Определение по дело №487/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 152
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430200487
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

гр.Плевен,  16.03.2020г.

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ­ І наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР КИРИЛОВ

   

При участието на секретаря ………изслуша докладвано от съдията КИРИЛОВ ЧНД № 487 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд и на основание данните по делото и Закона за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 243, ал.4, вр. ал.5 от НПК.

 

Постъпила е жалба с правно основание чл.243, ал.4 от НПК от страна на О.Т. – *** на ***– София против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 27.11.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №Д-2210/2018г. по описа на РП-Плевен, водено за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2019г. по ДП №2210/2018г., представителят на РП-гр. Плевен, е приел, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, а се касае за гражданско-правни отношения, развили се във времето между ***– София /лизингодател/ и „***” ЕООД – с. *** /лизингополучател/, по повод на Договор за оперативен лизинг от 17.08.2008г. с предмет – отдаване за временно и възмездно ползване на лизингов обект – роторна трошачка тип „МАКРУМ 4098”, заедно с части и принадлежности, подробно описани в Приложение към Договора.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, събраните по делото доказателства, разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от оправомощено лице О.Т., в срока по чл.243, ал.4 от НПК, поради която се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът не счита за необходимо да преповтаря аргументите в жалбата изложени в шест страници, а единствено и само да се концентрира върху това – извършено ли е от обективна и субективна страна престъплението измама. Съобразявайки се с Определение №155 от 25.02.2020г. по ВНЧД № 76/2020г. по описа на ОС-Плевен, настоящият съдебен състав излага следната фактическа обстановка:

Изпълнителното деяние по настоящото дело се счита да бъде извършено с връщането на части от предмета на престъплението с приемо-предавателен протокол от 15.03.20015г. с който „***” ЕООД, докарва на ***– София описаните в протокола части от трошачката. Същият протокол е приложен на л.58 от ДП.   С което се изчерпва фактическата обстановка по случая, а предходно образуваното и прекратено наказателно производство за престъплението обсебване, по което са събрани редица материали, може да се ползва за изясняване на фактическата обстановка по случая и изначално договорните отношения между упоменатите страни. С оглед на това съдът, счита че не е нарушен принципа на „neb is in idem” по отношение на образуваното производство за престъпление по чл.206 от НК. 

След приемо-предавателния протокол са приложени сертификат за инспекция и заключения на експертизи, от които съдът за особено съществено намира направената констатация в допълнителната съдебно-техническа експертиза л.156 – л.165 от ДП, където вещото лице на стр.163 е описало, че при определена констатация на фактите може да се направи извод, че вещта предмет на престъплението- отдадената на лизинг роторна трошачка „ дори при възможно най-интензивен режим на работа и лошо поддържане преди това, не би следвало да изглежда по начина, по който изглежда разкомплектованата машина (с напреднала корозия и обрасла в растителност), което означава, че най-вероятно процесната машина е тази която е в експлоатация.”

Направената констатация от съда е установена и от представителя на РП-Плевен в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Само, че той е стигнал до извода, че макар и върнатите части да не са на лизинговата вещ, то извършеното касае гражданско-правни отношения между страните, а не измама.

Съдът не е съгласен с този извод. За изпълнителното деяние на измамата е необходимо да бъде извършено действие, чрез което у измамения да е възбудено заблуждение и направен опит за такова с цел формиране на неверни представи. В конкретния случай е налице такова действие, което даже е и протоколирано с Приемо-предавателен протокол от 09.03.2015г. Целта на връщането на части от машината, безспорно е била във възбуждането в заблуждение у О.Т., че фактически му е била върната лизинговата вещ, поради което той не следва да има повече претенции по отношение на „***” ЕООД, представлявано от П.Д.А.. 

Следва да се отговори на въпроса – налице е пряк умисъл и користна цел.

Безспорно установено е по делото, че П.А. е съзнавал, че върната вещ не е тази, която му е била предоставена от О.Т.. И с действията по връщането е целял прекратяване на каквито и да било бъдещи претенции от пострадалия по отношение на неговото дружество, с което той ще запази владението върху процесната вещ и по този начин ще набави за себе си облага в размер на 302735 лева, като деянието е останало във фазата на опита, защото О.Т. не е бил заблуден, че му се връща вещта предмет на лизинговия договор. 

Съдът изцяло споделя аргументите изложени в жалбата. Не счита за необходимо да ги преповтаря. Единствено следва да даде указания по понататъшното развитие на наказателното производство, а същите при така установената фактическа обстановка са свързани с повдигане на обвинение на П.А., приобщаване на приложените експертизи по ДП, назначаване на техническа експертиза, от която да бъде установено, че върнатите части не са от една и съща машина и не са оригиналните части на процесната лизингова трошачна машина, а са сбор от различни машини. Следва да бъдат разпитани вещите лица изготвили заключенията по арбитражното производство, тъй като видно от същите те имат непосредствени впечатления по идентичността на машинните части описани в протокол от 09.03.2015г. Следва да се установи дали лицата, които са върнали частите от машините от страна на „***” ЕООД не следва да отговарят за посредствено извършителство, съзнавали ли са същите, че връщат отпадъчни части, а не такива от лизинговата машина. В тази насока следва да бъде проведено разследване, доколкото постановлението на РП-гр. Плевен, не е аргументирано се опитва да представи извършения опит за измама, като гражданско-правни отношения. Следва да се прецизира и обвинението дали не следва да бъде за измама в особено големи размери.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК постановлението  на РП – гр.Плевен, за прекратяване на досъдебно производство №2210/2018г. по описа на РП-Плевен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото с указания изложени в обстоятелствената част на определението.

Да се уведомят Районна прокуратура – гр. Плевен и О.Т. – *** на „***” ЕООД – София.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок пред ПОС от получаване на съобщението до страните.

 

 

 

Съдия-докладчик: