Р Е Ш Е Н И Е
№349 07.12.2017г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и
първи ноември 2017г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Зорница
Делчева
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №341 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 ал.1 от
Закона за държавния служител, образувано по жалбата на С.Х.Т. против Заповед
№П-34/21.06.2017г. издадена от Ръководител на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор – В.Ч., съгласно Заповед №А-417/06.06.2017г. на
Председателя на ДАМТН.
Със Заповед №П-34/21.06.2017г. Ръководителя
на ДАМТН прекратява на основание чл.107 ал.1 т.7 от Закона за държавния
служител, служебното правоотношение със С.Х.Т. - Главен инспектор, с ранг ІІ
старши, с място на работа: Специализирана администрация, Главна дирекция
„Инспекция за държавен технически надзор, РО ИДТН Южна Централна България,
месторабота гр. Стара Загора при следните мотиви: във връзка с доклад №Z-3873/21.06.2017г.
на главния директор на ГД „Инспекция
държавен технически надзор”. В доклада
на главния директор на Главна дирекция „ИДТН” е вписано следното: Във връзка с
направена проверка на дейността на главен инспектор С.Т. със Заповед
№А-365/16.05.2017г. Ви уведомявам, че са открити съществени нарушения при
изпълнение на служебните задължения на г-н Т.. Главен инспектор С.Т. в работата
си показва непознаване на нормативната уредба и неправилното й прилагане, което
е предпоставка за възникване на инциденти и злополуки със съоръжения с повишена
опасност. Всички нарушения са описани в доклад от В.Ч.– и.д.
Началник на РО ИДТН ЮЦБ и приложени документи, доклад от Н.К.за
този случай и приложени документи към него и доклад за извършена проверка на
основание Заповед №А-365/16.05.2017г., приложени към доклада. На стр. 25 по
делото е приложен доклад на и.д.Началник РО ИДТН ЮЦБ №Z-2208/11.04.2017г.
адресиран до главния директор на ГД ИДТН – инж. К., в който са описани фактите,
квалифицирани като нарушение на служебните задължения- непознаване на
нормативната уредба от главен инспектор Т., а именно същият е подготвил проект
на разрешение за провеждане на курс за придобиване на правоспособност „Машинист
на мостови и козлови кранове с товароспособност до
16т. ІІ-стенен”, което не съответства на
заявеното и че учебната програма е част от учебен план, съгласуван през 2004 от
Главния директор на ГД ИДТН. Тъй като програмата
не е съгласувана според последните изменения на Закона за професионалното
образование и обучение и.д. Началник РО ИДТН ЮЦБ е отказала да издаде
разрешение за провеждане на курс на обучение за придобиване на посочената
правоспособност. Във връзка с този казус е поискано от главния директор на ГД
ИДТН да вземе отношение. В резултат е на 18.05.2017г. е извършена проверка на
документи в офиса на РО ИДТН ЮЦБ гр. Стара Загора, описана в доклад за
извършени дейности по технически надзор на основание Заповед №А-365/16.05.2017г
/ стр. 18 по делото/. Този доклад за извършени на 18.05.2017г. в град Стара
Загора дейности по технически надзор с цел проверка на изложеното в доклад №Z-2208/11.04.2017г.
на прекия началник на Стефанов, е подписан от две лица, чиито имена и длъжности
и дата на съставяне не са посочени, но с оглед съдържанието на Доклад №Z-3873/21.06.2017г.
на главния директор на ГД ИДТН е вероятно, подписите да са на главния директор
на ГД ИДТН и на и.д. Началника РО ИДТН ЮЦБ. Главния директор на ГД ИДТН е
изготвил още един доклад / на стр.23 по делото/, който няма дата, няма и входящ
номер, от който да се установи момента на представянето му на Главния секретар
на ДАМТН, и в който е отправено предложение за освобождаване на Главен
инспектор С.Т. от заеманата длъжност по следните причини: минималното изискване
за длъжността „инспектор” в ГД ИДТН, по отношение на образователната степен е
висше образование, минимална степен „професионален бакалавър” и изучавано поне
един вид съоръжение с повишена опасност, на които ще осъществява технически
надзор, а г-н С.Т. няма доказателство за изучавано съоръжение с повишена
опасност. Поради това, че г-н Т. не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността и във връзка с допуснатите груби нарушения на нормативната уредба
при изпълнение на служебните задължения, главния директор на ГД ИДТН е
предложил на Главния секретар на ДАМТН да бъде прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя. Освен описаните доклади, представляващи
преписката по издаване на оспорения административен акт, по делото е
представено и служебното досие на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е постановена в
нарушение на закона, тъй като в нея не се съдържат фактическите основания,
обосноваващи прилагането на посоченото правно основание за едностранно
прекратяване на служебното правоотношение
по инициатива и без предизвестие от страна на органа по
назначаването. Препращането към доклад №Z-3873/21.06.2017г.
на Главния директор на ГД ИДТН не опровергава верността на твърдението за липса
на фактически мотиви, тъй като същият е входиран в деня
на издаване на заповедта, не е приложен към нея и жалбоподателя не е запознат с
неговото съдържание. Служебното правоотношение е възникнало на основание §3 от
ПЗР на Закона за държавния служителя и при наличие на условията по чл.7 от
същия закон по силата на Заповед №465/01.06.2000г. на Ръководителя на ДАСМ /
сега ДАМТН/ за назначаването на жалбоподателя на длъжност „Началник отдел” с
ранг І младши, в ГД ИДТН, РО Стара Загора. Със Заповед №Н-166/14.12.2009г. на
органа по назначаване и на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл Т. е преназначен на
длъжност Началник сектор с ранг ІV в ДАМТН, ГД ИДТН, РО ИДТН –Пловдив, сектор
ИДТН Стара Загора. Със заповед №Н-32/29.01.2010г. и на основание чл.82 ал.1 и
ал.3 от ЗДСл във връзка с чл.34 ал.3 от Наредбата за условията и реда за
атестиране на служителите в държавната администрация, Т. е преназначен на
длъжност Началник на отдел ІV ранг старши в ДАМТН- Специализирана
администрация, ГД ИДТН, РО ИДТН Стара Загора. Със Заповед №Н-160/05.03.2014г. и
на основание чл.82 от ЗДСл във връзка с §6 от ПМС №21/12.02.2014г. Т. е
преназначен на длъжност „Главен инспектор” в ДАМТН, Специализирана
администрация, ГД ИДТН, РО ИДТН Южна България, сектор ИДТН ЮЦР, месторабота
Стара Загора.
Със заповед
№Н-569/01.2015г. и на основание Заповед №А-110061/27.11.2015г. жалбоподателя е
преназначен на длъжност Главен инспектор ранг ІІІ старши в ДАМТН,
специализирана администрация, ГД ИДТН, РО ИДТН ЮЦБ, месторабота Стара Загора.
Към момента на възникване на служебното правоотношение и последващите
преназначения притежава висше образование с образователно квалификационна
степен „Магистър”, което е обстоятелство е вписано във всяка заповед, издадена
от органа по назначаването. За опровергаване на твърдението на ответника, че не
притежава доказателство за изучавано поне един вид съоръжение с повишена
опасност представя свидетелство за правоспособност за упражняване на професия
Монтьор на асансьори , първа степен рег. №507/08.05.2003г., издадено от ДАМТН,
ГД ИДТН, РО „ИДТН” Стара Загора. Свидетелството е издадено на основание чл.45
ал.1 т.3 от ЗТИП и чл. 16 от Наредбата за реда и условията за придобиване на
правоспособност за упражняване на професия монтьор на асансьори и положен
успешно изпит, отразен в изпитен протокол №16 от 08.05.2003г. Свидетелството е
подписано от Началник ГИДТН, отдел ИДТН, РО ИДТН гр. Стара Загора.
В последно съдебно
заседание, процесуалния представител на жалбоподателя прави изрично искане за
обявяване нищожността, а в условията на евентуалност искане за отмяна на Заповед
№П-34/21.06.2017г. на Ръководител на ДАМТН София. Доводите за нищожност са
следните: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от
лице, което не заема длъжността Председателя на ДАМТН. На В.Ч. в качеството му
на Главен секретар са делегирани правомощия за прекратяване на служебни
правоотношения, но вместо от името на този административен орган, заповедта е
издадена от името на ръководител ДАМТН София, на каквото длъжност издателя на
заповедта не е назначен.
Доводите за незаконосъобразност:
Заповедта е немотивирана, липсват
фактически основания за издаването й, липсват доказателства по преписката за
прилагане на хипотезата на чл.107 ал.1 т.7 от Закона за държавния служител.
Представените с административната преписка документи не касаят случая и не
следва да бъдат вземани предвид при решаване на делото. Претендират се и
разноските по делото, съгласно списък.
Ответника – Ръководител
на ДАМТН гр. София не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Е.Г.,
упълномощена както от Председателя на ДАМТН – П.Г.да
го представлява по делото / пълномощно приложено на стр.55/ така и от Главния
секретар на ДАМТН и стр. 418 по делото/.
Процесуалния представител също не се явява, представя писмена защита /стр.417/,
с която иска да бъде оставена без уважение жалбата на С.Х.Т. срещу Заповед
№П-34/21.06.2017г. на Главния секретар на ДАМТН В.Ч., оправомощен със Заповед
№А-417/06.06.2017г на Председателя на ДАМТН. Доводите за неоснователност на жалбата
са следните:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл.108
от Закона за държавния служител. Видно от приложената в личното служебно досие
длъжностна характеристика за длъжността главен инспектор в ГД „ИДТН” при ДАМТН,
подписана от служителя през м май 2014г. професионалната област за изпълнението
на длъжността е технически науки с професионално направление, включващо
изучаването на най-малко един вид съоръжение с повишена опасност. Това изискване
е регламентирано в чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл като специфични изисквания, предвидени
в нормативните актове за заемане на длъжността. Доказателство за това
обстоятелство липсва. Следователно доказано е съществуването на правно и
фактическо основание по чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл.
Административен съд
Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена на
04.07.2017г. от лице – адресат на неблагоприятен за него административен акт и
в рамките на законоустановения 14-дневен срок за оспорване на административните
актове, считано от деня, следващ датата на съобщаването -22.06.2017г., поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателя е назначен
на длъжност главен специалист в Регионален център по стандартизация,
сертификация и метрология на 10.07.1989г.,
на която остава до 30.06.1992г., като от 01.07.1992г. до 01.05.2000г. е
назначен на длъжност старши инспектор в Комитета по стандартизация и метрология
– ДИТН, по силата на трудови договори, съгласно представената по делото трудова
книжка, представляваща официален удостоверителен документ. Комитета по
качество, стандартизация и метрология съществува до 1998г., когато е
преобразуван в Държавна агенция по стандартизация и метрология – ДАСМ. Видно от
трудовата книжка трудовия стаж на Т. в ДАСМ е от 01.07.1992г. до 01.06.2000г., като
удостоверяването е предвид правоприемството между КСС и ДАСМ.
Т. е държавен служител
от 01.06.2000г., когато по силата на Заповед №465/01.06.2000гг на Ръководителя
на ДАСМ е назначен на длъжност Началник отдел, с ранг І младши, в ГД „Инспекция
за държавен технически надзор” – РО Стара Загора. От а
от 2005г. агенцията е преобразувана в
Държавна агенция по метрология и технически надзор. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжност Началник отдел, приложена в служебното досие,
образователната степен,която се е изисквала към 01.06.2000г. е магистър по
специалност – топлотехническа или подемно-транспортна техника или друга
специалност, свързана с устройството или експлоатацията, или процесите,
протичащи при експлоатацията на най-малко един вид съоръжение с повишена
опасност. Според Заповед №465/01.06.2000г. Т. е с висше образование,
специалност Физика за подготовка на учители, физик, учител по физика, с друга
квалификация Математика, съгласно Диплома серия А84 №001569/30.08.1986г.,
издадена от ПУ „П.Хилендарски” гр. Пловдив, която е част от служебното досие.
До момента на издаване на оспорената заповед, няма представени документи за
придобита друга специалност. За установяване изучаването на поне един вид
съоръжение с повишена опасност, жалбоподателя представя Свидетелство за
правоспособност за упражняване на професия монтьор на асансьори – първа,
най-висока степен, издадено от Началника на ГД ИДТН, отдел ИДТН на основание
чл. 16 от Наредбата за реда и условията за придобиване на правоспособност за
упражняване на професия монтьор на асансьори. Свидетелството е издадено на
08.05.2003г. въз основа на протокол №16/08.05.2003г. за успешно положен изпит.
Считано от 29.01.2003г.
длъжностната характеристика на Началник отдел е изменена като се изисква висше
образование – магистър в професионална област – инженер със специалност, в
която се изучава подробно най-малко един вид съоръжение с повишена опасност. На
04.10.2006г. длъжностната характеристика отново е променена в частта й относно
образованието и квалификацията като се изисква висше образование магистър,
професионална област- специалност, в която се изучава най-малко един вид СПО. От 04.07.2008г изискванията са
за степен на образование бакалавър, професионална област – технически науки с
професионално направление, включващо изучаването най-малко на един вид СПО. В
следващата длъжностна характеристика от 01.01.2009г. ,25.07.2012г. и
24.04.2013г няма промяна по отношение на изискванията за образование и
квалификация на длъжността „Началник отдел” – бакалавър, технически науки с
изучавано най-малко един вид СПО.
Със заповед №
Н-166/14.12.2009г. на Ръководителя на ДАМТН Т. е преназначен от Началник на
отдел в Началник на сектор, във връзка с Постановление №286/03.12.2009г. на МС
и Заповед на председателя на ДАМТН за изменение на административните звена на
ДАМТН – закриване на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор”
– Стара Загора. Регионалния отдел е преобразуван в сектор „ИДТН”- Стара Загора
към РО „ИДТН” гр. Пловдив. Със Заповед №Н-32/29.01.2010г. на Ръководител ДАМТН Т.
е повишен по предложение на главния директор на ГД ИДТН от началник на
сектор в началник на отдел, считано от
02.10.2010г. / стр.254 и 255 по делото/. Със Заповед №РД-19-1032/10.09.2010г.
Началник РО „ИДТН” Стара Загора – С.Т. участва като член на Държавна
приемателна комисия за строеж ТЕЦ „ЕЙ и ЕС-3С Марица Изток 1” с посочено
образование – физик.
На длъжността „Главен
инспектор” с ранг ІV младши, жалбоподателя е преназначен със Заповед
№Н-160/05.05.2014г. на Председателя на ДАМТН, поради утвърдена с негова Заповед
№А-083/04.03.2014г. нова структура и
закриване на РО „ИДТН” Стара Загора. / стр.176 по делото/. В
длъжностната характеристика на длъжността „Главен инспектор”, в т.10 / стр.173
по делото/ е поставено изискване за придобита степен – бакалавър в
професионална област – технически науки с професионално направление, включващо
изучаването на най-малко един вид СПО.
Съгласно посоченото
правно основание на чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл, от правно значение за
законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение е
факта на допуснато нарушение на чл.7 от ЗДСл при на назначаване на служителя, като
нарушението трябва да съществува и към момента на прекратяване на
правоотношението. В оспорената заповед липсва посочване на правно и фактическо
основание по чл.7 от ЗДСл, поради което и предвид доклада / без дата и входящ
номер на стр.123-124/, изготвен от главния директор на ГД „ИДТН”/, както и
поддържаното от ответника в писмената му защита нарушение на чл.7 т.6 от същия
закон/, следва да се провери изпълнението на законовото изискване,
съгласно редакцията на законовата
разпоредба, действаща към момента на преназначаването – 05.03.2014г. и това е
ред. на чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл в ДВ бр. 82/2012. Такава преценка обаче не може
да бъде извършена, тъй като в доклада на главния директор на ГД ИДТН / стр.124,
последен абзац/ е посочено, че Т. не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността „инспектор”, но той е назначен на длъжност „Главен инспектор” в
териториално поделение на централната администрация, експертно ниво 5,
длъжностно ниво 9, съгласно длъжностната характеристика, за която длъжност е приложима т. 265 от Класификатора
на длъжностните в администрацията / ДВ бр.44/02.06.2012г/. За длъжността
инспектор, експертно ниво 7, длъжностно ниво 11, е приложима т. 295 от
Класификатора на длъжностните / ДВ бр.44/02.06.2012г, действащ към
05.03.2014г./.
Следователно, липсата на
посочване на точната хипотеза на чл.7 от ЗДСл в текста на акта за прекратяване
на служебното правоотношение нарушава изискването за задължителното му
съдържание, установено с чл.108 от ЗДСл и препятства съдебния контрол като
отрича и правото на защита на служителя, но по-важното в случая е, че в доклада
на главния директор на ГД ИДТН /на стр.123-124/, приложен към Доклад №Z-3873/21.06.2017г.,
е посочено като основание за прекратяване на правоотношението несъответствието
на образованието на служителя, назначен на длъжност Главен инспектор спрямо
специфичните изисквания за длъжността
инспектор, а те са различни. Това противоречие е достатъчно, за да не се
обсъжда съществуването на фактическия състав на чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл, но
въпреки това в изпълнение на задължението за служебна проверка на всички основания
за законосъобразност на административния акт и за обсъждане на всички факти, съдържащи се в документите,
подготвили издаването на оспорения административен акт, съдът следва да провери
и дали са спазени изискванията на чл.7
ал.1 т.6 от ЗДСл в ред. ДВ бр.82/2012г гласи, който гласи: За държавен служител може да се назначи лице,
което отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за
заемане на длъжността. Съгласно чл.14 от Закона за администрацията в относимата към датата на назначаването на Т. на длъжността
Главен инспектор / 05.03.2014г/ редакция ДВ бр.95 от 2003г., за заемане на
определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална
степен на завършено образование и професионален опит. Основните изисквания за
заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. С устройствения
правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни
изисквания. Следователно основните изисквания за заемане на длъжност в
администрацията следва да се извличат от чл.7 от Закона за държавния служител,
която норма е материално правна, а в хипотезата на ал.1 т.6 е обща и за всеки
случай се попълва конкретно от специфичните изисквания, установени в
устройствения правилник на съответната администрация. От тези законови
разпоредби се налага извода, че с длъжностната характеристика не могат да се
предвидят специфични изисквания, а в настоящия случай специфичните изисквания
за длъжността Главен инспектор са въведени с т.10 на длъжностната
характеристика, което е в противоречи на чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл в относимата към датата на назначаването редакция. С т .265 от
Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 19.10.2012г ДВ бр. 80/19.10.2012г,
отнасяща се за длъжността „Главен инспектор”, длъжностно ниво 9, експертно ниво
5, в териториалната администрация и в териториалните звена на: централната
администрация, се изисква образователна
степен бакалавър и професионален опит от
две години. Специфични изисквания за длъжността Главен инспектор не са
поставени в Устройствения правилник на ДАМТН, нито в Класификатора на длъжностите
в администрацията, който е нормативен акт. Следователно, като притежава
образователна степен „магистър” служителя е изпълнил условието на чл.7 ал.1 т.6
от ЗДСл в ред ДВ бр.82/2012г. да отговаря на специфичните изисквания, поставени
в нормативните актове –т.265 от Класификатора на длъжностите в администрацията.
Специфичните изисквания, поставени в длъжностната характеристика за длъжността
Главен инспектор, а именно бакалавър, професионална област технически науки с
професионално направление, включващо изучаването на най-малко един вид
съоръжение с повишена опасност, по аргумент от чл.14 от Закона за
администрацията е следвало да бъдат определени с Устройствения правилник, или
да бъдат поставени в Класификатора на длъжностите в администрацията. В т.265 от
Класификатора на длъжностите в администрацията не е поставено изискване за „професионален бакалавър по..” за разлика от
съществуването на същото изискване за длъжността „Инспектор”, съгласно т.295 то
същия подзаконов нормативен акт. С разпоредбата на т.295 от Класификатора на
длъжностите в администрацията е осигурена възможност да се поставят от органа
по назначаването специфични изисквания, но както се посочи и по-горе, Закона за
администрацията изисква определянето им да се извършва с устройствения правилник.
По аргумент от чл.7 ал.1
т.6 от ЗДСл в ред. ДВ бр. 82/2012г. и чл.14 ал.3 от Закона за администрацията
специфичните изисквания за заемане на длъжността се съдържат в нормативните
актове – Устройствения правилник, а в случая Устройствения правилник на ДАМТН
не поставя такива изисквания. Следователно към датата на назначаването на
жалбоподателя на длъжност Главен инспектор няма допуснато нарушение на чл.7
ал.1 т.6 от ЗДСл, което сочи на извод за неосъществен фактически състав по
чл.107 ал.1 т.7 от същия закон и липса на основание за прекратяване на
служебното правоотношение. Акта, с който се прекратява процесното служебно
правоотношение не отговаря и на изискванията на чл.108 от ЗДСл за задължително
съдържание, тъй като не съдържа посочване на конкретната хипотеза от чл.7 от
Закона за държавния служител, като тази норма не е конкретизирана и в докладите
на главния директор на ГД ИДТН към които оспорения акт препраща. Само за
пълнота и яснота: Ако при издаване на заповедта за назначаване на държавния служител,
органа по назначаването знае за липсата на поставените от него образователни и
квалификационни изисквания, може да прекрати служебното правоотношение на
основание чл.107 ал.1 т.7 от ЗДСл само ако поставените от него изисквания са
нормативно определени към датата на встъпване в длъжност и продължават да са в
сила и към датата на прекратяване на правоотношението. В противен случай
уволнението е незаконно по посочените по-горе правни мотиви. Жалбоподателя
работи повече от 25 години в същата администрация, преобразувана от КСС в ДАМС
и в ДАМТН с едно и също образование и правоспособност да упражнява професията
монтьор на асансьори и органа по назначаването може да се позове на липса на
специфични изисквания за заемане на длъжността само ако те са поставени в
Устройствения правилник, но не и да извлича доводи от длъжностната
характеристика.
По валидността на
административния акт, настоящия състав намира следното:
Със заповед № 417/06.06.2017г.
Председателя на ДАМТН, който е ръководител на държавната агенция е извършил
делегиране на правомощията си във връзка със служебните правоотношения на
лицата от администрацията на Главния секретар, съгласно допуснатата от чл.6
ал.2 от Закона за държавния служител възможност за делегация. По силата на чл.6
ал.2 от ЗДСл органа по назначаването може да възложи своите правомощия или
отделни свои правомощия по служебното правоотношение на лицата от
администрацията на Главния секретар. Видно от текста на негова Заповед
№417/06.06.2017г., Председателя на ДАМТН е възложил всичките си правомощия по
служебното правоотношение на лицата от администрацията на Главния секретар,
което означава, че този орган може да издава актове с предмет възникване,
изменение и прекратяване на служебните правоотношения на лицата от
администрацията на ДАМТН, но по силата на тази заповед за делегиране лицето,
изпълняващо длъжността Главен секретар не заема длъжността Ръководител на
ДАМТН, която и не съществува като длъжност в Устройствения правилник. Съгласно
чл. 3 от УП на ДАМТН, същата се ръководи и представлява от Председателя, а
длъжност Ръководител на ДАМТН не съществува. Съгласно чл.59 т.8 от АПК,
административния акт съдържа подпис на лицето, издало акта с означаване на
името и длъжността му, което изискване е поставено с оглед установяване на
компетентността на органа, която не принадлежи на конкретно лице и тъкмо в това
се състои разликата между едностранната сделка по упълномощаване с гражданско
правен характер и делегирането като институт на административното право.
Делегирането е законово призната възможност за прехвърляне на материална
компетентност от органа, който я притежава по силата на закона на орган, за
който в закон е предвидено, че може да бъде оправомощен. Съответно органа, на
който е делегирана компетентност я упражнява от свое име, а органа, който е делегирал правомощията си, не
се лишава от тях и може също да ги упражни. Поради това не е допустимо органа,
на който са делегирани права да ги упражнява от името на делегиращия орган. В
настоящия казус В.Ч. е издал заповед от името на орган, чиято длъжност не е
заемал към датата на издаване на акта, поради което последния е нищожен
административен акт. ДАМТН няма едновременно двама ръководители – един
Председателя и един Ръководител по служебните правоотношения. Освен това,
делегирането не е с оглед личността, а с оглед длъжността, поради което всяко
лице, заемащо длъжността Главен секретар би следвало да може да упражнява
правомощията на органа по назначаването във връзка със служебните
правоотношения на лицата от администрацията.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОБЯВЯВА нищожността на
Заповед №П-34/21.06.2017г. издадена от Ръководителя на ДАМТН по искане на С.Х.Т..
ОСЪЖДА Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор да заплати на С.Х.Т. ЕГН ********** сумата
от 504лв/петстотин и четири/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: