№ 3009
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.М.У.
като разгледа докладваното от Н.М.У. Наказателно дело от общ характер №
20211110214791 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Производството е образувано по искане на председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените
от НБПП разноски в хода на цялото наказателно производство по процесното
дело за възнаграждение на защитника на осъденото лице М. А. – адв. К. П..
Наказателното производство по посоченото дело е приключило със
споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото
му от СРП обвинение. На лицето е назначен служебен защитник в ДП, защото
са налице основанията на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК, понеже лицето е било
задържано под стража.
Видно от решение № СФ-12085-24722/09.12.20241г., НБПП е
определило на адв. П. възнаграждение за осъществената защита в досъдебното
производство и за разглеждането на делото в съдебна фаза, включително и за
производството по мярката за неотклонение - общо в размер на 500 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно
легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по
същество, искането се явява неоснователно.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не следва да бъде
осъждан да заплати сторените разноски, защото защитата му е била
1
задължителна, с оглед обстоятелството, че същият е бил с ограничено
придвижване с МНО.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е
безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за
правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон
задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от
ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези
случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ.
Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както
и посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай А. не следва
да бъде осъждан да заплаща стойността на правната помощ, която му е
оказана от НБПП.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на М. А.
да заплати стойността на предоставената му правна помощ по цялото
наказателно производство.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-
дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2