Мотиви към присъда по НОХД №
2907/2009 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Районна прокуратура гр.Бяла е обвинила В.Р.В. ***, в извършване на
престъпление по чл.220 ал.І от НК за това, че на 24.06.2004 г., в с.Волово,
обл.Русе, като длъжностно лице-
председател на ЗКПУ „Волово” с .Волово, съзнателно сключил неизгодна сделка-
договор за пръскане срещу житни вредители на площи засети с пшеница на ЗКПУ
„Волово” с.Волово с „Каполи Ер” ЕООД гр.Бяла, при липса на необходимост от това
и в противоречие с предписанията на РСЗР- Русе, както и при завишени стойности
на тази дейност, като на 12.08.2004 г. подписал фактура № 805/12.08.2004 г. за
извършена услуга в размер на 5400 лв., и от това произлязла значителна вреда в
горния размер за ЗКПУ „Волово” с.Волово.
По делото е приет за разглеждане граждански иск от С.М.С. в качеството
му на председател на ЗКПУ „Волово”, срещу подс.В.Р.В., за сумата от 5400 лв.,
претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на
твърдяното деяние.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Подс.В. дава обяснения по делото, като счита, че не е извършил
престъпление.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият В.Р.В. е роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи, осъждан.
В периода от 2000г. до 2004 г.
подс.В. бил председател на ЗКПУ
„Волово” с.Волово.През 2002 г. в това си качество, подсъдимият
установил договорни отношения с “Каполи Ер” ООД гр.Бяла, представлявано от св.П.П., като на
фирмата периодично било възлагано пръскане с инсектицид на земеделски култури,
обработвани от кооперацията в землището на с.Волово.По повод на това химическо
третиране на площите В. се консултирал и със св.Н.Н.- старши инспектор в РСЗР-
Русе, както и св.В.И.- агроном във фирма „Балджиев” ЕООД гр.Севлиево, която извършвала
доставка на препарати за растителна защита.
Към пролетта на 2004 г. кооперацията имала засети 2000 дка пшеница и
1000 дка ечемик.Така, както и в предходни години, ЗКПУ „Волово”, представлявана
от подсъдимия, и „Каполи Ер” ООД, представлявано от св.П., договорили
авиохимично пръскане срещу житна дървеница на пшеницата, като първото такова
било планирано и осъществено през м.април 2004 г.В края на м.юни 2004 г. било
договорено второ такова пръскане, което фактически било извършено на 24.06.2004 г. от служители
на „Каполи Ер”- пилотите св.Д.К. *** 2004 г. за извършената услуга св.П. в
качеството си на управител и представляващ посоченото дружество издал фактура № 805/12.08.2004 г. на стойност
5400 лв., за извършена обработка на 3000 дка пшеница.Подсъдимият приел и
подписал тази фактура, с което задължил представляваната кооперация.Впоследствие
като председател на ЗКПУ „Волово” бил избран св.С.С., който сезирал органите на
прокуратурата и съда, считайки, че от предходния председател по повод на
описаните обстоятелства е налице престъпно поведение, оспорено било и
фактическото извършване на услугата „авиохимическо третиране срещу вредители”,
извършена през м.юни 2004 г. пред съд по повод отказ да бъде заплатена
предявената фактура.След съдебен процес, с окончателно съдебно решение
кооперацията била задължена да изплати сумата по цитираната фактура на
дружеството „Каполи Ер” ООД.Междувременно по този случай била сезирана и
прокуратурата, за наличие на престъпно поведение от страна на подс.В..Срещу
бившия председател на кооперацията било образувано настоящото производство за
деяние по чл.220 ал.І от НК, като в хода на същото била назначена агрономическа
експертиза /заключението й в съдебната фаза е отхвърлено като необосновано/,
съгласно която авиохимичната борба срещу житна дървеница, осъществена на
24.06.2004 г. в с.Волово, обл.Русе била напълно необоснована и икономически
неоправдана.Прието било също така, че тя била нежелателна, защото допринесла за
унищожаване на полезната етнофауна и замърсила излишно околната среда, а
пръскането било направено в разрез с науката и недопустимо незачитане на
законовите норми.
С изготвянето на обвинителния акт наблюдаващият прокурор приел, че този
договор /от 24.06.2009 г./ се явява неизгодна сделка, тъй като чрез него за
кооперацията е възникнало парично задължение в размер на 5400 лв.Прието било,
че такова пръскане се явява в
противоречие с предписанията на РСРЗ Русе, тъй като борбата срещу ларвите на вредна
житна дървеница започва при 30 % от
ларви- трета възраст, която за регион Русе за 2004 г. настъпва на 05.06.2004 г.
и ефективността е в рамките на едноседмичен период.На последно място, прието
било, че е заплатено при завишени стойности на дейността, предвид засетите 2000
дка, а химически третираните- съобразно документацията- 3000 дка.
Изложените фактически обстоятелства се доказват от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства- препис от бордови дневник /л.13 от Д/, преписи
от протоколи от съдебни заседания пред Русенски окръжен съд /л.15- л.25 от Д/,
анкетни формуляри на МЗХ, препис на фактура от 12.08.2004 г. за извършено
авиохимично третиране, писмо от 27.02.2007 г. на МЗХ, НСРЗ, РСРЗ, решения на
РОС и ВТАС, писмо от 15.12.2008 г. на
МЗХ, НСРЗ, РСРЗ, справка за съдимост, автобиография, удостоверения за фирмени
регистрации, фактури за извършени услуги от „Каполи Ер” по отношение на ЗКПУ
„Волово”, приетото заключение по назначената повторна съдебно- агрономическа експертиза.
Приетите за установени факти се потвърждават и от обясненията на подс.В.,
показанията на св.С., показанията на св.П.П., показанията на св.Д.К.,
включително надлежно приобщените такива, показанията на св.В.И., включително и
надлежно приобщените, показанията на св.Н.Н., вкл.надлежно приобщените,
отчасти- от показанията на св.М.К..Съдът дава вяра изцяло на посочените гласни
доказателства относно фактите, за които посочените лица свидетелстват, че
непосредствено са им станали достояние.Що се касае до изложените предположения
от всяко от посочените лица, в един или друг аспект, то съдът счита, че същите
следва да се определят като субективна оценка на свидетелите към
обстоятелствата, за които са призовани да дадат показания.
Правни изводи:
При събраните доказателства по делото, повдигнатото срещу подс.В.Р.В.
обвинение за извършено престъпление по чл.220 ал.І от НК не е доказано, поради
което същият следва на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан изцяло.
Съгласно чл.220 ал.І от НК, на наказание подлежи длъжностно лице, което
съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за
стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, която то
представлява.От субективна страна действията следва да се умишлени.
По делото е безспорно, че към инкриминирания период подс.В. е имал
качеството на длъжностно лице, тъй като е председателствал ЗКПУ „Волово”
с.Волово.Не се спори също така, че на 24.06.2004 г. същият договорил
авиохимично пръскане на площи, засети от кооперацията, като изпълнението на
третирането било възложено на „Каполи Ер” ООД.Оспорва се изгодността на сделката, твърди се
настъпването на значителни вреди за кооперацията, като на В. се вменява вина
под формата на пряк умисъл.
Съдът счита, че съставомерните признаци на деянието не са доказани по
несъмнен начин.”Престъпната неизгодност” по смисъла на чл.220 ал.І от НК се
свързва с доказването на пълна липса на необходимост от съответната сделка.Такава
не само, че не е доказана от страна на Прокуратурата, но и е опровергана от
налични по делото писмени
доказателства.Видно от писмо изх. № 537 /15.12.2008 г. на МЗХ, НСРЗ, РСРЗ,
„развитието на ларвите на вредна житна дървеница през 2004 г. е ІІ- а възраст-
17.05.Извеждането на борбата срещу ларвите на вредна житна дървеница започва
при 30 % ларви ІІІ възраст- 05.06.Тези данни са относими за регион Русе и не са
относими конкретно за с.Волово.Развитието на ларвите на неприятеля в периода
20.25.06.2004 г. е ІІІ-а – ІV- а
възраст.Поради по- високата надморска вичсочина в район Борово- с.Волово и по-
късното развитие на ларвите на неприятеля в този район, е възможно да е
извършено авиационно третиране с инсектицид в посочения срок”.При наличието на
тези писмени доказателства следва да се отхвърлят твърденията на Прокуратурата,
че проведената борба с житната дървеница е била в противоречие с предписанията
на РСРЗ и пръскането е направено в
разрез с науката.Всъщност, в случая теоретичните постановки следва да се
разглеждат в светлината на конкретните обстоятелства и доказани факти, а те са,
че извършването на такова пръскане е било допустимо и потенциално необходимо,
поради особеностите на терена в район Борово- с.Волово.
От друга страна, Прокуратурата не е посочила и кои законови норми са
нарушени, във връзка с твърдяната престъпна неизгодност и настъпилите от нея
значителни вреди.Всъщност, що се касае до съставомерния признак „значителни
вреди”, съдът счита, че от страна на Прокуратурата не е съобразена съдебната
практика, при липса на законова дефиниция, според която установяването на
размера на вредите трябва да се състои в установяването на реално причинените
вреди- повреди, разпиляване, унищожаване, частично увреждане и др., както и
причинените други загуби.Същите неправилно са квалифицирани от Прокуратурата,
относими към „минималната работна заплата” за инкриминирания период.В случая
преценката на значителността на вредите следва да се отнесе не към минималната
работна заплата за страната, а към общия
патримониум на Кооперацията и настъпилите преки негативни последици за него.По
делото няма данни за нанесени повреди, разпиляване, унищожаване, частично
увреждане и др.на продукцията.Налице са само предположения, изразени и в
приетото заключение от назначената повторна
съдебно- агрономическа експертиза, че е възможно повреждане на зърното и
оттам- невъзможност за последваща
търговска реализация.Конкретно доказателства в тази посока- за увреждане и липса
на пазарна реализация, или такава- на по- добра цена, няма.Още повече, че
пропуснатите печалби не са значителни вреди по смисъла на чл.220 ал.І от НК.
Що се касае до твърденията на св.С., че пръскане не е извършвано, то
следва единствено да се посочи, че е налице стабилно съдебно решение на
граждански съд в този смисъл и то се ползва със сила на пресъдено нещо, поради
което преразглеждане на този въпрос в наказателния процес е напълно
недопустимо.
Така, при липса на осъществени обективни признаци от изпълнителното
деяние, съдът счита, че престъпно поведение от страна на подс.В.Р.В. не е
доказано по несъмнен начин, налице са само предположения, и поради това,
съобразявайки разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК, намира, че подсъдимият
следва да бъде оправдан за извършването на вмененото му във вина деяние по
чл.220 ал.І от НК.
Предявеният от ЗКПУ „Волово” с.Волово, представлявана от св.С.С.,
граждански иск, е недоказан по основание.Реализирането на гражданската
отговорност в наказателния процес се предпоставя от доказването на наличието на
деликтно поведение от страна на лицето,
към което е насочена претенцията.Поради липса на доказателства за
извършен от подс.В.Р.В. деликт, същият не би могъл да бъде осъден да възстанови
вредите, произлезли от непозволено увреждане.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: