№ 13003
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110104727 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от ЗEАД “Бвг", ЕИК: *** срещу ЗАД “Дбжз”, ЕИК: ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 368, 06 лв., представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на автомобил марка "Нисан", с ДК № PВ 4111 KT, вследствие на настъпило на
05.06.2024 г. ПТП, с участието на водача на автомобил марка "Пежо", с ДК № СТ 3815 РА,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
27.01.2025 г., до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 17 лв. за
периода от 25.09.2024 г. до 26.01.2025 г.
Ищецът твърди, че по силата на застрахователно правоотношение, възникнало от
договор за имуществена застраховка "Каско Стандарт", сключен за л.а. "Нисан", молел
“Джук”, с ДК № PВ 4111 KT, изплатил сумата 851, 60 лв., представляваща обезщетение за
щетите, нанесени върху лекия автомобил от настъпило на 05.06.2024 г. ПТП в гр. Стара
Загора.
Твърди че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на водача
на л.а. марка "Пежо", модел “206”, с ДК № СТ 3815 РА, чиято гражданската отговорност е
застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", поради което ищецът е придобил регресно вземане срещу
ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение и ликвидационните разноски в
размер на 25 лв.
Ищецът сочи, че е предявил регресната си претенция за общата сума от 876, 69 лв. с
1
изпращане на покана на 19.09.2024 г., чието получаване от ответника е удостоверено с
обратна разписка на 25.09.2024 г. Твърди, че ответникът е погасил частнично вземането на
ищецът до размера от 508, 54 лв. и като дължима остава сумата от 368,06 лв.
Претендира законна лихва върху дължимата сума за периода от 25.09.2024 г. до
26.01.2025 г. в размер на 17 лв., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба -
26.01.2025 г. до окончателното изплащане на дължимото.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва така предявените от ищеца искове като неоснователни по размер и основание.
Не оспорва съществуването на валидно правоотношение между него и собственика
на л.а. “Пежо”, модел “206” с рег. № СТ 3815 РА.
Оспорва механизма на процесното ПТП, като твърди, че са налице обстоятелства,
които изключват изключителната вина на водачът на л.а. “Пежо”, модел “206” с рег. № СТ
3815 РА. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
л.а. “Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ.
Оспорва размерът на предявените искове и твърди, че стойността на вредите не
отговаря на посочената в исковата молба стойност. Твърди, че предната броня на л.а.
“Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ не е увредена, а в условията на евентуалност -
че нейното увреждане не се намира в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП
и следователно изплащането от страна на ответното дружество на сумата от 508,04 лв.
репарира изцяло вредите, настъпили в резултат на процесното ПТП.
Възразява срещу акцесорните искове по аргумент за неоснователност на главната
претенция. Претендира разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелствата: към датата на процесното ПТП са налице както
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско Стандарт”
между ищеца и увреденото лице, така и валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност” между ответника и причинителя на вредата; от
ищеца е извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер от 851, 60 лв. за
ремонт на увреден лек автомобил марка “Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ по щета
№ 470423242433121; ищецът е отправил регресна претенция към ответника, получена от
последния на 25.09.2024 г.; ответникът е погасил частично вземането на ищеца до размер от
508, 54 лева. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
Спорните въпроси в случая касаят механизма на ПТП, вината за неговото
реализиране, реално претърпените вреди вследствие на процесното ПТП, тяхната
действителна стойност и причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение
е прието без възражения и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
2
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД:
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане "Каско"; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната застраховка на
автомобилистите "Гражданска отговорност", като договорът трябва да е валиден към
момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно установени в хода на
делото.
На първо място, механизъм на процесното ПТП се установява въз основа на
заключението по САТЕ, на изготвения двустранен констативен протокол от 05.06.2024 г. и на
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.06.2024 г., подадено от
собственика л.а. “Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ, застрахован при ищеца.
Относно доводите на ответника, касаещи обвързващата сила на двустранния
констативен протокол, следва да се вземат предвид следните обстоятелства. Действително,
двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен
от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по
вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне
на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства. В настоящия случай, останалите доказателства по делото покрепят изцяло
изложените в двустранния констативен протокол обстоятелства.
От доказателствата по делото става ясно, че на 05.06.2024 г., около 15:00 часа, в гр.
Стара Загора, л.а. “Пежо”, модел “206” с рег. № СТ 3815 РА, управляван от Б. Л., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, се движи по ул. “Августа
Траяна”. Водачът губи контрол над превозното средство и реализира ПТП с паркирания
отдясно л.а. “Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ, застрахован с имуществена
застраховка “Каско Стандарт” при ищеца. Вследствие на удара паркираният автомобил се
измества напред и се удря в ограничително колче.
Видно от двустранния констативен протокол, подписан и от двете страни, те са
постигнали съгласие относно виновното поведение от страна на управляващия лекия
автомобил “Пежо”, модел “206”. Вината на водача се потвърждава и от заключението на
вещото лице Й. Д. Й., който в отговор на въпрос на съда констатира, че за водача на л.а.
