РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201921 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Гранд Строй – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Цар Освободител", № 548, представлявано от управителя С. А. С.,
против Наказателно постановление № 03-2500175 / 22.04.2025 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 413 , ал.2 от Кодекса на труда КТ), за
извършено нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работното оборудване във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
административнонаказващия орган не е изпълнил задълженията си, произхождащи от
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и
законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното
нарушение, преди да се произнесе по преписката.
1
На второ място се сочи, че административнонаказващия орган не е спазил
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил датата и
мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Липсвала индивидуализация на административното нарушение, доколкото
в НП не били посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по
извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
Оспорва се фактическата обстановка, описана в обжалваното Наказателно
постановление и се твърди, че не е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 246,
ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни
работи. Сочи се, че представената по време на проверката документация се
установява, че „Гранд Строй – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на
изпълнител на строителните работи на строителния обект е изпълнил всички
изисквания на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като е предприел
необходимите действия за обезопасяване на строителния обект на съответния етап от
изграждането му. Това се потвърждавало от представените по време на проверката
вътрешнофирмени документи - трудови договори на работещите във фирмата лица,
форми за явяване на работа и книги за извършен първоначален и периодичен
инструктаж на работещите. Твърди се, че деянието е явно незначително.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Станев, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда
допълнителни такива и моли НП да бъде отменено, или да бъде изменена
имуществената санкция до предвидения в закона минимум.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Н.Тодорова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2025 год., около 10:55ч., служители на Д „ИТ“- Варна- св.С. И. и нейни
колеги извършили проверка на строителен обект– „двуетажни еднофамилни жилищни
2
сгради“, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, т-т „Токат янъ“. Поводът за проверката
бил постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сигнал от телефон 112 за
трудов инцидент с лицето И. О. И.- работник във въззивното дружество. На място в
обекта били установени трима работници да полагат труд в полза на „Гранд строй –
Варна“ и управителя на дружеството С. А. С.. Не било установено лице, което да
осъществява дейността на технически ръководител на обекта. Дружеството било
възложител и строител на обекта , съгласно поставена на видно място информационна
табела за обекта.
Установените на място работници попълнили декларации и дали обяснения за
изясняване на случилото се, като от тях станало ясно, че при извършване на дейност
подаване и вдигане на кофи с бетонов разтвор по строителна макара – лебедка, която
била монтирана на нестабилна опорна конструкция, състояща се от два хюнебека,
монтирани на кота + 2,80, подавайки кофи с бетонов разтвор в работния процес
единият хюнебек, който бил монтирал вертикално се изхлузил и лицето И. О. И. било
ударено по предната част на главата , вследствие на което получило травматично
увреждане. Инцидентът възникнал около 09.30 часа същия ден.
Десет дни след инцидента, на 17.03.2025г., проверяващите органи посетили
пострадалото лице И. в болничното заведение с цел вземане на писмени обяснения,
като деня съвпаднал с деня на изписването на лицето и там присъствали неговата
съпруга, синът му и дъщеря ми. Пострадалият разказал на проверяващите за
случилото и при въпрос дали в деня на инцидента са ползвали лични предпазни
средства- каски той категорично заявил, че него ден всички работници, в това число и
той самият, са работили без лични предпазни средства -каски. Тъй като на И. му беше
трудно да пише, под негова диктовка неговите обяснения били написани от неговата
дъщеря.
За това нарушение, че са допуснати до работи работници да извършват трудова
дейност на строителен обект без да използват осигурените им лични предпазни
средства каски св.И. съставила АУАН, който бил връчен със свидетел по отказа на
упълномощено лице А. С.. Лицето след като се запознало със съдържанието на АУАН
отказало да го разпише и да получи екземпляр. На следващия ден 01.04.2025г.
екземпляр от АУАН бил предоставен на управителя на дружеството С. А. С., който
писмено заявил, че по-късно в рамките на законоустановения срок ще бъдат входирани
възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения пред АНО, в
които възз. дружество посочило, че е издало заповед за използване на лични
предпазни средства, както и доказателства, че такива са раздадени на работниците..
