Решение по дело №1897/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 17 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201897 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 7 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
АНД № 1897/2021 год.
МОТИВИ:
Обвинението е по чл.343 ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и
във вр. с чл.20 ал.2 и с чл.23 ал.1 от ЗДвП, против обв. Й. СТ. Л., ЕГН
********** от гр.Сливница, обл.София за това, че на 09.06.2021 г., на АМ
„Тракия“, 85-ти км. +600м, в посока гр.София - гр.Пловдив, при управление
на моторно превозно средство - л.а. „Шкода Октавия” с рег. № *** е
нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрала
скорост на движение на МПС, което е управлявала, съобразена с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие; била е длъжна да
намали скоростта и при необходимост да спре, когато е възникнала опасност
за движението, което не е сторила и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП („Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко), като е предизвикала ПТП и по
непредпазливост е причинила средни телесни повреди на К. П. П. от гр.
София, изразяващи се в счупване на дясна подбедрица в средна трета,
причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник по смисъла на чл.129 от НК и счупване на лява подбедрица в
дистална трета, причинило на пострадалия трайно затрудняване на
движението на долен ляв крайник по смисъла на чл.129 от НК.
Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни
съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за
приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.
Обвиняемата се явява лично и със защитник в съдебно заседание.
Декларира, че се признава за виновна и дава кратки обяснения по делото.
Лично и чрез защитника си пледира за по-ниско наказание лишаване от право
да управлява МПС с аргумент, че е студентка в задочна форма на обучение и
пътува с автомобил от родното си място до университета, в който учи.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв. Й.Л. била правоспособен водач на
МПС. Притежавала свидетелство за управление на моторно превозно
средство за категория „В М”, придобити на 23.01.2020 година. До момента е
била наказвана само веднъж за нарушение на правилата по ЗДП /чл.6, т.1 от
закона/ с фиш, издаден на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП, като й е било
наложено наказание глоба в размер на 20 лева, която е платена.
1
На 09.06.2021 г. около 15:00 ч. св. П. П. тръгнал със семейството си от
гр. София за гр. Пловдив по АМ „Тракия“. Той управлявал собствения си л.а.
„Шкода Октавия“ с рег. № ***, а съпругата му св. В. П. седяла на задната
седалка до детето им К. П., ЕГН ********** (на 1 г. и 9 м.), който се возел в
предвиденото за това детско столче. Всички били с поставени предпазни
колани, а в багажника пътували и двете кучета на П.и. Около 16:00 ч., в
близост до района гр. Пазарджик, на 85-ти км. + 600 м, на автомагистралата
се била образувала т. нар. „тапа“ от спрели или движещи се много бавно в
лявата лента за движение автомобили, т.к. на мястото имало стеснение,
обозначено със знак на пътя. Св. П. намалил много скоростта си и също се
престроил в лявата лента, заставайки зад намиращия се пред него л.а. „Ауди
А6“ с ДК№ ***, управляван от св. К. Ч.. Автомобилът на св. Ч. се движел
много бавно и на аварийни светлини. Докато намалявал почти до спиране, св.
П. П. погледнал в огледалото си за задно виждане и забелязал зад себе си
микробус, който също намалявал скоростта си и бил с включени аварийни
светлини. Св. П. се успокоил и спрял зад намиращия се пред него автомобил.
Малко след това той отново погледнал в огледалото за обратно виждане и
съзрял връхлитаща го кола. Това бил л.а. „Шкода Октавия” с рег. № ***,
управляван от обв. Й.Л., която в този момент се движела със 73 км/ч. Тя
изпреварила от дясно микробуса, който преди това се движел на достатъчна
дистанция зад автомобила на св.П., след което навлязла в лявата пътна лента,
без да намалява скоростта си. Междувременно св.П. потеглил и направил
опит да се изтегли максимално вляво, но не успял, при което връхлитащият
го л.а. „Шкода Октавия” с рег. № ***, управляван от обвиняемата, го ударил с
предната си част в неговата задна такава. Автомобилът на обв. Л. се завъртял,
хлъзнал се до аварийната лента и след като се ударил в мантинелата,
преустановил своето движение.
От своя страна автомобилът на св. П. П. също се завъртял от удара,
хлъзнал се и със своята задна дясна част ударил задната част на автомобила на
св. К. Ч., след което спрял. Св. П. видял, че крачето на детето му било
счупено и то плачело от болка, както и че едното му куче било изпаднало
извън автомобила. Свидетелят, заедно с водача на споменатия по-горе
микробус, помогнали на св.В. П. и пострадалия К. П. да излязат от колата,
след което П. подал сигнал на тел. 112 за станалото. На място пристигнали
полицейски екип и такъв на Спешна помощ, който откарал св. П. и детето й в
болница в гр. Пазарджик. Св. П. П., заедно с водача на микробуса, откарали
двете кучета на ветеринар в гр. Пазарджик, където била констатирана смъртта
на едното от тях, след което се върнали на местопроизшествието. По пътя
водачът на микробуса споделил с П., че младата жена, която предизвикала
катастрофата, го била изпреварила от вътрешната страна, пристроила се пред
него и в следващия момент се забила в автомобила на сем. П.и. На мястото на
инцидента всички участници в него били тествани за алкохол, като пробите
били отрицателни.
На местопроизшествието бил извършен оглед, с което било поставено
началото на настоящото наказателно производство.
2
Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза
СМЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на ПТП
на пострадалия К. П. П. от гр. София, на 1 г. и 9 м., са били причинени две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, изразяващи се в:
- счупване на дясна подбедрица в средна трета, причинило на трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник по смисъла на чл.129 от
НК;
- счупване на лява подбедрица в дистална трета, причинило на трайно
затрудняване на движението на долен ляв крайник по смисъла на чл.129 от
НК.
Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза
САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, нямало данни за
технически неизправности по трите автомобила, участвали в инцидента.
Всички повреди по тях били получени по време на ПТП. И трите автомобила
са били в техническо състояние, което отговаряло на изискванията за
безопасно движение по пътищата.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди А6“ към момента на удара била
около 20 км/ч. Скоростта на л.а. „Шкода Октавия” с рег. № *** /управляван
от св.П./ към момента на първия удар била около 40 км/ч. Скоростта на л.а.
„Шкода Октавия” с рег. № *** /управляван от обвиняемата/ към момента на
удара била около 72 км/ч., като непосредствено преди местопроизшествието
автомобилът се е движел с около 73 км/ч.
Според автоексперта механизмът на ПТП бил следният: Лекият
автомобил „Ауди А6“ с ДК№ *** се движел в лявата лента за движение с
намалена скорост поради наличие на препятствие пред него. Зад него се
движел л.а. „Шкода Октавия” с рег. № ***. В този момент поради
недостатъчна видимост и много късна реакция от страна на водача на л.а.
„Шкода Октавия“ с рег.№ ***, последният предприел аварийно спиране.
Разстоянието до предния автомобил не било достатъчно за извършване на
спирането и така настъпил удар между л.а. „Шкода Октавия” с рег.№ *** и
намиращия се пред него л.а. „Шкода Октавия” с рег.№ ***. Вследствие на
удара двата автомобила получили значителни деформации като енергията от
сблъсъка не била изцяло погасена от деформациите и автомобилите имали
остатъчни скорости.
Лекият автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *** извършил равнинно
движение, изразяващо се в ротация около вертикалната му ос в посока
обратна на часовниковата стрелка и странично хлъзгане на автомобила до
неговото установяване в аварийната лента за движение. Там настъпил лек
удар с обезопасителната система (мантинела) и автомобилът се установил
почти перпендикулярно на платното за движение.
Другият л.а. „Шкода Октавия” с рег.№ *** също извършил ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка и странично хлъзгане. Той
продължил движението си и така настъпил втори удар между неговата задна
дясна част и задната част на намиращия се непосредствено пред него л.а.
„Ауди А6”, на когото също били нанесени щети.
Експертите са категорични, че причината за настъпилото ПТП била
късната реакция на водача на л.а. „Шкода Октавия” с рег.№ *** - обв. Й.Л. и
3
спазването на прекадено малка дистанция между автомобилите.
Произшествието е можело да се избегне, ако обв. Л. била възприела по-рано
опасността и била предприела адекватна маневра и движение на автомобила
си, както и ако е била спазила дистанция между нея и предния автомобил по-
голяма от 50 м.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства – частично от
обясненията на обвиняемата, дадени в съдебната фаза на процеса и изцяло от
показанията на свидетелите П. П., В. П. и К. Ч., също така от заключенията на
приетите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по
реда на чл.283 от НПК, всички преценени като правно валидни и достоверни
при условията на чл.378 ал.2 от НПК.
Поради това, че всички събрани по делото доказателства, подробно
изброени по-горе, са еднопосочни и непротиворечиви, то не се налага техният
подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна обв.Й.Л. е осъществила признаците на
престъпния състав на чл.343 ал.1, буква „б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК,
във връзка с чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, като на 09.06.2021 г., на АМ
„Тракия“, 85-ти км. + 600м, в посока гр.София - гр.Пловдив, при управление
на моторно превозно средство - л.а. „Шкода Октавия” с рег. № *** е
нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, като не е
избрала скорост на движение на МПС, което е управлявала, съобразена с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие;
била е длъжна да намали скоростта и при необходимост да спре, когато е
възникнала опасност за движението, което не е сторила и чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП, т.к. като водачъ на пътно превозно средство е била длъжна да се движи
на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
но не е направила и това, като е предизвикала ПТП и по непредпазливост е
причинила комплексна средна телесна повреда на К. П. П. от гр. София,
изразяваща се в счупване на дясна подбедрица в средна трета и счупване на
лява подбедрица в дистална трета, причинило на пострадалия трайно
затрудняване на движението на долен ляв и долен десен крайник по смисъла
на чл.129 от НК.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето,
мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен
начин. Обвиняемата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед житейския си опит и умения, включително и такива
като водач на МПС, е била длъжна и е можела да ги предвиди и предотврати,
при което следва да се приеме, че е извършила престъплението по
непредпазливост под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл.
1-во от НК.
4
Категорично се установи по делото, че обвиняемата е извършила
нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираните по
чл.20 ал.2 от ЗДП – правилото за движение със съобразена скорост и чл.23
ал.1 от ЗДП – правилото за спазване на безопасна дистанция при управление
на ППС, които са в причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. Безспорно стана ясно основно от
заключението на САТЕ, че ако обвиняемата е била спазила безопасната
дистанция от 50 метра между нейния автомобил и този на св.П., както и че
ако не се беше движела със скорост от 73 км/ч, а с по-ниска такава,
съобразена с конкретните пътни условия – стеснение на пътния участък и
образувана т. нар. „тапа“ от автомобили в лявата пътна лента на
магистралата, то ПТП не би било настъпило.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54
и сл. – относно неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че
телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително голям
дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на
гр.Пазарджик. Обществената опасност се завишава и от това, че деянието е
извършено на магистрала, където разрешените според чл.21 ал.1 от ЗДП
максимални скорости за движение на различните категории ППС са най-
високи, при което предизвикването на ПТП принципно е съпроводено с по-
тежки последици.
Обв. Л. е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото
не е осъждана, не е криминално проявена, положително е охарактеризирана
по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно в нейния живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно
задълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и в частност на
правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени направените самопризнания, изразеното критично отношение и
разкаяние за стореното, добрите характеристични данни, младежката възраст
на обвиняемата, както и фактът, че е млад шофьор, със стаж от около една
година и половина към момента на инцидента. Чистото съдебно минало не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за развитието на производството по реда на Глава ХХVІІІ от
НПК и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Отегчаващи обстоятелства – фактът, че на
пострадалия са били причинени две отделни средни телесни повреди, както и
че са били причинени материални щети по автомобилите на св.П. и св.Ч., а
също и това, че за сем.П.и са били причинени допълнителни материални и
емоционални вреди, изразяващи се в причинявана на смъртта на един от
5
домашните им любимци.
Съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV
от общата част на НК, както и че за извършеното от нея по непредпазливост
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
при което намери, че спрямо нея следва да се приложи разпоредбата на чл.78а
ал.1 от НК, т.к. са налице материалноправните предпоставки за това.
С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи
от наказателна отговорност обв. Й.Л. за извършеното от нея престъпление,
като й наложи административно наказание глоба в размер близък до
минималния, а именно 1500 лева. При определяне размера на глобата съдът
съобрази семейното, материалното положение и имотно състояние на
обвиняемата, като отчете и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест.
На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие,
че обв. Л. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от
четири месеца. За да наложи и това административно наказание в този размер
съдът отчете относително високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, с оглед на конкретните нарушения по ЗДП. При
определяне размера и на това наказание съдът отново отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната
относителна тежест, а също и това, че обвиняемата е студент в задочна форма
на обучение в Аграрния университет в гр.Пловдив, като за посещение на очни
занятия и явяване на изпити пътува с автомобил.
С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемата за виновна в
престъплението, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди същата да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
направените по делото разноски за експертизи общо в размер на 1014 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6