№ 413
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500454 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260108/17.12.2022г., постановено по гр.д.№406/2019г. по
описа на РС- П. е осъден Н. Л. К., с ЕГН ********** от сО., община П., ул.“Л.
№3, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.“М.“ №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в
качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор,
със съдебен адрес: гр.П., ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт, сумата
от 904,36лв.- главница, договорна лихва в размер на 96,16лв., начислена за
периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г., както и заемни такси в размер на
120лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано то датата на
предявяване на исковата молба- 03.06.2019г., до окончателното изплащане на
вземанията.
Осъден е Н. Л. К., с ЕГН ********** от сО., община П., ул.“Л. №3, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“М.“ №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в
качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор,
със съдебен адрес: гр.П., ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт,
1
сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 700лв., която сума
представлява сбор от депозит за назначаване на особен представител в размер
на 300лв., депозит за назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводна
експертиза в размер на 100лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.П. А.- А.-
особен представител на Н. Л. К..
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон.
В тази насока се приема, че от събраните по делото доказателства не се
установява кредита да е станал предсрочно изискуем, за да може да се счете,
че правото му на иск принадлежи.
Твърди се, че исковата претенция е недопустима, за търсене на целия
размер на непогасена главница, поради липса на предсрочна изискуемост, тъй
като последната периодична вноска по кредита е с падеж- 10.07.2020г.
Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост на главницата по
процесния кредит не е достигнала до ответника, за да може да се твърди, че
същата е предсрочно изискуема, а падежа на последната периодична вноска,
все още не е настъпил към момента на завеждане на исковата молба,
следователно искът е недопустим.
Относно искът за присъждане на 120лв. заемни такси, за събиране на
сумите при изискуем кредит се приема, че също е недопустим и
неоснователен. В този аспект се визира, че към момента на подаване на
исковата молба, целия кредит все още не е изискуем, за да се начислява
такава такса. Доказателства по делото не са представени за направени
плащания по събиране на изискуемия процесен кредит от ищеца.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови
съдебен акт, с който да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
недоказана.
Моли се за присъждане на възнаграждение за представител, като особен
представител пред въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Банка
ДСК“ ЕАД, писмен отговор не е постъпил.
2
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Л. К., не се явява. Същата се
представлява от особения й представител- адв.А.- А.. От страна на последната
се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени
решението на първоинстанционния съд и се отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата- „Банка ДСК“ ЕАД, законен представител не се
явява. За същият се явява процесуалния му представител- юриск.Мърхова-
Присадникова. От страна на последната се оспорва подадената въззивна
жалба, като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли се за присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Предявена е искова молба по смисъла на чл.240, във връзка с чл.86 от
ЗЗД.
В исковата молба „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„М.“№ 19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в
качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор,
със съдебен адрес: гр.П., ул. „Е.Й.“, № 3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт срещу
Н. Л. К., от сО., общ.П., ул. „Л. № 3, сочат, че на 10.07.2018г., между банката-
ищец от една страна и ответника К. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, който е бил обезпечен със залог на вземане по сметка, с титуляр
ответника К.. В исковата молба се сочи, че съгласно договора, ищците са
предоставили на ответника кредит в размер на 946,00лв., със срок на
издължаване- 24 месеца, с падежна дата 20-то число, считано от датата на
усвояването на кредита. Ищщите твърдят, че главницата се олихвявала с
променлив лихвен процент в размер на 13,45% годишно или 0,03 % дневно,
формиран от стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда, по
срочни депозити в лева за домакинства“. При нарушаване на условията на
договора, в исковата молба се сочи, че К. е загубил правото да ползва
преференции, изцяло или частично, на приложимия лихвен процент, който се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката.
В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил напълно
обслужването на кредита, като последното погашение, съгласно погасителния
план, е на 20.08.2018г. Визира се, че служители на банката многократно са
правили опити да се свържат с К., изпращани са му писма с обратни разписки,
3
които са се връщали в цялост, като непотърсени. Сочи се, че са правени
опити да се връчи нотариална покана, които също са се оказали неуспешни.
Според ищците, непогасените месечни вноски по кредита са 10 на брой, всяка
на стойност от 45,09лв.
Искането на ищецът е да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден Н. Л. К. да им заплати главница в размер на 904,36лв., неплатена
редовна лихва в размер на 96,16лв. за периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г.,
неплатена санкционираща лихва в размер на 14,27лв., за периода от
20.08.2018г. до 28.05.2019г., заемни такси на стойност 120,00лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 03.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски.
По реда на чл.47, ал.6 от ГПК на ответника Н. Л. К. е назначен особен
представител- адвокат от Пазарджишка АК - П. Х. А.- А.. От страна на
последният, в законоустановения срок е представен писмен отговор на
исковата молба. В него, особеният представител твърди, че видно от
представените доказателства по делото, кредитът не е станал предсрочно
изискуем, за да може банката- ищец да предяви правата си по съдебен ред.
Счита, че поради липса на предсрочна изискуемост, правото на иск за търсене
на целия размер на непогасената главница не принадлежи на банката- ищец,
понеже последната периодична вноска за погасяване на кредита е с падеж
10.07.2020г., поради което исковата претенция се явява недопустима.
Твърди се, че тази претенция е и неоснователна, понеже предсрочната
изискуемост на главницата по кредита липсва.
При условия на алтернативност, ако се счете, че исковата претенция е
допустима и основателна, особеният представител оспорва искането за
присъждане на заемни такси в размер на 120лв. Основанието за това се
мотивира, че от приложените към исковата молба доказателства не става ясно
за каква услуга ползвана от ответника Н. Л. К. и кога е начислена тази такса,
поради което моли да бъде отхвърлено искането за присъждане на заемна
такса в размер на 120лв. като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от приложения по делото Договор за кредит за текущо
4
потребление, сключен на 10.07.2018г., на Н. Л. К. е отпуснат кредит за текущо
потребление в размер на 946лв., който се погасява като кредитна карта
/линия/ от 04.07.2018г. Според договора, срокът за издължаване на кредата е
24 месеца, считано от първото усвояване. Сочи се, че падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. Учреден е и
Договор за залог на вземане по сметка в банката-ищец, като е дадена
възможност на заложния кредитор- „Банка ДСК“ ЕАД да блокира сметката,
вземането по която е предмет на договора за кредит, ако залогодателят Н. К.
не изпълнява задълженията си по договора за кредит. Посочено е, че ако
заложеното вземане на К. е в чуждестранна валута, банката-ищец има право
да се удовлетвори с левовата равностойност на дължимите суми по курс
„купува“ при банката.
Съгласно Общите условия, приложени по делото, К. е следвало да
извърши усвояване или първо усвояване в срок до 30 дни, считано от датата
на сключване на договора за кредит, като с изтичането на този срок,
ангажиментът на „Банка ДСК“ ЕАД да предостави кредит на К. е договорено
да отпадне.
Видно от общите условия, при забава на плащането на месечната вноска
се променя лихвения процент с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Уговорено е също кредитополучателят да получи покана за плащане
на непогасените суми, като в срок от две седмици от получаване на поканата
и след изтичане на този срок, настъпва предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от погасителния план с годишния процент на разходите, общият
размер на кредита възлиза на 1 075,34лв., като същият е следвало да бъде
погасен на 24 вноски, считано от 10.07.2018г. до 10.07.2020г.
Видно е от приложената по делото Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление,
предоставен при условията на програма ДСК Партньори плюс“, че Н. Л. К. е
запознат с предлаганите платежни пакети на банката- ищец, както и че желае
да ползва предвидената лихвена отстъпка по кредит за текущо потребление.
По делото е прието Приложение №3- такси по кредити за текущо
потребление, в което е посочено, че се събират разходи при изискуем кредит
в размер на 60 евро или 120 български лева.
Съгласно условията по програма ДСК Партньори плюс“, ответникът е
5
включен в програма за право на ползване на лихвена преференция по
съответния получен платежен пакет.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление, сключен с
ответника К. на 10.07.2018 г., задълженията по договора възлизат на
1054,31лв., като първата вноска е станала дължима на 20.07.2018г., а
последната на 10.07.2020г. Вещото лице сочи, че първата вноска по
погасителния план възлиза на 45,17лв. и с нея са погасени главница в размер
на 41,64 лв. и лихва в размер на 3,53лв. Експертът е констатирал, че редовно е
погасена именно тази първа погасителна вноска, като плащането е
преустановено на 20.08.2018г., когато е датата на падежа на втората
погасителна вноска. С направените плащания по задължението са погасени
само главница в размер на 41,64 лв. и договорна лихва в размер на 12,15лв.
Към датата на предявяване на исковата молба 03.06.2019г., съгласно
заключението са дължими 10 броя вноски по погасителния план, от които
главница в размер на 904,36лв., договорна лихва в размер на 96,16лв. Вещото
лице е посочило, че размерите на претендиралите вземания за неплатена
редовна лихва и санкционираща неплатена лихва през този период са
коректно изчислени съобразно с договор за кредит за текущо потребление.
Вещото лице сочи, че общият размер на дължимата сума възлиза
именно на главница за сумата от 904,36лв. и договорна лихва в размер на
96,16лв., начислена за периода от 20.08.2018г. до 31.05.2019г. В открито
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че с направените две погасителни
вноски от ищеца са погасявани само лихва и главница, а сумата от 120лв.,
която се претендира като такси, следва да бъдат предмет на клауза от
договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
6
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че жалбата се явява частично
основателна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.240 от
ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Изслушаното по делото експертно заключение по приетата ССчЕ,
установява основателността в пълен размер на разглежданата искова
претенция относно задълженията по Договор за кредит от 10.07.2018г., а
именно: главница в размер на 904,36лв. и договорна лихва за периода от
20.08.2018г. до 28.05.2019г.- 96,16лв.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема конкретно
направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Основанието за това, е че въззивният съд след
подробно обсъждане на събраните в производството доказателства в
частност, достига до същите правни изводи изведени от първата инстанция, с
изключение на тези касаещи дължимостта на присъдената сума от 120лв.,
представляваща заемни такси.
По отношение на възраженията за наличие на предсрочна изискуемост
следва да се посочи следното:
В чл.18, т.2 от Общите условия към процесния договор е посочено, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и
константната съдебна практика, ДПК, като съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски /какъвто е процесният
договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това му волеизявление
да е достигнало до длъжника.
Според разясненията дадени в т.1 от Тълкувателно решение
№4/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е
7
допустимо при предявен по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК, иск за установяване
дължимостта на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК, иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В
мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват, съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Изявлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен
като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника- кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено и на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките
на претендираните суми. В този смисъл Решение №86 от 27.10.2020г. на ВКС
по т.дело №2118/2019г., I т.о., ТК.
8
Настоящата инстанция в случая следва да обърне внимание, че първо
предявения иск не е по чл.422 от ГПК, а е по чл.240 от ЗЗД, с оглед на което
доводите за липса на наличие на предсрочна изискуемост не са относими.
Факт е, че препис от исковата молба, с приложенията към нея са връчени по
надлежен ред на особения представител на ответника, по който факт няма
спор. От друга страна следва да се посочи, че процесния договор е изтекъл на
10.07.2020г.
Относно размера на дължимите от страна на длъжникът, главница и
възнаградителната те са установени по несъмнен начин от приетата и
неоспорена по делото ССЕ. Доказателства за тяхното изплащане по делото не
са налице.
Относно възражението на особения представител, касаещи сумата от
120лв. представляващи заемни такси, то настоящата инстанция приема, че
същото се явява основателно.
От страна на вещото лице се заявява, че няма данни за направени такива
разходи от страна на ищецът, а те се дължат по силата на договора за кредит,
което действително е така. В този аспект, на база тези данни, въззивният съд
приема, че претенцията за сумата от 120лв. следва да се квалифицира, като
компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора,
препращаш към тарифата в определен размер, цели да обезщети вредите от
неизпълнението, изразяващи се в разходите на извънсъдебно събиране на
вземанията. Следва да се приеме, че наименованието на това задължение от
ищеца, като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи същата
като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които
съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени.
Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. По същество, така начислената
неустойка е в пълно противоречие с ограничението визирано в чл.33 от ПК,
тъй като предвижда различен от разрешения от закона вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение.
Ето защо, при несподеляне на доводите на първоинстанционният съд
относно цитираната сума от 120лв., представляваща заемни такси, то този иск
се явява неоснователен, поради което същия подлежи на отхвърляне. В
9
последица от това, решението в частта му с която е осъден Н. К., да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 120лв.- заемни такси, следва да се отмени.
Вместо това следва да се постанови решение, с което се отхвърли предявения
иск от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Н. К. за заплащане на сумата от 120лв.-
заемни такси, като неоснователен.
По отношение на съдебното решение, с което е осъден Н. Л. К., да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в
качеството им на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор,
сумата от 904,36лв.- главница, договорна лихва в размер на 96,16лв.,
начислена за периода от 20.08.2018г. до 28.05.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-
03.06.2019г., до окончателното изплащане на вземанията, то с оглед на
гореизложено, същото като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди, а жалбата, в тази й част, като неоснователна се остави без
уважение.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260108 от 17.12.2021г., постановено по
гр.дело №406/2019г. по описа на РС- П., В ЧАСТТА с която е осъден Н. Л. К.,
с ЕГН ********** от сО., Община П., ул.“Л. №3, да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“
№19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството им на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-П.- юрисконсулт, сумата от 120лв.- заемни такси,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ №19, представлявано от
В.М.С. и Д.Н.Н. в качеството им на Главен изпълнителен директор и
Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Е.Й.“ №3, чрез Л.Д.М.-
П. срещу Н. Л. К., с ЕГН ********** от сО., Община П., ул.“Л. №3 иск, за
заплащане на сумата от 120лв.- заемни такси., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260108 от 17.12.2021г., постановено по
гр.дело №406/2019г. по описа на РС- П., в останалата му обжалвана част.
10
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11