Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 17.06.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№
2516 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявена е
молба по чл.625 от ТЗ от "К.ф." АД, ЕИК ******за постановяване на
решение по чл.630 ал.1 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособността, евентулано свръхзадължеността на
„С.Б.Г.И.”ООД, ЕИК: ******, поради това, че не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения изходящи от търговска сделка, както следва:
При
наличие на сключен Договор за консултантска дейност и строителен надзор от
13.01.2017 г. между "А.К." ЕООД и "С.Б.Г." ООД и приложение
№ 1 към него, изменен със сключени на
27.07.2017 г. и 19.12.2019 г. допълнителни споразумения към договора,
ответникът не е заплатил дължима част от възнаграждението и неустойка по договора, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от
04.02.2020 г. от молителя "К." АД.
Освен вземането
за главница, искът се основава на непогасените от "С.Б.Г." ООД
задължения към "К." АД за неустойка - за заплащане на ½ част от неустойката по договора от 13.01.2017
г., в размер на 38 153,47 лв., чието съществуване е предмет на т. д. №
1889/2020 г. на СГС, VI-2 с-в и на т. д. № 1050/2021 г. на САС, 9 с-в, така и
за заплащане на другата ½ част от
неустойката, в размер на 38 153,47 лв., която не е била предмет на тези
производства, а също и неустойка, начислена за периода от 19.12.2019 г. до
21.12.2020 г., с размер на 57 049,33 лв.
Ответникът
оспорва иска.
Оспорва
наличието на валидно правоотношение, тъй като договорът и допълнителните
споразумения не са били подписани от
управителя на дружеството или от упълномощен представител.
Оспорва
ответникът валидно да е придобил вземането чрез договор за цесия.
Оспорва да
не е в състояние да заплати задълженията
си, като причината за неизпълнението е наличие на спор относно действителността
да договорната неустойка.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените
по делото документи е сключен Договор за консултантска дейност и строителен
надзор от 13.01.2017 г. между "А.К." ЕООД и "С.Б.Г." ООД, и
приложение № 1 към него, изменен с подписани на 27.07.2017 г. и 19.12.2019 г.
допълнителни споразумения.
Във връзка с
възникнал спор относно авторството на документа ищецът е признал, че той не носи пописа на законния представител на
ответното дружество, а на упълномощен представител - Д.П..
При оспорване на последното
обстоятелство по делото е изслушано заключение на СГЕ. Видно от отговора по
задача 2 на експертизата, вещото лице е направило извод, че подписът за
възложител под договор за консултантска дейност и строителен надзор от
13.01.2017 г. между "С.Б.Г.с" ООД и "А.К." ЕООД е положен от Д.П..
По делото не са
представени доказателства за валидно учредена представителна власт към
13.01.2017 г. на това лице.
Приобщено е пълномощно
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя peг. № 3838/07.04.2017 г. на нотариус С.Д., с което "С.Б.Г." ООД, действащо чрез
управителя си г-н Кр. К., е упълномощило г-жа П.с права,
касаещи двата собствени на дружеството имота, а именно: имот с кад. идент. 68134.1932.2290 и
имот с кад. идент.
68134.1932.2291. Правата съгласно текста са: "... Да сключва /подписва/,
изменя и прекратява предварителни договори, депозитно споразумения, споразумения, включително и такива по сключени договори, да
изменя и прекратява договори, да иска разваляне на сключени договори по съдебен
или извънсъдебен път, да получава обезщетения и плащания, да приема изпълнение
от името и за сметка на дружеството, във връзка със сключените договори, като
притежава представителна власт в пълен обем за договаряне на всички съществени
условия по договорите с предмет продажба на самостоятелни обекти..." (т. 1
от пълномощното). В края на посоченото пълномощно изрично се съдържа текста, че
"... при съмнение в предоставената представителна власт, тълкуването да
бъде в полза на упълномощената...".
Не се спори,
че между "А.К." ЕООД и "С.Б.Г.
ООД е налице висящ спор, чийто предмет е установяване съществуването на част от
вземанията, които "К." АД е придобило от "А.К." ЕООД и
чието съществуване се твърди в рамките на настоящото производство, заявени в
заповедно производство. Производството се е развило в рамките на т. д.
№1889/2020 г. на СГС, VI-2 с-в и е приключило с решение № 260872/01.06.2021 г.
С това решение първоинстанционният съд е признал
съществуването на вземане на "А.К." ЕООД към "С.Б.Г.с" ООД
за сумата от 31 005,07 лв., съставляваща неизплатена част от възнаграждение по
договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г. и
допълнителни споразумения към него от 27.07.2017 г. и то 19.12.2019 г., ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на тази сума, като са отхвърлени
претенциите на дружеството за установяване съществуването на вземане за
неустойка по посочените договори.
По жалби и на
двете страни в производството е образувано т. д. № 1050/2021 г. на САС, 9 с-в,
приключило с решение № 391/09.06.2022 г., с което първоинстанционният
съдебен акт е потвърден в установителната част и
отменен в отхвърлителната, като вместо отменената
част, въззивният съд е признал за установено, че
"С.Б.Г.с" ООД дължи на "А.К." ЕООД сумата от 38 153,47 лв.,
представляваща част от начислена неустойка за забава на плащането на главеното
вземане за възнаграждение /31 005,07лв./, съгласно клаузата на §3 от
допълнително споразумение от 27.07.20217г . към договор от 13.01.2017 г.
Към момента на
устните състезания съдебният акт не е влязъл в сила и следователно между
страните не е формирана СПН относно вземанията по договора.
Молителят е
представил заверено копие на договора за цесия от 04.02.2020 г. с молбата по
чл.625 ТЗ.
При направено
искане от ответника, в съответствие с нормата на чл.183, ал.1 от ГПК молителят с
определение от 04.01.2021 г. е бил задължен да представи оригинала на документа,
като е бил предупреден за правните последици при неизпълнение.
Документът е бил
представен в о.с.з. на 28.01.2022 г. При възникнал спор относно идентичността на двата документа
– копие и оригинал, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Тя е
дала заключение, че док. по делото не се явява електрофотографско
копие и не е възпроизведено от оргинала. Съдът кредтира заключението като компетентно изготвено.
Във връзка с
направената от ВЛ констатация съдът е изключил от доказателствата по делото
копието на договора за цесия от 04.02.2020 г. (о.с.з 20.05.2020 г.)
В съдебно заседание на същата дата молителят е представил официално заверен препис на документа, който не бе приет
поради настъпила преклузия.
По делото е прието заключение на ССЕ –
основна и допълнителни, които ще бъдат обсъдени в съответния процесуален момент.
При така
установената фактичаска обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Съгласно нормата
на чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
Предвид това
молителят на първо място следва да установи, че е кредитор на дружеството –
носител на вземания с такъв характер.
Насрещните права и задължения по договора го
определят като такъв за услуга, към който приложение намират разпоредбите
регламентиращи договора за изработка.
Тъй като по
делото не се установи лицето сключило договора от името и за сметка на
ответното дружество - Д.П. да е законен или упълномощен представител на
търговеца, то е налице висяща недействителност на сделката.
Към момента на
подписване на допълнителни споразумения от 27.07.2017 г. и то 19.12.2019 г.,
обаче лицето вече е било снабдено с пълномощното от 07.04.2017 г., което
изрично е отразено в последния акт. Неговото съдържание го определя като общо
пълномощно, отнасящо се до недвижимите имоти описани документа.
Изявлението от
името на ответното дружество от неговия пълномощник относно изменение на
възникнала между страните правна връзка имплицитно съдържа потвърждаване на
действията без представителна власт по възникване на самия договор. Това
мотивира съда да приеме, че ответникът и третото лице - "А.К." ЕООД
са обвързани от договора и последващите изменения.
Допълнителното
споразумение от 19.12.2019 г. има характер както на провопроменящ
факт, така и на установителен договор. Той съдържа
признание за наличие на изпълнение от страна на изпълнителя, както и за
неплатените суми от възложителя. Доколкото задължението за главница е погасено
в хода на процеса от трето лице, то такова вземане към момента на устните
състезания не съществува.
По отношение на
вземането за неустойка, която е уговорена в размер на 0,5% върху неплатената
част от възнаграждението за всеки ден забава до пълното му плащане, ответникът
е направил възражение за нейната нищожност.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Договорът е възникнал между търговци, които при
неговото сключване са били длъжни да действат с грижата на добрия търговец.
Това означава за познават пазара, стойността на предлаганите услуги и размера
на вредите в следствие на неизпълние на задължения по
договора.
Настоящата
инстанция намира, че така уговорената неустойка не се явява нищожна, тъй като
не е уговорена в противоречие на типичните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, прецени към момента на възникване на договора. Прекомерността
на неустойката не я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Не е
нищожна и неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок.,
до който тя може да се начислява (ТР №
1/10 г.)
Тъй като липсата
на граница на нарастване на неустойката
не обосновава противоречие на неустоечните клаузи с
добрите нрави.(Р –46/22.06.2010 г. по т.д.№ 567/2009 г. на I ТО на ВКС), съдът
не намира, че договорените неустойки са нищожни.
Съгласно допълнително
споразумение от 19.12.2019 г. страните са се договорили, че при заплащане на
дължимото по договора от 13.01.2017 г. възнаграждение до 31.12.2019 г. и 1/2 и.
част от начислената неустойка, за "С.Б.Г." ООД да отпадне
задължението за заплащане на другата част от нея, в размер на 38 153,47 лв. Съгласно
чл. 4 от споразумението от 19.12.2019 г., при неплащане на задълженията от
страна на "С.Б.Г." ООД в определения със споразумението срок,
"...правата на "А.К." ЕООД за получаване на възнаграждение и
неустойки в пълен размер, възникнали по силата на договор за консултантска
дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г. и сключеното към него споразумение
от 27.07.2017 г. остават непроменени". Следователно при установената липса
на изпълнение ищецът има право на неустойка по посочените пера.
Същевременно
вземането за заплащане на 90% от възнаграждението за консултантска дейност и
строителен надзор не е погасено съгласно условията на допълнително споразумение
от 19.12.2019 г. и предвид разпоредбата на чл. 4 от същото споразумение, за
"С.Б.Г." ООД е възникнало и задължението за заплащане на неустойка, в
размер на 0,5% на ден върху дължимата, но неплатена част от задължението по
договора от 13.01.2017г. и за
периода след подписване на споразумението от 19.12.2019 г. Така начислената
неустойка за периода от 19.12.2019 г. до 21.12.2020 г. е в размер на 57 049,33
лв., като сума в този размер също се дължи от ответното дружество.
Молителят се
легитимира с качеството си на цесионер, придобил
вземания на трето лице по договора от договора за консултантска дейност и
строителен надзор от 13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към него от
27.07.2017 г. и то 19.12.2019 г. въз основа на договор за цесия от 04.02.2020
г.
Представеният
договор бе изключен от доказателствата по делото, тъй като в хода на съдебното
дирене се установи, че депозираното по делото копие не е идентично с оригинала.
Представеният
в о.с.з. на 20.05.2022 г. документ не се
е явявал нито новооткрит, нито нововъзникнал и следователно за представянето му е
настъпила преклузия. В производтвото
по несъстоятелност засиленото служебно начало изключва настъпването на преклузия само по отношение на фактите свързани със способността
на търговеца да извърши плащанията, но не и относно наличие на вземането.
Неоснователно е
възражението, че той е узнал за разликата между документите едва от
експертизата. Страната е притежавала оригинала на документа, изготвила е препис
от него, депозирала го е по делото,
както в последствие е представила в
съдебно заседание и оригинала за извършване на констатация. Следователно не е
налице новооткритост на обстоятелството.
Макар договорът
за цесия да е неформален, в случая страните се твърди да са постигнали съгласие
в писмена форма. Такъв документ не е бил приобщен по делото.
Сочените от
молителя косвени доказателства - съпроводително писмо за връчване по чл. 18 от ЗЧСИ, изх. № 4465/04.02.2020 г. на ЧСИ Р. М., от чиито текста личи, че на
"С.Б.Г." ООД, чрез управителя му г-н Кр. К.
е връчено "уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от "А.К." ЕООД с
ЕИК ******, със връзка със сключен договор за цесия (прехвърляне на вземане) от
04.02.2020 г. между "А.К." ЕООД и "К." АД с ЕИК ******...";
осчетоводяване на договора при цедента и цесионера и извършено плащане; и заявлението на ответника,
че претендираното от "К." АД
"...нарушено материално субективно право, е удовлетворено чрез
изпълнение...", индицират, но не доказват
правната връзка. Наличието на договор предпоставя наличие на съгласие относно съдържанието –
насрещните права и задължения по облигацията, които именно са предмет на
доказване и не са установени по делото.
Това
налага извода, че в хода на настоящото производство не се установи молителят да
е кредитор на ответника за вземане, попадащо в приложното поле на чл.608 ТЗ. Следователно молбата е неоснователна
както за главното, така и за алтернативното основание.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на "К.ф." АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, офис "Инвестиционна група B. H.",
чрез адв. О.Я., съдебен адрес:***, офис № 2 по чл.625 от ТЗ за постановяване на решение
по чл.630 ал.1 от ТЗ за обявяване на
неплатежоспособността, евентулано свръхзадължеността
на „С.Б.Г.И.”ООД, ЕИК: ******, гр.София, р-н Възраждане, ул.”******, чрез адв. Р. *** и откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дн. срок от връчването му.
СЪДИЯ: