№ 468
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110111031 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация по чл.240, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от М. Г. Р. срещу К. Д. Н. осъдителен иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6500
лв. / шест хиляди и петстотин лева/- представляваща невърната главница по паричен заем от
26.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/16.08.2022г./ до окончателното плащане на сумата. / съгласно изменение на иска в
проведеното по делото съдебно заседание/.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем на 26.04.2021 г. в
изпълнение на който М. Р. дала на К. Н. сумата от 10 000 лв. за срок от 3 месеца и тя
следвало да бъде върната от ответника на три равни вноски през месеците май, юни и юли
същата година. Сочи се, че ответникът е върнал единствено сумата от 1500 лв. на 20.03.2022
г. и сумата от 1000 лв. на 01.06.2022 г. Излага, че на 08.04.2022 г. поканила ответника да
върне цялата сума, но това не било сторено от Н.. Поддържа се, че договора за заем има
характера и на разписка за предаване на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Книжата по делото са му редовно връчено – лично в канцеларията на съда.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.240 ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест се разпределя, както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за паричен
заем на сумата от 10000 лв. на 26.04.2021г., част от който е претендираната сума;
обстоятелството, че е дал сумата на ответника; както и че е настъпил падежът на
изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата сума.
Ответникът по иска следва да докаже, че бил изправна страна по договора или че е
заплатил задължението, за което му е указано с доклада по делото, че не сочи доказателства.
Към исковата молба са представени 2 бр. разписки /л.7/, от които се установява, че на
26.04.2021 К. Д. Н. е взел на заем от М. Г. Р. сумата от 10 000 лв. за срок от 3 месеца, които
ще върне на три месечни равни вноски през месеците май, юни и юли, като тази разписка е
подписана за получателя на сумата, както и такава от която се установява, че на 20.03.2022
1
г. е върната сумата от 1500 лв., а на 01.06.2022 г. – сумата от 1000 лв.
В о.с.з. ищецът е заявил, че е получил плащане на сумата от още 1000 лв., като с
оглед върнатите суми претенцията му е в размер на 6500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът за заем за потребление е реален – за да породи правните си последици не е
достатъчно да са налице само насрещните волеизявления на страните, заемодател и
заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и действията по
фактическото предаване на парите или вещите, които са предпоставка за пораждане на
правните му последици. Договорът за заем влиза в сила не от момента на сключване на
писмения договор, а от момента на реалното предаване на вещта предмет на договора,
когато се проявява и неговото вещно правно действие – собствеността преминава в
патримониума на заемателя. Правното значение на предаването на паричната сума като
елемент от фактическия състав на договора за заем е разглеждано в практиката на ВКС, като
е възприето, че доколкото договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание / така Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012
г. на ВКС, IV г.о. ВКС/.
Съдът намира, че с оглед представените към исковата молба писмени доказателства –
разписка, в която се съдържат изявленията на ответника за получаване на сумата от 10 000
лв., както и е уговорен срок за връщане на същата, се установява, че между страните е бил
сключен договор за заем. От представената разписка, чиято автентичност не е оспорена от
ответника, се установяват елементите на правоотношението между страните – размера на
получената от ответника сума, който съответства на претендирания от ищеца в настоящото
производство, наличието на задължение за връщане на сумата, както и срока за изпълнение
на това задължение. За наличие на уговорка за връщане на взетата сума са събрани и гласни
доказателства, на които съдът дава вяра, като отличаващите се с достоверност към момента
на депозирането им. Ответникът не е навел твърдения за връщане на претендираната сума,
както и не е провел доказване на такъв факт. При изложеното съдът намира иска за
основателен и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски,
както следва: 300,00 лв.- държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Заплащането на последното се доказва от представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 700 лв.-разноски по делото.
По изложените съображения Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на М. Г. Р., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 6500,00 лв. / шест
хиляди и петстотин лева/- представляваща невърната главница по паричен заем от
2
26.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/16.08.2022г./ до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на М. Г. Р., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** сумата от 700,00 лв. / седемстотин
лева/– разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3