Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4911
гр.Варна,24.11.2017год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при секретаря Г. ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 143 по описа за 2017 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
за признаване по отношение на М.И.Е., ЕГН: **********, че С.А.А., ЕГН: **********, И.М.Е., ЕГН: ********** и А.М.Е., ЕГН:
********** са собственици на ½ ид.част
от недвижим имот
с административен
адрес: *, съставляващ апартамент с идентификатор * /*/, съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на заповедта,
представляващ самостоятелен обект в сграда № */*/, разположена в поземлен имот
с идентификатор * /*/, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ от 85,80
кв.м./осемдесет и пет цяло и осемдесет стотни квадратни метра/, състоящо се от
дневна, две спални, кухня с трапезария, дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон
към улица „*“ и балкон към улица „*“, при граници на апартамента, съседни
самостоятелни обекти в сградата със следните идентификатори: на същия етаж-*; *;
под обекта-*; над обекта-* и при граници на апартамента по документ за
собственост: на север - улица „*“ и вход №*, на изток-стълбище и ап.№*, на юг -
ап.№ *, на запад - улица „*“, ведно с прилежащото избено помещение № */* /*/*/
с площ от 3,46 кв.м. /три цяло, четиридесет и шест стотни квадратни метра/, при
граници на избеното помещение съгласно документ за собственост: север - изба № */*;
изток - ул.*“; юг-изба */*; запад - изба */* и коридор, както и 0,9001% /нула
цяло девет хиляди и една десетохилядна процента/
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от един от тях.
Ищците
аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищците владеят процесната идеална част при сочените квоти явно,
необезпокоявано със съзнанието, че са собственици в периода от 2000год. до
настоящия момент.
Първият от ищците С.А. е бивша
съпруга на ответника М.И.Е., а вторият и третият са техни общи деца, родени от
брака им, прекратен с развод по силата на
Решение от 29.03.1990г., постановено по в.гр.д.№263/1990г. по описа на
Варненски окръжен съд. По време на брака си, бившите вече съпрузи придобиват
недвижим имот-жилище по реда на ЖСК „*” за което е издаден констативен нот.акт за собственост №*,том *, дело №*/*год. на Л. Г.,
нотариус при ВРС.
След развода семейната
имуществена общност е преминала в обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.част
за всеки от бившите съпрузи.
С бракоразводното решение съдът
предоставя на майката С.А. упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца, настоящите ищци, както и ползването на семейното
жилище. След влизане в сила на решението, майката и децата остават да живеят в
жилището.
От 1990год. ответникът М.И.Е. не е влизал в апартамента, не е
полагал грижи в поддръжката му, не е влагал средства за необходими или полезни подобрения. Това са
правили единственото ищците.
Повече от 20 години ищците живеят
в процесното жилище със съзнанието, че е тяхно.
Жилището отдавна не е във вида, в който е било към момента на развода
/1990год./. Подменено е почти всичко в апартамента - дограма, настилки, мебели.
В това жилище е минал целия живот на децата и съзнателния на майката.
Никой до този момент не е
възпрепятствал владението им, никои не е имал претенции относно собствеността
им. Владението е осъществявано явно от С. и децата й, непрекъснато и
необезпокоявано от никого през този период. Семейството не притежава друго
жилище и процесното е било и е основно за всеки от
тях.
На 13.06.2016год. С.А. *** и
Областна администрация Варна за снабдяване с нужните удостоверения, относно
съставяне на констативен нот.акт за 1/2ид.част от
имота. С удостоверение от 26.09.2016год. на Областен управител Варна е
уведомена, че по предоставената по реда на чл.34,ал.3 от АПК възможност на
заинтересованите страни да изразят становище по започналото производство по
снабдяване с документи за издаване на констативен нот.акт,
ответникът е подал възражение.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска.
Не оспорва факта, че по време на
брака си със С.А.А. са построили апартамент в *, ап.*-ЖСК
„*”. След развода семейното жилище се
ползва изцяло от С.А.А. за отглеждане на родените от
брака на страните деца - И.М.Е. и А.М.Е.. Предвид на това след развода не е
ползвал семейното жилище- посоченият апартамент.
Със сина си А.М.Е. не се е виждал
от 2000год. С дъщеря си И.М.Е. се е виждал многократно. Ходили са съвместно с
родените от втория му брак деца на пица и почерпки.Въпреки желанието му, децата
да се опознаят и сприятелят, връзка между тях не се получава. Вижда се със И.
на 3-4 месеца, за да даде необходимата издръжка, като тези срещи продължават до
завършване на висшето й образование.
След развода С.А.А. не желае да поеме изплащането на таксите по заема на апартамента, в който
живее .На 01.12.1994год. е предупреден от ДСК за санкции по реда на внасяне на
сумите за изплащането на жилищния заем. Тогава внася сумата от 9 336лв. в
ДСК и погасява заема за жилищното строителство, за което прилага документ
доказващ действията му. В процесното жилище освен
след развода е участвал активно със средства за придобиването му и по време на
развода.
Моли съда да отхвърли иска.
В
съдебно заседание ищците редовно
призовани се явяват лично и чрез проц.представител адв. Г.Я. от ВАК. Поддържат иска. В хода по същество на делото проц.представител на ищците моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът редовно
призован, не се явява, не изпраща
представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нот.акт №*, том *, дело №* от *год., съставен от Л.Г. -
нотариус при Варненски районен съд се установява, че на 12.06.1986год. С.А.Е. и
М.И.Е. са признати за собственици на следния недвижим имот: жилище №101,
находящо се във вход 7, на 6 етаж с изложение север-запад в жилищна сграда на
ЖСК „*”, построено върхудържавно място на ул.* подрайон по плана на град Варна, състоящо се от дневна, 2
спални, кухня с трапезария, дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон към ул.* и
балкон към ул.* с обща застроена площ 85.80кв.м., ведно с изба №*/* с площ от
3.46кв.м. и 0.9001% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се част от терена на държавното място.
Актът е съставен на основание
решение №1467/30.06.1983год. на Председателя на ОбНС-Варна,
с което е отстъпено право на строеж върху държавно място на ЖСК „*”, Общото
събрание на която при разпределението на апартаментите взема решение на
11.11.1983год. че след прот.обр.16
да се издаде нот.акт за придобиване на собствеността
на описания в акта имот.
С решение по в.гр.дело
№263/1990год. на ВОС е отменено решението на ВРС, ХVІІ състав от 03.01.1990год. по гр.дело № 1190/1989год. и
вместо него е постановено: прекратяване на гр.брак между С.А.Е. и М.И.Е.,
поради настъпило в брачните отношения дълбоко и непоправимо разстройство,
упражняване на родителските права по отношение на родените от брака на страните
деца –И., родена на ***год. и А., род. на ***год. на майката С.А.Е., като
ползването на сем.жилище, находящо се в град Варна, ул.Г.Бакалов
бл.17,вх.7,ет.VІ, ап.101 е предоставено на С.А.Е., като М.И.Е. е осъден да го
опразни.
Приета по делото е молба
декларация от името на С.А.А. за признаване право на собственост върху недвижим
имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Приобщено към доказателствата по
делото е удостоверение рег.№МД-Т16004085ВН, издадено от Община Варна, Дирекция
„Местни данъци и такси”, съгласно което имота, посочен в молба-декларация от С. А.А., представляващ жилище –ап.№* с площ от 85.80кв.м., ведно
с прилежащо избено помещение с площ от
3.46кв.м. , находящ се в град * е деклариран от : 1. С.А.А. -1/2ид.част от имота и М.И.Е. – 1/2ид.част от имота.
Имотът е заведен с партиден №*. Към 17.06.2016год. по партидата за имота няма
неплатени изискуеми задължения. Удостоверението
се издава по данни на Община
Варна, актуални към 17.06.2016год.
Приобщено към доказателствата по
делото е удостоверение , издадено от Община Варна, видно от което за процесния имот няма открити съставени актове за държавна и
общинска собственост.
Прието по делото е отправено от
ответника до Областен управител на област Варна възражение , с което е изразено
несъгласие с издаване на нот.акт на нот.ак.
От приетата на л.56 от делото
вносна бележка се установява, че след развода ответникът е погасил жилищен
заем.
В полза на ищците са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Д. Н. И.-без родство и дела
със страните и В. П.А.-без родство и дела със страните.
От показанията на св. Д. И. се
установява следното: С., И., А. и М.
ги познава много отдавна – от 1984г. Колежки са
със С.. Те тогава са семейство с М.. Когато се запознават живеят в
апартамента на ул.Г. Б. 17. Този апартамент е на семейството, ходила е. Не може
да си спомни точно кога се развеждат С.
и М., но е 198 - и някоя година. Тогава вече не са колежки със С., но поддържат
връзка. След като се развеждат в жилището остават да живеят С.А. и двете деца С.
и И.. М. напуска жилището. След като М. напуска жилището не знае къде се е установил.
В последствие разбрат, че има ново семейство и си
живее отделно. С М. след развода им до ден днешен не са се виждали. От развода
до сега владеят имота ищците. В момента
е в близки отношения със С.. Поддържат връзка, ходят си на гости, близки са със
С. и децата. Ходят си на гости и по Коледа и по различни поводи и по празници.
Последната година е ходила в тяхното жилище четири пъти. След развода до сега в
жилището има промяна. Доколкото си спомня С. сменя дограмата, мебелите. Когато
тя прави тези промени, тя ги прави като собственик. Тя се чувства собственик на
това жилище, след като той не проявява никакъв интерес и не е ходил в жилището.
Не е давал някакви средства и не е идвал да помага. Правени са ремонти на общите
части на блока. Скоро сменят дограмата на стълбищната
част. За тези ремонти е плащала С.. М. след развода не е чувала да е влизал в
този апартамент. Той не поддържа добри отношения с децата си.
От
показанията на св. А. се установява
следното : С., И., А. и М. ги познава
повече от тридесет години, откакто С. е директор на детска градина. От
тогава до днешна дата поддържам с нея най-близки приятелски отношения и е свидетел
на целия й живот. Не може да кажу до кога живеят заедно с М.. Живеят в жилището, в което са сега –
около *, улицата мисля, че е Г. Б. и е учителска кооперация. След развода в
жилището тя остава да живее в жилището. Не й е известно
по какви причини тя остава да живее в жилището. Тя е свидетел за вида, в който приема жилището и каква травма е в нейния живот
този вид на жилището. Имотът е опустошен варварски. От тогава до сега тя и децата живеят в това жилище. Тя поддържа жилището, плаща разходи, прави ремонти. Усилията, с които прави тя всички тези ремонти са й известни и от
този опустошен дом тя прави един приятен и уютен дом за нея и децата й.
Свидетел е не само на всичко, което е придобито, но и на начина, по който е
направено - сама. И тя е участвала в това – не само
физически, но понякога и често материално. Така, че
най-искрено дава своите показания за нейните усилия за поддръжката на този дом,
след като разбира, че той проявява пълна незаинтересованост не само към децата,
не само към дома, а към бита на цялото семейство. След развода
М. не е стъпвал там, не е влизал вътре да види как е подобрила това жилище.
Не само това, но с пълно пренебрежение е правил срещите с
децата си. Знае, че когато е давал издръжката на детето не е слизал от
колата, а я е подавал от прозореца и не е присъствал на нито един техен семеен
празник - абитуриентска, отиване в
казарма и т.н. Свидетел е на неговата пълна безотговорност към семейството,
незачитане на онова, което е декларирал и което е обещал, когато са били в
добри отношения. Когато се правят подобренията в имота С. смята, че
това е нейно жилище и на децата за съответното време и за в бъдеще, защото тя
няма къде да живее и че това е нейното право да бъде там и право на децата й. М.
не знае в какъв вид е жилището в момента.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, който е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя
от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи
в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от
иска, ищците извеждат от наличието на
документ за собственост върху процесния имот за
ответника , при осъществявано от тяхна страна давностно
владение, въз основа на което са придобили собствеността.
В качеството им на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване
наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание.
В разглеждания случай, ищците се
позовават на оригинерно
придобивно основание , като основават правото си на собственост върху спорния имот
по силата на упражнявано от тяхна страна давностно
владение повече от двадесет години, в който период от време са упражнявали
непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене.
В настоящия случай не може да се
приеме, че процесният имот е придобит по давностно владение от ищците. За да приемем, че ищците са
придобили по давност правото на собственост върху имота следва да бъде
установено владението на имота от ищците, с намерение за своене
в определен период от време. Следва да бъде установено също отричане или
отблъскване владението на другия съсобственик, както и манифестиране на
намерението за своене на имота пред ответника.
С ТР №1/06.08.2012год. на ОСГТК
на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже , че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в
отношенията между съсобствениците е приложима презумцията
на чл.69 от ЗС, но тя следва да се счита оборена , ако основанието на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Затова съсобственикът , който владее цялата вещ е владелец на
своите части и държател на частите на другите съсобственици и трябва да докаже,
че е престанал да държи ид.части за другите и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение трябва
да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите
съсобственици , да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им.
В настоящия случай основанието за
възникване на съсобствеността за ищцата С.А.А. и
ответника е прекратяване на брака им с развод между придобилите в режим на СИО
имота, което е довело и до трансформиране на бездяловата
съсобственост в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права
, всеки от тях е станал собственик на 1/2ид.част.
По силата на бракоразводното
решение ползването на семейното жилище е предоставено на бившата съпруга-С.,
която заедно с родените от брака деца остава да живее в имот, които като ищци в
настоящото производство въвеждат доводи за придобиването на имота по давност.
По отношение на децата- ищците И.
и А. не се установи да са владели процесния имот,
като свой в сочения период от време. С оглед наведеното основание въз основа на
което са придобили фактическата власт върху имота се извежда извод, че същите
са държатели на имота, по силата на предоставеното от родителите им право да
ползват имота, като са се установили заедно с майка си да го ползват и
ответника като техен баща не се е протиповоставил на
това обстоятелство. Предвид на това няма как да се изведе извод, че в твърдения
период от време само по отношение на ½ ид.част
от имота са променили намерението си да го своят, а по отношение на
другата не са. Действително ищците И. и А.
са живели в имота и са го стопанисвали, заедно с майка си и са били държатели
на целия имот, но няма доказателства, че по отношение само на тази 1/2ид.част
от имота ищците И. и А. са променили основанието на което са придобили
фактическата власт и са започнали да владеят само тази идеална част с намерение
за своене, изключвайки владението само на ответника.
Предвид на това по отношение на
тези ищци съдът намира искът за неоснователен и недоказан.
По отношение на ищцата С. искът
също се явява неоснователен. С оглед основанието на което е придобита
фактическата власт следва да се приеме, че ищцата С. е владелец на своята част
и държател на частта на ответника. Т.е. в тежест на ищцата С., която като
съсобственик твърди придобиване на имота по давност е да установи, че е превърнала
държането на частта на бившия си съпруг във владение за себе си и че я
придобила по давност. За да придобие по давност правото на собственост върху
идеалната част на ответника, ищцата, която не е нейн
владелец, а държател, следва да превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на ответника. Т.е. такива, видно от които ищцата С. е престанала да
държи половината от имота за ответника и е започнала да го държи за себе с
намерение да го свои, като тези действия са доведени до знанието на ответника.
Завладяването частта на ответника и промяната в намерението трябва да се
манифестира пред него и да се осъществява чрез действия,отблъскващи владението му и установяващи своене.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не се установяват горепосочените
предпоставки,аргументиращи претендираното от ищцата С.
право. Действително след развода същата установява фактическа власт върху имота,
извършва ремонти и поддържа имота, но това не са действия, характерни за
индивидуален собственик, установяващи външно афиширано намерение за владение на
идеалните части на другия съсобственик./решение №110/20.03.2012год. по гр.дело
№879/2011год. на ВКС, ІІ гр.отделение/. Това е така, защото извършването на
ремонти в настоящия случай е последващо на установената от бившата съпруга
еднолична фактическа власт , при което цялостното й поведение се приравнява на
обикновено ползване , което всеки от съсобствениците може да осъществява върху
имота, съгласно чл.31,ал.1 от ЗС. Липсва манифестиране на намерение , че владее
за себе си и идеалната част на съпруга, пред него, което владение тя
противопоставя на неговото право на собственост.
Видно от доказателствата по делото ответникът
не се е дезинтересирал от имота. Същият след развода
погасява кредит , с който имотът е закупен, декларира идеалната си част от
имота.Както сочат ангажираните от страна на ищцата гласни доказателства
отношенията между бившите съпрузи сред развода са влошени и ответникът не
посещава жилището, няма доказателства, от които са да се изведе извод тези
извършени от страна на ищцата действия по поддръжката на имота да са достигнали
до ответника, няма доказано манифестиране на намерението, че владее имота за
себе си пред ответника.
По изложените съображение съдът
приема и че по отношение на ищцата С. искът се явява недоказан и неоснователен.
С оглед гореизложеното се извежда
извод, че ищците, които носят доказателствената тежест не установиха по пътя на
главното и пълно доказване, че са придобили собствеността върху имота на
основание придобивна давност в твърдения период от
време. Този извод по съществото на спора , обуславя извод за неоснователност на
предявения иск, предвид на което съдът постановява решение , с което отхвърля иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
С.А.А., ЕГН: **********, И.М.Е., ЕГН: ********** и А.М.Е.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: *** срещу М.И.Е., ЕГН: ********** с адрес: *** , за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ½ ид.част от недвижим
имот с административен адрес:
гр.Варна, район „Приморски“, ул.“Георги Бакалов, № 17/седемнадесет/,
вх.7/седем/, ет.б/шест/, ап.101/сто и едно/, съставляващ апартамент с
идентификатор 10135.2554.223.2.101 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две
хиляди петстотин петдесет и четири точка двеста двадесет и три точка две точка
сто и едно/, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със
Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
последващо изменение на заповедта, представляващ самостоятелен обект в сграда №
*/*/, разположена в поземлен имот с идентификатор * /*/, брой нива на обекта:
1/едно/, с площ от 85,80 кв.м./осемдесет и пет цяло и осемдесет стотни
квадратни метра/, състоящо се от дневна, две спални, кухня с трапезария,
дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон към улица „Железни врата“ и балкон към
улица *, при граници на апартамента, съседни самостоятелни обекти в сградата
със следните идентификатори: на същия етаж-*; *; под обекта-*; над обекта-* и
при граници на апартамента по документ за собственост: на север - улица „*“ и
вход №*/*/, на изток-стълбище и ап.№*/*/, на юг - ап.№ */ */, на запад - улица
„*“, ведно с прилежащото избено помещение № */* /*/ с площ от 3,46 кв.м. /три
цяло, четиридесет и шест стотни квадратни метра/, при граници на избеното
помещение съгласно документ за собственост: север - изба № */*; изток - *“;
юг-изба */*; запад - изба */* и коридор, както и 0,9001% /нула цяло девет
хиляди и една десетохилядна процента/ идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност при квоти по 1/3 ид.ч. за
всеки от един от тях, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/