РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Плевен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104855 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София против Р. Х. К. от ***. В молбата се твърди, че
на 18. 02. 2019 год. между "Кредисимо" ЕАД в качеството на кредитодател и
ответницата Р. Х. К. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор
за потребителски кредит с № 1234030, съгласно който кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да
усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване
на кредита. Твърди се, че на същата дата е бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД, по
силата на който посоченото дружество се е съгласило да отговаря солидарно с
ответницата по сключения договор за потребителски кредит. Твърди се, че
поради неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по
договора за потребителски кредит същите са били изпълнени от солидарно
1
отговорния длъжник- „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че на 17. 12. 2020 год. е
било подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17. 12. 2020 год., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай
Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от
18. 02. 2019 год., е било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че съгласно
договора за цесия ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което
агенцията има изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в
изпълнение на изискванията на закона, на ответницата е било изпратено по
реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
"Ай Тръст" ЕООД с изх. УПЦ-П-КРС-АТ/1234030 от 12. 01. 2021 год., с
известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, като писмото се е върнало
в цялост като неполучено. Твърди се, че е било изпратено уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1234030 от дата 18. 01. 2021 год., с известие
за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента. Твърди се, че ищецът е депозирал
пред Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата Р. Х. К.,
като е било образувано ч.гр.д. № ***/ 20*** год., *** гр. състав, и е била
издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така издадената заповед
за изпълнение ответницата е депозирала писмено възражение, поради което
за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск. В
заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответницата за сумата от общо 2 194, 31 лв., от които 1
396, 08 лв. представляващи главница по договор за потребителски кредит №
1234030/ 18. 02. 2019 год., 400, 80 лв. представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 10. 03. 2019 год. до 10. 08. 2020 год. и
397, 43 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 17. 12. 2020
год. до 23. 07. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23. 07. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
2
заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково
производство деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на Плевенския районен
съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение
е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е частично основателен.
Вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.
София произтича от договор за потребителски кредит № 1234030/ 18. 02.
2019 год., договор за предоставяне на поръчителство от 18. 02. 2019 год.,
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17. 12. 2020 год. и
приложение № 1 към него от 17. 12. 2020 год. По силата на цитирания по-
горе договор за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ответницата Р. Х. К.
като кредитополучател се е задължила да погаси задължението си в общ
размер на 1 600, 00 лв. Безспорно е, че съгласно сключения договор за
предоставяне на поръчителство от 18. 02. 2019 год. солидарна отговорност за
изпълнение на горното парично задължение наред с ответницата носи и
поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД. От заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно, се установява, че ответницата не е изпълнила
точно задължението си. Установява се, че към момента на приключване на
съдебните прения е останало непогасено задължение: за главница- в размер
на сумата от 1 396, 08 лв., за договорна лихва- в размер на 400, 80 лв. и за
3
обезщетение за забава- в размер на 84, 93 лв.
Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на
ответницата. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а
и от заключението на вещото лице се установява по категоричен начин какви
плащания от страна на ответницата са извършвани. Тук е мястото да се
отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл.235 ал.3 от ГПК.
Възраженията на процесуалния представител на ответницата срещу
предявения иск касаят действителността на сключения договор за
потребителски кредит. Твърди се, че последният нарушава редица
императивни разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е
породил своите правни последици. Така наведените доводи са основателни.
На първо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 (към закона) начин. В процесния договор не е посочен годишен процент
на разходите, срок на договора, размер на отделните вноски и каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. В представените по делото приложение № 1 към договора за
потребителски кредит и стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити е отразено, че срокът на кредита е
един месец, броя на погасителните вноски е 1, като размерът на същата е 0, 00
лв. Посочено е, че главницата е 0, 00 лв., лихвата е 0, 00 лв. и общо
дължимата сума е 0, 00 лв., като липсва падеж на задължението. Тези данни в
цитираните документи влизат в явно противоречие с уговорените
действителни условия на договора за кредит, които са намерили отражение в
4
сключения впоследствие договор за предоставяне на поръчителство: сумата
от 1 600 лв. следва да се погаси на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на
120, 67 лв., последната от които с падеж 10. 08. 2020 год. Следователно
процесният договор за кредит не отговаря и на изискването на чл. 11 ал. 1 т.
12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. При това положение не може да бъде извършена
преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от
ответницата плащания, което е посочено и в заключението на вещото
лице.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че поради
нарушаването на редица повелителни правни норми сключеният с
„Кредисимо“ ЕАД договор от 18. 02. 2019 год. е недействителен и като такъв
не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответницата. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи и по- горе,
от заключението на вещото лице се установи, че остава непогасено
задължение за главница в размер на 1 396, 08 лв., която следва да бъде
присъдена в полза на ищцовото дружество. Няма основания при
определянето на размера на задължението да се съобразят и извършените от
ответницата плащания, извършени преди сключването на договора- на дати
18. 10. 2018 год., 16. 11. 2018 год., 07. 01. 2019 год. и 09. 02. 2019 год. По
делото се събраха доказателства, че освен процесния договор с „Кредисимо“
ЕАД са били сключени и други два договора за потребителски кредит от 20.
09. 2018 год. и 28. 11. 2018 год., като горните четири плащания касаят именно
тях. Твърденията на ответницата, че липсват предходни договори и съответно
рефинансиране на задълженията по тях с процесния договор не се подкрепиха
с надлежни писмени доказателства. В заключение може да се обобщи, че
искът следва да се уважи до размер на сумата от 1 396, 08 лв., а за разликата
до 2 194, 31 лв. исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
5
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 59,
74 лв. съобразно признатата част от вземането и деловодни разноски по
компенсация в исковото производство в размер на 86, 98 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Р. Х. К.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., сумата от 1 396, 08
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
1234030/ 18. 02. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от 23. 07. 2021
год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2 194, 31
лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 400, 80 лв. и обезщетение
за забава в размер на 397, 43 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Х. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., сумата от 59, 74 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно
признатата част от вземането, и сумата от 86, 98 лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6