Мотиви към
Решение № 260020 от 14.10.2020г. по НАХД № 167/2020г. по описа на Районен съд –
Бяла
Производството е по реда на чл.375 и сл.
от НПК.
Против И.П.В. е водено досъдебно производство за това, че
на 25.03.2017г.
в с.К., обл.Р., не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за
защита от 17.11.2016г. издадена въз основа на решение № 1448 от 17.11.2016г. по
гр. д. № 5812/2016г. по описа на РРС, по Закон за защита от домашно насилие, с
която „Задължава И.П.В., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо съпругата си — Х.А. В., ЕГН **********“ на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и „Забранява за срок от 18 месеца на И.П.В., ЕГН **********
да приближава съпругата си Х.А. В. с ЕГН **********, жилището, в което живее на
адрес гр. Р., ж.к. „Д.-3“, ул. „Н. Й. В.“ № .., бл…, вх.В, ет.., ап.., освен
когато това е необходимо, за да взема и връща детето А. И. В., с ЕГН **********
при осъществяване на определения режим на лични отношения, местоработата на
пострадалата, както и местата й за социални контакти и отдих, като приближил в
непосредствена близост до Х.А. В.
-престъпление по чл.296, ал.1, изр.2
от НК.
С
постановление от 03.07.2020г., Районна прокуратура – гр. Русе, ТО - Бяла е
изпратила материалите по досъдебно производство №692/2017г. по описа на
прокуратурата /д.п.№1477/2017г. по описа на ОДМВР-Русе, с предложение за
освобождаване на В. от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият
В. се явява в с. з. и дава подробни обяснения, като отрича да е нарушавал
издадената против него заповед за защита. Защитникът му пледира за липса на
осъществено престъпно деяние по чл.296 от НК от обективна и субективна страна.
Алтернативно, моли да бъде приложен чл.78а от НК, предвид наличието на всички
законови предпоставки, при отчитане на чистото съдебно минало на дееца и
материалното му положение.
Прокурорът
пледира, на обвиняемия да бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
което да бъде ориентирано към минималния предвиден в закона размер, с който
размер ще се постигнат в достатъчна степен целите на наказанието.
Съдът,
като взе предвид изложеното в постановлението на прокурора и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият И.П.В. е роден
на ***г***, българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан,
работи в „Н. с.“ ЕООД гр.Русе, на длъжност шофьор, ЕГН **********.
Обвиняемият И.В. и св.Х.П. били съпрузи от
22.04.2007г., като от брака си имат едно дете-А. И. В.. С Решение
№727/12.06.2017г. по гр.дело №26/2017г. по описа на РРС, в сила от
04.07.2017г., бракът между двамата бил
прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Упражняването на родителските права по отношение на детето било
предоставено на майката-св.П.. Местоживеенето на детето било определено при
майката. Ползването на семейното жилище на адрес гр.Р., ул.“Н.И.В.“ №.., вх..,
ет.., ап.., било предоставено на св.П. и малолетното дете А. В.. На бащата-обв.В.,
бил определен режим за лични контакти с
детето, а именно да го вижда и взема при себе си всяка първа и четвърта
събота от месеца от 10,00часа до 18,00часа и 14 дни през лятната ваканция на
детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката с
преспиване.
До постановяване на съдебното решение за развод,
двамата съпрузи не живеели заедно в семейното жилище, тъй като с Решение №1448
от 17.11.2016г. по гр. д.№5812/2016г. по описа на РРС, по реда на Закона за
защита от домашно насилие, спрямо обв. В. била
издадена заповед за защита от 17.11.2016г. и наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН,
като същия бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си - Х.А. В., бил отстранен от съвместно обитаваното семейно жилище
за срок от 12месеца, било му забранено за срок от 18 месеца да приближава св.В.,
жилището, в което живее на адрес гр. Р., ж.к. „Д.-3“, ул.„Н. Й. В.“№.., бл…,
вх.. ет.., ап.., освен когато това е необходимо, за да взема и връща детето А.
И. В. при осъществяване на определения режим на лични отношения, местоработата
на пострадалата, както и местата й за социални контакти и отдих. С посочената
заповед съдът определил временно местоживеенето на детето при майката, до
произнасянето на съда по въпроса за родителските права, както и режим на лични
отношения на обв.В. с детето: всяка втора и четвърта събота от месеца, от
10,00часа до 18,00часа, като детето се взема и връща в жилището на майката.
Решението било връчено на обв.В. на 23.11.2016г. и влязло в сила на
26.01.2017г. Към момента на издаване на заповедта за защита и към момента на
извършване на деянието Х.А. била с фамилията В., а след постановяване на
решението на съда за развод, придобила фамилията П.
Св.П. и сина й А. В. *** на посочения по-горе адрес.
Всяка събота и неделя от седмицата посещавали дома на св.А.П.К.-баща на св.П.,
находящ се в с.К., обл.Р.,ул.“Т. С.“ № ..
Така, на 25.03.2017г. двамата се намирали в с.К., в
дома на св.А.К..Обв.В. ***, в дома на майка си-св.А. Б..Съгласно определения
режим за лични контакти на тази дата-25.03.2017г., обв.В. следвало да вземе
детето си. Св.П. му се обадила по телефона и се разбрали сина им да отиде
направо в дома му, както обикновено се случвало. Около 10.00 часа, на същата
дата, А. В. тръгнал с велосипеда си към дома на баща си на ул.“К.“ № . в
селото. Малко по-късно се върнал с баща си, за да остави колелото и бил
разплакан, като изявил желание да не се връща с него. Въпреки това, с оглед
спазване режима на лични контакти и по настояване на св.П., А. В. се върнал с
баща си.
След обяд, около 15,45 часа, обв.В. отишъл с лекия си
автомобил пред дома на св.А.К.. Слязъл от автомобила, като направил опит да
влезе в имота през входната врата, но бил отблъснат от св.П., която излязла
отвън пред вратата. Тогава обвиняемият я блъснал, започнал да я обижда с думите
„курва“, мърша“, да я псува и отправя закани, че ще я унищожи, убие и
запали.Към този момент в къщата били още св.П.К.-брат на св.П., приятелката
му-св.И.И.,св.Д.Д. и сестра му И. Д.. Тъй като обвиняемият викал високо, навън
излезли св.П.К. и св.Д.Д..Обвиняемият попитал св.П. къде е сина им, държал се
видимо агресивно, обвинил я, че го е скрила. Тъй като детето следвало да бъде
при него, а напуснало жилището му, св.П. и брат й се качили в автомобила на св.Д.
и тримата тръгнали да го търсят. Потеглили към пазара, като предположили, че
детето играе там на площадката с децата. Обв.В. се качил в автомобила си и
потеглил след тях, след което продължил по улицата, водеща към дома му. Тримата
спрели при групичка деца, от които разбрали, че А. не е при тях.
През това време детето се върнало изпотено, задъхано и
разплакано, като било посрещнато от св.И.. Обяснило, че е избягало от баща си.
И. Д. се обадила по телефона, че А. се е прибрал, след което св.П., св.П.К. и
св.Д. тръгнали да се прибират. Обв.В. ги
забелязъл и ги последвал с автомобила си, като неколкократно пресичал пътя им,
като минавал пред техния автомобил и спирал автомобила си, но св.Д. успявал да
го заобиколи. Това агресивно поведение на обв.В. било съпроводено с обиди и заплахи през отворения прозорец на
автомобила му и продължило до дома на св.П., където обв.В. слизайки от
автомобила си продължил да се разправя на висок тон и отново направил опит да
влезе през пътната врата на къщата вътре в имота, но бил спрян от св.К., който
затворил вратата. Когато се прибрала, св.П. провела разговор с детето си.
Същото било разплакано и обяснило,че баща му го ударил, хвърлил велосипеда на
земята и поради това не искал повече да го посещава.
Настоящата инстанция
кредитира изцяло показанията на св.П. дадени в хода на досъдебното
производство, зачетени частично и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК. Тези показания съдът
приема за изцяло достоверни, тъй като в тях св.П. описва подробно, изчерпателно
и последователно противоправното поведение на обвиняемия по отношение на нея,
като показанията са дадени в сравнително кратък период след инцидента-около
4месеца.Тези показания се подкрепят от показанията на св.П.К. и св.Д., дадени в
хода на досъдебното производство, първите зачетени частично, а вторите- изцяло,
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Несъмнено и
безпротиворечиво от тези техни показания се установява агресивното поведение на
обвиняемия, както словесно, така и физическо, на инкриминираната дата, изразило
се в обиди, псувни, заплахи спрямо св.П., която приближил непосредствено пред
дома й, въпреки наложената му от съда забрана, в блъскането й и опитите му да
влезе в двора на имота, целейки единствено саморазправа и скандализиране на
ситуацията. В показанията си в с.з. посочените свидетели пресъздават почти
идентично фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване.
Налице са и различия за някои обстоятелства, а за някои от тях свидетелите
нямат ясен спомен, което е обяснимо както с изминалия дълъг период от
събитията, така и с оглед на повтарящите се, еднотипни ситуации между св.П. и
обвиняемия при контактите им след фактическата раздяла по повод режима на лични
отношения с детето, съпътствани с отправяне на обиди, заплахи и псувни от
страна на обвиняемия. Така св.П. в показанията си в с.з., в противоречие с
показанията си от досъдебното производство е посочила, че обвиняемият е стоял
отвън до автомобила си, а тя е излязла отвън, че не може да уточни дали е
правил опит да влиза, че е нямал допир до нея и не си спомня дали отново се е
връщал пред дома им, но категорично потвърждава заявеното в първоначалните
показания по причина, че тогава е имала по-ясен спомен за събитията.
Несъществени са разминаванията между показанията на св.П.К. в с.з. и
прочетените показания от досъдебното производство, като свидетелят в с.з.
единствено не си е спомнил за това, че сестра му е била блъсната от обвиняемия,
твърдял е също в с.з., че навън е излязла и И. при конфликта, противно на
заявеното в досъдебното производство, че същата не е излизала навън, които
различия също са обясними с отдалечеността на събитията във времето и не всяват
съмнения в иначе обстойните му показания в с.з. за инцидента, категорично
съответстващи с прочетените показания на свидетеля от досъдебното производство,
поради което следва да им се даде вяра. На свой ред в показанията си в с.з. св.Д.
не си е спомнил за опита на обвиняемия да влезе в двора, както и за това дали
св.П. и брат й са излязли отвън пред вратата, но отново след прочитане на
показанията му от досъдебното производство е потвърдил заявеното там. Логично е
и в този случай липсата на ясен спомен в показанията да бъде обяснено от
изминалия период от около три години от деянието, което обаче не влияе на
достоверността на показанията на св.Д. в с.з, с оглед на което същите следва да
бъдат кредитирани. Показанията на всички тези свидетели в с.з. са вътрешно
непротиворечиви, допълват се взаимно, не си противоречат помежду си и не се
опровергават от останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Съдът кредитира частично
показанията на св.И.И. в с.з. Същата е очевидец на инкриминираното деяние и
дава подробни, и последователни сведения за фактите, които са й станали
достояние. Става ясно, че е добре запозната с взаимоотношенията между св.П. и
обв.В., както и с издадената ограничителна заповед, и с начина на комуникация
между двамата, осъществявана по телефон. Същата детайлно пресъздава ситуацията
и обстоятелствата, свързани с отиването на детето при баща си с велосипеда си,
предшествано с доста уговорки от страна на св.П. предвид нежеланието на детето
да тръгне. Свидетелства също за това, че след известно време детето е върнало
велосипеда в дома си, съпровождано от баща си, въпреки отново изразеното нежелание за среща с баща си, е
заминало с автомобила на последния. Установява се от показанията й, че се е
намирала в двора, когато обв.В. е дошъл с автомобила си пред дома на св.П. и е
възприела отправените обиди, псувни и заплахи към последната, както и
обвинения, че е взела детето. В тази част показанията й кореспондират с
показанията на св.П.К., св.П. и св.Д., поради което съдът им дава вяра.
Твърденията й, че при разговора само обв.В. е бил отвън, а останалите
присъстващи са били в двора на имота, че обв.В. е разговарял с Х. през мрежата
не следва да бъдат споделени, тъй като противоречат на горепосочените гласни
доказателства. По-нататък съдът кредитира показанията й и в частта им, че е
посрещнала детето когато се е върнало у дома, разговаряла е с него за причината
да се върне и е възприела състоянието, в което се е намирало, тъй като това
съответства на показанията на св.П. в с.з. и в досъдебното производство, които
съдът е кредитирал. Следва да се даде вяра и на показанията й, че обв.В. не е
изглеждал притеснен и не е дал вид, че детето е изчезнало, въпреки, че е питал
къде е детето, което също се подкрепя от показанията на тримата горепосочени
свидетели в с.з. Липсата й на спомен обв.В. да се е връщал втори път пред дома
на св.Х. съдът отдава на изминалия дълъг период от събитията, което не променя
извода за безспорната доказаност на този факт, предвид наличието на категорични
доказателства за него, съдържащи се в показанията на св.П.К. и св.Д..
Съдът кредитира показанията на св.А.К., които макар и косвени,
пресъздават обобщено, без детайли, но
като цяло по идентичен начин фактите съобщени от цитираните до тук свидетели
относно отиването на детето в дома на обв.В. в деня за лични контакти,
връщането му обратно, идването на обв.В. в дома им, съпроводено с разправии и
обиди. Макар и априори да е налице индиция за заинтересованост на този
свидетел, като баща на св.П., то на показанията му следва да се даде вяра, тъй
като изцяло кореспондират с показанията на тези свидетели. Освен това
свидетелят също е възприел лично емоционалното състояние на детето, съобщава
точно за лицата, които са се намирали в дома му, а това са именно разпитаните
по делото свидетели очевидци на деянието.
Показанията на св.А. Б. в с.з. съдът намира, че са изцяло заинтересовани и дадени с цел
подпомагане изграждането на защитната теза на обв.В., че е отишъл да търси
детето в дома на св.П., тъй като бил притеснен за неговата безопасност. В
показанията си същата твърди, че съседско дете ги уведомило за това, че А.
решил да избяга, като си взел играчката федербал и ги насочило, че е тръгнало
към голям трап, откъдето му забранили да минава, но детето било решило точно
оттам да мине. Тази версия, съобщена за първи път от св.Б. не кореспондира с
останалите доказателства, противоречи дори и на обясненията на обвиняемия в
тази насока, в които е твърдял, че на детето му е скимнало да си ходи по преки
пътеки и тъй като не знаел накъде е тръгнало, тръгнал да го търси. Неверни са
показанията й и в останалата част, че обвиняемия, след като разбрал, че детето
се е върнало, е искал да каже това на св.П. и затова им е метнал с ръка, но те
с автомобила искали да минат покрай него и да го блъснат. Противното се
установява от показанията на св.П., св.П.К. и св.Д., а именно, че точно
обвиняемия е бил този който преднамерено е пресичал пътя им, заставайки с
автомобила си пред тях, като отправял жестове, съпроводени с обиди.
Обясненията на обвиняемия имат двояка природа. Те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани
обективни доказателства и подробния им анализ. В обясненията си в с.з.
обвиняемият не отрича, че в деня на свиждане е отишъл да вземе детето от дома
на бащата на св.П. в с.К., като срещнал детето по пътя и му казал да остави
колелото, при което се върнали да оставят колелото, въпреки нежеланието на
детето, което започнало да плаче. В тази част обясненията му се подкрепят от
показанията на св.П., св.П.К., св.Д., св.И., с оглед на което се споделят от
съда. В останалата част, досежно причините, за да отиде до дома на св.П., както
и досежно развилата се там ситуация, на обясненията му не следва да се дава
вяра. Посоченото в тях, че е бил притеснен за детето, че е свирнал от
автомобила си и на улицата излезли св.П., св.П.К., св.Д., че не е отправял
обиди думи и блъскал външната пътна врата, че като иска да вземе детето свири с
колата, за да излязат, изцяло противоречат на показанията на тези свидетели,
които са в насока за изцяло скандалното поведение на обвиняемия, целящо
саморазправа, с опити да влезе в дома, съпроводено с блъскане на св.П.,
оплюването й и отправените обиди и заплахи към нея. Невярно е и обяснението му,
че след като видял, че А. се е прибрал в дома си, е метнал на св.П., за да
спре, след което се е прибрал вкъщи, което отново се опровергава от останалите,
посочени по-горе гласни доказателства, които съдът е кредитирал, навеждащи на
целенасочено препречване на пътя на автомобила на св.Д., последвано от опит
отново да влезе в дома на св.П. с цел саморазправа. Не са достоверни
обясненията на В. и относно начина, по който е вземал детето за лични контакти,
а именно като свирел от автомобила си, за
да излязат и да вземе детето. Установява се от гласните
доказателства-показанията на св.П., св.И., св.П.К., че детето отива само за
среща в дома на баща си в с.К., както и че контактите между св.П. и обвиняемия
се осъществяват по телефона. За защитна теза следва да се възприеме твърдението
на обвиняемия, че като е отишъл да търси А., го е нямало и е тръгнал да го
търси заедно с останалите. Същата е опровергана от останалите гласни
доказателства, които съдът е кредитирал, навеждащи, че обв.В. не е давал вид на
притеснен за детето, бил е агресивен, тонът му е бил заплашителен и е целял
саморазправа.
При така установеното от фактическа страна, съдът изведе следното от правна
страна:
От обективна страна, обв.В. е осъществил състава на престъплението по
чл.296, ал.1 пр.2 от НК, тъй като на на 25.03.2017г. в
с.К., обл.Р., не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - заповед за
защита от 17.11.2016г. издадена въз основа на решение № 1448 от 17.11.2016г. по
гр. д. № 5812/2016г. по описа на РРС, по Закон за защита от домашно насилие, с
която „Задължава И.П.В., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо съпругата си — Х.А. В., ЕГН **********“ на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и „Забранява за срок от 18 месеца на И.П.В., ЕГН **********
да приближава съпругата си Х.А. В. с ЕГН **********, жилището, в което живее на
адрес гр. Р. ж.к. „Д.-3“, ул. „Н. Й. В.“ № .., бл…, вх.., ет.., ап.., освен
когато това е необходимо, за да взема и връща детето А. И. В., с ЕГН **********
при осъществяване на определения режим на лични отношения, местоработата на
пострадалата, както и местата й за социални контакти и отдих, като приближил в
непосредствена близост до Х.А. В..
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при пряк умисъл, като
съзнавал общественоопасния му характер. Подсъдимият знаел за съществуването на
горепосочената заповед за защита от домашно насилие, знаел какво е съдържанието
на заповедта, както и че същата е за срок от 18 месеца, бил е предупреден по
надлежния ред да не нарушава заповедта, но въпреки това съзнателно не я
изпълнил. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си нарушава заповедта за
защита от домашно насилие и по-специално на забраната да приближава св.П., тъй
като не е налице изключението, което му дава право да я приближава- за да взема и връща детето А. И. В. при
осъществяване на определения режим на лични отношения.
Действията му не са свързани с вземането и връщането на детето, тъй като детето
е било взето от обвиняемия на инкриминираната дата и е следвало да бъде върнато
от същия в указаното време, в 18часа, на майката. Ирелевантно е за
съставомерността на престъплението, че деянието е осъществено в рамките на деня
за лични контакти, в часовия интервал преди определения час за връщане на
детето, т.е. преди приключване на режима за лични отношения през този ден,
каквито са направените от защитника на обвиняемия възражения в с.з. относно
липсата на обективна страна на престъплението.
Обстоятелството, че срещата между бащата и детето не е приключила и то
все още не е върнато на майката, не дава право на обвиняемия да приближава по
негово усмотрение в този интервал св.П.. Напротив, инкриминира като престъпно
поведението му, тъй като не е несвързано с вземане и връщане на детето А., а
целящо единствено скандализиране на ситуацията с липсата на детето и
предизвикване на саморазправа по този повод, в резултат на което обвиняемият не
само приближил св.П., но я оплюл, блъснал и й отправил обиди, псувни и заплахи,
с което нарушил заповедта за защита спрямо нея. С издаването на заповедта за
защита от домашно насилие се цели недопускането на възможността за контакт
между насилника и жертвата, чрез забраната насилника да я приближава, с цел да
не се допусне създаването на обстановка, при която да се стигне до
посегателство над жертвата на домашно насилие. Самия контакт между жертвата на
домашно насилие и насилника й представляват форма на психическо насилие над
жертвата. В случая обществената опасност на деянието на обвиняемия дори е
завишена, тъй като освен психическо насилие, обв.В. е осъществил и физическо
такова над св.П., от което последната е изпитала страх, видно от показанията й
в с.з. Обвиняемият е могъл вместо да приближава св.П. и нарушава по този начин
заповедта, да я уведоми по телефона, за това, че детето го няма, който начин на
комуникация по отношение на детето е обичайна и установена практика между тях.
Това допълнително обосновава извода, че действията на обвиняемия са били
съзнавани, умишлени и целеленасочени към извършване на инкриминираното деяние.
Към момента на извършване на
престъплението обвиняемия е бил пълнолетно лице, не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, Раздел IV от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване или да са възстановени, с деянието не са причинени тежка телесна повреда или
смърт, както и деецът не е бил в „пияно състояние”, деянието не е
по отношение на орган на власт, за извършеното от него умишлено престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго
по-леко-глоба до пет хиляди лева. Ето защо съдът счете, че са налице материалноправните
предпоставки на чл. 78а, ал.1 от НК,
поради което следва да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера й, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
липсата на други налагани наказания, трудовата ангажираност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства-завишената степен на обществена опасност на
деянието. При наличие на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, отчитайки имотното състояние на В. /не притежава недвижимо
имущество и МПС, от които да се издържа/ и доходите на му /трудово
възнаграждение в размер на 560лв./, съдът счита, че размера на наложената глоба
следва да бъде определен в минималния предвиден от закона, а именно в размер на
1000 лв.
С така определено наказание в достатъчна степен ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече на личната превенция, и
обвиняемият занапред ще съобразява поведението си със законоустановеният ред и
добрите нрави.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/