№ 281
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500354 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.248 ГПК.
С Определение №1337/27.05.2022 г. по гр. дело №2616/2021г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив, е оставено без уважение като неоснователно
искането на ответника „О. Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК .... за изменение на постановеното
по делото Решение № 396 от 28.03.2022 г. в частта за разноските.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба вх.
№16028/15.06.2022г. от ответника „О. Ф.Б.“ ЕАД, с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на същото, за което са изложени
съображения. Поискано е определението да се отмени и вместо това
разноските по делото от общо 2488,62 лв, възложени върху ответника, да
бъдат поставени изцяло в тежест на ищеца.
В законния срок, от ищеца Н. П. М. е подаден отговор по жалбата, с
който се изразява мнение за неоснователност на същата и молба да се остави
без уважшение.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите настраните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице с
1
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт на съда. По същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.439, ал.1 ГПК, с
който е поискано да се признае спрямо ответника, че ищеца не му дължи
сумата в размер от 24515.78 лв., главница, ведно със законната лихва,
считано от 26.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в
размер от 2024.91 лв. договорна лихва, сумата в размер от 122.58 лв.
наказателна лихва, сумата в размер от 60 лв. заемни такси, сумата в размер
от 534.47 лв. разноски и сумата в размер от 722,57 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4676/
2014г. по описа на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело
№ 949/ 2014г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № .... Исковата молба, по която е
образувано делото, е подадена в съда на 15.09.2021г.
Искът е основан на твърдения, че по посоченото изп. дело, по
отношение на ищеца е предприето само едно изпълнително действие -
наложен запор на трудовото му възнаграждение на 14.05.2014г., с оглед на
което, вземанията по изп. лист са се погасили по давност по отношение на
него на 14.05.2019г., поради бездействие на взискателя.
В подадения отговор на ИМ, ответникът „О. Ф.Б.“ ЕАД е заявил, че
признава иска като основателен, като моли разноските да бъдат възложени на
ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Първоинстанционният съд е постановил решение при признание на иска
при условията на чл.237 ГПК, но е възложил разноските по делото върху
ответника, по съображения, че последният, независимо от признанието на
иска, е станал повод за завеждане на делото.
От ответника е подадена молба вх.№9859/13.04.2022г. за изменение на
решението в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест
ищеца. Тази молба е оставена от първоинстанционния съд без уважение с
обжалваното пред настоящата инстанция Определение №1337/27.05.2022 г. по
гр. дело №2616/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
По делото не е било спорно, а и се установява от представените
доказателства, че изпълнително дело №949/2014г. по описа на ЧСИ Д.М., с
рег. № ... е било образувано по молба на първоначалния кредитор „Б.Д.“ЕАД,
2
за събиране на следните вземания: 24515.78 лв., главница, ведно със
законната лихва, считано от 26.03.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, 2024.91 лв. договорна лихва, 122.58 лв. наказателна лихва, 60 лв.
заемни такси, 534.47 лв. разноски и 722,57 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4676/
2014г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Установява се, че впоследствие, на основание цедиране на вземанията
по изп. лист в полза на „О. Ф.Б.“ ЕАД, с договор за цесия от 31.07.2014г.,
последното е встъпило като взискател по изпълнителното дело на мястото на
банката.
С молба от 14.09.2020г., взискателят „О. Ф.Б.“ ЕАД е подал молба за
прекратяване на изп. дело №949/2014г. на ЧСИ М., с длъжници Д.А.П., Н. П.
М. и С.П.К., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – взискателя не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, както и за
връщане на оригинала на изп. лист, въз основа на който е образувано делото и
други документи. С постановление на ЧСИ М., за датата на което по делото
няма данни, изп. дело 949/2014г. е прекратено, за което взискателят е
уведомен със съобщение изх.№17568/23.11.2021г
С молба от 11.06.2021г. до същия ЧСИ, „О. Ф.Б.“ ЕАД е поискало
образуване на изп. дело срещу Д.А.П. и С.П.К., въз основа на същия изп. лист
по ч.гр.д. № 4676/ 2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, съответно и за
същите вземания, за събирането на които е било образувано прекратеното
изп. дело №949/2014г. на ЧСИ М..
Видно е, че молбата на взискателя „О. Ф.Б.“ ЕАД за прекратяване на
изп. дело изп. дело 949/2014г. по описа на ЧСИ М., по което един от тримата
длъжници е ищеца Н. П. М., е подадена при ЧСИ на 14.09.2020г., 1 година
преди подаването на исковата молба от последния в съда (15.09.2021г.), с
която е предявен иска по чл.439, ал.1 ГПК, по която е образувано
първоинстанционното дело. Нещо повече, както се посочи по-горе, с молбата
за прекратяване на изп. дело 949/2014г., „О. Ф.Б.“ ЕАД е поискало да му бъде
предаден оригинала на изп. лист, а по-късно, на 11.06.2021г., е поискало въз
основа на същия да бъде образувано ново изп. дело при ЧСИ М., но само
срещу другите двама длъжници Д.А.П. и С.П.К..
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
3
приема, че ответникът „О. Ф.Б.“ ЕАД не е дал повод за образуване на гр. дело
№2616/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив от страна на ищеца Н. П. М..
Мотиви за този извод са именно описаните по-горе действия на дружеството,
като взискател по изп. дело 949/2014г. по описа на ЧСИ М., чието
прекратяване то е поискало още през 2020г., 1 година преди завеждане на
иска от ищеца М., което сочи на липса на намерение на дружеството спрямо
длъжника Н.М. по това изп. дело да се извършват действия по принудително
изпълнение за събиране на вземанията на дружеството по изпълнителния
лист, издаден по по ч.гр.д. № 4676/ 2014г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Още по-категорично доказателство за липсата на такива действия и
намерения е и фактът, че новообразуваното изп. дело по описа на същия ЧСИ
е само срещу другите двама длъжници, а не срещу Н. П. М.. Съдът не счита,
че при така описаните действия от страна на „О. Ф.Б.“ ЕАД, фактът, че
дружеството фактически е разполагало с изп. лист и срещу ответника, по
който хипотетично би могло да реши отново да образува изп. дело, следва да
се тълкува като такъв, който да се счита, че е дал обоснован повод на ищеца
да заведе делото.
Предвид това и с оглед извършеното от „О. Ф.Б.“ ЕАД, в качеството му
на ответника по гр. дело №2616/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,
признание на иска, в резултат на което първоинстанционният съд е
постановил решение при условията на чл.237, ал.1 ГПК, с което го е уважил
изцяло, съдът приема, че е осъществена хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК –
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, поради което и разноските по делото е следвало да бъдат
възложени на ищеца, респ. сочи на основателност на подадената от ответника
молба по чл.248 ГПК.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен извод
и ги е възложил на ответника, като е оставил без уважение молбата му за
изменение на решението в частта за разноските, обжалваното определение
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъбразно, вместо което
настоящата инстанция ще се произнесе по същество по молбата за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските, като същото се
отмени в тази части, с която се осъжда ОТП „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 19, ет.2, да заплати на
4
адв. Г.Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., ул. „М.П.“ № 9,
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 1369,41 лв. /хиляда
триста шестдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ за
производството по гр. дело № 2616/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, както и с която се осъжда ОТП „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 19, ет.2, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, държавна
такса в размер на 1119,21 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и двадесет и
една стотинки/ за производството по гр. дело № 2616/ 2021г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1337/27.05.2022 г. по гр. дело №2616/2021г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на ответника „О. Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК .... за изменение на
постановеното по делото Решение № 396 от 28.03.2022 г. в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 396 от 28.03.2022 г. по гр. дело №2616/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта за разноските, с която се осъжда
ОТП „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„К.А.Д.“ № 19, ет.2, да заплати на адв. Г.Л. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. П., ул. „М.П.“ № 9, адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв,
в размер на 1369,41 лв. /хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет
и една стотинки/ за производството по гр. дело № 2616/ 2021г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив, както и с която се осъжда ОТП „Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.А.Д.“ № 19, ет.2, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-
Пловдив, държавна такса в размер на 1119,21 лв. /хиляда сто и деветнадесет
лева и двадесет и една стотинки/ за производството по гр. дело № 2616/2021г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив..
5
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението
до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6