Решение по дело №19723/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 07.07.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19723 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължат сумата от 2937,34 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г. за обект, находящ се в с. П., общ. А., обл. В., ул. „П. С“ № *, кл. №*********, аб. №*********

В исковата молба се изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в с. П., общ. А., обл. В., ул. „П. С“ № *, кл. №*********, аб. №********* Твърди се, че същият е установил, че му е начислена сумата от 2937,34 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Твърди се, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва се констативния протокол, както и да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума  е стойността на реално потребено количество електрическа енергия, за което е съставено становище за начисляване на електрическа енергия.  Сочи се, че на 08.01.2019г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.4.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1202594/08.01.2019г. се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с кл. №************, аб. №*********, находящ се в с. П., при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр.  № *************с отбелязани в протокола показания и е изпратен за проверка в БИМ.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2458/18.10.2019г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея.

         Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Електроразпределение Север” АД е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 30.10.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за с кл. № *********, аб. № *************, за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г., като корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

         Издадена е фактура №**********., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател С.Т.Т. на стойност 2937.34 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с кл. № *********, аб. № *********за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г.

Представен по делото е и протокол за монтаж № **********от 28.10.2011г., от който е видно, че електромер с фабр.  № **********монтиран в процесния обект на същата дата с вписани нулеви показания за дневна, нощна и върхова тарифа.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2011г. преди да бъде монтиран, а метрологичната му годност е четири години - трифазен, не е преминавал последващи проверки, налице е натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.4, налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали през измервателната схема на СТИ.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

         В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана енергия в регистър 1.8.4, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери.

В случая се касае за служебно начислено количество ел. енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.4.

На първо място, съдът намира, че           за ответното дружество към датата на становището за начисляване на служебно количество електроенергия (от 30.10.2019г.) и издаване на процесната фактура (от 31.10.2019г.) за ответника не е съществувало нормативно основание за извършване на корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, предвид че  Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени с влязлото в сила Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.

Дори и да се приеме, че релевантният момент, към който следва да се разглежда основанието за начисляване на сумата е датата на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол, към който ПИКЕЕ все още са действали, съддът намира следното:

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е „смарт”, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Отделно от това, неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.4 е потребена от ищеца - абонат за процесния период.

Не може да се възприеме и наличието на вземане на ответника за доставена електроенергия по редовен отчет. На първо място, самият ответник не твърди, че електроенергията е начислена като редовен отчет. Второ, редовният отчет следва да бъде ежемесечен. Трето, редовният отчет следва да отразява количеството електроенергия, изразходвано от битов абонат в съответния часови диапазон, като се остойностява по съответните тарифи за дневна и нощна електроенергия, което както се посочи по-горе е невъзможно в настоящия случай. Изчисляването на отразената в скрития регистър 1.8.3 електроенергия по технологични разходи не би могло да даде действителната цена на доставената електроенергия, както и не дава задължително по-ниска цена в сравнение с тарифирането по дневна/нощна тарифа.

По изложените съображения съдът намира, че процесната сума не се дължи от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 122,49 лева за платена държавна такса и такса за съдебно удостоверение и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2937,34 лева, представляваща служебно начислено количество потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г. за обект, находящ се в с. П., общ. А., обл. В., ул. „П. С“ № *, кл. № ********** аб. №**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 622,49 лева, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: