ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно частно наказателно
дело № 20215300600783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.6 и сл. от НПК.
С Определение № 128/19.03.2021 г. постановено по ЧНД № 7840/2020 г.
ПРС, 11 н.с. е ПОТВЪРДИЛ постановление на РП – Пловдив за прекратяване
на наказателното производство от 25.11.2020 г. по д.п. № 111/2018 г. на
Сектор РТП при ОД на МВР – Пловдив, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК
– поради липса на извършено престъпление по чл.343 ал.1 буква „б“, вр.
чл.342 ал.1 предл.3 от НК.
Недоволен от така постановеното определение е останал повереникът на
пострадалата Т.П., който го обжалва с частна жалба и моли да бъде отменено
като делото се върне на РП – Пловдив.
Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваното определение
служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с
изложеното в жалбата намира същата за неоснователна.
В хода на разследването органите на досъдебното производство и
първостепенният съд са приели следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК на 26.10.2018 г. в гр. Пловдив. В
хода на производството няма лице привлечено като обвиняем. 1 Установява
1
се, че на 26.10.2018 г. Ц.Г.се движел с личния си автомобил „Рено Клио“ с
рег. № ***в гр. П., като пътувал по бул. „Р.“ в посока от юг на север, към
т.нар. мост на „Г.“. Около 12:00 ч. наближил кръстовището на бул. „Р.“ с ул.
„Я.С.“, което било регулирано чрез светлинна сигнална уредба. Г.продължил
движението си с около 43 км/ч, тъй като светофарът последователно светел
първо с червена и жълта светлина едновременно и после със зелена
разрешителна за автомобилите светлина. Г.се намирал в източното платно за
движение в най-дясната лента за движение, като се канел да премине през
светещия със зелена за автомобилите светлина. Малко преди кръстовището
пред автомобила на свидетеля изскочила пострадалата П., която била
тръгнала да пресича пътното платно от запад на изток и минала първоначално
пред намиращите се в лявата и средната лента за движение автомобили. В
момента на стъпването й на пътното платно за нея светила червена
забранителна светлина за пешеходците и жълта и червена светлина за
автомобилите. Секунда по-късно светнала зелена светлина за автомобилите,
докато П. още била на пътното платно, когато тя се затичала и настъпил
удара. Поради наличието на спрелите автомобили свидетелят не видял
пострадалата при предприемането на движението си на червена за
пешеходците светлина, и я възприел в последния момент - на 4,16 м от
мястото на удара. Към същия момент Г.се намирал на 16,16 м от мястото на
удара и предприел рязко задействане на спирачната система. Не могъл обаче
да предотврати настъпилия удар между автомобила му и пешеходката, тъй
като нямал техническа възможност да я забележи по-рано, доколкото линията
му на пряка видимост минавала през спрелите в левите ленти автомобили.
След удара той спрял, оказал помощ на П., а очевидци се обадили на тел. 112.
Пристигналите на място полицейски служители тествали водачът за употреба
на алкохол и тестът излязъл отрицателен. За установяване характера на
телесните повреди е назначена съдебномедицинска експертиза, която е
установила, че в следствие на настъпилото ПТП на П. са били причинени
контузия на главата, тялото и крайниците с кръвонасядания и разкъсно-
контузна рана на лицето, с охлузвания и кръвонасядания по крайниците и
счупване на тялото на малкопищялната кост, като счупването на
малкопищялната кост е довело до трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник за около 1,5 месеца, а останалите увреждания причиняват
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
2
Констатираните уреждания са установени да са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както
се съобщава в данните по досъдебното производство при станало ПТП, с
което са в пряка причинно-следствена връзка. В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза,
според която ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт, която се намира по дължина на около 2-3 м северно
от приетия ориентир и по широчина на около 3,5-4 м западно от него.
Скоростта на лек автомобил „Рено Клио“ е момента на удара е установена
около 43 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта
преди момента на удара вещото лице е приело, че това е била и скоростта на
движение и преди задействане на спирачната система. В момента, в който
водачът на л.а. „Рено Клио“ е реагирал, в момента в който е имал техническа
възможност да забележи пешеходката пред спрелите в средната лента
автомобили, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстренно спиране, тъй като мястото на удара е било вътре в
опасната зона на автомобила. Установено е, че водачът на автомобила би
имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстренно
спиране, яко в 2 момента в който е реагирал се е движел със скорост по-малка
от 30 км/ч. За най вероятен вещото лице е посочило механизъм на
произшествието, в който водачът Г.е управлявал л.а. „Рено Клио“ по дясната
лента на платното за движение на ул. „Р.“ в гр. П.в посока от юг на север.
През това време пешеходката Т.П. е пресичала платното за движение на бул.
„Р.“ в посока от запад на изток, от ляво на дясно пред автомобила. Тя е
навлязла в западното платно на зелен сигнал на пешеходния светофар, който е
изгаснал докато тя се е движела там и върху разделителния остров и 3,87 s
след изгасването на зеления сигнал на пешеходния светофар, тя е навлязла в
източното платно за движение с бързо бягане. В този момент в лявата и
средната ленти е имало спрели автомобили. Докато е пресичала източното
платно за движение светофарната уредба е светнала в зелен сигнал за
автомобилите. Вещото лице е приело, че водачът е реагирал докато е светел
жълт сигнал, като екстренно е задействал спирачната система, но въпреки
това след около 1,35 s е настъпил удар на зелен сигнал на автомобилния
светофар, който удар е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на
3
л.а. „Фолксваген Голф“. След удара автомобилът се е установил на мястото и
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието , а пешеходката е паднала на платното за движение в
близост до червените петна отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието. Като основна причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е посочено, че пешеходката е предприела
пресичане на източното платно за движение на червен сигнал на пешеходния
светофар и в момента в който е станала видима за водач на л.а. „Рено Клио“
при излизането и пред спрелите в средната лента автомобили, мястото на
удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Рено Клио“. С определение №
857/09.06.2020 г. по ЧНД № 2983/2020 г. на Районен съд Пловдив, потвърдено
с определение № 777 от 17.07.2020 г. по ВЧНД № 1165/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, е отменено постановление на прокурора за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление и
делото е върнато на досъдебната му фаза за доразследване. В изпълнение на
съдебния акт е назначена допълнителна автотехническа експертиза, в чието
заключение вещото лице е приело, че водачът на лек автомобил „Рено Клио“
е реагирал в момента, в който е имал техническа възможност да забележи
пешеходката пред спрели в средната лява лента автомобил. В момента на
навлизане на пешеходката Т. М. П. в източното платно за движение, водачът
на лек автомобил „Рено Клио“ е няма техническа възможност да я забележи,
тъй като линията му на пряка видимост преминава през спрелия в лявата лена
автомобил. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) на лек автомобил „Рено Клио“, водачът на
последния е нямал техническа възможност да я забележи, тъй като линията
му на пряка видимост преминава през спрелия в лявата лента автомобил, като
следва да се има предвид, че точното място на спиране на този автомобил е
неизвестно и е възможно при определени положения той да пречи в помалка
степен, а при други положения в по-голяма степен (например при спиране
поблизко до пешеходната пътека), поради което не може да се определи
категорично дали и ако да, в кой момент водачът е има възможност да
забележи пешеходката преди излизането й пред автомобила, спрял в средната
лента. Скоростта, определена по двата най-точни метода, по спирачни следи и
по отхвърляне на тялото съвпада, т.е. скоростта на движение на лек
автомобил „Рено Клио“, непосредствено преди задействане на спирачната му
4
система е била около 43 km/h. Основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходката е предприела
пресичане на източното платно за движение на червен сигнал на пешеходния
светофар и в момента, в който е станала видима за водача на лекия автомобил,
при излизането и пред спрелия в средната лента автомобил, мястото на удара
е било вътре в опасната зона на лек автомобил „Рено Клио“.
По тази фактическа обстановка всъщност няма спор между страните по
делото, като спорно е единствено налице ли е или не престъпление по чл.343,
ал.1, буква „б“ вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК. За да стигне до извода за липса
на престъпление, ПРС обосновано е споделил напълно фактическите изводи
на наблюдаващия делото прокурор и правилно приел, че те са установени въз
основа на задълбочен и подробен анализ на целия събран по делото
доказателствен материал. Кредитирани са протокол за оглед на
местопроизшествието, ведно с фотоалбум, показанията на свидетелите Ц.Г.,
Н.П., И.А., медицинската документация по делото, заключенията на
назначените съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза,
допълнителна автотехническа експертиза, както и иззетите веществени
доказателства по делото.
При извършения анализ на гласните доказателства правилно е прието,
че са непротиворечиви показанията на свидетелите Г., П.и А., които
кореспондират със заключението на вещото лице, изготвено при изследването
на вещественото доказателство компакт диск и видеозапис към него, сочещи,
че пешеходката Т.П. е навлязла на платното за движение 3,81 секунди, след
като зеления сигнал на пешеходния светофар е изгаснал. Тоест, че вече на
забранителен червен сигнал пострадалата е предприела пресичане на
източното пътно платно за движение, затичвайки се. При това положение
правилно не е дадена вяра на показанията на пострадалата, че докато се е
движила по платното за движение, светлината за нея се е сменила от зелена
на червена. Тези нейни показания се явяват изолирани и в противоречие с
всички останали доказателства по делото.
Правилно от първостепенния съд е прието, че спора в настоящия казус
е всъщност относно обективната възможност на водача на лекия автомобил
„Рено Клио“ да възприеме пострадалата в момента й на започване на
движението по пресичане, в кой момент е могъл да я възприеме, щото чрез
5
екстрено спиране да установи автомобила в покой, без да настъпи удар.
След подробен анализ на назначените по делото заключения на
автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза, ПРС е
стигнал до правилни изводи, че при движение на автомобила с конкретната
скорост на движение от 43 км./ч. от момента на възприемане на П. пред
автомобила, намиращ се в средната лента за движение, опасната зона за
спиране е 24,10 метра. Тоест, водачът би имал техническа възможност да спре
и реагира на разстояние равно или по-голямо от това. Според съставената по
делото мащабна скица, вещото лице е установило, че началото на реакцията
на водача на автомобила е на разстояние около 16,16 метра преди мястото на
удара, а времето му за движение от мястото на реакция до мястото на удара е
1,35 секунди. Установено е от вещото лице, че водачът на лекия автомобил
„Рено Клио“ е реагирал в момента, в който е имал техническа възможност да
забележи пешеходката пред спрелите в средната лента автомобили, като
изминатото разстояние от възприемането й съобразно скоростта й на
движение е 4,16 метра.
Правилни са изводите, че от момента на възприемане на пострадалата
от водача Г.пред спрените в средното платно леки автомобили, той не е имал
техническа възможност чрез екстрено спиране да избегне сблъсъка. Тоест,
удара е бил неизбежен, тъй като пострадалата е попаднала в опасната зона за
спиране, в която водачът не може да спре.
Правилно, след подробен анализ на доказателствата по делото, ПРС е
приел и че водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ Г.не е имал възможност
да възприеме пострадалата П. по-рано в момента на предприемане на
пресичането. Установено е по делото по безспорен начин, че водачът на лекия
автомобил „Рено Клио“ е бил възпрепятстван, като пряката му видимост е
била препречена от спрял в най-лявата лента за движение друг автомобил. С
оглед и заключението на вещото лице, ПРС правилно е приел, че водачът на
лекия автомобил не е имал възможност да възприеме пострадалата по-рано и
да предприеме такова поведение щото да пропусне всяко едно препятствие
пред себе си, така че да не създава опасност за движението. Възможността му
за това е била ограничена, тъй като пряката видимост към пострадалата е
била препречена.
Обосновани са изводите, че макар да е налице обективен състав на
6
престъплението, липсва субективната му страна, поради което е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. За да стигне до този извод ПРС
се е позовал и на трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС, в частност
Решение № 659/1993г. на Първо наказателно отделение, като разсъжденията
му, досежно обективните и субективните признаци на небрежността са
подробни и напълно се споделят от настоящата инстанция.
Отчетено е и поведението на пострадалата П. при настъпилото ПТП,
като е съобразено обстоятелството, че тя е предприела пресичане на пътното
платно по време и място, когато това е било категорично забранено. Тоест,
самата тя е създала конфликтната ситуация, пресичайки пътното платно за
движение на автомобилите на зелен за тях сигнал и забранителен за нея
червен сигнал.
Подробно са обсъдени възраженията в жалбата на пострадалата, които
всъщност се поддържат и пред настоящата инстанция, като изводите, че не
може да се очаква от водачите на МПС да предполагат във всеки един
момент, че на регулирано със светлинни сигнали кръстовище, пешеходците
биха могли да предприемат неправилно пресичане. Задължението на водачите
на МПС да пропуснат пешеходците, дори и когато предприемат неправилно
пресичане, съществува само тогава когато са могли да ги възприемат и чрез
екстремно спиране да избегнат ПТП, но в случая момента не е такъв. Водачът
на „Рено Клио“ не е могъл да възприеме пострадалата извън опасната зона на
спиране на автомобила.
Ръководно в конкретния случай относно задълженията на водача на
лекия автомобил „Рено Клио“ се явява и Тълкувателно решение №
2/22.12.2016г. на ОС на НК, според което правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно не е абсолютно.
Предвид на изложеното, изводите на ПРС, че разследването по делото е
проведено обективно, всестранно и пълно, като в хода на което е прието, че е
налице случайно деяние по чл. 15 от НК и производството по делото следва
да се прекрати, са обосновани и законосъобразни, поради което обжалваното
Определение, следва да се потвърди.
Ето защо, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 128/19.03.2021 г., постановено по
ЧНД № 7840/2020 г. ПРС, 11 н.с. е ПОТВЪРДИЛ постановление на РП –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 25.11.2020 г. по
д.п. № 111/2018 г. на Сектор РТП при ОД на МВР – Пловдив, на основание
чл.243 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на извършено престъпление по чл.343
ал.1 буква „б“, вр. чл.342 ал.1 предл.3 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8