На 22.04.2025г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля С. И., писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка,
обяснения от И. И., заповед, списъци с раздадени лични предпазни средства,
Разпореждане №5104-03-88/24.04.25г. на ТП на НОИ-Варна, с което е прита
злополуката с И. за трудова , призовка и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде С. И. /актосъставител/,
която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една
3
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства,
поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год Видно от т.5 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от С.И., която към момента на съставянето му е работил на длъжността
инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
4
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът намира, че при описание на точно това нарушение, така изложените
от АНО факти са достатъчни, за да гарантират правото на защита. Посочено е дата и
място на нарушението, посочено е кой е работодателят, посочено е кой е обекта и
какво се извършва там, за да се направи извод, че се извършват СМР и е приложима
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са
нарушени административно производствените правила.
Съдът не установи в хода на АНП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е
обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за
това, че е допуснало до работа на строителната площадка /строителен обект/ на лица
без лични предпазни средства, като видно от нормата на чл. 24 от Наредбата, няма
никакво значение дали тези лица са работници, или други, както и няма значение дали
в момента полагат труд, или не.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Няма спор по делото, че
„Гранд Строй – Варна“ ЕООД, ЕИК ********* е работодател по отношение на
пострадалия И. И., съгласно трудов договор №03/20.12.2017г. като на 07.03.25г.
работникът е извършвал трудова дейност като обща работник, строителство на сгради
в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и
писмени доказателства по делото – от показанията на св.И., от обясненията
депозирани от пострадалия и от останалите писмени материали събрани по АНП, в
това число и Разпореждане №5104-03-88/24.04.25г. на ТП на НОИ-Варна, с което е
прита злополуката с И. за трудова. В същия смисъл са и депозираните от И. писмени
обяснения, в които той сочи, че в деня на проверката е работил във въззивното
дружество и е бил без поставени лични предпазни средства- каска.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „На строителната площадка се
5
допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им
лични предпазни средства и специални и работни облекла“. Според ал. 2 техническият
ръководител или бригадирът отстранява работещите, които не използват осигурените
им лични и други предпазни средства или са в нетрезво състояние. Макар в ал. 1 да не
е посочено изрично лицето, което следва да осъществява контрол относно
използването на личните предпазни средства от работещите и да допуска само тези,
които ги използват, то от вмененото с ал. 2 задължение на техническия ръководител да
отстранява тези работещите, които не използват осигурените им лични и други
предпазни средства следва извод, че отговорността за неспазване изискването на ал. 1
е на техническия ръководител. В случая от страна на въззивното дружество не са
ангажирани доказателства, че на обекта е имало технически ръководител, такъв не е
бил установен и от проверяващите органи. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от
КТ, към която е направена привръзка при квалифициране на твърдяното нарушение в
АУАН и НП "Работниците и служителите са длъжни да използват специалното
работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им".
Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи въвежда задължение на строителната
площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват
осигурените им от работодателя лични предпазни средства. "Лични предпазни
средства" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на горепосочената Наредба са всяко
приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за
да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговите здраве
и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално
работно облекло, проектирани за същата цел. Следователно, при работа на строителен
обект, на който се извършват СМР е задължително всяко едно лице на този обект да
използва ЛПС, вкл. каска. Допускането на такива лица до строителната площадка е
нарушение, без значение каква работа се извършва в момента.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че въззивникът е
допуснал посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство.
Правилно е била ангажирана отговорността на че „Гранд Строй – Варна“ ЕООД,
ЕИК ********* в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и
т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
6
КТ. Съгласно този текст за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 50 до 100 лв. В случая от допуснатото от страна на въззивника нарушение са
последвали значителни вредни последици за здравето на един от работниците, което е
довело до негова хоспитализация в болнично заведение в резултат на получена
черепно-мозъчна травма.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.413, ал.2 от
КТ е предвидено наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Наказващият орган е наложил „Гранд Строй – Варна“ ЕООД, ЕИК *********
„имуществена санкция” в размер на 2 000лв. За извършеното нарушение, наказващият
орган е наложил имуществената санкция на ЕООД– работодател над нейния
минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са
събрани доказателства, видно от протокол ПР2509642/31.03.2025г.,, за допуснати
други нарушения на трудовото законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения
защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран
с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и
намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 413, ал.2 от КТ
минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния
размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би
имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител. Именно за това и
жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
7
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Възз. дружество не прави искане за присъждане на разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган
е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение в тежест на
въззивника, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 60,00 /шестдесет/ лева.
8
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500175 / 22.04.2025 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Гранд Строй –
Варна“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител", № 548, представлявано от управителя С. А. С. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 413 , ал.2 от Кодекса на труда КТ), за
извършено нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работното оборудване във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Гранд Строй – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител", № 548, представлявано от
управителя С. А. С. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от
60,00 /шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9