Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8324 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание
чл.30 ЗНасл. от
Г.Г.Ж. и Ж.Г.В. срещу Т.Г.М. и Ж.Г.Н.
за намаляване с ½ ид.ч. на общото завещателно разпореждане, извършено от
И.Ж.И., ЕГН: ********** б.ж. на гр.Варна, починал на 16.09.**. , на 17.08.**.
във формата на саморъчно завещание, предадено за съхранение под №**, дело №711/**.
при нот. рег.№316- Александър Александров, обявено с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 23.12.**., вписано в СВ Варна под акт №**, том 1, дело №**,
вх.рег.№**, дв.вх.№**/10.02.2020г. в полза на ответниците и възстановяване на
запазената част на ц.г.д., ЕГН: ********** б.ж. на гр.Аксаково, починала на
26.05.***.
в размер на ½ ид.ч., чиито наследници да ищците.
Ищците излагат, че са наследници по
закон на тяхната майка ц.г.д.. На 20.02.**. последната сключила граждански брак с И.Ж.И., който
починал на 16.09.**. Твърдят, че по време на брака им двамата придобили в с СИО
следното движимо и недвижимо имущество :
-поземлен имот, находящ се в
гр.Аксаково, ул.“**“
№36, съставляващ УПИ №** в кв.26 с площ от 551 кв.м., при граници и съседи :
улица, УПИ №№***; VI-**; **, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота жилищна
сграда, както северозападния гараж с прилежащата му стая под покрив, както и
½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот;
-600 кв.м. земя за земеделско ползване,
съставляваща ид.ч. от имот с площ от 750 кв.м., намиращ се в м-ст Д.в землището на с.Д., общ.Аксаково, обл.Варна, съставляваща имот с пл.№**, при граници : път и имоти с №№***,***;
-лек автомобил марка Мицубиши, модел
Каризма с рег.№***, рама №***, двигател № ***,
цвят – тъмно син металик.
И. И. починал на 16.09.**., като след смъртта си оставил за
свои законни наследници съпругата си ц.г.д. и сестра си М. Ж. М.
На 06.06.2020г. – 11
дни след смъртта на Ц.Д. организирали помен на гроба й, на който присъствала М. М., която била майка на ответниците. В разговор с нея
узнали, че преживе И.
И.
съставил саморъчно завещание, с което завещал на ответниците – негови
племенници всички движими и недвижими имоти, които притежава по време на
смъртта си. Твърди се, че единствен наследник със запазена част е майката на
ищците и преживяла съпруга на И. И. – Ц. Д., като бракът им е продължил повече от 10 години. Сочи
се, че съгласно разпоредбата на чл.29,ал.3 ЗНасл. , както и в съответствие с
възприетото с Постановление №1/26.05.**. по гр.д. №1/**. на Пленума на ВС запазената част на преживелия съпруг,
когато наследява сам е ½.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмен
отговор, в
който излага
становище за основателност на иска и признават същия. Предлагат постигане на
спогодба. В случай, че не се постигне спогодба отправят искане разноските по
делото да останат в тежест на ищците, тъй като считат, че с поведението си не
са ставали повод за завеждане на иска. Сочат, че след узнаването за завещанието
ищците не са предприели действия, от които да разберат, че оспорват
завещанието, не са ги уведомили, че желаят възстановяване на запазената част на
тяхната майка. Излагат, че ако са ги били поканили, са щели да им прехвърлят
претендираната част. Вместо да разговарят с тях същите завели иск. При липсата на реакция от тях ответниците
останали с впечатление, че ще уважат волята на техния вуйчо да им завещае имуществото
си, както и волята на тяхната майка, която преживе не била претендирала
възстановяване на запазената й част.
В проведеното о.с.з. ищецът
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съобразно
разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно признание на иска от страна ответника
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение по
направеното признание. В тази хипотеза в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това,
визирани в чл.237,ал.3 ГПК -признатото
право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е признато право, с
което страната не може да се разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай
искът е допустим и са налице предпоставките за произнасяне по
смисъла на чл. 237 ГПК.
Воден от
горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът :
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА на основание чл. 30,
ал. 1 ЗНасл. извършеното на 17.08.**. общо завещателно разпореждане от И.Ж.И., ЕГН: **********, б.ж. на
гр.Варна,починал на 16.09.**. във формата на
саморъчно завещание, предадено за съхранение под
№**, дело №711/**. при нот. рег.№316- Александър Александров, обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.12.**., вписано в СВ Варна
под акт №**, том 1, дело №**, вх.рег.№**, дв.вх.№**/10.02.2020г. в полза Т.Г.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** и Ж.Г.Н., ЕГН: ********** с адрес *** с 1/2 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на ц.г.д., ЕГН: ********** б.ж. на гр.Аксаково,
починала на 26.05.***.
в размер на ½ ид.ч., в полза
на наследниците й Г.Г.Ж., ЕГН: ********** с адрес *** и Ж.Г.В., ЕГН: **********
с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: