№ 36
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500021 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 122 ГПК.
С Определение № 43/10.01.2022г., постановено по гр.д. № 34 по описа
за 2022г. на ОС - П., е повдигнат спор за родова подсъдност между РС – П. и
ОС - П. кой съд е компетентен да разгледа предявения иск с правно основание
чл.30, ал.1 от ЗН с ИМ, вх.№ 47954/22.07.2019г., подадена от Й. Ив.Б., ЕГН
**********, против Х.Р.Т., ЕГН **********, и се прекратява производството
по делото .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени данните по
делото, намира следното:
Като техен общ по-горен по степен съд, съгласно чл.122, ал.1 ГПК, АС -
П. е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност между
РС- П. и ОС - П..
Производството по делото е образувано по искова молба/ИМ, вх. №
47954/22.07.2019г., подадена от Й. ИВ. Б., ЕГН **********, против Х.Р.Т.,
ЕГН **********№ 265909/19.10.2020г. по описа на ОС - П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване с 1/3 за
възстановяване на запазената част на ищеца от наследството извършеното от
наследодателя на ищеца, неговия баща И.С.Х.., починал на 12.05.2019г.,
саморъчно завещание с предмет недвижим имот, описан в нотариален акт
№**/12.07.1985г.
С ИМ е сезиран РС- П., където е образувано е гр.д.№ 12014/19г. по
описа на ОС - П., което е прекратено с протоколно определение в съдебното
заседание на 14.12.2021г.и делото е изпратено по подсъдност на ОС – П..
Въз основа протоколното определение в съдебното заседание на
1
14.12.2021г. е образувано гр.д.№ 34/2022г.по описа на ОС - П. и е постановено
Определение № 43/10.01.2022г. за повдигане на спора за родова подсъдност.
Преди всичко се спори дали предявеният по делото иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот е
оценяем или не.За разрешаване на този спор е необходимо да се изясни какъв
е предметът на този иск и дали определянето на стойността на наследствената
маса и на стойността на запазената част е част от предварителните въпроси по
делото или е въпрос по съществото на спора .
Възприема се даденото казуално тълкуване в Определение № 60092 от
30.06.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК, че с иска с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН ищецът-наследник с право на запазена част
упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е
накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или
дарения, като в хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез
универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се
защитава правото на наследяване, а, когато накърняването е чрез завет или
дарение следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се
извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част.
Потестативното право за възстановяване на накърнената запазена част няма
за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН
не се защитава право на собственост върху конкретен имот или
имоти.Определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на
запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не част
от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за
производството държавна такса. За вида на иска за възстановяване на
запазена част от наследство не следва да се изхожда от разрешението, дадено
в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС - то има
друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно
разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 4 ГПК.Ето защо, искът с правно основание чл.30, л.1 ЗН е неоценяем.
В този смисъл, че искът с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е
неоценяем са и Определение № 533/21.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №
327/2011г., II ГО, Определение №1/3.01.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7703/2013г., III ГО, Определение №67/19.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №
385/2015 г., II ГО.
Ето защо, се приема, че предявеният иск по чл.30, ал.1 ЗН е неоценяем,
и, по общото правило в разпоредбата на чл. 103 ГПК, е родово подсъден на
районен съд, в случая - на РС - П..
Тъй като настоящото определение по чл. 122 от ГПК не е преграждащо,
както и не е изрично предвидено да е обжалваемо (т.9 от ТРОСГТК №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.), същото е окончателно.
С оглед на гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
РАЙОНЕН СЪД – П. е компетентен да разгледа и се произнесе по
предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН с ИМ, вх.№
47954/22.07.2019г., подадена от Й. Ив.Б., ЕГН **********, против Х.Р.Т.,
ЕГН **********.
ИЗПРАЩА делото на РС - П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3