Р Е Ш
Е Н И Е
№ 44
гр.Пирдоп, 13.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния секретар: Гергана
Юнлю,
като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 237 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е
жалба от С.И.Ш. с ЕГН:**********,***, с която е обжалвано Наказателно постановление №
19-0347-000897 от 12.11.2019 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София,
РУ Пирдоп, с което на жалбоподателя му е
наложено административно наказание „глоба”, за нарушение на чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП в размер на 100,00 лева на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1-во от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно
заседание, жалбоподателят лично поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа
на същата, в дадени обяснения в с.з.развива доводи, изразяващи несъгласие с
наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление,
моли за отмяна на същото.
Въззиваемата
страна не заявява становище по жалбата.
Районна
прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установи се от събраните по делото писмени
доказателства: Жалба, НП № 19-0347-000897/12.11.2019 г. на Началник РУ
гр.Пирдоп; АУАН от 06.11.2019 г. бл.№ 182414 серия АА; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя
е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение, затова, че на 06.11.2019 г., около 11:45 часа в гр.Златица
на кръстовището на ул. „Харалампи Самарджиев” и ул. „Оборище”, управлява МПС лична собственост като: като
Водач лишен от СУМПС - КИА РИО 1.4 с per № С08297СС, държава БЪЛГАРИЯ при
обстоятелства: Управлява МПС, което е спряно от движение е извършил: 1)
УПРАВЛЯВА МПС.СПРЯНО ОТ ДВИЖЕНИЕ., с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т.2 от ЗДвП, като с издаденото НП му е наложено
административно наказание „глоба”, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП в
размер на 100,00 лева на основание чл. чл.177, ал.1, т.4, пр.1-во от ЗДвП.
Свидетелят
Н. съставил акт за установяване на административно нарушение, поддържа отразените в него констатации и няма
какво да допълни към изложената фактическа обстановка. Сигурно бил призовал
жалбоподателя по телефона на 5-ти да се яви в полицейския участък на 6-ти,
както той твърди. Няма спомен. Може и да го бил призовал, не отрича. Обаждал се
на много хора да ги призове и да ги извика в
участъка. Мисли, че му се обадил на другия ден сутринта, че имал
нападната и разкъсана овца от безстопанствени кучета и да се обади на хората от
Областна дирекция и да им каже, ще закъснее. Не знае дали е извикал лекар. Не
познава човека, който бил идвал при него, когато му е свалял номерата. Не
познава д-р Симеонова. Сведетелят си вършил неговата работа и не бил обърнал
внимание. Не знае с какво бил дошъл г-н Ш. в участъка, свидетелят не е бил в
участъка, когато той е дошъл. Никой не му е разпореждал на свидетеля, след като
е излязъл от участъка, да го настигнат с полицейската кола и да го спрат.
Свидетелят бил на работа. Никой не му е разпореждал. Видели го и решили да го
проверят. Знаели, че е неправоспособен и
няма право да кара и решили да го проверят. Неправоспособен – за неплатени
глоби му била взета книжката. Знае, защото, когато му била взета книжката, той
бил в районното и се възмущавал защо за неплатени глоби са му взели книжката.
Оттам знае. И никой не го бил карал или да му бил разпореждал да го спира.
Знае, че за неплатени глоби му е взета книжката. Не можело да се кара с акт,
докато е взета книжката. Докато не се платели глобите, не можело да се кара и
затова се сваляли табелите и се дерегистрирал автомобила. Г-н Присов имал
телефона на свидетеля и ако искал, можел да разговаря с него и да му се обади
на него. Свидетелят не знаел на телефона на г-н Ш. кой е се е обаждал и е искал
да разговаря със свидетеля.
От разпита на св.В. се установява, че е
свидетел-очевидец на извършеното нарушение, като на същия му беше предявен АУАН
и същия даде следните отговори, вкл. и на въпросите, зададени му в обяснителна
форма от жалбоподателя, които са
следните: „Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля А.В.В. АУАН от 06.11.2019 г. бл.№
182414 серия АА на л. 11 от делото. СВИДЕТЕЛЯТ В.: Подписът е мой. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
Представям публикация от „Фейсбук“, от която е видно, че г-н В. по заповед на
кметицата ме извежда от заседание на политическите сили в Община Златица с
полицейско разпореждане, след което ми съставя акта долу, извежда ме и от
сградата. За нарушаване на обществения ред по заповед на кметицата влиза и
казва: „Напусни залата!“. Аз питам: „Защо?“. Казва ми: „Не съм длъжен да ти
обяснявам. Изпълнявай полицейско разпореждане!“. Това беше на 18-ти април.
Изведе ме от залата, но след това ми разпореди, заповяда да напусна и сградата.
Попитах: „Защо да напускам сградата?“. Той казва: „Изпълнявай полицейско разпореждане!“.
Напуснах сградата. Като излязохме отвънка ми поиска личната карта. Попитах
„Защо да си дам личната карта“. Той казва: „Полицейска проверка“. Той беше с
униформа. Дадох си личната карта. Поиска ми и
документите на колата. Колата ми е паркирана. Отидох, взех ги от колата.
След което ми състави акт за неправилно паркиране. Аз от бързане, защото
закъснявах и съм паркирал до Общината. Зад моята кола имаше паркирана и друга
кола – на дюнерджийката. Викам: „Състави и на нея акт“. Той вика: „Ти няма да ми
казваш на кой да съставям акт!“. И отиде и й каза на нея да си премести колата,
а на мен ми състави акт. Въз основа на този акт е и наказателното
постановление, което той не ми връчва след това. Аз в акта пиша, че това е
тенденциозно и т.н. Не ми връчва наказателното постановление. То отива в НАП служебно,
след което ме спира другия служител на МВР и казва: „Имаш неплатено наказателно
постановление“. Аз казвам: „Нямам“, а той господина не ми го е връчил нарочно. Оттам
отива в НАП и вече това е основанието вече да ми вземат и книжката и талона и
да ми свалят и номерата. И това всичко е стана по разпореждане на кметицата.
Представям и публикация от Информационна агенция „Фокус“ за тази личност, която
след
Настоящият съдебен състав не следва да
кредитира показанията на св. В., като намира същите за небезпристрастни и
противоречиви, като на настоящия съдебен състав му е служебно известно от
приложени писмени доказателства по АНД №236/2019 г. по описа на РСПп, от които
е разпоредил копие от същите, а именно на НП №19-0347-000341, НП
№19-0347-000353 и докладна записка срещу лицето С.И.Ш., да се докладват и
същите са приети като относими по настоящото производство, като се установява,
че на 22.04.2019 г. с посочените НП са наложени съответните административни
наказания на жалбоподателя, които са му връчени на 22.05.2019 г. на основание
чл.58 ЗАНН, въз основа на докладна записка на мл.ПИ УП-Златица от същата дата,
(св.В.), който се позовава на проведени
разговори от друг мл.ПИ с жалбоподателя(св.Н.), където посочва, че многократно
с мл.ПИ Н.Н. е провеждан разговор с жалбоподателя и канен в УП-Златица да се
запознае с тях и да бъдат получени от него, но лицето отказва да вземе НП, като
причина заявява, че АУАН са му съставени „Поръчково”, като не се установи
спазване на процедурата по чл.58 ЗАНН. За пълнота следва да се отбележи, че
доколкото в чл. 58 ЗАНН не са регламентирани от законодателя конкретни правила
за връчването на НП, то се извършва по реда на чл. 180 НПК с оглед препращането
в чл. 84 ЗАНН. Чл. 58, ал. 1 ЗАНН задължава наказващият орган да връчи НП на
нарушителя. Нормата е в глава трета, раздел четвърти ЗАНН, уреждаща
производството по налагане на административни наказания. Настоящият състав
споделя виждането, че връчването на НП, макар и фактическо действие с правно
значение, е част от производството по издаване на НП и процесуален способ за
уведомяването на лицето, за да може то да реализира защитата си чрез
обжалването му, като извършеното от административнонаказващия орган не може да
ес приеме като представляващо връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като
разпоредбата изисква нарушителят да не се намери на посочения от него адрес, а
новият му да е неизвестен. От данните по делото се установява, че всъщност
спорът между страните е за това дали НП са редовно връчени по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН, тъй като такива са твърденията на ответника и представените по
делото писмени доказателства, а именно цитираната докладна записка, която,
като официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверителното изявление на своя издател - орган на държавна
власт, направено в това му качество и подписан от него, с който той
свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, се
ползва с материална доказателствена сила, която обаче е оспорена от
жалбоподателя в производството.
От разпита на
св.С. се установява, че е свидетел по АУАН при направения отказ от страна на
жалбоподателя да получи препис от същия. Не му е известно СУМПС и талона на
жалбоподателя към датата на съставянето на акта дали са му били иззети или не.
Знае, че на 06.11.2020г. към 10.00-11.00 часа, жалбоподателя бил в участъка в
гр.Златица. На него никой не му се е обаждал по телефона, както и не е издавал
разпореждане на служителите да преследват, да следят или да спрат
жалбоподателя. Спомня си, че в същия ден, след като излязъл жалбоподателя от
полицейския участък, се отправил към сградата на общината и тогава изобщо не е
знаел, че той е бил водач на лек автомобил. След 30 минути, свидетелят отново
излязъл пред полицейския участък, за да види какво се случва и тогава видял
жалбоподателя пред пощата с някакви хора. На свидетеля никой не му се е
обаждал, за да бъде спрян или проверен.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема въз основа на изисканата в цялост административнонаказателнаа преписка с
приложените и приети по делото писмени доказателства и събрани гласни
доказателства.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими
към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на
министъра на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява
компетентността на актосъставителя, а също и компетентността на
административнонаказващия орган.
Доколкото
принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила
(разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша
степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява
неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в
тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая
показанията на свидетелите следва да се кредитират с подсоченото по-горе
изключение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща,
обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което
се установява от представените по делото писмени доказателства.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на
установяване на нарушението-06.11.2019 г.), респективно - 1 година от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6-месечния срок ( на 12.11.2019 г.). Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съставянето на актове за извършеното
административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно
производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия
орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ
орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
В настоящия случай в хода на конкретното
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са
точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено
нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение
за реализиране правото му на защита срещу административн онаказателното
обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и
основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност
на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
По
отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т.2 ЗДвП, съдът намира следното:
Отговорността
на жалбоподателя за посоченото нарушение е ангажирана на основание чл. 177,
ал.1,т.4, пр.1-во ЗДвП, като
от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, като по време на проверка на 06.11.2019 г. е
установено, че е извършил нарушение, за което му е наложена глоба в предвидения
като минимум размер от 100,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП:
На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение (чл. 5, ал.
3, т. 2 ЗДвП). В разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидена глоба
от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, спряно от
движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от
движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи;
В изисканата в цялост
административнонаказателна преписка, представена от административнонаказващия
орган и приета като доказателство по делото, а именно АУАН и НП, се установява,
че в АУАН е посочено, че МПС е спряно от движение на 21.10.2019 г., което е
установено със справка от ОДЧ-РУ Пирдоп, описано в АУАН. Не бяха ангажирани
доказателства по делото относно наличие на заповед за налагане на ПАМ, още
повече същата да е била връчена на
собственика, да е била обжалвана или е влязла в сила. Според разпоредбите на
чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите по, ал. 1 се извършва по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, а подадената жалба не спира изпълнението
на приложената административна мярка. Не се установява към момента на
извършване на процесното деяние на предното стъкло на управлявания от
жалбоподателя автомобил да е имало поставен стикер, обозначаващ временното му
спиране от движение на основание чл. 172, ал. 2, т. 4, вр. чл. 171, т. 2 от ЗДвП.
Няма данни каквато и да е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б.
"и" ЗДвП да е била връчена на когото и да било, в частност на
собственика на автомобила, поради което не се установява в конкретния случай
жалбоподателят да е съзнавал съставомерното за административно нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП обстоятелство, че управлява МПС, което е спряно от
движение, поради което и не е предвиждал обществено-опасните последици от
деянието си, нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като липсва
субективната страна на вмененото като извършено от жалбоподателя деяние.
Предвид на изложеното, при извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и 6
и чл. 336, и чл. 338 НПК, Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0347-000897
от 12.11.2019 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР-София, РУ Пирдоп, в частта, с
която на С.И.Ш. с ЕГН:**********,***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер в размер на 100,00 лева на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1-во от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: