РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Белоградчик , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100271 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на иска 1 000.00 лв. – главница
и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви за забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че на 27.02.2017 г., между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Виувс“ и ответницата Д.В. Д., е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора за
кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
1
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако
го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“ в
уебсайта на кредитодателя. С натискането на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се счита, че се подписва всяка страница от договора. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран
алтернативен начин (превод чрез Изипей).
Ищецът твърди, че на 27.02.2017 г. страните са сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. Кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с уговорена падежна дата – 29.03.2017 г. Сочи
се, че в заявката си, ответницата заявява желание да й бъде отпусната сума в
размер на 900,00 лв., като се възползва и от незадължителната, допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за кято, съгласно т.2.2
- 2.6. от Общите условия, се дължи пропорционална такса. Твърди се в
исковата молба, че в изпълнение на заявката, сумата по кредита е отпусната
още в същия ден – 27.02.2017 г., съгласно посочения в договора от
кредитополучателя предпочитан начин – посредством паричен превод по
банковата сметка на името ответницата.
Ищецът сочи, че на 28.02.2017 г., възползвайки се от възможността си,
съгласно т. 8 и следващи от Общите условия към Договора за кредит,
ответницата е заявила отпускането и на допълнителни 100 лв. по кредита,
като отново се възползвала от услугата за експресно разглеждане на искането
за допълнителен кредит. Съгласно Общите условия (т.8 и следващи),
кредитополучателят има право да кандидатства за отпускането на
допълнителни суми по кредита, преди да е върнал първоначално отпуснатия
кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за
кредит се изменя чрез подписване на нов договор, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми,
остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит.
2
Договорът за кредит е изменен на същата дата, а исканата допълнителна сума
от 100 лв. е отпусната в рамките на същия ден – 28.02.2017 г. чрез паричен
превод по банковата сметка на кредитополучателя.
Твърди се в Исковата молба, че ответницата се е възползва и от правото
си, съгласно договора, да удължи срока за връщане на кредита. Съгласно т.11
от Общите условия, приложими към Договор за кредит, кредитополучателят
има право да удължи срока за връщане на кредита със съгласието на
кредитодателя и съобразно Тарифата на Кредитора. След като се е
възползвала от възможността за удължаване на падежа, срокът за връщане на
кредита е с нова падежна дата – 12.04.2017 г.
Сочи се, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството му на
цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/
23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията
си по Договор № ********** срещу длъжника – ответницата в общ размер на
2 115,54 лв., от които: 1 000,00 лв. – главница ; 33,57 лв. – договорна лихва за
периода на кредита; 205,97 лв. – такси за експресно разглеждане на кредита и
наказателна лихва за периода от деня, следващ падежната дата – до
22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) - BGN 826,00 и
разноски за събиране (стойността на изпратени напомнителни писма) – 50.00
лв. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на
вземания, „4финанс“ ЕООД са предоставили на „Кредитреформ България“
ЕООД – Потвърждение за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Тъй като
уведомлението за извършената цесия, адресирано до ответницата,
първоначално не е било получено от същата, препис от уведомлението е
приложено и към Исковата молба – за връчването му на ответницата.
Предвид гореизложеното, ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
претендира, ответника, да бъде осъдена да им заплати само сума в размер на
1 000 лв. – по Договор за кредит № ********** от 27.02.2017 г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
3
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
В първото по делото заседание, ответницата се явява и прави признание
на така предявения иск. Не оспорва вземането и признава, че го дължи в
претендирания размер.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното от ответницата признание на иска в съдебно
заседание и съгл. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът прекрати съдебното дирене и
обяви, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съдът намира, че
са налице всички предпоставки на чл. 237 ГПК – за постановяване на решение
при признание на иска.
Признанието на ответницата е направено изрично и същото не може да
бъде оттеглено. Не са налице законовите ограничения на чл. 237, ал. 3, т. 1 и
т. 2 ГПК. Предявеният иск е допустим и предявен при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита. Доказано е от писмените доказателства
по делото, ищеца изискуемо вземане спрямо ответницата. Доказано е
съществуването на облигационно правоотношение – сключен Договор за
кредит № ********** от 27.02.2017 г., по силата на който на ответницата е
предоставена като кредит процесната сума. Последната я е усвоила, но не я е
върнала на падежа, поради което вземането е станало изискуемо. Вземането
спрямо ответницата по процесния договор, е прехвърлено от кредитора – на
ищеца по делото, по силата на договор за цесия. Искът е доказан по основание
и размер – за главница и законни лихви. Ответницата е изпаднала в забава в
плащанията, поради което и дължи лихви за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба, от който момент се счита за поканена да плати.
Поради това, съдът прие, че са налице всички комулативни
предпоставки на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, прекрати съдебното дирене и указа, че решението се основава на
признанието на иска.
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи изцяло така предявения иск, то
4
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски в процеса: 50.00 лв. – държавна такса и
150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. ИВ., с адрес – гр. Б., обл. В., ул. „..............................“ № ..., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез
пълномощника им юрисконсулт Е. Е., сумата: 1 000.00 лв. (хиляда лева) –
неизплатена главница по Договор за кредит № ********** от 27.02.2017 г.
– на осн. чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 14.05.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. В. ИВ., с адрес – гр. Б., обл. В., ул. „....................“ № .., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез пълномощника им
юрисконсулт Е. Е., направените по делото разноски – 50.00 (петдесет лева) –
държавна такса и 150.00 (сто и петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5