№ 229
гр. Шумен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500290 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №115/23.02.2024г. по гр.д.№1757/2023г. по описа на ШРС, съдът е
отхвърлил предявения от Б. П. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ....., община Шумен,
област Шумен, улица „......” №1, съдебен адрес: град Шумен, община Шумен, бул.“......“ №24,
ет.3, офис 12, иск по чл.439 от ГПК, че не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул. "......" № 21, следните суми :
4444.59 лева, от които 4006.60 лева - главница, 350,84 мораторна лихва, 350,84лева -
разноски в производството, за които е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011 година въз
основа на заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д.№ №635/2011г. по описа на
ШРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията, осъдил е Б. П. Б., ЕГН
**********, да заплати на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, сумата
200 (двеста) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца Б. П. Б. , действащ ,чрез пълномощника си адв.С. С.
от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново
с което да уважи предявения иск.
Въззиваемото дружество "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД , действащо ,чрез
пълномощника си юрисконсулт И.С. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът Б. П. Б. е предявил срещу ответника "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД,
гр.София, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи на ответника 4444.59 лева, от които 4006.60 лева -
главница, 350,84 мораторна лихва, 350,84лева - разноски в производството.
На 15.11.2011 година, в рамките на производството по Частно гражданско дело №635 по
описа на Районен съд-гр.Шумен за 2011 година е издаден изпълнителен лист за сумата от
4006.60 лева - главница, 350,84 мораторна лихва, и 87.15лв. - разноски в производството,
ведно със законова лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, по силата на който
изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс““ЕАД горепосочената сума. Впоследствие кредиторът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс““ЕАД цедирал описаното по-горе парично вземане срещу него на ответника в
настоящото производство. На 16.11.2011 година, въз основа на гореописания Изпълнителен
лист, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс““ЕАД образувал Изпълнително дело
№2855 по описа на ЧСИ А.Т. - Окръжен съд Шумен за 2011 година.
ШРС подробно е посочил всички извършени изпълнителни действия по издадения
изпълнителен лист и образуваните въз основа на него изпълнителни дела и жалбоподателят
не оспорва тяхното извършване ,поради което и ШОС няма да ги преповтаря.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.439 от ГПК , като
твърди , че сумата от 4444.59 лева, от която 4006.60 лева - главница, 350,84 мораторна
лихва и 350,84лева - разноски в производството, за които е издаден изпълнителен лист от
15.11.2011 не се дължат от него на ответника ,тъй като вземането на ответника срещу него
било погасена по давност на осн.чл.110 от ЗЗД. В случая влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, затова и давността е
5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС в
изпълнителния процес, но след постановяване на тълкувателното решение на
26.05.2015г. за в бъдеще прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
2
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 16.112.2011г. кредиторът е поискал
образуване на изпълнително дело. В молбата за образуване на изпълнителното дело, са
възложени правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ, поради което съдът приема, че с тази
молба е прекъснато течението на погасителната давност. По образуваното в резултат на
горните действия изпълнително дело №2855/2011г. по описа на ЧСИ А.Т., рег.№877, с район
на действие ШОС, в течение на две години – до 16.12.2013 година не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което на посочената дата е настъпила „перемпция“,
поради което следва да приеме, че изпълнителното дело е било прекратено по право, на
основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. За периода на висящност на изпълнителното дело,
погасителна давност не е текла, т.к. към онзи момент са били приложими постановките на
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което докато
трае изпълнителният процес давност не тече. От датата на прекратяване на изпълнително
дело на 16.12.2013г. -поради перемпция е започнала да тече нова 5 годишна погасителна
давност. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя изложените от ищеца твърдения, че
новата погасителна давност започва да тече от последното изпълнително действие или както
той смята от молбата за образуване на изпълнителното производство. Това твърдение е
вярно, но след приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, т.е. след
26.06.2015 г. Именно в него е възприето становището, че течението на погасителната
давност се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие и е отменено
тълкуването изразено в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. С
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение
и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са
били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. Поради факта, че посоченото
изпълнително дело е образувано преди извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г., следва да се приеме, че по време на
висящия изпълнителен процес давност не е текла. След прекратяване на изпълнителното
дело на 16.12.2013г., съдът приема, че са извършване множество действия прекъсващи
течението на погасителната давност, които подробно за обсъдени от ШРС.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
3
ОСГТК - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. След като е прекъсната, погасителната
давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за
давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не го е
сторил. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите
изпълнители действия, като законни последици на прекратяването, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Давността е прекъсната и в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК. Перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. При изпълнителни дела, вече прекратени към
датата 26 юни 2015 г., /когато е прието Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК /,
срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на
прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите,
означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт
.
Предвид гореизложеното доводите на жалбоподателя направени във въззивната му
жалба ,че действията по изпълнителното дело предприети след като то е било перемирано не
прекъсват давността са несъстоятелни и съдът не ги споделя .
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не съществува период от пет години през,
който кредиторът е бездействал, следователно вземането му не е погасено по давност и
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С исковата молба се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
процесните суми, който иск, както беше посочено е неоснователен. Заявен е и евентуален
петитум, а именно да бъде признато, че в полза на ответника не съществува право на
принудително изпълнение по отношение на ищеца, за същите суми. Въпреки, че намира
иска за неоснователен, съдът счита, че не следва да се произнася по евентуално заявения
петитум. Това е така, защото намира, че не се касае за евентуално предявен иск. Въпреки
различната формулировка на исканията, по същество се иска идентично произнасяне, въз
основа на едни и същи факти. Искането би могло да се квалифицира като отделен,
евентуален иск, със същия петитум като главния, но при различни факти, каквито в случая
не са заявени.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
4
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва на основание чл.78, ал.3 в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 200 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като не е налице основание за присъждане на
възнаграждение в размер на 80лв. по чл.13 т.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №115/23.02.2024г. по гр.д.№1757/2023г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ....., община Шумен, област
Шумен, улица „......” №1, съдебен адрес: град Шумен, община Шумен, бул.“......“ №24, ет.3,
офис 12 ,адв.С. С. да заплати на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул. "......" № 21, сумата от 200 (двеста) лева за
юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5