Решение по дело №105/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на ТП”Б. П.”ЕАД-Б. против решение №5758/29.07.10г на РС-Б., постановено по гр.д.№631/10г по описа на с.с.,подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваният акт е отменена заповед №18/08.01.10г на директора на ТП”БП”ЕАД-Б. за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно.Поради това иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което се отхвърли предявеният иск, като се развиват подробни съображения.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От събрания доказателствен материал се установи, че между страните съществува трудово правоотношение по силата на което въззиваемата заема длъжността „ръководител звено „ЧР”” при жалбоподателя.

Според показанията на св.Д в края на декември 2009г въззиваемата й се обадила по телефона, молейки я да й намери адреса на г-жа К.К, журналист от в-к „В”, който обяснила че е във връзка с новогодишни картички от пощата. Свидетелката се обърнала към един от пощальоните, който й съобщил адреса, а тя от своя страна – на въззиваемата, която й се обадила след няколко дни.

В тази връзка св.Донева е депозирала писмени обяснения с вх.№83/06.01.10г до директора на ТП”БП”ЕАД-Б., в които описва случая.

На същата дата писмени обяснения по случая директора е поискал и от М., която писмено потвърдила интересът си към местоживеенето на К, пояснявайки че е от личен характер и не е свързан със служебните й задължения(вж.обясненията с изх№91/06.01.10г).

Със заповед №18/08.01.10г на директора на ТП”БП”-Б. по силата на чл.187, т.8, пр.1 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието въззиваемата е наказана с дисциплинарното наказание”предупреждение за уволнение”. В мотивите е посочено, че е поискала адреса на Кр.К за лично ползване,а не за служебни цели. Посочено е още че информацията е служебна и се ползва само служебно, като нарушението се установява от обясненията на Д.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Възиваемата е наказана дисциплинарно с „предупреждение за уволнение” със заповед №18/08.01.10г на директора на ТП”БП”ЕАД-Б.. В нея е посочено нарушението – поискването на адреса на Кр.Кюпова по описания начин именно от въззиваемата – ясно идентифицирана като нарушител, като същевременно заповедта съдържа препращане към обясненията на Ил.Д(вж. обяснения №83/06.01.10г), които се сочи че установяват нарушението. Последното съдържа достатъчно подробности, относно обективните и субективни признаци и времето на извършване на деянието, които наред с останалите съображения от заповедта на субекта на дисциплинарна власт, очертават в нужната степен конкретизиращите белези на правонарушението за което е санкционирана.Не се установи обаче въпросното обяснение да е връчено на въззиваемата, поради което настоящият състав счита, че заповедта не съответства на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. При това положение правото й на защита е накърнено, тъй като М. действително е поставена в положение на изненада, понеже само от формулировката във връчената й заповед, не е могла да узнае в цялост основанията за търсената й дисциплинарна отговорност(вж.Р1410/04г по гр.д.№716/02г на ІІІ ГО на ВКС). Ето защо изложените в тази връзка оплаквания не намират опора в закона.Само заради това атакуваната заповед няма място в правния мир, поради което правилно и законосъобразно е отменена от РС. При това разрешение обсъждането на останалите доводи, касаещи съществото на спора е безпредметно.

Впредвид горните съображения обжалваният съдебен акт ще следва да се потвърди.

Работодателя дължи на въззиваемата заплащането на направените пред настоящата инстанция разноскÞ, възлизащи на 300лв((вж. списъка и договора за адвокатска помощ).

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №5758/29.07.10г на РС-Б., постановено по гр.д.№631/10г по описа на с.с.`

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: