Решение по дело №377/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261691

гр. Варна, 15.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

при секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 377 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, представлявано от * – членове на Управителния съвет, чрез пълномощника им юрисконсулт Нина И. срещу Й.Б.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед № 6251/12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12612/2019г. по описа на ВРС:

сума в размер на 372,71 лв. (триста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по фактури издадени за периода 13.03.2018 г. до 27.04.2018 г. за обекти с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес: гр.*,

сума в размер на 47,31 лв. (четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки) - мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа ѝ до 26.07.2019 г.,

ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.08.2019 г. до окончателното заплащане на задълженията.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество за доставяна ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.*, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********.

Твърди се още, че в периода от 13.03.2018г. до 17.05.2018г. ищцовото дружество издало фактури за доставена на ответницата ел. енергия в периода от 27.01.2018г. до 24.04.2018г. на обща стойност 372.71 лева. Ответницата не заплатила дължимите суми в предвидения в общите условия на ищцовото дружество срок, поради което изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 26.07.2019г. в общ размер на 47.31 лева.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 12612/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищецът получил указания да предяви иск за установяване на вземанията си, което породило правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, с който исковите претенции се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни.

По делото липсвали доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните. Ответницата нямала качество абонат и потребител на електрическа енергия. Ищцовото дружество не представило доказателства и за реалното доставяне на претендираните количества ел. енергия в посочения в исковата молба обект на потребление.

Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани..

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 12612/2019г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже в периода от 27.01.2018г. до 24.04.2018г. да е доставило на ответницата електроенергия и услуги на обща стойност 372.71 лева, която ел. енергия да е отчетена с метрологично годно средство за търговско измерване и твърдените количества електроенергия да е технически възможно да бъдат доставени в обекта на потребление на ответницата за всеки един от процесните периоди.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че количествата ел. енергия доставени от ищеца в процесния период са 1952 кВтч, същите са доставими в обекта на потребление, изчисленията са аритметично точно и въз основа на действащите към него момент цени на ел. енергията, а количествата са начислени въз основа на извършен редовен месечен отчет на електромер с фабр. № 1125011000955648, който е бил в метрологична годност към процесния период /л.95-97/.

Заключението на вещото лице не може да бъде кредитирано по отношение извода за метрологична годност на електромера към 2018г. По делото няма доказателства за извършена последваща проверка на електромера и кога точно е извършена такава в периода след произвеждането му през 2010г. до монтажа му през 2014г. Електромерът е монтиран на обекта на потребление на 06.06.2014г. с показания от само 2 кВтч, поради което дори извършеното предположение за извършена последваща метрологична проверка се явява нелогично и малко вероятно.

От представените от ищеца протоколи за монтаж се установява, че процесният електромер е монтиран на обекта на потребление на 26.06.2014г. и демонтиран на 24.04.2018г. /л. 76 и 78/.

В протокола за монтаж не е посочен собственик, а в протокола за демонтаж като собственик е посочена ответницата, но протокола не е подписан от нея и няма обвързваща сила спрямо ответницата.

Ищецът е представил справка от Имотен регистър, според която собственик на недвижим имот с адрес гр.* е Община Варна /л.77/.

С писмо от 08.10.2020г. община Варна е отговорила, че не е сключвала договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.* с ответницата Й.Б.Д. /л.100/.

С оглед разпределената доказателствена тежест и ангажираните по делото доказателства съдът намира за недоказани при условията на пълно и главно доказване твърденията в исковата молба, че е доставена ел. енергия на стойност 372.71 лева в процесния период,  както и ползвател/собственик на посочения обект на потребление да е била ответницата. По делото бяха представени доказателства, от които може да се приеме за доказано, че собственик на имота с адрес гр.* е община Варна, но последната не е сключвала договор за наем за имота с ответницата. Не бе установено и средството за търговско измерване, монтиране на обекта, да е било в срок на метрологична годност. Електромерът е произведен 2010г., монтиран е с почти нулеви показания през 2014г. и тъй като срокът му на метрологична годност е 6 години, то не може да се приеме за доказано по изискуемия от закона начин, че електромерът е бил в срок на метрологична годност през процесния период.

Ищецът, въпреки ангажираните доказателства, не успя да докаже чрез пълно и главно доказване, че ответницата е била собственик/ползвател на имот с адрес гр.Варна, ул. „Пробуда“ № 192, както и че монтирания на този обект на потребление е бил в срока си на метрологична годност през 2018г.

По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и  следва да бъдат отхвърлени както по отношение предявения иск за заплащане на доставена на ответника ел. енергия, така и по отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“ АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** срещу Й.Б.Д., с ЕГН ********** и адрес *** обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед № 6251/12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12612/2019г. по описа на ВРС:

сума в размер на 372,71 лв. (триста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по фактури издадени за периода 13.03.2018 г. до 27.04.2018 г. за обекти с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес: гр.*,

сума в размер на 47,31 лв. (четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки) - мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа ѝ до 26.07.2019 г.,

ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.08.2019 г. до окончателното заплащане на задълженията.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: