№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Рачева
при
секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 448
по описа на Административен съд – гр. В. за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба от С.Д.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М.И.Г.,
ЕГН **********, срещу промяна на адресната регистрация на С.Г., извършена на
21.01.2019 г. от Главен специалист ЕСГРАОН в район „П.“ при Община В..
В жалбата се
твърди, че извършената адресна регистрация по настоящ и постоянен адрес *** на С.Г.,
чийто предходен постоянен и настоящ адрес ***, е извършен от орган без
съответната компетентност, при неспазване на установената форма и в нарушение
на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на
материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Излага подробни
съображения за допуснати процесуални нарушения при служебното установяване на
фактите и обстоятелствата по случая. Във връзка с материалноправната
незаконосъобразност на промяната отбелязва, че заявлението за промяна на
адресната регистрация на малолетната С. е подадено само от един от родителите,
в нарушение на правилата на чл. 95, ал. 3 и чл. 96, ал. 3 от Закона за
гражданската регистрация, и при неспазване на чл. 122, ал. 1 и 2 от Семейния
кодекс. Моли за отмяна на промяната в адресната регистрация на С.Г. и за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът в
производството, Главен специалист ЕСГРАОН в район „П.“ при Община В., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че обжалваната адресна
регистрация е правилна и законосъобразна, направена в рамките на предоставените
на органа правомощия и при спазване на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че бащата на малолетната С. е имал право сам да заяви промяната и е
поел задължение да уведоми майката за това. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Заинтересованата
страна Д.С.Г., по чието искане е образувано административното производство,
завършило с обжалваната промяна, не изразява становище по спора.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на
обжалване в производството е извършена на 21.01.2019 г. от Главен специалист
ЕСГРАОН в район „П.“ при Община В. промяна на постоянен и настоящ адрес на С.Д.Г.
по заявление вх. № АУ-007072ПР/21.01.2019 г. и адресна карта вх. №
АУ007070ПР/21.01.2019 г.
В
съответствие с представените с жалбата доказателства, съдът приема, че извършената
промяна на адреса на С.Г. безспорно засяга нейни права и законни интереси,
упражнявани съобразно адресната й регистрация, особено в контекста на водените
между родителите й съдебни производства. Поради това, независимо от липсата на
изрична разпоредба в Закона за гражданската регистрация относно обжалването на
положителните актове, с които е извършена промяна в адреса на дадено лице, на
основание общата клауза по чл. 145, вр. чл. 21, ал. 1 от АПК извършената
промяна подлежи на обжалване. Липсват данни за датата на връчване на акта за
промяната на майката, законен представител на С.Г., поради което жалбата следва
да бъде приета за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, отчетен от датата
на съдебното заседание, в което на процесуалния представител на М.Г. е станало
известно обстоятелството за промяната в адреса на дъщеря й С.Г..
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна, от административната преписка и представените с жалбата
доказателства се установява, че към 31.12.2018 г. С.Д.Г. е имала постоянен и
настоящ адрес ***. Същата е дете на М.И.Г. и Д.С.Г., родено на *** г., тоест
малолетно лице към датата на обжалваната промяна. В с.з. по ч.гр.д. № 53 по
описа на Сливенски районен съд за 2019 г., проведено на 29.01.2019 г.
процесуалният представител на Д.Г. прави възражение за местна подсъдност на
делото по Закона за защита от домашно насилие, като представя удостоверения за
постоянен и настоящ адрес ***, издадени на 21.01.2019 г.
В преписката
по обжалвания акт се установява, че заявленията за постоянен и настоящ адрес,
по които е извършена промяната, са подадени на 21.01.2019 г. от името на С.Д.Г.
и са подписани от единия родител – Д.С.Г., с отбелязване (вероятно саморъчно от
заявителя) „Длъжен съм да уведомя майката на детето“. Представен е и договор за
доброволна делба на недвижим имот от 2006 г. за имота, чийто адрес е новият
постоянен и настоящ адрес на С.Г. след обжалваната промяна, съделител по който
е Д.Г.. От договора е представена само първата страница, от която не се
установява действителното правно положение и собственика на имота след делбата.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК, актът, с който е извършена промяната на постоянния и настоящия адрес,
следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
Промяната в адреса на С.Г. е извършена от компетентен орган, изрично
оправомощен в съответствие с чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация със Заповед № 4869/21.12.2018 г. на Кмета на Община В..
Не се установяват нарушения на изискванията за форма, тъй като ЗГР
не предвижда писмена форма за позитивните актове от този вид. Актът е под
формата на конклудентни действия, предвидени в чл. 140, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, а именно, електронна обработка на заявлението и/или адресната
карта и въвеждане на данните от тях чрез приложните програмни средства,
поддържащи регистъра на населението, с цел актуализация на Национална база
данни „Население“ (по арг. от чл. 98 и 99 от ЗГР).
Разпоредбите относно промяната на адрес в Закона за гражданската
регистрация не предвиждат специална процедура, която да бъде следвана при издаване
на съответния акт, поради което не може да се приеме, че са налице съществени
процесуални нарушения при издаване на акта.
Липсват обаче материалноправните предпоставки за извършване на
промяната в адреса на С.Г..
На практика промяната на постоянния и настоящия адрес на
определено лице в регистъра на населението се изразява в заявяване на новия
адрес/адреси, поради което правилата относно първоначалното заявяване, уредени
в чл. 90, 95 и 96 от ЗГР, са приложими и при промяната. По аргумент от чл. 95,
ал. 2 и чл. 96, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, заявленията и
адресните карти, свързани с постоянния и настоящия адрес на малолетните, се
подават от законните им представители.
Чл. 123 от Семейния кодекс предвижда родителските права и
задължения да бъдат упражнявани в интерес на детето от двамата родители заедно
и поотделно, но по общо съгласие, като при разногласие, по спора се произнася
съдът. В случаите, когато двамата родители не живеят заедно, чл. 127 от
Семейния кодекс предвижда по-конкретно местоживеенето да бъде определено по
общо съгласие между родителите, а ако такова съгласие липсва, спорът също се
решава от районния съд.
В случая промяната на постоянния и настоящия адрес на С., при
липса на данни за упражняване на родителските права само от единия родител, е
следвало да бъде извършена по общо съгласие на родителите, което да бъде
удостоверено с подписите на двамата под заявлението и адресната карта, подадени
лично, или с предоставяне на пълномощно от неприсъстващия родител в полза на
заявяващия родител, каквото изискване поставят чл. 95, ал. 2 и чл. 96, ал. 2 от
ЗГР. Такова общо съгласие относно местоживеенето и промяната в постоянния и
настоящия адрес между родителите липсва, няма заместващо съгласието решение на
районен съд, нито е представено пълномощно, дадено от майката на С. на бащата,
заявил промяната. Това общо съгласие трябва да е налице предварително, преди
извършването на действията от единия родител, и не може да бъде заместено с
вмененото на бащата заявител задължение да уведоми майката по чл. 123, ал. 1 от
Семейния кодекс, което е приложимо само когато общо съгласие е налице, но
единият родител е действал сам. Административният орган не твърди и не
представя доказателства, че се е уверил в наличието на общо съгласие относно
промяната по други данни и доказателства, представени от бащата, алтернативни
на личното заявяване или заявяването чрез пълномощник, изисквано от закона.
Поради това, извършената промяна в постоянния и настоящия адрес на
малолетната С.Г. единствено по заявление от бащата, но без удостоверено и
доказано съгласие на майката, е в противоречие с чл. 95, ал. 3 и чл. 96, ал. 3
от Закона за гражданската регистрация и подлежи на отмяна.
При този изход от производството, в полза на жалбоподателката се
дължат направените в производството разноски в размер на 615 лева.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от С.Д.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М.И.Г., ЕГН **********, промяна на адресната регистрация на С.Г., извършена на 21.01.2019 г. от Главен специалист ЕСГРАОН в район „П.“ при Община В. по заявление вх. № АУ-007072ПР/21.01.2019 г. и адресна карта вх. № АУ007070ПР/21.01.2019 г.
ОСЪЖДА Община В. да заплати на С.Д.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител М.И.Г., ЕГН **********, сумата 615 (Шестстотин и петнадесет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: