№ 463
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№75256/27.07.2020 г., подадена от „ЗАД ОЗК - Застраховане“АД, чрез юрк. Р. И., и
уточнена с Молба вх.№13701/29.10.2020 г., срещу Решение №3881 от 01.07.2020 г. по
гр.д.№16292/2017 г. на СГС, I г.о., 6-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която
жалбоподателят е бил осъден на основание на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД, да заплати на ищеца Д. К. Д., обезщетение за неимуществени вреди за размера над
сумата от 5000 лв., до присъдения размер от 80 000 лв., претърпени от ищеца от
смъртта на неговия дядо Д. Р. П., настъпила на 12.06.2016 г., в резултат от ПТП,
осъществило се на 21.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяко от
обезщетенията, за периода от 04.07.2016 г. до окончателното плащане, като е осъден
жалбоподателя да заплати разноски по делото в размер на 3489,80 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон –
съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с ТР №1/2016 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като е приел, че ищецът има качеството на
пострадал, и има право на обезщетение за смъртта на своя дядо. По делото не е
установено да е налице постоянна връзка между ищеца и пострадалия, която да
надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между дядо и внук,
поради което да е налице изключителен случай по смисъла на ТР №1/2016 . Сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на прекомерно висок размер на
обезщетението – съдът не е съобразил възрастта на пострадалия и на ищеца, наличието
на собствено семейство на ищеца, че ищецът и пострадалият не са живели в едно
домакинство, а пострадалият е бил настанен в дом за стари хора. Същевременно е
отчетено като особена грижа поетият разход за погребение, а фактът, че внукът носи
името на пострадалия – като свидетелство за особена връзка между тях. Същевременно
1
се сочи нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е определен необосновано нисък дял от
1/3 на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. В условията на
евентуалност се поддържа несъразмерност и необосновано висок размер на
обезщетението в нарушение на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение в частта му над размера от 5000 лв. до присъдения размер от
80 000 лв., в условията на евентуалност се иска намаляне на справедливия размер на
обезщетението, като се отчете и приноса на пострадалия за настъпилото събитие.
Заявява се претенция за присъждане на разноските по делото, включително таксата и
възнаграждението за процесуално представителство за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което
въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба.
Във въззивното производство страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което нови доказателства не са
събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
депозирана пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 21.04.2016 г., около 10.30
ч. в гр. София, кв. Горна Баня, на ул.“Обзор“, в района на спирка МГТ №0829-кв.
Горна Баня – последна спирка на автобус на градския транспорт по маршрутна линия
№260, е настъпило застрахователно събитие – ПТП между застрахован при ответника
автобус „Мерцедес“ 0405Н с рег.№********, и пешеходеца Д. Р. П. – дядо на ищеца.
Не се спори, че е налице обвързващ ответника валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, по
силата на който гражданската отговорност на водача на автобуса е застрахована при
ответника. Не се спори относно виновността на водача на автобуса за настъпването на
процесното ПТП. Не се спори, че смъртта на пешеходеца на 12.06.2016 г. е настъпила
в пряка причинна връзка с получените от него при процесното ПТП телесни увреди.
Пред въззивната инстанция се оспорва, като занижен, приетият от съда принос на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, в размер на 1/3, както и се
оспорва, като завишен, приетият от съда справедлив размер на обезщетението в размер
на 120 000 лв. Не се оспорва дължимостта на обезщетение на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, до размер на 5000 лв., в
която част решението на първостепенния съд е влязло в сила. Решението на
2
първостепенния съд е влязло в сила и в частта му, в която е осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 737,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от смъртта на Д. Р. П..
Във връзка със спорните между страните въпроси, съдът намира следното:
С необжалваната част от решението на първостепенния съд, влязло в сила както
в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, по предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от смъртта на неговия дядо
Д. Р. П., съдът е приел иска за основателен до размера от 737,33 лв., като е приел, че
приносът на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат е в размер на 1/3, на което
основание /чл.51, ал.2 от ЗЗД/ претенцията е отхвърлена за размера над 737,33 лв. до
размера от 1106 лв. Влязлото в сила съдебно решение, обвързва страните по делото със
сила на пресъдено нещо, която обхваща и приетият от съда размер на приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат в размер на 1/3. Настоящият съд,
на основание чл.299, ал.1 от ГПК, е обвързан от така формираната между страните
СПН по въпроса за размера на приноса на пострадалия за настъпване на увреждането,
поради което релевираните от въззивника оплаквания за неправилност на решението
на съда в частта му, относно приетият от съда размер от 1/3 на съпричиняването на
увреждането от пострадалия, са преклудирани от СПН, формирана с влязлото в сила
решение по иска за обезщетение за имуществени вреди. Ето защо, тези възражения на
въззивника не следва да бъдат разглеждани от настоящата инстанция.
По спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението, дължимо на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо,
въззивникът е релевирал оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,
и несъобразяване на съда със задължителните указания, дадени с ТР №1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като се сочи липса на материалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди от
смъртта на неговия дядо, поради липса на качеството „изключителност“ на
отношенията между ищеца и пострадалото лице. Тези оплаквания на въззивника също
са преклудирани от влязлата в сила част от решението на съда по иска за обезщетение
за неимуществени вреди, и формираната с нея СПН между страните относно
наличието на материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника
за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, в това число и наличието на
изискуемото от закона качество на отношенията между ищеца и пострадалото лице,
обуславящо наличието на правното основание на претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, настоящият съд не следва да обсъжда
и тези оплаквания.
Спорният въпрос във въззивното производство, по който съдът следва да се
произнесе, остава въпросът за справедливия размер на обезщетението за претърпените
от ищеца вреди от смъртта на неговия дядо. По този въпрос, съдът намира следното:
Безспорно е установено по делото, че пострадалият Д. Р. П., е роден на
21.04.1930 г., и към момента на смъртта си е бил на 86 години, а ищецът Д. К. Д. –
негов внук – е бил на 31 години. От приетото по делото Удостоверение за наследници
изх.№РОК16-УГ01-3584/1 от 20.06.2016 г. /на л.12 от гр.д. №66745/2016 г. на СРС – 81
състав, се установява, че пострадалият Д. Р. П. е починал като вдовец, а ищецът е негов
единствен наследник по закон. Установява се също, че бащата на ищеца – К. Д. П., е
3
бил единствено дете на Д. Р. П., и е починал на 23.11.1993 г., когато ищецът е бил дете
на 8-годишна възраст.
От приетото писмо от „Дом за стари хора – Горна Баня“ при Столична община
/на л.176 от гр.д.№16291/2017 г. на СГС/ се установява, че пострадалият Д. Р. П. към
момента на смъртта си е бил настанен в ДСХ Горна Баня, считано от 26.01.2016 г., на
основание Настанителна заповед №РД 18-04/18.01.2016 г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Красно село.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. Г., от които се установява, че
същата живее на семейни начала с ищеца от 2014 г., като от съжителството си двамата
имат две деца. Установява се, че ищецът загубил и двамата си родители като дете –
баща му починал, когато бил на 6 г., а две години по-късно починала и майка му. След
смъртта на майка му, ищецът бил отгледан от баба си и дядо си по бащина линия, като
отношението му към тях било като към негови майка и баща. Ищецът имал много
близки отношения с дядо си – винаги се допитвал до него за мъжка работа, и по
всякакви други въпроси. Пострадалият, въпреки напредналата си възраст, бил в добро
здраве, много жизнен и деен човек, ищецът и свидетелката разчитали на неговата
помощ за отглеждането на бъдещите им деца. Ищецът живеел в едно домакинство с
баба си и дядо си. През 2014 г. починала баба му, което ищецът преживял тогава много
тежко, тъй като я приемал като своя майка. През 2016 г. дядо му тежко пострадал при
ПТП точно на 21.04.2016 г., когато бил рождения му ден. Същият ден се канели да
празнуват рождения ден на дядото. Той се обадил на внука си сутринта, като казал, че
иска да почерпи за рождения си ден, но половин-един час по-късно се обадили на
ищеца, че дядо му е бил блъснат от автобус. В болница „Пирогов“ дядото бил в
продължение на два месеца. След катастрофата, до смъртта на дядо му, ищецът всеки
ден ходел в болница „Пирогов“, където дядо му бил хоспитализиран. Ищецът и
свидетелката се погрижили за погребението на пострадалия. Ищецът тежко преживял
смъртта на дядо си – изпаднал в депресия, не можел да спи, имал продължително
главоболие, появило се сърцебиене, високо кръвно, наложило се да приема лекарства,
не искал да се вижда с приятели, да излиза от дома си, въпреки че поначало бил много
контактен човек.
По делото е приета и Съдебно-психологическа експертиза /на л.115 от гр.д.
№16291/2017 г. на СГС/ от която се установява, че преживяната смърт на дядото на
ищеца, е представлявала сериозен психо-травмиращ и стресиращ фактор за него. За
ищеца дядо му е бил единственият останал жив роднина – в детска възраст, на 8 г. е
починал неговия баща, а на 10-годишна възраст е починала майка му, след което е бил
отгледан от баба си дядо си по бащина линия. Ищецът бил кръстен на своя дядо, бил
отгледан, възпитан и образован от него, и двамата имали изключително близка
емоционална връзка, споделяли общи интереси и хобита, значителна част от
свободното си време прекарвали заедно. Загубата на неговия дядо е значимо събитие с
негативно отражение върху неговото психическо и физическо състояние, и социално
общуване. Предизвикала е интензивни негативни емоции, в рамките на нормалната,
некомплицирана скръб, която е естествен отговор от загубата на близък човек.
Загубата на неговия дядо е преживяна като силен фрустриращ фактор по отношение на
значим за него член от семейството, с който е бил тесен, ежедневен контакт и е
изградил близки емоционални връзки. Към момента на проведеното изследване /на
12.03.2019 г./ ищецът е на 32 години, с правилно физическо и психическо развитие, без
4
данни за нарушения в личностовото и интелектуално развитие, живее на съпружески
начала с жена, от която имат две деца – близнаци на 10 – месечна възраст.
Експертизата установява, че са налице остатъчни психологически преживявания на
скръб и чувство на загуба. Неблагоприятните емоционални преживявания на ищеца не
са достигнали до степен на изразеност и продължителност, която да обоснове клинична
картина на нозологично заболяване, и не са налице данни ищецът да е предприемал
медикаментозно лечение или да е търсил специализирано лечение относно
психопатологична симптоматика. Прогнозата на експертизата е описаните
преживявания постепенно да претърпят обратен ход и с времето да се дезактуализират
до степен, че да се интегрират по адаптивен начин в психичния живот на ищеца.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е бил отгледан от своите баба и дядо по бащина линия от
ранна детска възраст, тъй като е загубил и двамата си родители - когато е бил на 8 г. е
починал неговия баща, а на 10-годишна възраст е починала и майка му. Живял е в едно
домакинство с пострадалия от 10-годишната си възраст, до 26. януари, 2016 г. /три
месеца преди процесното ПТП/, като отношенията между ищеца и пострадалия са били
като тези между син и баща, изградени на основата на обич, доверие, взаимопомощ.
Пострадалият и неговата съпруга са осигурили на ищеца сигурни и спокойни условия
за развитието му като личност – осигурили са му необходимите грижи и средства за
отглеждането и постигането на висок образователен ценз /установява се, че ищецът е
завършил професионално средно училище, и има две висши образования/.
Настаняването на пострадалия в дом за стари хора на 26.01.2016 г. е било по негово
желание, като акт на грижа към неговия внук, за да осигури самостоятелност на
семейството, създадено от внука му и свидетелката Д. Г.. Настаняването на
пострадалия в дома за стари хора само три месеца преди процесното ПТП не е
променило характера и близостта на изградените отношения между него и ищеца – те
са продължили да контактуват ежедневно, да съпреживяват хубавите и лошите неща
заедно. Свидетелство за това е факта, че пострадалият се е канел да празнува рождения
си ден със семейството на своя внук, като непосредствено преди процесното ПТП са
организирали предстоящото семейно тържество. Доказателство за това е и
установеното по делото обстоятелство, че непосредствено след процесното ПТП, и до
смъртта на пострадалия, ищецът ежедневно е присъствал и обгрижвал пострадалия по
време на болничния престой, не спял, не се хранел добре. Ищецът и приятелката му се
погрижили за организацията на ритуала по погребението на пострадалия. След смъртта
на неговия дядо, ищецът изпаднал в депресия, не желаел да се среща с приятели,
нарушен бил съня му, проявил множество соматични симптоми – главоболие,
нарушения в сърдечния ритъм и кръвното налягане, които обстоятелства свидетелстват
за преживяване на интензивни негативни емоции, дълбока скръб и чувство за загуба на
значим за него близък човек. Към момента на смъртта на пострадалия не се установява
той да е имал други роднини, с които да е поддържал близки отношения – съпругата на
пострадалия и баба на ищеца е починала по-рано през 2014 г. Не се установява ищецът
да е поддържал близки отношения с роднините си по майчина линия. Налице са
остатъчни психологически преживявания на скръб и чувство на загуба. От друга
страна, съдът взема предвид, че така преживяната интензивна скръб не е довела до
проявяване на болестно състояние, като е останала в рамките на нормалната,
некомплицирана скръб, която е естествен отговор от загубата на близък човек. Към
момента на смъртта на пострадалия ищецът вече е бил на 31 години – възрастен човек,
с изградени семейни отношения, в добро здраве, високо образован и финансово
5
независим от пострадалия, бил е преустановил вече съжителството в едно домакинство
със своя дядо.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
смъртта на неговия дядо Д. Р. П., по смисъла на чл.52 от ЗЗД, правилно е било
определено от първостепенния съд в размер на 120 000 лв., който размер съответства
на изградените отношения между ищеца и пострадалия, като между син и баща, в
резултат от факта, че ищецът след смъртта на родителите му, от 10-годишната си
възраст е бил отгледан от своя дядо. Съдът намира, че така определения размер е
съобразен с формулираните критерии за справедливост с ППВС №4/1968 г., отговаря
на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на
установената съдебна практика по сходни случаи.
Така определеният справедлив размер от 120 000 лв., следва да бъде редуциран
с 1/3, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, установен между страните със сила на пресъдено нещо с
влязлата в сила част от решението на първостепенния съд – по предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Горните съображения обуславят основателност на предявения иск до размера от
80 000 лв., в който искът е бил уважен от първостепенния съд. Като е достигнал до
същите правни и фактически изводи, първостепенният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди в обжалваната му
осъдителна част.
При този изход от спора, въззиваемата страна има право да бъдат присъдени
направените разноски за въззивното производство. Такова искане обаче не е
релевирано, и не са представени доказателства за направени разноски, поради което и
такива не следва да се присъждат на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №3881 от 01.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№16292 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I г.о., 6-ти
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7