“Пежо”, модел “206” с рег. № СТ 3815 РА, от техническа гледна точка, ударът е бил
3
предотвратим, ако същият е запазил управляваната траектория на движение без да удря
другото превозно средство, докато за водача на л.а. “Нисан”, модел “Джук” с рег. № РВ 4111
КТ процесното ПТП е било непредотвративмо. Предвид това, единствена и самостоятелна
причина за настъпване на произшествието би се явило поведението на застрахования при
ответника водач на автомобила “Пежо”, модел “206” с рег. № СТ 3815 РА.
В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че щетите л.а. “Нисан”,
модел “Джук” с рег. № РВ 4111 КТ, описани в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение от 07.06.2024 г., а именно повреда по задна и предна броня на автомобила, са
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и съответстват на констатираната от
ищеца щета.
В хода на делото и след направената съдебно-автотехническа експертиза, става
ясно, че действителният размер на щетите е 1 363, 20 лв., изчислен на база пазарната
стойност на възстановяване на нанесените вследствие на проценото ПТП щети на
увреденото МПС.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски. От приложената по делото покана по регресна
претенция, чието получаване от ответника е удостоверено с обратна разписка на 25.09.2024
г., става ясно, че ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответника за общата
сума от 876, 69 лв., от които 25 лв. ликвидационни разноски.
От приложената по делото справка за движение по сметки на ищцовото
дружество, се установява, че на 23.10.2024 г. ответникът е погасил частично вземането до
размера от 508, 54 лв. и като дължима остава сумата от 368,06 лв.
От гореописаното следва, че в полза на ищеца е възникнало вземане на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 368,06 лв., с включени 25
лева ликвидационни разноски, чийто размер съдът намира за обичаен и установен
съгласно чл. 162 ГПК.
По възражението на ответника за липса на пряка причинно следствена връзка
между увреждането на предната броня на застрахования при ищеца автомобил и
процесното ПТП:
Ответникът е направил възражение за липса на нанесени щети на предната броня
на л.а. “Нисан”, модел “Джук”, с рег. № РВ 4111 КТ, а в условията на евентуалност - че те не
се намират в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Според представения двустранен констативен протокол за ПТП от 05.06.2024 г., е
налице видима щета както върху задната, така и върху предната броня на л.а. “Нисан”,
модел “Джук”, с рег. № РВ 4111 КТ, настъпила в резултат на процесното ПТП. Това
обстоятелство се подкрепя и от заключението на вещото лице, с което също се установява, че
щетите, отразени в протокола, се намират в пряка и непосредствена зависимост с
настъпилото на 05.06.2024 г. ПТП.
По възражението на ответника за съпричиняване:
4
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. “Пежо”, модел “206” с рег. № СТ 3815
РА. Според вещото лице водачът на л.а. “Пежо”, модел “206” е имал възможност да
предотврати удъра, ако е запазил управляваната траектория на движение без да удря другото
превозно средство, От това следва, че вината за процесното ПТП е изцяло на водача на
лекия автомобил “Пежо” и не е налице съпричиняване.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно, без да се
сочи и без да се доказва в производството с кое конкретно свое поведение водачът на
увредения лек автомобил е допринесъл за увреждането. Направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат е и неоснователно, поради което не следва да бъде
уважено.
По с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичане на 30
дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи
фактите, на които се основава претендираното вземане.
Ищецът е представил доказателства за предявяване на претенцията си срещу
ответника, съгласно чл. 412, ал. 1 КЗ. Поканата е връчена на ищеца на 25.09.2024 г. С оглед
30-дневния срок за доброволно изпълнение, ответникът е изпаднал в забава на 25.10.2024 г.
Следователно, искът за акцесорното вземане следва да се уважи за размера от 17
лв. - лихва за забава за период от от 25.10.2024 г. до 26.01.2025 г.
По разноските:
Ищецът е направил искане пред съда за присъждане на разноски в размер на 930
лв. за държавна такса (50 лв.), депозит за САТЕ (250 лв.), депозит за разпит на свидетели
(150 лв.) и адвокатско възнаграждение (480 лв.) съобразно представения списък с разноски
по чл. 80 ГПК. След разпореждане на настоящия състав е освободена внесената от ищеца
сума за разпит на единия свидетел в размер на 150 лв., поради което същата не следва да се
присъжда.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Следва да се
5
съобрази, че договореното и платено адвокатско възнаграждение е в определения в чл. 7, ал.
2 , т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа минимум, а
именно 400 лв., ведно с 80 лв. ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
процесуалните действия на страните, проведеното открито съдебно заседание и цената на
иска, възнаграждението на процесуалния представител на ответното дружество не е
прекомерно.
Тъй като искът на ищеца е уважен напълно, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени направените разноски в пълен размер – 780 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД. ЗАД “Дбжз”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Софя, бул. "Г. М. Димитров" № 1 да заплати на ЗEАД “Бвг", ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. "Позитано" № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 368, 06
лв., представляваща регресно вземане поради заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка " Каско" и ликвидационни разходи по щета 470423242433121, в
резултат на настъпило в срока на действие на договора на 05.06.2024 г. застрахователно
събитие, ведно със законна лихва върху тази сума от 27.01.2025 г. до окончателно й
изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 17 лв. – мораторна лихва за периода от
25.10.2024 г. до 26.01.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Дбжз”, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Софя, бул. "Г. М. Димитров" № 1 да заплати на ЗEАД “Бвг", ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "Позитано" № 5, сумата от 780 лв. разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6