РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти април през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9083 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Сдружение „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ
БИЗНЕС“ /БСК/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Алабин“ №16-20, представлявано от ***, чрез ю.к. Н.С. срещу „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя си *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2894, 66 лева, от които: сума в 1672,00 лева,
представляващи дължими наемни суми за периода от декември 2013 г. до септември
2015 г; сума в размер на 717, 47 лева, представляващи дължими суми за
консумативи, от които 240,22 лева – абонаментна такса за поддръжка на асансьор
за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г.; 477,25 лева с ДДС – електрическа
енергия за месеците декември 2013 г. до 30.09.2015 г.; сума в размер на 228, 20
– договорна неустойка за неизплатените консумативи и наеми за периода от
01.12.2013 г. до 10.10.2015 г., както и сума в размер на 276,99 лева,
представляващи законна лихва, върху неплатените суми за наеми и консумативи,
считано от датата на прекратяване на договора /11.10.2015 г./ до датата на
завеждане на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на
01.11.2011 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който
БСК е отдало под наем на „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД помещение за офис,
находящо се в ***. Сочи се, че съгласно чл.2 от Договора наемателят се е
задължил да заплаща месечен наем по банкова сметка ***, с вкл. ДДС, до 7- мо
число на текущия месец, като в наемната цена не са включени консумативните
разходи за отопление, осветление, вода и др. Излага се, че в чл.7 от договора е
предвидено, че при забавено плащане, Наемателят дължи неустойка в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Навеждат се доводи, че в изпълнение на
договора наемодателят – ищец ежемесечно е издавал фактури за дължимите суми по договора – за наем и
консумативи, като считано от 01.03.2012 г. наемателят е преустановил плащането
на наема. Сочи се, че на 10.09.2015 г. управителят на дружеството –ответник е
отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от
10.10.2015 г. Твърди се, че за периода от 01.12.2013 г. до датата на завеждане
на исковата молба ответникът има неизплатени задължения по договора за наем в
размер на 2894, 66 лева, от които: сума в размер на 1672,00 лева, с вкл. ДДС, представляващи 22 наема за
периода от декември 2013 г. до септември 2015 г. вкл.; сума в размер на 717,47
лева, с вкл. ДДС, представляваща дължими суми за консумативи, както следва:
240,22 лева – абонаментна такса за поддържане на асансьор за периода от
01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. вкл; сума в размер на 477, 25 лева с ДДС за ел.
енергия за периода от декември 2013 до 30.09.2015 г. вкл.; сума в размер на
228,20 лева, представляваща договора неустойка, върху неизплатените суми за
наем и консумативи; 276,99 лева, представляващи законна лихва, върху
неизплатените суми за наем и консумативи, считано от датата на прекратяване на
договора /10.10.2015 г./ до завеждане на исковата молба. Излага се, че на
основание чл.3, ал.2, т.3 от договора за наем, наемодателят се е удоволетворил от депозита в размер на 152,00
лева за покриване на задължения за: ел. енергия за 2011 г. в размер на 16,72
лева с ДДС; заел. Енергия за м. януари 2012 г. в размер на 24,78 лева; наем за
месец февруари 2012 г. в размер на 76 лева и част от дължимия наем за месец март 2012 г. в размер на 34,50 лева.
Поради изложеното моли съда да уважи иска и да им присъди сторените по делото
разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск, който счита за доказан по основание и размер. Претендира
присъждането на разноски. В нарочна писмена защита изразява становище за
основателност на предявения иск. Твърди, че ищецът е изпълнявал добросъвестно
задълженията си по договора през целия период на наемното правоотношение. Сочи,
че не е бил уведомяван по никакъв начин от ответника за проблеми от какъвто и
да е характер с наетото помещение. Навежда доводи, че по делото не са
представени доказателства в подкрепа на уведомяване на наемодателя за
настъпване на вреди върху наетото помещение и за отправяне на предложение за
неговата смяна. Счита, че депозираното от ответника възражение за прихващане за
неоснователно. Твърди, че същият не е представил доказателства, че вещите са
придобити от него в периода на действие на договора между тях, както и каква е
била тяхната стойност към датата на предполагаемото им увреждане, при отчитане
на тяхното изхабяване амортизация.
Излага, че ответникът не е индивидуализирал движимите вещи, за които се твърди,
че са увредени, както и, че не е доказал, че те са се намирали в наетото
помещение, или пък са идентични с тези, които са били обект на оценителната
експертиза, вкл. и какво е било тяхното състояние, в периода, в който се
твърди, че са се намирали в наетото помещение. Твърди, че ответникът не е
представил доказателства, че го е уведомил за увреждането на наетото помещение,
поради наличие на теч, каквото задължение има съобразно разпоредбата на чл.4,
ал.1 т.6 от Договора. Сочи, че в разменената между тях кореспонденция в периода
от 12.11.2013 г. до 18.02.2014 г., след като ответникът е уведомен писмено за непогасени
от него суми по договор за наем, той е потвърдил задълженията си, предложил е
тяхното разсрочване и не е споменал за причинени вреди върху наетото помещение.
Навежда пространни доводи в подкрепа на искането си съдът да не кредитира
допуснатата СОЕ и показанията, дадени от свидетелите по делото.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не отрича фактът, че между него и ответникът е съществувало твърдяното
наемно правоотношение. Излага, че по въпросния договор е имал твърдените
задължения за заплащане на наемната цена
и за консумативни разноски. Сочи, че не е платил претендираните суми, тъй като
на няколко пъти е имал теч в офиса, което се дължало на недобра поддръжка и
извършени некачествени ремонти на покрива на сградата, в която се е намирал
наетия от него офис. Твърди, че за поддържането на наетото помещение в
състояние, което да отговаря на ползването е бил задължен наемодателя. Навежда
доводи, че наводняванията, които са настъпили са били две – едно през есента на
2013 г. , когато е бил унищожен лаптопът му за 1300 долара и още едно през юни
2014 г., когато е била унищожена комбинирана машина – ксерокс, принтер, скенер,
факс- марка Самсунг / на стойност 2000 лева/, компютър – на стойност 660 лева и
диван – на стойност -800 лева. Твърди, че тогава заявил на ищеца, че за да
обезщети вредите, които са настъпили по негова вина ще спре за известно време
да плаща дължимият наем и консумативи, докато си възстанови причинените вреди.
Сочи, че за времето през което не е плащал наемът и консумативите до
прекратяване на договора не е успял да удържи цялата стойност на причинените
вреди от наводнението. Излага, че до настоящия момент не е търсил ищеца, тъй
като си е мислил, че въпросът ще се реши доброволно между тях. Прави възражение за прихващане на вземането
си от 4000 лева с претендираното от ищеца вземане. Поради изложеното моли съда
като вземе предвид направеното възражение за прихващане да отхвърли предявения
иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
сочи, че иска е основателен, но счита и, че е основателно направеното от тях
възражение за прихващане. Претендира присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото договор
за наем се установява, че на 01.11.2011 г. между страните по делото е сключен
договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил за ползване на
наемателя офис от 19 кв.м., находящ се в ***, за срок от една година. В
договора е уговорен начина на плащане на наемната сума, правата и задълженията
между страните, срокът на договора и дължимите неустойки.
Видно е от представеното писмо от
ответника до ищеца с датата 10.09.2015 г. е, че ответното дружество е отправило
предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 10.10.2015 г.
Установява се от приложените по
делото фактури от л.13 до л.56, че ищцовото дружество е издавало фактури на
наемателя за дължимите наемни вноски, консумативи и абонаментни такси в периода
от 02.02.2013 г. до 01.10.2015 г. /когато е последната издадена фактура/.
По делото е представено и
предизвестие от 12.11.2013 г. отправено от ищеца до ответника, с който БСК е уведомил „Диана – Па трейдинг“, че към
31.10.2013 г. има задължение към БСК в размер на 1169,79 лева, представляващи
неизплатени наемни суми и консумативи за периода от февруари 2012 г. до март
2012 г. и от февруари 2013 г. до октомври 2013 г.
Видно е от представеното по
делото писмо от ответното дружество с изх. №1/22.01.2014 г., че същото е
отправило предложение за погасяване по две фактури месечно.
По делото е представен и проект
на споразумението за заплащане на претендираните суми.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Х.С.М. и М.М.С..
Свидетелят Х.С.М. свидетелства, че познава
управителя на ответното дружество повече от 15 гозини. Разказва, че е ходил
много често в офиса му на ул. Дойран. Сочи, че както неговият офис, така и на ответника са били на последния етаж, като над тях не е имало нищо друго. Излага, че когато се е нанесъл ответникът е
имал възможност да избира от няколко офиса и той избрал един, който бил в
прилично състояние. Разказва, че много често е
ходил в офиса на А., за да ползва копирната му машина. Разказва за наводнение през есента, през
година, която не може да си спомни, като предполага, че е било преди няколко години – 2 -3 години. Сочи, че при първото наводнение е
бил повреден лаптопа на ответника. Свидетелства, че
ответникът му е споделил, че лаптопа е повреден, както и, че са помолили човек
от съседната стоя да го види, който също констатирал повредата на компютърната
техника.Твърди, че повредите ги е отстранил ответника. Разказва и за друго
наводнение, станало през лятото на следващата година, на който не бил свидетел. Разказва, че когато отишъл след два- три дни видял в офиса на ответника следните
вещи: кожен диван, който бил залят, бюро и под, които също били залети, голяма копирна машина, на чието място по – късно е била донесена друга. Предполага, че копирната машина е била
увредена при второто наводнение. Сочи, че на покрива била поставена реклама, поставена по определен начин и сигурно бил пробит покрива и оттам дошли тези проблеми.
Свидетелят М.М.С.
свидетелства, че познава ответника. Разказва, че като студент е ходил да пише
на неговия компютър. Сочи, че често е ходил в офиса му, намиращ се над спортно
информационния център. Излага, че офисът бил на осмия
етаж, както и, че не може да си спомни дали той е бил последен такъв. Разказва, че техниката в офиса била доста
прилична. Твърди, че в две от посещенията си бил върнат, тъй като същата не работила. Свидетелства, че знае за две наводнения – през 2013 г. и 2014 г., тъй като
често ходел там. Разказва, че при първото
наводнение е изгорял лаптоп, а при второто не е работил принтера. Описва, че в офиса имало диван
от шперплат, който се бил надул и миришел на влага. Разказва, че
наводнения принтер е бил доста добър за времето си.
По делото са изслушани и приобщени ССЕ и СОЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени.
Съобразно заключението на изслушаната по делото СОЕ
общата стойност на имуществото на ответника, описано в отговора на исковата
молба е в размер на 3536,22 лева. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице
обяснява, че при изготвянето на експертизата не е видял всички вещи. Видените
от него вещи са: личен преносим компютър “Тошиба“, мултифункционално устройство
– Самсунг, представляващо ксерокс, факс и принтер в едно и диван с платнена
дамаска. Обяснява, че виденият от него диван е „мокър, на каша“. Подробно обяснява
и как е изчислил стойността на вещите.
От заключението на представената и изслушана ССЕ се
установява, че: между страните е имало сключен договор за наем; че неплатеният
наем за периода 31.12.2013 г. до 09.2015 г. е в размер на 1672,00 лева; че стойността
на фактурираните от ищеца консумативи е в размер на 717,50 лева. Прави се
заключение, че договорената неустойка по договора е в размер на 227,90
лева, а претендираната лихва за забава
за периода от 11.10.2015 г. до 30.11.2016 г. е в размер на 277,28 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове ищецът
следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника
по договор за наем, по силата на което е предоставил собствения си имот за
ползване на ответника срещу наемна цена в претендирания размер, собствената си
изправност по договора за наем, че претендираните разходи са свързани с
ползването на вещта и се дължат в посочения размер, както и претенцията за
обезщетение за забава и неустойка по основание и размер.
В тежест на ответника е да установи точно изпълнение на
задълженията си, произтичащи от наемното правоотношение, включително и възражението си за прихващане по основание и
размер – т.е., че в негова полза е налице вземане за сумата от 4000 лева,
представляваща стойността на причинените му вреди, вследствие на течове.
Събраните в хода на производството писмени доказателства,
обусловят несъмненият извод за наличие на валидно наемно правоотношение между
страните, действало в рамките на исковия период. По силата на последното,
наемателят е получил правото на временно възмездно ползване
върху недвижим имот – офис от 19 кв.м., находящо се в ***. Същевременно
ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за престиране
на уговорената наемна цена, нито консумативните разходи за електроенергия и абонаментна
такса за поддръжка на асонсьор за претендираните в исковата молба периоди.
Установено е по делото от кредитираното като обективно и компетентно дадено
заключение на проведената ССЕ, че съгласно приетите по делото фактури,
задълженията на ответника под формата на наемна цена и консумативни разходи по
ползването са идентични по размер със заявения такъв в исковата молба. В тази
връзка, решаващият състав приема, че предявените на това основание искове се
явяват изцяло основателни.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД неплатеното в срок парично задължение следва да се изплати ведно с
обезщетение за забава, изчислено в размер на законната лихва върху дължимата
главница. Кредитираното от съда като обективно и неоспорено от страните
заключение на проведената ССЕ установява общият размер на мораторната лихва върху
претендираните главници под формата на наемна цена, ел. енергия и такса за
обслужване на асансьор в рамките на заявения период. Претенциите като доказани
и по размер, следва да бъдат уважени в заявените им размери.
Същевременно, настоящият състав намира, че са налице
предпоставките за положително произнасяне и по претенция за неустойка по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД. Цитираната норма, урежда възможност страните да обезпечат
изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди,
без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на
иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на главно
задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за
неустойка. Ответникът от своя страна е длъжен да докаже, че се явява изправна
страна по гарантираното с неустойката главно договорно задължение.
В разглеждания случай съвкупната преценка на събраните
доказателства, мотивира извода на решаващия състав, че страните по наемния
договор са постигнали валидно акцесорно съглашение за плащане на неустойка от
страна на наемателя, в случай на неплащане на наемното правоотношение. По
делото безспорно се доказа, че ответникът е изпаднал в забава. При тези данни,
са налице предпоставките на валидно уговорената неустоечна клауза на чл. 7,
като в полза на ищеца – наемодател е възникнало правото на неустойка в размер
на законната лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Предявеният
в този смисъл иск е основателен, поради което и по него следва да се постанови
положително решение. Съдът като взе предвид заключението на вещото лице счита,
че следва да се присъди неустойка в размер на 227,99 лева, като за горницата над
претендираната от 228, 20 лева иска следва да се отхвърли.
Доколкото се явяват
основателни претенциите на ищеца, по следва да бъдат разгледани и възраженията
за прихващане от ответното дружество със сумата от 4000 лева имуществени вреди. Константната съдебна практика приема, че възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу
предявения иск, като резултатът, който може да постигне с него е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането
по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса, поради което и
съдът е длъжен да разгледа същото.
Ответникът твърди, че е понесъл вреди от наемодателя, вследствие
недобра поддръжка и извършени некачествени ремонти
на покрива на сградата, в която се намира офиса. За да бъде реализирана отговорността на ищеца, съобразно разпределената доказателствена
тежест ответникът следва да докаже наведеното от него възражение за прихващане
по основание и размер, т.е., следвало е да докаже, че е налице виновно противоправно
поведение от страна на наемодателя, вследствие, на което да са
настъпили вреди за претендиращия обезщетяването й, същите да са причинени
виновно. Вредите, които са настъпили следва да са пряка и
непосредствена последица на увреждането, както и следва да бъдат
обосновани по вид и размер. В настоящия
процес от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
обуславят извода, че същият има вземане в посочения размер, с посочените
характеристики, правещо го годно за прихващане. По делото липсват доказателства
за допуснато от наемодателя неизпълнение на поети с договора задължения, което
да е в пряка причинна връзка с претендираните загуби. Липсват доказателства, че ответникът го е уведомил за наличието на теч, от
който да са произтекли претендираните вреди. Липсват и доказателства, въпреки
наведените твърдения от ответника, че е уведомил ищеца, че за да репарира
вредите си ще спре да плаща дължимия от него наем. За установяване на твърденията за настъпили
имуществени вреди по делото са изслушани и свидетелски
показания. Същите следва да бъдат кредитирани в частта, в които посочват, че в
офиса е имало наводнение, както и, че в него са се намирали вещи, които се претендира,
че са увредени вследствие на теча. Свидетелските показания не следва да бъдат
кредитирани в частта, описващи състоянието на дивана, който се претендира, че е
унищожен, доколкото същите дават различни характеристики на същия – единия
свидетел го описва като кожен, другия от шперплат, а вещото лице сочи, че
същият е с дамаска. Ответникът не ангажира доказателства, от които
безпротиворечиво да се установи, че вещите, които вещото лице е огледало и
оценило са същите, които са били в офиса и са били повредени. Ответникът не индивидуализирал вещите по техните характерни белези, а е
посочил само техния род – компютър, лаптоп, бюро, диван и др. Самите свидетели също не описват посочените вещи с техни
индивидуални белези, а само с родовите им такива. Поради изложеното съдът
приема, че няма как да се констатира идентичност на оценените от вещото лице
вещи и тези, които са се намирали в офиса на ответника. Не се ангажираха и
доказателства, които да установят какво е било тяхното състояние към момента на
претендираната увреда и какво е било след това. Единственото доказателство за състоянието на принтера,
който се е намирал в офиса е направената констатация от свидетеля С., който
твърди, че същият е бил много добър за времето си.
С оглед на изложеното съдът
приема, че направеното възражение за прихващане е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Предвид неоснователността на възраженията за
прихващане, то следва да бъдат уважени в цялост предявените от ищците искове,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните
суми.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 445,58 лева,
от които държавна такса в размер на 195,58 лева, депозит за вещо лице в размер
на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство,
съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Съдът определя, че дължимата държавна такса в настоящето
производство е в размер на 195, 58 лева. По делото са предявени три обективно
кумулативно съединени искове, за които се дължи отделна такса. Съгласно чл.1 от
тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за искова
молба се събира 4% от цената на иска, но не по – малко от 50 лева. Видно е, че
за исковете по чл.86 и чл.92 ЗЗД държавната такса съобразно цената на иска е по
– малка от 50 лева, но съобразно приетото в чл.1 от Тарифата, в този случай
следва да се събере минимума, предвиден в същия, а именно 50 лева. Поради
изложеното съдът счита, че искането на процесуалния представител на ищеца за
връщане на надплатената държавна такса е неоснователно и като такова следва да
се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си *** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА
КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС“ /БСК/ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Алабин“ №16-20, представлявано от *** сума в общ размер на за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 2894, 66 лева / две хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, от които:
сума в 1672,00 лева, представляващи дължими наемни суми за периода от декември
2013 г. до септември 2015 г; сума в размер на 717, 47 лева, представляващи
дължими суми за консумативи, от които 240,22 лева – абонаментна такса за
поддръжка на асансьор за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. и 477,25
лева с ДДС – електрическа енергия за месеците декември 2013 г. до 30.09.2015
г.; сума в размер на 227, 99 – договорна неустойка за неизплатените консумативи
и наеми за периода от 01.12.2013 г. до 10.10.2015 г., както и сума в размер на
276,99 лева, представляващи законна лихва, върху неплатените суми за наеми и
консумативи, считано от датата на прекратяване на договора /11.10.2015 г./ до
датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане да неустойка за горницата над 227, 99 лева, до претендираната
неустойка в размер на 228,20 лева, на основание чл. 232, ал. 2, от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си *** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА
КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС“ /БСК/ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Алабин“ №16-20, представлявано от ***, сумата от 445,58 лв., направени
по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за врщане на внесена
държавна такса по делото в размер на 79,79 лева като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: