 – дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред ВКС на Република България.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :