Р
Е Ш Е
Н И Е № 123
гр.
Пловдив, 04.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа АНД № 6855/2016
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 216052-F168575/02.09.2016 г., издадено от Директор в ТД на НАП - Пловдив
срещу М.Д.П., ЕГН: **********, с което на същия, на основание чл.5, ал.1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена глоба в размер на 10 682,32
/десет хиляди шестстотин осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, за
нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Жалбоподателят, М.Д.П., в
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Х., обжалва цитираното наказателно постановление с доводи
за неправилност и незаконосъобразност. Излага становище за допуснати процесуални
нарушения, включително и неспазени императивните изисквания на ЗАНН, касаещи крайния
срок за съставяне на АУАН. Изразява мнение, че извършеното в случая действие не
е „плащане“ по смисъла на ЗОПБ, поради което и същото не представлява административно
нарушение. По изложените съображения моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли същото
да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява
следното:
За периода от 29.12.2014 г. до 24.06.2015 г. в гр. Пловдив
служители на ТД на НАП-Пловдив извършили проверка за установяване на факти и обстоятелства,
свързани с дейността на „Деливъри“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от ** - жалбоподателя М.Д.П. и Г.Д.В.. В хода на проверката
били предприети процесуални действия по реда на ДОПК, включително изискване на документи
и писмени обяснения.
От представените на 21.05.2015 г. с Опис вх. №
70-00-4892/21.05.2015 г. документи е било установено, че през м. август 2014 г.
„Деливъри“ ООД е получило дивиденти в размер на 2 187
900,04 лв. С Протокол от 04.09.2014 г. Общото събрание на съдружниците на дружеството
взело решение част от сумата да бъде използвана за закупуване на дълготрайни активи,
а останалата касова наличност да бъде разпределена по равно и временно съхранявана
от съдружниците.
На 31.12.2014 г. на М.П. от страна на „Деливъри“ ООД е била предоставена за съхранение сума в размер
на 42 729,29 лв. В хода на проверката контролните органи на ТД на НАП – Пловдив
установили, че на 05.01.2015 г. в гр. Пловдив жалбоподателят извършил плащане в
брой към дружеството на сумата в размер на 42 729,29 лв., представляваща част от
сума, предоставена му за съхранение с общ размер 872 729,29 лв., удостоверено с
приходен-касов ордер /ПКО/ № 1/05.01.2015 г., за което било преценено от страна
на проверяващите, че е в нарушение на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол № П-16001614062644-073-001/24.06.2015
г. Въз основа на тях било прието, че като не е извършил чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка плащане към „Деливъри“ ООД
на сумата от 42 729,29 лв., платена в брой на 05.01.2015 г. в гр. Пловдив с
ПКО № 1/05.01.2015 г., представляваща част от обща сума в размер 872 729,29 лв.,
предоставена за съхранение от дружеството на съдружника М.Д.П., същият е нарушил
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
В съответствие с чл. 40, ал. 2 ЗАНН до него била отправена
покана с изх. № Д1/РД-21-2489/14.07.2015 г за съставяне на АУАН, получена на
20.07.2015 г. от *** на П. - Б.П.. Покана със същото съдържание била изпратена и
на адреса на управление на дружеството, получена от *** Л. Ц..
Във връзка със съставяне и връчване на АУАН на 17.07.2015
г. и 10.08.2015 г. били извършени посещения от служител на ТД на НАП – Пловдив по
адрес на местоживеене на П., при които жалбоподателят не бил открит. Посещенията
били документирани с Протокол №
0734843/17.07.2015 г., съответно Протокол № 0737673/10.08.2015 г.
На 19.08.2015 г. в отсъствие на нарушителя при условията на
чл.40, ал.2 ЗАНН, за гореописаното нарушение, срещу М.Д.П. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F168575/19.08.2015 г. /АУАН/ от свид.Ж.Д.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив.
След съставяне на акта, органите на администрацията предприели
действия по връчване на АУАН /покана № Д1/РД-21-3558/05.10.2015 г., изпратена по
пощата, справка в ПП „ЕСГРАОН“ относно актуален адрес по местоживеене на жалбоподателя,
ново посещение на декларирания адрес по лична карта/, при които жалбоподателят П.
не е бил открит.
На 08.02.2016 г., въз основа на Доклад от актосъставителя,
административно-наказателно производство е било спряно със Заповед за спиране на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН.
Междувременно от страна на проверяващите при ТД на НАП-Пловдив
било потърсено съдействието на Трето РУ на МВР-Пловдив за осигуряване личното присъствие
на жалбоподателя П. за връчване на съставения АУАН, в резултат на което на
24.08.2016 г. актът е бил предявен на жалбоподателя. Отказът му да подпише АУАН
и да получи копие от него е удостоверен, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗАНН с подписа на
свидетеля И.И.Т..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното
НП, с което на М.Д.П. на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 682,32
лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т.1 от ЗОПБ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитаната
като свидетел актосъставителка Ж.Д.И., която е потвърдила
отразените от нея факти в АУАН, от които било установено, че жалбоподателят не е
извършил чрез банков превод или чрез внасяне на платежна сметка плащане в размер
на 42 729,29 лв., документирано с ПКО. Същата е описала подробно предприетите
от страна на администрацията действия във връзка със съставяне и връчване на акта
и опитите за установяване на контакт с жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията
свидетеля, доколкото същите се явяват обективни, последователни, логични и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал.
Като свидетел по делото, по инициатива на жалбоподателя, е
била разпитана и *** на дружеството - свид. Г. Б., която
в своите показания е описала причините, наложили предаването на суми на дружеството
на съхранение в **. Въпреки констатирания от страна на съда явен интерес у тази
свидетелка със своите показания да обоснове извод за отпадане на отговорността на
жалбоподателя, с когото се намира в служебни отношения, съдът кредитира тези показания,
доколкото същите не се намират в противоречие с целопкупния
доказателствен материал. Така или иначе тези показания не допринасят за изясняване
на подлежащите на установяване факти.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи,
че при извършената проверка, служебно и във връзка с наведените оплаквания, настоящият
съдебен състав констатира, че в случая при издаването на АУАН и НП са спазени формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал.
3 на чл. 34 ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Правилна е дадената от административно-наказващия орган материално-правна квалификация,
както и определената санкционна норма за така извършеното административно нарушение.
По отношение възражението за незаконосъобразно спиране на
административно-наказателното производство и наличието на проведено щателно издирване:
Съдът намира, че в случая е налице законосъобразно спиране
на производството. С ТП № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС се приема, че сроковете по
чл. 34 ЗАНН са давностни. Такъв срок, следователно се явява и шестмесечният срок
за издаване на НП по смисъла на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, който срок може да бъде спиран
и прекъсван. Идеята на законодателя е посредством спирането да се осигури допълнителна
процесуална възможност за издирването на нарушителя и връчването на съставения АУАН
с цел да се гарантира защитата му в рамките на административно-наказателното производство
/както е в настоящия случай – АУАН е съставен на 19.08.2015 г., а спирането – на
08.02.2016 г./.
С разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН законодателят е въвел
изискването проверяващите органи да извършат щателно издирване на нарушителя, преди
да бъде спряно административно-наказателното производство. В теорията липсва дефиниция
на понятието „щателно издирване“, но според трайно установената практика това са
извършени действия от наказващия орган, с които е направено всичко възможно за издирване
на нарушителя. Приложено към настоящия случай горното означава администрацията да
е направила всичко възможно за установяването на жалбоподателя П. и въпреки това
да не е установила местонахождението му, респ. да не е успяла да му връчи АУАН.
Установената по делото фактическа обстановка и приложените
по преписката доклади и разписки, удостоверяващи многобройните опити на органите
на НАП да издирят жалбоподателя сочат на категоричния извод, че в случая от страна
на администрацията е било направено всичко възможно за установяването на подлежащото
на санкция лице, а то пък от своя страна очевидно е направило всичко възможно да
не бъде установено. Показателни в това отношение са показанията на актосъставителката, която описва многобройните и различни /все
неуспешни/ опити да установи контакт с М.П.. Налице са и писмени доказателства
/протоколи/ в тази насока, удостоверяващи неуспешните опити за издирване на нарушителя.
Същите доказателства са част от административно-наказателната преписка и се потвърждават
от показанията на актосъставителката.
Така или иначе данните по делото, онагледяващи положените усилия в тази насока,
обосновават извода, че в случая органите на НАП са направили всичко възможно за
установяването на нарушителя преди да пристъпят към спиране на производството по смисъла на чл.
43, ал. 6 ЗАНН, което в случая се оценя като законосъобразно.
За извършеното щателното издирване е изготвен доклад от актосъставителя И. с предложение и мотиви за спиране на административно–наказателното
производство. Въз основа на него и останалия доказателствен материал, подкрепящ
извода за осъществено такова издирване, е пристъпено към
издаване на Заповед №181556-F168575/ 08.02.2016 г. на Директора на ТД НАП Пловдив,
с което е спряно АНП, за което е извършено отбелязване на гърба на АУАН.
В тази връзка, с оглед направеното в този смисъл възражение,
следва да се посочи, че в случая производството е спряно с изрична заповед, а издаването
на отделен акт за спиране не представлява нарушение на установеното правило от гледна
точка на правната сигурност. Спирането касае процедурата, но не по отношение нарушителя,
а относно срока за издаване на НП. Тоест, в конкретния случай, при образувано АНП
със съставяне на АУАН /при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя/
и потърсване на нарушителя чрез официална кореспонденция между АНО и трети компетентни
органи, самият орган може да издаде заповед за спиране. Що се касае до възобновяването,
в случая производството автоматично се е възобновило от момента на отказа на жалбоподателя
да получи препис от АУАН на 24.08.2016 г., поради което е без значение обстоятелството,
че в тази насока няма изрично волеизявление. За последното, подобно изискване в
ЗАНН въобще не е предвидено.
Предвид това съдът констатира,че
със Заповед №181556-F168575/ 08.02.2016г. на Директора на ТД НАП Пловдив законосъобразно
е спряно административно-наказателното производство на 08.02.2016г., като от съставяне
на АУАН /19.08.2015г./ до спиране на производството са изтекли 5 месеца и 20 дена,
а от възобновяването му /извършено с отказа на жалбоподателя да получи препис от
АУАН на 24.08.2016г, съставен в условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - след изпратена
и получена покана да се яви за съставянето му/ до издаване на НП са изтекли още
9 дни, т.е. общият времеви период от издаване на АУАН, след спиране и възобновяване
до издаване на НП, не надвишава определения от законодателя 6-месечен срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН, тъй като в случая е изтекъл период от 5 месеца и 29 дни.
Съдът не споделя и възражението
за изтекъл шестмесечен срок за издаване на НП по смисъла чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Както
бе установено и посочено по-горе, административно–наказателното производство е законосъобразно
спряно на 08.02.2016 г., като общият времеви период от съставянето на АУАН до спирането
и от възобновяването до издаване на НП, е 5 месеца и 29 дни, който се явява съобразен
с предвидения в закона срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Предвид вида на наложената санкция
глоба за така констатираното нарушение и невлязлото в сила НП, в случая не може
да се приложи и абсолютната давност за преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 НК.
С оглед невлязлото в сила наказателно постановление, в случая е приложима давността
за възбуждане на наказателното преследване,
а не тази за изпълнение на наказанията. В тази връзка, липсата на разпоредба в ЗАНН,
уреждаща абсолютната давност за наказателно преследване и съобразно съдържащите
се в т. 2 на съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС,
задължителни указания относно приложението на закона, разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност, регламентирана в Наказателния кодекс. Предвид
това и на основание чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК или в продължение на четири години и половина, какъвто
срок определено не е изтекъл в настоящия случай.
Като основателно, но несъществено
се оценя възражението касаещо липса на ЕГН на свидетеля, тъй като според съда то
по никакъв начин не е повлияло върху правото на защита на жалбоподателя. Изискването
за посочване на ЕГН на свидетелите цели да гарантира възможността за тяхното индивидуализиране
с цел установяване, което в случая е напълно осъществимо предвид наличните реквизити
– три имена, адреси и подписи. Следователно същият е индивидуализиран до степен,
че да може да бъде установен, какъвто е и смисълът на изискването в чл.42, т.7 ЗАНН.
Отделно от горното в случая по делото очевидно няма спор относно самоличността на
свидетеля, което допълнително обуславя неоснователността на направеното в този смисъл
възражение.
Съдът оцени като неоснователни
наведените от жалбоподателя възражения за липса на реквизит по чл. 57, ал.1, т.
5 и чл. 42, т. 3 ЗАНН, касаещи дата и място на извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочена датата 05.01.2015 г., на
която е извършено нарушението, на която дата е извършено санкционираното плащане
в брой от жалбоподателя към търговско дружество „Деливъри”,
удостоверено с ПКО № 1/05.01.2015 г. Налице е и конкретно посочване на мястото на
извършване на нарушението, доколкото както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено
е посочено, че това е именно - гр. Пловдив.
Не се споделя и направеното от страна на жалбоподателя възражение
за неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
то, доколкото видно от даденото в АУАН и НП описание, в достатъчна степен на конкретика
и яснота е посочено какво нарушение се твърди да е извършил жалбоподателят. Всъщност
видно от жалбата, наведените възражения по същество, а и от ангажираните доказателства,
жалбоподателят е пределно наясно какво нарушение се твърди да е извършил. Очевидно
е, че посочените оплаквания, касаещи процедурата се наведени единствено с цел отмяна
на НП на формално основание, предвид безспорната установеност на нарушението по
същество.
В тази връзка по съществото на спора, настоящият съдебен състав
намери следното:
Нормата на чл. 3, ал.1,
т.1 ЗОПБ указва, че „плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща
10 000.00 лв.”. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването
на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер
50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява
по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства, както и гласните
такива, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, че на процесната
дата и място, жалбоподателят П. е извършил плащане в размер от 42 729,29 лева
чрез ПКО №1/05.01.2015г. на търговско дружество „Деливъри”, с което
е нарушил забраната на чл. 3, ал.
1, т. 1 ЗОПБ. В тази връзка настоящият съдебен състав оцени като неоснователни и
възраженията по същество, касаещи характера на извършеното предаване на парична
сума.
В случая не е спорно, че на 05.01.2015 г. жалбоподателят П.
е предал на „Деливъри“ ООД сумата от 42 729,29 лв., с цел частично възстановяване
на сума, предадена му за съхранение, което обстоятелство се установява и от приложения
към административно-наказателната преписка
приходен касов ордер /ПКО/ № 1/05.01.2015 г. Спорен е въпросът обаче, дали предаването
на тази парична сума представлява „плащане“.
Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“,
съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС, касаещо периодичните плащания, според което под „плащане” по смисъла на
чл.111 „в” от Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение
за предаване на пари или други заместими вещи.
В случая процесната сума е била
предадена чрез ПКО № 1/05.01.2015г. Съгласно установената и приета практика на ВКС
приходния касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието до
касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута
на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане
на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от съответното
търговско дружество вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните
средства. За да бъде доказано с приходен касов ордер извършено плащане, е необходимо
от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието
за плащането.
Във връзка с гореизложеното и цялостната доказателствена маса,
съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил именно плащане на стойност 42 729,29 лв., към „Деливъри” ООД представляващо част от сума, предадена му за съхранение,
чиято стойност надвишава законоустановения праг от 10 000 лв., на територията на
Република България, което плащане не е било осъществено чрез превод или внасяне
по платежна сметка.
Относно доводите, че процесният
случай попада в хипотезата на чл. 2, т. 1 ЗОПБ:
Съгласно чл. 2, т. 1 ЗОПБ, „Законът не се прилага при тегленето
и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки”. В тази връзка следва
да се има предвид следното: Платежна сметка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА
№ 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции.
В същата Наредба е предвидено, че преди бъдат предоставени платежни услуги, доставчикът
на платежни услуги и ползвателят следва да сключат рамков договор, а преди това,
съгласно чл. 41 от Закона за платежните услуги и платежните системи. В достатъчен
срок преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан с рамков договор или
с предложение за сключване на такъв договор, доставчикът на платежната услуга трябва
да предостави на ползвателя на платежна услуга предварителна информация относно
доставчикът на платежната услуга. Нещо повече видовете доставчици на платежни услуги
могат да бъдат банки и различни от тях. Платежните сметки, водени от банки, се обозначават
с международен номер на банкова сметка /***/ ***, определени с наредба на БНБ. Платежни
сметки, водени от доставчици на платежни услуги, които не са банки, могат да се
обозначават с международен номер на банкова сметка /***/ ***, определени с наредба
на БНБ. В Закона за платежните услуги и платежните системи са уредени и всички изисквания
спрямо дейността, лицензирането, предоставянето на информация относно доставчиците
на платежни услуги. От изложеното съдът формира категоричния извод, че жалбоподателят,
а и представляваното от него търговското дружество „Деливъри”ООД, не отговарят на условията да бъдат доставчик на
платежни услуги, в това число жалбоподателят не може да се окачестви като ползвател
по платежна сметка. По делото се установи, че жалбоподателят е предал паричната
сума в брой чрез ПКО №1/05.01.2015 г., като впоследствие сумата е заприходена по
вътрешна счетоводна сметка, която безспорно е различна от платежна сметка, още повече
далеч от понятието „собствени платежни сметки”. Нещо повече смисълът, който се влага
в чл. 2, т. 1 ЗОПБ, относно собствени платежни
сметки, е случаят, в който титуляр от един или няколко ползвателя на повече от една
платежна сметка в един доставчик на платежни услуги, негови представители или клонове,
с възможност за извършване на платежни операции между двете страни – титуляр и доставчик.
От значение за правилното решаване на процесния
спор е и преценката на обстоятелството, налице ли е влязла в сила нормативна разпоредба,
която да се явява по-благоприятна за санкционираното лице. В този смисъл настоящият
съдебен състав констатира следното:
Съгласно действащата към месец януари 2015 г. разпоредба на
чл. 3, ал. 1, т.1 ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 15 000 лв.
В случая нарушението е извършено на 05.01.2015 г. и правилно е било подведено под материалната норма на чл.
3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН обаче, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този ред на мисли съдът констатира,
че към настоящия момент е наличен по-благоприятен закон, доколкото с новоприетата
разпоредба, изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г. в сила от 1.01.2016 г., отново съдържаща
се в чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ, е предвиден по-нисък праг на паричните суми, а именно
10 000 лева, чиито плащания задължително
трябва да се извършват чрез превод и по платежна сметка. Поради това за липсата
на превод и плащане по платежна сметка на сумата в настоящия случай от 42 729,29
лева, следва да се вземе предвид по-ниския паричен праг от 10 000 лева, вместо този
от 15 000 лева, което така или иначе не се отразява на крайните изводи, тъй като
процесната сума е над 15 000 лв.
В конкретния случай установеното административно нарушение
е било подведено под материалната норма на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Съгласно чл.
5, ал. 1 ЗОПБ, „който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се
наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако
е физическо лице…“. В конкретния случай общия размер се явява 42 729,29 лева,
следователно правилно в случая е била определена глоба в размер на 10 682,32
лева, който се явява 25 % от 42 729,29 лева. Ето защо и в тази част не е налице
основание за ревизиране на обжалваното наказателно постановление.
С оглед всичко изложено и като констатира, че извършването
на процесното нарушение се явява доказано по несъмнен
начин и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството, съдът счете, че жалбата, като неоснователна
и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно
и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 216052-F168575/02.09.2016
г., издадено от Директор в ТД на НАП - Пловдив срещу М.Д.П., ЕГН: **********, с
което на същия, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията
в брой /ЗОПБ/, е наложена глоба в размер на 10 682,32 /десет хиляди шестстотин
осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, за нарушение на чл.3, ал.1,
т.1 ЗОПБ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!Т.М.