№ 8563
гр. ..........., 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ..........., в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110123097 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „............” ЕАД срещу „...........“ ЕООД, с която
са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..............” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град
............., при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за
стопански нужди, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. С оглед изложеното, претендира да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 119,18 лв. –
главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия в процесния
имот за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 18,15 лв. – законна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница за периода 03.03.2021 г. – 02.11.2022 г. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозирал писмени отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК не са
изложени конкретни доводи за недължимост на процесните вземания.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „............ ООД, не заявява
становище. Представя документи относно дяловото разпределение в процесния имот.
1
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена цана на дпставена топлинна
енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. В доказателствена тежест на ответника е при
установяване на горепосочените обстоятелства да докаже плащане на дължимата сума.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата
претенция за главница за неплатена цена за топлинна енергия за стопански нужди е
основателна, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период,
(сега т. 33в) небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия /ОУ/ от 2007 г.
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „............“ ЕАД на потребители
в гр. ..........., която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите
ОУ. Съгласно чл. 3 ОУ, купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да
бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и
използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване (т. 1), използва топлинна енергия за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде
собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се
ползва топлинна енергия за стопански нужди.
Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага
документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие
на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал.
2 на същия текст.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се
установява от част от представените по делото писмени доказателства – договор №
2
43159/423530, 423531 от 11.06.2019 г. /л. 15 и сл./ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца на ответника за доставка на топлинна енергия в процесния
имот, сключен за периода 01.06.2019 г. – 01.05.2022 г., който обхваща и процесния,
както и заявление от ответника от 11.06.2019 г. /л. 16/ за сключване на договор за
доставяне на топлинна енергия в процесния имот. По делото е представен договор за
наем от 19.04.2019 г. /л. 18 и сл./, от който се установява, че ответникът е наемател на
същия по време на него. От посочените доказателства съдът приема за безспорно
установено по делото, че ответника има качеството на потребител на топлинна енергия
за процесните период и имот, като е ползвал последния по време на него, в качеството
на наемател, и е страна по сключен договор с ищеца за доставяне на топлинна енергия
за стопански нужди.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъждания иск – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което
ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.
Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и
размера на неплатената сума за главница съдът приема за установени по делото от
приетото и неоспорено от страните по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза /л. 80/, което кредитира, като обективно и компетентно изготвено. Вещото
лице е посочило, че общият размер на дължима сума за топлинна енергия за
процесните имот и период възлиза на 157,36 лв., от които 6,64 лв. – сума за топлинна
енергия за сградна инсталация, 6,64 лв. – обща сума за отопление, и 150,72 лв. – сума
за топлинна енергия за подгряване на топла вода. Установено, че за процесния период
отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвано в съответствие с изискванията на действащата
нормативна уредба. С оглед данните на заключението на съдебно-техническата
експертиза, вещото лице по която е работило и с документите, касаещи данните от
топломера в абонатната станция в процесната сграда, акта за разпределение на
кубатурата, изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение, отчетните
документи и документи, касещи изправността на измервателните уреди, като съобрази,
че цената на установеното количество доставена в имота топлинна енергия съвпада с
претендирания размер на същата, намира, че исковата претенция с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 119,18 лв. следва да бъде
уважена изцяло. В тази връзка съдът съобрази, че действителния размер на дължимата
цена за топлинна енергия съгласно заключението на вещото лице е по-висок, но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се уважи предявения
иск до предявения от ищеца размер.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава
върху претендираната стойност на доставена топлинна енергия предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в случая се
определя съобразно уговореното между страните. Съобразно чл. 40, ал. 1 от
действащите през периода Общи условия на ищеца /л. 29 и сл./, приети при
подписването на договора за продажба на топлинна енергия от ответника, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от
продавача данъчна фактура. Ищецът, чиято бе доказателствената тежест, не представи
доказателства за поставянето на ответника в забава, в частност, че фактурите са
връчени на ответника, поради което акцесорната исковата претенция за мораторна
3
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за стопански нужди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, щецът
има право на разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Претендира разноски за исковото в размер на 275 лв., от които 25 лв. – държавна такса,
250 лв. – депозит за вещо лице. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно размера на
уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 86,78
лв. и разноски в размер на 238,65 лв., и сума в размер на 65,08 лв. – разноски в
заповедното производство.
Право на разноски с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
и ответника, който не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „...........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище в .............., дължи на
„............“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище в град ........... и адрес на управление:
............, сума в размер на 119,18 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град ............., за периода 01.05.2020
г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2022
г. по ч. гр. д. № ........... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
............
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „............“ ЕАД, ЕИК: ...............,
със седалище в град ........... и адрес на управление: ............, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК
............, със седалище в .............., установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в
размер на 18,15 лв. – законна лихва за забава, начислена върху присъдената главница,
за периода 03.03.2021 г. – 02.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № ........... г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ............
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „...........“ ЕООД, ЕИК ............,
със седалище в .............., да плати на „............“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище в
град ........... и адрес на управление: ............, разноски за исковото производство в общ
размер на 238,65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 86,78 лв., както и
разноски за заповедното производство в размер на 65,08 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „............ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5