Присъда по дело №2825/2011 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2825/2011г.,

ХІ-ти нак. с-в., Русенски Районен съд

 

Районна прокуратура-гр.Русе е повдигнала обвинение срещу С.Б.П., от гр.Димитровград, Р Сърбия в това, че през периода 15.11.2010 год. - 05.03.2011 год. в гр. Търговище, гр. Сливен и гр. Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, на осем пъти, представяйки се за длъжностно лице – Директор на ОД на МВР – Русе, Директор на ОД на МВР – Търговище, началник на РУП – Търговище и зам. началник на РУП – Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у някого заблуждение – С.Д.И. и Х.Е.И. ***, А.Л. Г. – П. *** и Й.П.А., Х.Р.И., В.А. М., Л.Х.Е. – Й. и Ц.Б.Б.,*** – че в ОД на МВР – Търговище, РУП – Сливен и ОД на МВР – Русе има задържани чужди граждани, на които задължително следва да им бъде осигурена възможност за свързване по телефон с техни близки и във връзка с това е необходимо да бъдат закупени ваучери на мобилните оператори, действащи на територията на Република България и да му бъдат продиктувани техните цифрови кодове за презареждане на СИМ карти и с това причинил на К.А.Д., Х.Р.И., В.А. М., Л.Х.Е.– Й. и Ц.Б.Б.,***, С.Д.И. и Х.Е.И. *** и А.Л. Г. – П. *** имотна вреда в общ размер на 1 350,00 лева – престъпление по чл. 211, пр. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения в хода на съдебното производство.

Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.

Съдът, след като се запозна и прецени събраните доказателства, приема за безспорно  доказана и установена следната фактическа обстановка:

Подс. С.Б.П. е сръбски гражданин, който пребивава постоянно в Република България повече от петнадесет години. През този период той не работел и си набавял парични средства с извършване на измами във връзка, с което е осъждан многократно. През 2010 год. той изтърпявал поредното наказание лишаване от свобода в Централния софийски затвор, килия № 14 на крилото за чужденци. В същата килия наказание лишаване от свобода изтърпявали още трима румънски граждани, но от тях единствено подс. П. владеел писмено и говоримо български език. В нарушение на вътрешните правила, подс. П. притежавал няколко мобилни телефонни апарата - „Нокиа 1208” с фабр. №354177033099110, „Нокиа 2700 С-2” с фабр. №358008031074488, „Нокиа 1110” с фабр. №359574015388250, „Нокиа 1661” с фабр. №351997047139102 и мобилен телефон с фабр. №356812022359390 и СИМ карти с предплатени услуги с абонатни номера - ++359*********, ++359*********, **********, **********, **********, **********, **********, ********** и **********. През телефоните подс. П. ползвал компютърната мрежа интернет и там още през 2009 год. се запознал индиректно със св. Н. М.. Първоначално двамата общували в сайт за запознанства, в който св. М. имала регистрация под името „Барби”. След като се опознали и си допаднали взаимно, те си разменили телефонните номера. Подс. П. се представил пред св. М. като „Александър Петрович” от Р Сърбия. Казал й, че от няколко години живее в гр. София и стопанисва автокъща. Св. М. многократно му отправяла предложения да се срещнат, но подс. П. винаги отказвал под предлог, че е ангажиран.

През м. ноември 2010 год., подс. П. решил да се облагодетелства като извършва измами по телефона. За целта създал схема, според която първо трябвало да намери телефонните номера на хотели, туристически агенции и фирми за преводи в страната. След това да се свърже с техните собственици, да се представи за директор на ОД на МВР или началник на РУП и да им обясни, че му е необходимо съдействието им за осигуряване на преводач във връзка със задържани чужди граждани в поделенията на МВР. След това да ги убеди да закупят ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти, за да могат задържаните чужди граждани да осъществят връзка по телефон с близките си. По този начин подс. П. възнамерявал да презарежда притежаваните от него СИМ карти и така да ползва предплатени услуги на стойността на ваучерите, да зарежда ползваните от св. М. предплатени карти, както и да реализира лесна и бърза печалба като предоставя ваучери на други лишени от свобода, на цена по - ниска от действителната.

След формиране на това решение, подс. С.П. предприел действие по реализацията му и през периода 15.11.2010 год. - 05.03.2011 год. в гр. Търговище, гр. Сливен и гр. Русе извършил следните деяния:

1. Подс. П. се свързал със св. М. и под предлог, че се интересува от туризъм я помолил да му намери книга, съдържаща информация за хотели, туристическите агенции и фирми за преводи на територията на страната. Без да предполага действителните намерения на подс. П., св. М. се снабдила с две справочни книги и при един от разговорите им му продиктувала имената и телефонните номера на няколко хотела, туристически агенции и фирми за преводи. След като получил тази информация, късно вечерта на 15.11.2010 год. подс. П. се обадил от СИМ картата с абонатен номер - ********** на стационарния телефон на хотел „Космополитен” в гр. Русе. Телефона вдигнала св. Й.А. - администратор в хотела, на която подс. П. се представил като „комисар Алекси Алексиев” - директор на ОД на МВР - Русе и поискал да разговаря със собственика на хотела - св. К.Д.. Последният по същото време отсъствал от хотела и св. А. обяснила това на подс. П.. Той й казал, че става въпрос за спешен случай и поискал от нея да предаде на собственика да му се обади, като й продиктувал телефонния номер на СИМ карта - **********. Св. Д. бил уведомен от служител в хотела за обаждането и като разбрал, че го е търсил директора на ОД на МВР - Русе позвънил на оставения телефон за връзка. Подс. П. се представил пред него за зам. директор на ОД на МВР - Русе и му обяснил, че в полицията има задържан чужд гражданин - пострадал от измама, на който трябва да му бъде осигурен преводач. Св. Д. повярвал, че разговаря със зам. директорът на полицията и казал на подс. П. да се свърже със св. А., която щяла да му окаже пълно съдействие. След като приключил разговора си с подс. П., св. Д. се свързал св. А. и я инструктирал да изпълни всичко, което поиска директора на полицията, включително ако се наложи да вземе служебни пари от касата. Подс. П. се обадил на св. А. и отново представяйки се за „директора на полицията” й казал да очаква телефонно обаждане от адвоката на задържания чужд гражданин, който щял да й обясни какво трябва да направи. След това от друга ползвана от него СИМ карта, подс. П. позвънил на св. А. и с преправен глас се представил за „адвоката” на задържания на чужд гражданин. Той й обяснил, че трябва да отиде в полицията за извършване на превод от английски, за което ще й бъде заплатено. Малко след това подс. П. се обадил на св. А. и отново представяйки се за „директора” на ОД на МВР - Русе й поръчал като отива към полицията да закупи цигари и минерална вода. Той й обяснил, че освен това на задържания чужд гражданин задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от нея да закупи и ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. При един от следващите разговори той уточнил, че ваучерите трябва да са на стойност около 130,00 лева, за да могат да бъдат използвани за провеждане на международни телефонни разговори. Св. А., придружавана от един от охранителите в хотела отишла до един от денонощните магазини в гр. Русе и закупила ваучери на „Глобул” и „Виваком”, на обща стойност 130,00 лева. В същото това време подс. П. й се обадил и като разбрал, че е закупила ваучерите поискал да му продиктува техните цифрови кодове за зареждане. Като чула това, св. А. се усъмнила, че има нещо нередно и казала на подс. П., че ще му се обади малко по - късно. Тогава охранителят, който я придружавал се свързал със св. Д. и го попитал дали наистина е разговарял с директора на полицията, тъй като в последно време били зачестили случаите на телефонни измами. Св. Д. заявил, че не е сигурен с кого точно е разговарял и му казал да направят каквото преценят със св. А.. Тъй като изминало продължително време и св. А. не му се обадила, подс. П. се свързал с нея, за да разбере какво се е случило. Тогава охранителят му казал, че е разбрал за измамата и подс. П. веднага прекъснал връзката.

2. Вечерта на 16.11.2010 год. подс. П. се обадил от СИМ картата с абонатен номер - 0876 731054 на стационарния телефон в хотел „Парадайз”- гр. Русе. Телефона вдигнала администраторката в хотела, на която подс. П. се представил като „комисар Първанов” - директор на ОД на МВР - Русе и поискал да разговаря със собственика на хотела - св. Х.И.. Последният по същото време бил в друга част на хотела и администраторката обяснила това на подс. П.. Той й казал, че става въпрос за спешен случай и поискал от нея да го намери и да му предаде да му се обади на телефонен номер - **********. Св. И. бил уведомен от служителката за обаждането и като разбрал, че го е търсил директора на ОД на МВР - Русе позвънил на оставения телефон за връзка. Подс. П. вдигнал телефона и казал „полиция”. Св. И. обяснил, че търси комисар Първанов и подс. П. му казал да изчака, за да го свърже с „директора”. След това с преправен глас се представил като „комисар Първанов”. Св. И. познавал директора на ОД на МВР - Русе и асоциирал гласа в слушалката с неговия. Двамата провели разговор, по време на който подс. П. поискал от св. И. да му окаже съдействие, като намери преводач от английски или руски език. В тази връзка му обяснил, че в полицията има задържан чужд гражданин, който е пострадал от измама и адвоката му пътувал от гр. София. Св. И. повярвал на думите на подс. П. и веднага се свързал с негова позната, която се съгласила да извърши превода. Малко след това тя се срещнала със св. И. и двамата заедно отишли пред сградата на ОД на МВР - Русе. Св. И. позвънил на оставения от подс. П. телефон за връзка и го уведомил за това. Последният поискал да разговаря с преводачката и св. И. му продиктувал телефонния й номер. Подс. П. й се обадил и й казал, че адвоката на задържания чужд гражданин щял да й обясни какво трябва да направи оттук нататък. Подс. П. изчакал известно време и от СИМ картата с абонатен номер - 0877 946276 се обадил отново на преводачката. С преправен глас се представил като „адвоката” на задържания чужд гражданин. Казал й, че трябва да извърши превод от английски език, за което ще й бъде заплатено. След това от другата СИМ карта с телефонен номер -********** се обадил на св. И., обяснил му, че на задържания чужд гражданин задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от него да закупи ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. Подс. П. уточнил, че ваучерите трябва да бъдат на стойност до 100,00 лева на мобилния оператор „Глобул”. Св. И. веднага отишъл до един от денонощните магазини в гр. Русе и закупил пет ваучера, всеки от тях на стойност 10,00 лева. След като положил максимални усилия да заблуди св. И., че разговаря с директора на ОД на МВР - Русе, подс. П. му се обадил и му поръчал да закупи още ваучери, но този път от 40,00 лева. Св. И. се върнал в магазина и закупил два ваучера, всеки от тях на стойност 40,00 лева. При един от следващите разговори, преводачката продиктувала на подс. П. цифровите кодове за зареждане на двата ваучера от 40,00 лева. Подс. П. отново провел разговор със св. И. и му поръчал да закупи още ваучери - от 50,00 лева на „Глобул” и от 70,00 лева на „Виваком”. Като чул това, св. И. се усъмнил, че не разговаря с директора на ОД на МВР - Русе и го попитал къде се намира в момента. Подс. П. отговорил „как къде, в полицията, в дирекцията”. Св. И. отишъл на пропуска в сградата на ОД на МВР - Русе и след разговор с дежурния полицейски служител разбрал, че е измамен. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. И. ваучери по първоначално намисления от него начин

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

3. Вечерта на 04.12.2010 год. подс. П. се обадил от притежавания от него мобилен телефон „Нокиа 1208” с фабр. №354177033099110 със СИМ карта с абонатен номер - 0876 731054 на стационарния телефон в хотел „Плаза”, намиращ се в гр. Русе по ул. „Болярска” №15. Телефона вдигнала администраторката в хотела, на която подс. П. се представил като „комисар Д.” - директор на ОД на МВР - Русе и поискал да разговаря със собственика на хотела - св. В. М.. Последният по същото време отсъствал от хотела и администраторката му обяснила това. Подс. П. й казал, че със собственика се познават отдавна и трябва спешно да му се обади на телефонен номер -0876 731054. Св. М. бил уведомен от служителката за обаждането и като разбрал, че го е търсил директора на ОД на МВР - Русе позвънил на оставения телефон за връзка. Подс. П. отговорил „полиция” и като разбрал, че разговаря със собственика на хотел „Плаза” му казал да изчака малко, за да го свърже с „директора”. След това с преправен глас се представил като „комисар Първанов” и поискал от св. М. да му окаже съдействие за намиране на преводач от английски, руски или немски език. В тази връзка му обяснил, че в полицията има задържан чужд гражданин. Там бил и адвоката му, който щял да заплати на преводача сумата от 100,00 лева. Св. М. повярвал на подс. П. и след като приключил разговора си с него се свързал с негов познат, който се съгласил да извърши превода. Двамата се срещнали в хотела и се отправили към сградата на ОД на МВР - Русе. В същото това време подс. П. се обадил на св. М. и му поръчал да закупи цигари и минерална вода за задържания чужд гражданин. Той му казал, че като отиде в полицията похарчените от него пари веднага ще му бъдат възстановени. Преди да приключат разговора, подс. П. под предлог, че адвоката на задържания гражданин иска да се свърже с преводача поискал телефонния му номер. След това подс. П. позвънил на преводача и се представил за „адвоката” на задържания чужд гражданин. Той му обяснил, че на задържания чужд гражданин задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от него да закупи ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти, като уточнил, че те трябва да бъдат на мобилните оператори „Глобул” и „Виваком”. Преводачът споделил това със св. М., който закупил ваучери на обща стойност 280,00 лева. Подс. П. изчакал известно време и отново се обадил на преводача. По време на разговора подс. П. разбрал, че св. М. е закупил ваучерите и поискал да му бъдат продиктувани цифровите им кодове за зареждане. Преводачът му ги продиктувал тогава подс. П. му казал, че пътува към полицията и със св. М. да го изчакат там. Докато чакали, подс. П. отново се обадил на преводача и му казал да скъса и изхвърли ваучерите. Тогава св. М. се усъмнил, че има нещо нередно и отишъл на пропуска в сградата на ОД на МВР -Русе, където след разговор с дежурния полицейски служител разбрал, че е измамен. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. М. ваучери по първоначално намисления от него начин.

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

В резултат на проведените ОИМ било установено, че СИМ картите с предплатени услуги, с абонатни номера - 0876 731054 и 0877 946276 са използвани от подс. П. с телефонни апарати с IМЕI №354177033099110 и 356812022359390. Във връзка с това, на 07.12.2010 год. разследващ полицай от ОД на МВР - Русе пристъпил към претърсване на килия №14 в Централен софийски затвор, в която бил настанен подс. П.. Първи там влезли свидетелите Т.Т. и Ю.Г. - служители от ГД „Криминална полиция” - София. В същото това време подс. П. бил заключен в тоалетната и разговарял по притежавания от него мобилен телефон „Нокиа 1208” с фабр. №354177033099110 със СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер - ++359*********. Като чул гласовете на полицейските служители, подс. П. изхвърлил телефона със СИМ картата в тоалетната чиния, пуснал водата и едва тогава отключил вратата. В присъствието на поемни лица, разследващият полицай извършил претърсване в килията, по време на което намерил мобилен телефон „Нокиа 2700 С-2” с фабр. № 358008031074488, с поставена в него СИМ карта „В-соnnect” със заличен номер, 1 бр. калъф от картон, облепен с черен и син скоч с размери 10x5x1,5 см, 1 бр. калъфче с размери 2x2,5 см, облепено с черен скоч и лист хартия с ръкописен текст. Посочените вещи били иззети, за което бил изготвен протокол по реда на чл.161, ал. 1 от НПК. Свидетелите Т. и Г. били сигурни, че подс. П. малко преди това е разговарял по телефон в тоалетната и тъй като по време на претърсването такъв не бил намерен предположили, че той го е изхвърлил в тоалетната чиния. Те споделили това с разследващия полицай, който в присъствието на поемни лица извършил оглед на отходната шахта към която била свързана тръбата от тоалетната на обитаваната от подс. П. килия. По време на огледа, разследващият полицай намерил в шахтата изхвърления малко преди това от подс. П. мобилен телефон „Нокиа 1208” с фабр. №354177033099110, с поставената в него СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер ++359*********.

4. Независимо, че бил разкрит от органите на полицията, подс. П. решил да продължи да извършва измами по първоначално създадената от него схема. В изпълнение на решението си, преди обяд на 04.01.2011 год. той се обадил от СИМ картата с абонатен номер - 0876 758783 на стационарния телефон на туристическа агенция „ТОНИ ТУР 05” - гр. Търговище. Телефона вдигнала една от служителките в туристическата агенция - св. С.И., на която подс. П. се представил като „И. Тошев” - зам. началник на РУП - Търговище. Той й казал, че в полицията в гр. Търговище има задържан чужд гражданин и поискал съдействието й за извършване на превод от английски език. Св. И. останала с убеждението, че разговаря със зам. началника на РУП - Търговище и се съгласила да извърши превода. Като чул това, подс. П. й поискал номера на мобилния телефон, за да може непрекъснато да поддържа връзка с нея. Преди да приключат разговора той й казал, че ще й се обади адвоката на задържания гражданин, за да й обясни какво точно трябва да направи оттук нататък. Подс. П. изчакал малко и отново се обадил на св. И., като й поръчал да закупи на задържания кутия цигари и минерална вода. След това за пореден път й позвънил на мобилния телефон и с преправен глас се представил като „адвокат Кацарски”. Казал й, че задържания е руски гражданин, който е живял в Турция и поради това превода може да бъде и на турски език. След като закупила поръчаните й от подс. П. стоки, св. И. му се обадила за да разбере къде трябва да отиде. Тогава подс. П. й казал, че на задържания задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от нея да закупи ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. Уточнил, че ваучерите трябва да са на стойност 50,00 лева на мобилния оператор „Виваком”. Обяснил и също така, че веднага като отиде в полицията похарчената от нея парична сума ще й бъде възстановена. Св. И. била убедена, че разговаря със зам. началника на РУП-Търговище и закупила поръчаните й ваучери на „Виваком”, на обща стойност 50,00 лева. Подс. П. изчакал известно време и отново й се обадил. Той поискал да му продиктува цифровите кодове за зареждане на ваучерите, тъй като в полицията било „незаконно” да се предоставят ваучери за задържани лица. Св. И. му ги продиктувала и тогава подс. П. й казал, че задържания иска ваучери и на „Глобул” за 80,00 лева. Тя се върнала в магазина, откъдето закупила ваучери на посочената стойност и при един от следващите разговори с подс. П. му продиктувала цифровите им кодове за зареждане. Подс. П. отново й се обадил и й поръчал да закупи още ваучери, но тя отказала и отишла на пропуска в сградата на РУП - Търговище, където след разговор с дежурния полицейски служител разбрала, че е измамена. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. И. ваучери по първоначално намисления от него начин. Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

5. В следобедните часове на 09.01.2011 год., подс. П. се обадил от притежаваната от него СИМ карта с телефонен номер - 0876 758783 на стационарния телефон в хотел „Регина”, намиращ се в гр. Търговище по ул. „Екзарх Йосиф” №17. Телефона вдигнала икономката в хотела - св. Х.И., на която подс. П. се представил като „Парашкевов” - директор на ОД на МВР -Търговище и поискал да разговаря със собственика на хотела - св. А.П.. Последният в същото това време разговарял по друг телефон и св. И. споделила това с подс. П.. Докато изчаквал обаждането на св. П., подс. П. провел разговор със св. И. и разбрал, че тя владее немски, руски и турски език. Тогава той й казал, че в полицията има задържан чужд гражданин и поискал от нея да отиде и да извърши превод от турски език. В същото това време св. П. приключил разговора си по другия телефон и се обадил на подс. П.. Той и не него се представил като „Парашкевов” - директора на ОД на МВР -Търговище, след което му казал, че в полицията има задържан турски гражданин, на който трябва да му бъде осигурен преводач. В тази връзка го помолил да освободи за няколко часа св. И. от работа, за да може да извърши превода. Тъй като бил убеден, че разговаря с директора на ОД на МВР- Търговище, св. П. се съгласил да окаже поисканото му съдействие. Преди да приключат разговора, подс. П. поискал от св. П. да подаде слушалката на св. И., за да се доуточнят за превода. Св. И. се обадила и тогава подс. П. й продиктувал абонатния номер на друга ползвана от него СИМ карта - 0876 738 587. Обяснил й, че това е телефона на „адвокат Кацарски”, който щял да й се обади, за да й каже какво точно трябва да направи. Малко след това подс. П. позвънил на мобилния телефон на св. И. и с преправен глас се представил за „адвокат Кацарски”. Той й казал, че в полицията е задържан турски гражданин - собственик на хотели в гр. Сандански. Много скоро след последния разговор, подс. П. позвънил на мобилния телефон на св. И. от СИМ картата с абонатен номер - 0876 758 783. Отново се представил за директора на ОД на МВР -Търговище и й поръчал да закупи цигари, минерална вода. Той й обяснил, че освен това на задържания задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от нея да закупи 3 бр. ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти на „Виваком” и уточнил, че те трябва да бъдат по 20,00 лева. Преди да приключат разговора й казал да не се притеснява, защото веднага като отиде в полицията похарчената от нея парична сума ще й бъде възстановена. Св. И. повярвала на думите му и закупила поръчаните й 3 бр. ваучери по 20,00 лева. Подс. П. й се обадил и под предлог, че не иска колегите му да разберат за закупените на задържания ваучери я накарал да му продиктува техните цифрови кодове за зареждане. След като ги записал, подс. П. поръчал на св. И. да закупи още 4 бр. ваучери по 10,00 лева на „Глобул”. Тя се върнала в магазина, закупила допълнително поръчаните й от подс. П. ваучери и при един от следващите им разговори му продиктувала техните цифрови кодове за зареждане. Подс. П. отново й се обадил и й поръчал да закупи още ваучери, но поради това, че не разполагала с повече пари тя му отказала. Св. И. се усъмнила, че има нещо нередно и отишла на пропуска в сградата на РУП - Търговище, където след разговор с дежурния полицейски служител разбрала, че е измамена. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. И. ваучери по първоначално намисления от него начин.

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

6. В следобедните часове на 05.02.2011 год., подс. П. се обадил на служебния телефон на туристическа агенция „РОХАС” ЕООД - гр. Сливен. Телефона вдигнала св. К.А. -офис - мениджър, на която подс. П. се представил като „Петко Петков” - зам. началник на РУП - Сливен. Той й казал, че в полицията в гр. Сливен има задържан чужд гражданин и се нуждаят от преводач от руски или английски език. Св. А. повярвала, че разговаря със зам. началника на РУП - Сливен и се съгласила да окаже съдействие. Във връзка с това тя отишла в офиса на дружеството и като прегледала списъка с преводачите установила, че единствено св. А.П. отговаря на посочените условия. Тя се свързала с нея, разказала й накратко за разговора си със „зам. началника на РУП – Сливен”, който всъщност бил подс. П. и св. П. се съгласила да извърши превода. Тогава св. А. се обадила на подс. П. и му продиктувала телефонния номер и имената на св. П.. Подс. П. се обадил на последната, представил се като „Петко Петков” - зам. началник на РУП - Сливен и й казал, че в полицията е задържан френски гражданин, който дълги години е живял в Русия. Обяснил й, че адвокат на последния е „И. Кацарски”, който щял да й се обади, за да уточнят хонорара за превода. Подс. П. изчакал малко и от притежаваната от него СИМ карта с телефонен номер - 0893 848 912 позвънил на мобилния телефон на св. П.. С преправен глас се представил като „адвокат И. Кацарски”. Отново й разказал, че задържания е френски гражданин, който е живял много години в Русия и я помолил като отива към полицията да му закупи цигари и минерална вода. Последвали още няколко разговора, като при един от тях подс. П. отново представяйки се за зам. началника на РУП - Сливен обяснил на св. П., че освен това на задържания чужд гражданин задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от нея да закупи и ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. Уточнил, че ваучерите трябва да бъдат на мобилния оператор „Глобул” за 90,00 лева и на „Виваком” за 80,00 лева. Веднага след като приключили разговора, св. П. отишла и закупила ваучери на посочената от подс. П. стойност. Последният изчакал известно време и отново й се обадил. Като разбрал, че тя е закупила ваучерите, под предлог, че те предварително трябва да бъдат въведени в система, позволяваща проследяване на разговорите поискал да му продиктува техните цифрови кодове за зареждане. Тъй като била убедена, че разговаря със зам. началника на РУП - Сливен, св. П. му ги продиктувала. Преди да приключат разговора подс. П. й казал, че ще изпрати служебен автомобил, който да я вземе от тях. Малко след това той отново й се обадил и й поръчал да закупи още ваучери. Св. П. се усъмнила, че има нещо нередно и се свързала с дежурния полицейски служител в ОД на МВР - Сливен. Тя му обяснила какво й се е случило и тогава разбрала, че е измамена. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. П. ваучери по първоначално намисления от него начин.

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

7. В следобедните часове на 12.02.2011 год., подс. П. позвънил от СИМ картата с телефонен номер - 0876 758783 на мобилния телефон на св. Л.Х.Е. - Й. -управител на „ЛИТЕРА” ООД - гр. Русе, чийто основен предмет на дейност бил преводи и легализация на документи. Подс. П. се представил като „комисар Първанов” - директор на ОД на МВР -Русе. Той й казал, че спешно се нуждае от преводач от английски или немски език, тъй като в полицията има задържан английски гражданин, който от двадесет години живее в Германия. Св. Й. не се усъмнила в думите на подс. П. и тъй като била включена в списъка на преводачите се съгласила да извърши превода. Като чул това, подс. П. й казал „нашата колежка дознателка Ви познава и знае, че работите с английски и ние за това Ви търсим...”. След това той продължил разговора, като й обяснил, че ще й се обади адвокат „Н. Кацарски”, който представлявал задържания гражданин и той щял да й обясни какво точно се е случило с последния. Подс. П. изчакал малко, след което от СИМ карта с абонатен номер - 0893 848 912 позвънил отново на мобилния телефон на св. Й.. С преправен глас се представил като „адвокат Кацарски”. Той й разказал, че задържания е съдружник на известен български бизнесмен и притежава хотели в гр. Сандански и в морските курорти. Подс. П. продължил да се обажда на св. Й. от двете посочени по - горе СИМ карти, като се представял съответно за „комисар Първанов” и „адвокат Кацарски”. По време на един от разговорите той й казал да закупи на задържания лекарства, минерална вода и цигари. Той й обяснил, че освен това на задържания чужд гражданин задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си в Англия и поискал от нея да закупи и ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. Св. Й. по никакъв начин не се усъмнила в думите на подс. П. и закупила 4 бр. ваучери по 10,00 лева на „Виваком” с номера - 220273898074761, 220380147831426, 220387709124558 и 220275116858322, 1 бр. ваучер от 20,00 лева на „Виваком” с №330973942581974, 7 бр. ваучери по 10,00 лева на „Глобул” с номера - 872198532195, 358285601072, 142715639570, 015390813288, 132741976239, 268708969244, 253458907918 и 2 бр. ваучери по 40,00 лева на „Глобул” с номера - 533299328267 и 469917722082 или общо 14 бр. ваучери, на обща стойност 210,00 лева. При един от следващите разговори с подс. П. тя му продиктувала цифровите им кодове за зареждане. Предвид големия брой на закупените ваучери, подс. П. останал с впечатление, че св. Й. разполага с парични средства и продължил да й се обажда, като всеки път настоявал да закупи още ваучери за зареждане на предплатени карти. Тогава св. Й. се усъмнила, че има нещо нередно и отишла в Първо РУП - Русе, където след разговор с дежурния полицейски служител разбрала, че е измамена. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. Й. ваучери по първоначално намисления от него начин.

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

8. В следобедните часове на 05.03.2011 год. подс. П. се обадил от притежавания от него телефонен апарат „Нокиа 1110” с фабр. № 359574015388250 със СИМ карта с телефонен номер -0893 722802 на мобилния телефон на св. Ц.Б. - собственик на „АЛИАС - ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВОДИ И УСЛУГИ -Ц.Б.”***, чийто основен предмет на дейност бил преводи и легализация на документи. Подс. П. се представил като „Светослав Първанов” - директор на ОД на МВР -Русе. Той й казал, че спешно трябва да намери преводач от английски или френски език, тъй като в полицията има задържан френски гражданин, който е живял тридесет години във Франция и двадесет години в Англия. Св. Б. не се усъмнила в думите на подс. П., тъй като била включена в списъка на преводачите и многократно органите на досъдебното производство ползвали услугите й. Тъй като била убедена, че разговаря с директора на ОД на МВР - Русе, тя се съгласила да извърши превода. Като чул това, подс. П. й казал, че ще й се обади адвоката на задържания гражданин, за да й обясни какво точно се е случило с последния. Подс. П. изчакал малко, след което от СИМ карта с телефонен номер - 0893 848 912 позвънил отново на мобилния телефон на св. Б.. С преправен глас се представил като „адвокат Кацарски” от гр. Сандански. Той й поръчал да занесе на задържания минерална вода, цигари, сандвич и карта за телефон, които той щял да й заплати. Казал й, че задържания иска да му бъдат закупени и други неща, но поради това, че не владеел неговия език щял да му предостави телефона си, за да й изпрати съобщение. Малко след това св. Б. получила на мобилния си телефон кратко текстово съобщение (SMS) със следното съдържание: „Добър ден Г-жо Б., аз съм Жерар Оливие, понастоящем съм задържан в гр. Русе като свидетел. Мога да Ви дам 250 евро. Дежурният каза, че трябват повече ваучери, защото ще звъни с роуминг във Франция и в Англия, което струва по 4 евро на минута от френска карта през български оператор „Глобул”. Тогава св. Б. позвънила на подс. П. на СИМ картата с абонатен номер - 0893 722 802 и тъй като била убедена, че разговаря с директора на ОД на МВР - Русе му казала, че се намира в централната част на гр. Русе и веднага може да отиде в полицията. Подс. П. й казал, че веднага може да тръгне, но на задържания задължително трябва да му бъде осигурена възможност да се свърже с близките си и поискал от нея да закупи ваучери за зареждане на предплатени СИМ карти. Св. Б. била убедена, че разговаря с директора на ОД на МВР - Русе и веднага след като приключила разговора си с него отишла и закупила 3 бр. ваучери по 40,00 лева на „Глобул” с номера: 339660376697, 441752275958, 417342262208. Докато вървяла към сградата на ОД на МВР - Русе, подс. П. й се обадил отново и поискал да му продиктува цифровите кодове за зареждане на ваучерите, тъй като никой не трябвало да разбере, че на задържания му е предоставена възможност да разговаря по телефон. Преди да приключат разговора, подс. П. й поръчал да закупи още 4 бр. ваучери по 20,00 лева. Св. Б. се върнала в магазина и закупила 2 бр. ваучери на „Глобул” по 40,00 лева с номера 527706921172 и 811135329676 и при едни от следващите разговори с подс. П. му продиктувала техните цифрови кодове за зареждане. Подс. П. останал с впечатлението, че св. Б. разполага с парични средства и отново й се обадил, като поискал да закупи още ваучери. Тогава тя се усъмнила, че има нещо нередно и отишла в Първо РУП - Русе, където след разговор с дежурния полицейски служител разбрала, че е измамена. Впоследствие подс. П. се разпоредил със закупените от св. Б. ваучери по първоначално намисления от него начин.

Предмета на престъплението не бил върнат или стойностно заместен на пострадалия.

В резултат на проведените ОИМ било установено, че СИМ картите с абонатни номера - 0876 758783, 0893 848912, 0893 722802 и мобилни телефонни апарати „Нокиа 1110” с фабр. № 359574015388250 и „Нокиа 16662 -2” с фабр. №351997047139102 са използвани от подс. П.. Във връзка с това, на 08.03.2011 год. разследващият полицай от ОД на МВР, придружаван от св. Т.И.Т. посетил Централния софийски затвор, за извършване на оглед и претърсване в килия №14, в която бил настанен подс. П.. След разговор с началника на охраната, св. Т.И.Т. разбрал, че всички лишени от свобода в момента се намират извън сградата на затвора и единствено подс. П. бил в килията си. Тогава св. Т.И.Т. отишъл на плаца и застанал под прозореца на килията, в която се намирал подс. П., а разследващият полицай в същото време се отправил за извършване на претърсването. Като чул да се отключва вратата на килията, подс. П. изхвърлил през прозореца притежавания от него мобилен телефон „Нокиа 1110” с фабр. №359574015388250. Разследващият полицай влязъл вътре и в присъствието на поемни лица извършил претърсване, по време на което под дюшека на леглото до прозореца намерил другия ползван от подс. П. мобилен телефон „Нокиа 1661 – 2” с фабр. №351997047139102 с поставена в него СИМ карта с предплатени услуги на „Виваком”. Под капака на телефона била намерена още една СИМ карта с фабр. № 89359051100210974424. Посочените вещи били иззети, за което бил изготвен протокол по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. След като приключил с претърсването, разследващият полицай извършил оглед в двора на Централния софийски затвор, в крилото за чужденци и в непосредствена близост до сградата намерил изхвърления малко преди това от подс. П. мобилен телефон „Нокиа 1110” с фабр. №359574015388250.

Със заключението на вещото лице по назначените в хода на разследването технически експертизи е установено следното:

Мобилен телефон „Нокиа  1208”,   намерен     по  време  на
извършения на 07.12.2010 год. оглед на отходна шахта в сградата
на Централен софийски затвор е с фабр. №354177033099110, а
поставената в него СИМ карта на „Виваком” е с абонатен номер -
++359********* ; мобилен телефон „Нокиа 2700 С-2”,  намерен и иззет по
време    на    извършеното    на    07.12.2010год.    претърсване    в
обитаваната от подс. П. килия е с фабр. № 358008031074488, а
поставената в него СИМ карта „B-connect” е със заличен номер ; мобилен  телефон  „Нокиа   1110”,   намерен   по   време   на извършения   на   08.03.2011год.   оглед   в  двора   на   Централен софийски затвор е с фабр. №359574015388250 ; мобилен телефон „Нокиа 1661 – 2”, намерен и иззет по време на извършеното на 08.03.2011 год. претърсване в обитаваната от подс. П. килия е с фабр. №351997047139102, а поставената в него СИМ карта на мобилния оператор „Виваком” е с абонатен номер   -   ++359*********.   Вещото   лице   посочило,   че   другата намерена  под  капака  на телефона СИМ  карта е на  мобилния оператор „Глобул” с фабр. № 89359051100210974424 и абонатен номер -  ++359*********.

По делото в хода на съдебното следствие е назначена съдебно-фоноскопна експертиза с вещи лица - експерти от НИКК-София, с предмет и задачи - след запознаване с техническото средство, съдържащо звукозаписа, както и писмените доказателства по изготвените по реда на ЗСРС на хартиен носител записи и след изготвяне на сравнителни образци на гласа на подсъдимия – свободни, условно свободни и експериментални, да даде заключение:

І. От едно и също лице ли е гласът на подсъдимия обозначен като и речта в звукозаписа, като се изследват следните веществени доказателствени средства и магнитните/дигитални носители към тях, както следва :

Всички проведени разговори и записани на дигитален и хартиен носител от номенклатурен том №-ІІ-4, рег. №23-82/2011г., както следва :

1.Разговор реф. №004dccb8 и реф. №5284385 -  гласът обозначен на хартиеният носител с име „Сашо”, както и обозначен като „мъж” /от л.3 до л.19/.

2.Разговор реф. №5285448 – гласът – обозначен на хартиеният носител с име „мъж” /под №3/.

3.Разговор реф. №5315431 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №4/.

4. Разговор реф. №5316560 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №5/.

5. Разговор реф. №5317012 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №6/.

6. Разговор реф. №5317130 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №7/.

7. Разговор реф. №5317450 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” по време на целия запис на хартиения носител /под №8/.

8. Разговор реф. №5317660 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №9/.

9. Разговор реф. №5318123 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №10/.

10. Разговор реф. №5318181 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №11/.

11. Разговор реф. №5318276 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №12/.

12. Разговор реф. №5318455 – гласът – обозначен на хартиеният носител като „мъж” /под №13/.

 

Всички проведени разговори и записани на дигитален и хартиен носител от Класифициран Том 2 по ДП №157/2011г., по описа на РРП, както следва :

 

1.Разговори от т.1 до т.12 /вкл./, по описа на ВДС описани със съответен реф. номер на л.2 от Класифициран Том 2 по ДП №157/2011г., по описа на РРП– гласът – обозначен на хартиеният носител като „С.” /л.9-л.29/.

2. Разговор по т.47, по описа на ВДС описани със съответен реф. номер на л.3 от Класифициран Том 2 по ДП №157/2011г., по описа на РРП– гласът – обозначен на хартиеният носител като „С.” /л.103-л.105/.

3. Разговор по т.51, по описа на ВДС описани със съответен реф. номер на л.3 от Класифициран Том 2 по ДП №157/2011г., по описа на РРП– гласът – обозначен на хартиеният носител като „С.” /л.111-л.114/.

4. Разговор по т.53 до 63 /вкл./, по описа на ВДС описани със съответен реф. номер на л.3-л.4 от Класифициран Том 2 по ДП №157/2011г., по описа на РРП– гласът – обозначен на хартиеният носител като „С.” /л.115-л.136/.

 

Всички проведени разговори и записани на дигитален и хартиен носител от Класифициран Том 3 по ДП №157/2011г., по описа на РРП, както следва :

 

Разговори от №226 до №232 /вкл./ – гласът – обозначен на хартиеният носител като „С.” /л.413-л.424/.

 

ІІ. При един и същ звуков фон ли са изготвени изпратените за изследване звукозаписи?

ІІІ. Колко лица са участвали в отразените в звукозаписите диалози?

ІV. Лицето, което е записано в протоколите условно като „с.”, „сашо” или „мъж” от посочените по-горе разговори на лице от мъжки или женски пол е?

Заключението на вещите лица, макар и обективно да не са могли да сравнят по гласови данни на горепосочените звукозаписи със сравнителни образци на гласа на подсъдимия, поради отказ на подсъдимия П. да даде сравнителни образци от неговия глас е следното :

1.Гласовете на лицата, обозначени в протоколите за ВДС условно като „С.”, „Сашо” и „Мъж”, са на лица от мъжки пол.

2.Разговорите, при които лицето е обозначено условно като „С.” и „Мъж”, са проведени от едно и също лице.

От доказателствата по делото е видно, че в резултат на деянията на подс. С.П., на свидетелите К.А.Д., Х.Р.И., В.А. М., Л.Х.Е. - Й., Ц.Б.Б., С.Д.И., Х.Е.И. и А.Л. Г. - П. им била причинена имотна вреда в общ размер на 1 350,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания дадени в с.з. и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1 от НПК на св.св. Х.Р.И., Т.И.Т., Ю.Г.Г., В.А. М. Й.П.А., К.А.Д., Н.Б.К., Л.Х.Е., Ц.Б.Б., Х.Е.И., А.М.П., С.Д.И., Н.Е. М., А.Л. Г. - П., К.Й.А. и Х.С.С., от свидетелските показания на допуснатите в с.з. свидетели Ц. Ю. Б., Т.С.Т. и Л.К.А. /последните двама в качеството на поемни лица по протокол за оглед от 07.12.2010г./, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключенията на вещото лице по назначените съдебно - технически експертизи, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, 1 бр. мобилен телефон „Нокия” с фабр. №358008031074488, комплект със СИМ карта „B-connect”, 1 бр. калъф от картон, облепен с черен и син скоч с размери 10x5x1,5 см, 1 бр. калъфче с размери 2x2,5 см, облепено с черен скоч, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 354177033099110, 1 бр. СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер ++359*********, лист хартия с ръкописен текст, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 351997047139102, комплект със СИМ карта на „Виваком” с № +359*********, 1 бр. СИМ карта „B-connect” с № +359*********, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 359574015388250, ваучери на „Виваком” с номера - 220273898074761, 220380147831426, 220387709124558, 220275116858322, 330973942581974, ваучери на „Глобул” с номера - 872198532195, 358285601072, 142715639570, 015390813288, 132741976239, 268708969244, 253458907918, 533299328267 и 469917722082, 339660376697, 441752275958, 417342262208, 527706921172 и 811135329676 и от приложените и приети по делото 3 тома веществени доказателствени средства, събрани посредством използването на специални разузнавателни средства(СРС).

 

Анализ на доказателствата :

 

Авторството на деянието на подсъдимия се доказва по несъмнен начин от обстоятелството, че намерените мобилни телефони са ползвани в клетка, която обслужва Централен софийски затвор. Именно това обстоятелство е насочило полицейските служители да разберат кое е лицето, което евентуално може да ги използва. Тогава е получена информация, че единствено подсъдимия П. е този, за който е имало оперативна информация от „Централен софийски затвор”, че разпространява ваучери за предплатени СИМ карти срещу предоставяне на храна и други вещи /видно от свидетелските показания на св.Ц.Б./ от други лишени от свобода, както и, че многократно е получавана информация при административните служители работещи в Централен Затвор - гр.София, за ползвани от него мобилни телефонни апарати. Това безспорно се потвърдило при извършване на оглед, претърсване и изземване - с Протоколи от 07.12.2010г. и от 08.03.2011г., когато са намерени мобилни телефони и СИМ-карти, които са използвани за извършване на престъпните деяния от подсъдимия. Освен горепосочените обстоятелства и факти, авторството на деянието от подс. П. е доказано по несъмнен начин, поради това, че с показанията на свидетелите – Ц. Ю. Б. – към него момент началник на отделението за чужденци към „Централен Софийски Затвор” и Т.С.Т. – служител в администрацията на „Централен Софийски Затвор”, се установява, че в крилото за чужденци подс. П. е бил единственият лишен от свобода, който е владеел български език. Останалите лишени от свобода чужденци са разбирали единствено отделни думи и фрази на български език и по никакъв начин не са можели да проведат подобен на разговорите установени в приложените по делото 3 тома разпечатки на разговори - веществени доказателствени средства, а видно от показанията на всички пострадали лица, те са били въведени в заблуждение от лице, което е владеело много добре български език.

Следва да се обсъдят в тази насока следните факти и обстоятелства касаещи вината и авторството на подс.П. :

Свид. Ц.Б., която свидетелства по отношение на деянието описано в т.8 от фактическата обстановка, е получила кратко текстово съобщение на мобилния си телефон с текст на френски език. От показанията на св.Ц. Б. – началник на отделението за чужденци към „Централен Софийски Затвор” към него момент, се установява, че именно в тази килия №14, към датата на е извършено второто претърсване на 08.03.2011г., е бил настанен чужд гражданин, който е владеел до съвършенство френски език и е поддържал близки отношения с подс. П..

При претърсването на 08.03.2011г. подс. П. е бил единственият лишен от свобода, който се е намирал в затворническа килия /заключена/ и именно в този момент е изхвърлен мобилен телефон със СИМ-карта „Нокиа 1110” с фабр. №359574015388250, за които е установено по безспорен начин, че са използвани за извършване на част от телефонните измами.

От съществено значение по делото относно извода за безспорност и несъмненост на деянието и дееца са и приложените по делото веществени доказателствени средства по делото. От проведените и записани на хартиен носител по реда на ЗСРС и НПК разговори реф. №004dccb8 и реф. №5284385 от номенклатурен том №-ІІ-4, рег. №23-82/2011г., става ясно следното :

В първия разговор - реф. №004dccb8 от номенклатурен том №-ІІ-4, рег. №23-82/2011г., разпечатан на хартиен носител, лице условно обозначено като „Мъж” споделя, че е задържано в затвора и множество друга лична информация с лице обозначено условно като „Сашо”, което отговоря, че се намира в момента Р България, но живее гр.Виена – Р Австрия.Двете лица водещи този разговор очевидно са много добри познати и в близки отношения, видно от начина на споделяне и обмяна на лична информация, като при този разговор не се прави опит и не се извършва телефонна измама от телефона от който е изходящо обаждането – с фабр. № 354177033099110. В следващия по хронология телефонен разговор на 02.12.2010г. - реф. №5284385, проведен чрез изходящ разговор също от телефон с фабр. №354177033099110, с поставената в него СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер - ++359*********, лице обозначено условно като „Мъж” разговаря с лице от женски пол обозначено условно като „Жена”, като вече се установява, че лицето условно обозначено като „Мъж” се представя в този разговор за „комисар Първанов – директор на Областна полиция - Русе” и започва да формира заблуждение у лицето обозначено условно като „Жена”, с оглед осъществяване на телефонна измама. Очевидна е връзката между намерения мобилен телефон „Нокиа  1208”,  с фабр. №354177033099110, а поставената в него СИМ карта на „Виваком” и СИМ карта с абонатен номер ++359********* - по време  на извършения оглед на 07.12.2010 год. на отходна шахта в сградата на Централен софийски затвор, и коментираните по-горе  разговори реф. №004dccb8 и реф. №5284385 от номенклатурен том №-ІІ-4, рег. №23-82/2011г. Навсякъде в приложените по делото 3 тома с класифицирана информация измамите се извършват от лице условно обозначено като „Мъж” и „С.” от различни СИМ карти включително ++359********* и телефони с различни фабр. номера, включително фабр. №354177033099110. Единственото изключение е това при разговор реф. №004dccb8 от номенклатурен том №-ІІ-4, рег. №23-82/2011г., при който лице отново обозначено условно като „Мъж”, споделя, че е задържано в затвора и множество друга лична информация с лице обозначено условно като „Сашо”. При положение, че в приетото по делото заключение по назначената съдебна-фоноскопна експертиза вещите лица са категорични, че в експертизираните и посочени по-горе разговори, подробно описани в задачата на поставената им експертиза, навсякъде лицето обозначено като „С.” и „Мъж” са разпознати гласово като едно и също лице, то за съда и във връзка с цялостния приложен от досъдебното производство и събран в съдебното такова доказателствен материал, анализиран детайлно по-горе, става ясно по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимия С.П. е автор на всички деяния.

Действително, голяма част от свидетелите – пострадали лица в с.з. заявяват, че не разпознават гласа на подсъдимия, но това намира обяснение в множество обстоятелства:

От техническа гледна точка е възможно разговора на едно лице, провеждано по телефон и на живо да се различава. На следващо място следва да се посочи, че от показанията на св.Ц. Б. – началник на отделението за чужденци към „Централен Софийски Затвор” към него момент, който познава много добре подсъдимия, се установява, че подс.П. може при желание  умело да си преправя гласа, включително на жена и малко дете. Според съда в случая, не възприятията на свидетелите-пострадали лица могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата, а заключението вещите лица специалисти от НИКК-гр.София в съответната област, които след запознаване с материалите на делото и в частност на посочените като задача на експертизата разговори, са дали своето заключение, което не е оспорено от страните в процеса. Характерът на обвинението е измама именно чрез преправяне по телефона на гласа на едно и също лице, представящо се за различни личности и длъжностни лица, в случая извършено от подс.П., поради което и доказателствата по делото не следва да се разглеждат в плоскостта на фактът колко и дали някое от лицата – свидетели и пострадали разпознават гласа на подс.П. в съдебно заседание като лицето, с което са разговаряли по време на извършване на престъпленията измама посредством телефонен апарат.   

С оглед гореизложения анализ на доказателствата по делото, съдът счита за безспорно и несъмнено установено по делото, че с действията си през инкриминирания период подс. С.П. формирал неправилни представи у всеки един от пострадалите в приетата по делото фактическа обстановка, че в поделенията на МВР има задържани чужди граждани, на които задължително следва да им бъде осигурена възможност за свързване по телефон с техни близки и по този начин ги мотивирал противозаконно да се разпоредят с намиращите се в тяхна фактическа власт парични средства за закупуване на ваучери на мобилните оператори, действащи на територията на Република България - за презареждане на СИМ карти. В резултат на възбуденото заблуждение, всеки един от пострадалите взел решение и извършил акт на имуществено разпореждане, от което претърпял имотна вреда. Налице е причинна връзка между деянието на подс. С.П. и престъпния резултат, тъй като причинената имотна вреда по отношение на всеки от пострадалите е пряко следствие от имущественото им разпореждане, мотивирано от възбудената неправилна представа.

 

Съдът, стига до следните правни изводи:

 

Подсъдимият С.Б.П. е роден на ***год. в гр. Димитровград, Република Сърбия, с основно образование, не работи, неженен, многократно осъждан. Същият е годен субект да носи наказателна отговорност, той е вменяем по време на съдебното производство се държи адекватно и е пълнолетен. Владее много добре български език както говоримо, така и писмено.

Съдът приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че с деянието си подс. С.Б.П. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211, пр.2 вр. чл.210, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 15.11.2010 год. - 05.03.2011 год. в гр. Търговище, гр. Сливен и гр. Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, на осем пъти, представяйки се за длъжностно лице- директор на ОД на МВР -Русе, директор на ОД на МВР - Търговище, началник на РУП -Търговище и зам. началник на РУП - Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у някого заблуждение - С.Д.И. и Х.Е.И. ***, А.Л. Г.- П. *** и Й.П.А., Х.Р.И., В.А. М., Л.Х.Е. - Й. и Ц.Б.Б.,*** - че в ОД на МВР -Търговище, РУП - Сливен и ОД на МВР - Русе има задържани чужди граждани, на които задължително следва да им бъде осигурена възможност за свързване по телефон с техни близки и във връзка с това е необходимо да бъдат закупени ваучери на мобилните оператори, действащи на територията на Република България и да му бъдат продиктувани техните цифрови кодове за презареждане на СИМ карти и с това причинил на К.А.Д., Х.Р.И., В.А. М., Л.Х.Е. - Й. и Ц.Б.Б.,***, С.Д.И. и Х.Е.И. *** и А.Л. Г. - П. *** имотна вреда в общ размер на 1 350,00 лева.

Деянието на подс. С.П. следва да се квалифицира по чл. 210, ал.1, т.1, пр. 1 от НК, тъй като същият се представил пред пострадалите за директор на ОД на МВР - Русе, директор на ОД на МВР - Търговище, началник на РУП - Търговище и зам. началник на РУП - Сливен - длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Видно от събраните доказателства той извършил деянието в условията на продължавано престъпление, съгласно чл.26, ал.1 от НК - през непродължителен период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко от тях се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Следва да се посочи, че подс. С.П. извършил престъплението в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.211, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.”б” от НК. Това е така, защото той вече бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК и не бил изтекъл срока по чл.30 от НК, преди да извърши престъплението -предмет на настоящото наказателно производство. Също така той е осъждан многократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като наложените наказания не са отложени по чл. 66 от НК.

От субективна страна подс. С.П. извършил престъплението при пряк умисъл и с користна цел. Той много добре съзнавал противоправния характер на деянието си, предвиждал произтичащите от него общественоопасни последици и искал тяхното настъпване, целейки да си набави имотна облага. Подс. П. много добре знаел, че в следствие на неговото въздействие върху пострадалите, у тях ще възникнат неправилни представи. Предвиждал, че мотивирани от неправилните си представи, те ще извършат акт на имуществено разпореждане и, че в резултат на това въздействие ще ги увреди.

 

Индивидуализация на наказанието :

 

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимя, съдът счита, че са налице единствено множество отегчаващи вината обстоятелства, а именно осъждан е близо 30 пъти за извършени престъпления  против собствеността, предимно „измама” по смисъла на чл.209-213 от Раздел ІV на Глава V от НК, по делото има официални данни, че към настоящия момент и подсъдим и по други дела свързани с извършване на подобни по вид престъпления,които са на различна фаза и инстанции на територията на Р България ; нанесените вреди от извършеното престъпление не са възстановени ; липсва  критично отношение у него относно извършеното деяние ; деянието за което е предаден на съд е извършено по време на поредното му изтърпяване на наказание „лишаване от свобода за престъпление” от същия вид – „измама” и от затворническото заведение, от което се изтърпява същото, при нарушаване на забраната да се използват мобилни телефони от затворническото заведение ; налице е изключителна упоритост и настойчивост, както и предварителен умисъл при осъществяване на престъплението ; високата стойност на нанесената щета на пострадалите лица, надвишаваща многократно минималната работна заплата към момента на деянието. При липсата на смекчаващи вината обстоятелства и при наличие единствено на множество отегчаващи такива и единствено съобразявайки влошеното здравословно състояние на подс.П., съдът е наложил с присъдата си наказание ориентирано към максимално предвидения размер, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което да се изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК следва да се отнемат в полза на Държавата приобщените по делото веществени доказателства - 1 бр. мобилен телефон „Нокия” с фабр. №358008031074488, комплект със СИМ карта „b-connect”, 1 бр. калъф от картон, облепен с черен и син скоч с размери 10х5х1,5 см, 1 бр. калъфче с размери 2х2,5 см, облепено с черен скоч, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 354177033099110, 1 бр. СИМ карта на „Виваком” с абонатен номер ++359*********, лист хартия с ръкописен текст, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 351997047139102, комплект със СИМ карта на „Виваком” с № +359*********, 1 бр. СИМ карта „b-connect” с № +359********* и 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” с фабр. № 359574015388250, тъй като принадлежат на обв. С.П. и са послужили за извършване на престъплението.

Веществени доказателства - ваучери на „Виваком” с номера – 220273898074761, 220380147831426, 220387709124558, 220275116858322, 330973942581974, ваучери на „Глобул” с номера – 872198532195, 358285601072, 142715639570, 015390813288, 132741976239, 268708969244, 253458907918, 533299328267 и 469917722082 да се върнат на собственика им – св.Л.Х.Е.-Й..

Веществени доказателства - ваучери на „Глобул” с номера -  339660376697, 441752275958, 417342262208,  527706921172 и 811135329676 да се върнат на собственика им – св.Ц.Б..

Според съда, така наложеното наказание в близо максимален размер в пълна степен е съобразено с целите залегнали в чл. 36 от НК – както с личната, така и с генерална превенция, съобразено е и с целите залегнали в чл.1, ал.1 от НК, а именно защита от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния правов ред в Държавата.

Подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР-гр.Русе разноските на досъдебното производство и в полза на Районен съд – гр.Русе-за разноските направени в съдебното производство.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия :