РЕШЕНИЕ
№
………, 14 ноември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 6336 по описа за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Г.“ ЕООД твърди, че по силата на
два договора от 2.07.2015г. и 20.08.2015г.
е предоставил на ответника в
качеството си на предприятие, осигуряващо временна работа, работници за
извършване на временна работа на обекти на ответника във Франция. Поддържа, че
изпратените работници са извършили възложената им работа като са отработили
необходимия брой часове, но ответното дружество не е заплатило уговореното
между страните възнаграждение. Твърди, че за периода от 23.07.2015г. да
20.08.2015г. е изпратил при ответника 15 свои работника, посочени с имена и ЕГН
в исковата молба, за работа в А.Гимназия в гр. Валенсия, като с
двустранен протокол страните са се съгласили относно отработените часове и
относно дължимото на ищеца възнаграждение от 39 994,37 евро. За посоченото задължение е била издадена
срещу ответника фактура от 21.08.2015г. за
40 000 евро, която е останала неплатена. Поддържа, че според договора между
страните плащането е следвало да става най-късно до 25-то число на месеца,
следващ месеца на отчитането и че при забава е била уговорена неустойка в размер
от 0,1% на ден за всеки ден от забавата. Ищецът твърди освен това, че за
времето от 21.08.2015г. до 30.08.2015г. е изпратил същите 15 свои работници да
продължат работа на посочения обект, съгласно договора от 2.07.2015г. Твърди,
че тези работници са отработили общо 355 часа, за която ищецът е издал срещу
ответника фактура от 15.09.2015г. за сумата 7 098 евро възнаграждение.
Посоченото възнаграждение е останало неплатено. В исковата молба се поддържа
също така, че за времето от 24.08.2015г.
до 6.09.2015г. ищецът е изпратил 5 свои работници, посочени по имена и ЕГН в
исковата молба, за работа съгласно договора от 20.08.2015г. на обект в
гр.Шамбери. Споменатите работници са отработили общо 280 часа, за което е издадена
фактура от 7.09.2015г., също незаплатена.
Ищецът поддържа, че за посочените две фактури ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора да отчете отработените часове от работниците.
Предявява искове да бъде осъден ответникът да заплати сумите 40 000 евро
възнаграждение по фактурата от 21.08.2015г., заедно с 11 200 евро неустойка за
забава за времето от 26.09.2015г. до 1.07.2016г., сумата 7 098 евро
възнаграждение по фактура от 15.09.2015г. и сумата 4 730 евро възнаграждение по
фактурата от 7.09.2015г. Претендира освен това неустойка от по 0,1% на ден,
съгласно договорите, върху сумите от 7 098 евро и 4 730 евро, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и разноски за производството.
САС „С.Б.Т.“, дружество, регистрирано
във Франция, не заявява становище по предявените искове.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
„Г.“ ЕООД е регистриран към Министерство на труда и социалната политика
като предприятие, което осигурява временна работа за периода 2014-2019г. За
периода от 2.07.2015г. да 6.09.2015г. ищецът е имал трудови договори с общо 37
работници. С работниците си Д.П., А.М., А.К., П.Г., С.С., В.П., Б.Р., Б.Б., Л.И.,
И.И., В.Б., И.И., П.И., В.М., Л.Н., А.В., Б.И., Й.И., Т.И.и Н.Н.ищецът е имал
сключени трудови договори през 2015г. за изпращане за изпълнение на временна
работа в предприятие – ползвател.
На 2.07.2015г. ищецът и ответникът са
сключили договор, по силата на който, на основание чл.107у от КТ, ищецът като предприятие, осигуряващо временна
работа, се е задължил да изпраща на ответника, в качеството му на предприятие-ползвател,
свои работници на длъжности монтажисти, зидаро-мазачи, кофражисти, общи
работници и хигиенисти. Договорено е, че ответникът ще изплаща възнаграждение,
определено в анекс от същата дата към договора в размер 20 евро на час.
На 20.08.2015г. страните са сключили
друг договор с идентично съдържание. В анекс към договора от същата дата е уговорено
дължимо от ответника възнаграждение от 16,875 евро на час.
На 21.08.2015г. ищецът е подал
предварителна декларация по образец пред френското Министерство на труда, социалните въпрос, семейството,
солидарността и градовете относно изпращане на работа на 5 свои работници във
Франция при ответника, в качеството му на предприятие-ползвател, на обект в
гр.Шамбери. Изпратените 5 работници са описаните в исковата молба А.В., Б.И., Й.И., Т.И.и Н.Н.. Относно обект в гр.Валанс,
представляващ гимназия, ищецът е подал такива предварителни декларации на
30.06.2015г., 2.07.2015г. и три броя на 13.08.2015г. В тези декларации като
изпратени работници за този обект са посочени описаните в исковата молба Д.П., А.М., А.К., П.Г., С.С., В.П., Б.Р., Б.Б.,
Л.И., И.И., В.Б., И.И., П.И., В.М. и Л.Н..
На 21.08.2015г. ищецът е издал срещу
ответника фактура № 61 за сумата 40 000 евро за предоставяне на персонал за
времето от 22.07.2015г. до 20.08.2015г. Към фактурата двете страни са подписали
детайлна справка и обобщена справка
относно отработените часове от всеки от 15-те работници от обекта в гр.Валанс.
Съгласно обобщената справка крайната сума за плащане за отработените часове е
39 994,37 евро.
С уведомление, връчено на ответника
на 9.10.2015г. ищецът го е поканил да
заплати сумата 40 000 евро по посочената фактура.
На 7.09.2015г. ищецът е издал срещу
ответника фактура с номер 62 за сумата 4730 евро за предоставяне на персонал в
периода 24.08.2015г. – 6.09.2015г. в гр. Шамбери.
На 15.09.2015г. ищецът е издал срещу
ответника фактура с номер 63 за сумата 7098 евро за предоставяне на персонал за гр.Валанс за
времето от 21.08. до 30.08.2015г.
На
обекта в гр.Валанс, представляващ училище, в края на м.август 2015г. са
работили 15 работници на ищеца. Имало е книга за записване на час на започване
на работата и технически контрол от страна на представители на ответника. Тези
работници са отработили общо 300 - 400 часа. На обекта в гр.Шамбери са работили
5 работници на ищеца в периода края на август – началото на септември 2015г.
Работили са две седмици и са отработили общо 250 – 300 часа. Работниците са
водили тетрадка, в която са записвали час на започване на работата. Отработвали
са еднакво време, по 8 до 10 часа на ден.
Горните обстоятелства се установяват от
представените писмени доказателства и от показанията на свидетелите.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Между страните са били сключени валидни
договори от 2.07.2015г. и от 20.08.2015г. за
осигуряване на временна работа, по силата на които ищецът е изпратил
свои работници за работа при ответника на два различни обекта, а ответникът е
следвало да заплати уговореното в анексите към всеки един от договорите
възнаграждения от 20 евро, съответно 16,875 евро на отработен час. Договорите са
сключени при условията на чл.107у от КТ и се основават на разпоредбите на чл.107р – 107ч от КТ, защото
страните изрично са се съгласили в чл.15 от всеки от договорите, че приложимо
право е българското право.
По договора от 2.07.2015г. ищецът е
изпълнил изцяло своето задължение за периода от 23.07.2015г. до 20.08.2015г.
Това изпълнение се установява както от представените доказателства относно
декларирането на изпращането на работници и списъците с имената им, така и от
направеното от ответника писмено признание за положения труд на работниците и
дължимото възнаграждение, което признание е отразено в двустранно подписания
протокол. Същевременно, отразеното в двустранния протокол от 21.08.2015г.
отразява и признанието на ответника за размера на дължимата сума, до който
размер искът е основателен и доказан. Не се установява да е налице задължение
на ответника за разликата над 39 994,37 евро до сумата, начислена по фактурата
от 21.08.2015г. в размер 40 000 евро. Ето защо предявеният иск за
възнаграждение следва да бъде уважен до доказания размер от 39 994,37 евро и
отхвърлен в останалата част.
Задължението на ответника да заплати
договореното възнаграждение на ищеца е
било обвързано със срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който
е отчетен положеният труд. При отчетен
труд и признато задължение за възнаграждение на 21.08.2015г. ответникът е
следвало да изпълни признатото свое задължение от 39994,37 евро до 25.09.2015г.
С неизпълнението до посочената дата ответникът е изпаднал в забава и дължи и
договорената неустойка от по 0,1% за всеки ден от забавата. За исковия период
дължимата неустойка надвишава исковата сума, затова искът за неустойка следва
да бъде уважен за пълния предявен размер от 11 200 евро.
В изпълнение на същия договор ищецът е
продължил да предоставя на ответника свои работници за същия обект и за периода
от 21.08. до 30.08.2015г. Не се
установява страните да са изпълнили изискването на чл.7, ал.1 от договора да
съставят протокол за отчитане на положения труд от работниците, макар че такава
отчетност е била водена при ответника, както се установява от разпита на
свидетеля. Задължението за водене на такава отчетност е на ответника и произтича
от императивното правило на чл.107т, т.4
от КТ.
Липсата на двустранен протокол не може
да се счита за пречка за ищеца да претендира заплащане на договореното между
страните възнаграждение. Това е така, защото правопораждащ факт за задължението
на ответника да плаща възнаграждението е изпълнението на насрещното задължение
на ищеца да предостави свои работници. Отчитането на извършената работа от тези
работници има значение единствено за определяне на точната сума на дължимото
възнаграждение за всеки месец. Имайки предвид изложеното следва да се приеме,
че неизпълнението на задължението на ответника да отчете положения труд не го
освобождава от задължението му да заплати възнаграждението, което дължи на
ищеца, в качеството му на предприятие, осигуряващо временна работа.
От събраните доказателства се
установява, че за исковия период 21-30.08.2015г. ищецът е изпълни своето
задължение, като е предоставил свои работници, които са работили на обект на
ответника в гр.Валанс. Изработеното от
тези работници време е установено от свидетеля в рамките на 300 – 400 часа,
поради което съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че реално
положеният труд се измерва с 355 часа. Съгласно договореното от страните
възнаграждение от 20 евро на час, общо дължимата от ответника сума е 7 100
евро. Следователно, начислената от ищеца във фактурата от 15.09.2015г. сума за възнаграждение от 7 098 евро
съответства на притежаваното от ищеца вземане срещу ответника. Това вземане не е погасено, защото не се
установява ответникът да го е заплатил. Затова предявеният иск за сумата 7 098
евро следва да бъде уважен.
По аналогични съображения основателен се
явява и искът за заплащане на възнаграждение, дължимо по силата на договора от
20.08.2015г. По този договор страните са имали същите права и задължения, както
и по договора от 2.07.2015г. и приложимото право спрямо него също е българското. Предоставянето на работници на ищеца за
работа на обект на ответника, положеният от тях труд, както и отработените
часове се установяват от свидетелските показания. Разпитаният свидетел
установява извършена работа от 250-300 часа, поради което съдът приема за
доказано твърдението на ищеца за общо отработени 280 часа. Дължимостта на
уговореното възнаграждение от страна на ответника произтича от идентично
основание и по изложените по-горе причини липсата на двустранен протокол за
отчитане на отработените часове не освобождава ответника от задължението му да
плати възнаграждение. Според договорената от страните цена от 16,875 евро на
час дължимото от ответника възнаграждение възлиза на 4 725 евро. До този размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 4 730 евро следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на договорената
неустойка в неуточнен размер за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претендираните главници е недопустимо и следва да се
остави без разглеждане. По съществото си това искане представлява предявяване
на неустановен по период и размер иск за бъдещо, ненастъпило вземане, по който
иск не е внесена дължимата държавна такса. Това искане не попада в приложното
поле на чл.124, ал.2 от ГПК, защото няма за предмет вземане с периодичен
характер, чиито първи падеж е настъпил, породен е от един общ правопораждащ
факт и изискуемостта на следващи вземания зависи само от изтичането на
определени интервали от време, а не и от други обстоятелства или действия на
страните. Характерът на това вземане
като отнапред уговорено между страните обезщетение за забава предполага установяване
дали такава забава е налице за всеки следващ ден от даден, предварително
определен период, каквото установяване е несъвместимо с иск по чл.124, ал.2 от ГПК.
В същото време посоченото искане не може
да се разглежда и като изявление за зачитане на правоувеличаващите последици от
предявяване на иска, изразяващи се в поставяне на ответника в забава с
предявяване на исковата молба и в начисляване на законната лихва върху
претендираните суми, защото в случая е очевидно, че се претендира вземане,
произтичащо от договор между страните, за което се твърди, че е последица не от
предявяване на иска, а от настъпване на забава в по-ранен момент. Валидното
сезиране на съда за присъждане на такова вземане предполага предявяване на иск
при спазване на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК, което в случая не е
налице. По тези причини съдът не дължи произнасяне по това искане.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
САС „С.Б.Т.“, дружество, регистрирано във Франция, данъчен номер FR **********,
гр.**********, да заплати на „Г.“ ЕООД, ***,
партер, на основание чл.286 от ЗЗД, във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.107у от КТ сумата 39
994,37 евро неплатено възнаграждение по договор от 2.07.2015г. за периода
от 23.07.2015г. до 20.08.2015г.; на основание чл.92 от ЗЗД във вр.с чл.107у от КТ сумата 11 200 евро неустойка
върху горната сума за времето от 26.09.2015г. до 1.07.2015г.; на основание
чл.286 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.107у от КТ сумата 7 098 евро неплатено възнаграждение по
договор от 2.07.2015г. за периода от 21.08.2015г. до 30.08.2015г. и на
основание чл.286 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.107у от КТ сумата 4 725 евро неплатено възнаграждение по
договор от 20.08.2015г. за периода от 24.08.2015г. до 6.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.286 от ЗЗД, във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.107у от КТ за неплатено възнаграждение по договор от
2.07.2015г. за периода от 23.07.2015г. до 20.08.2015г., за разликата над 39
994,37 евро до пълния предявен размер от 40 000 евро и за неплатено възнаграждение
по договор от 20.08.2015г. за периода от 20.08.2015г. до 6.06.2015г., за
разликата над 4 725 евро до пълния предявен размер от 4 730 евро.
ОСЪЖДА
САС „С.Б.Т.“, дружество, регистрирано във Франция, данъчен номер FR **********,
гр.**********, да заплати на „Г.“ ЕООД, ***,
партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 11 228,16лв. разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Г.“
ЕООД, ***, партер, за осъждане на САС „С.Б.Т.“, дружество, регистрирано във
Франция, данъчен номер FR **********, гр.**********, да заплати неустойка в размер на по 0,1% върху сумите 7
098 евро и 4 725 евро за всеки ден забава от датата на предявяване на иска –
29.07.2016г. до пълното изпълнение на задълженията.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщението, а в частта
му, с която се оставя без разглеждане искането относно неустойка – с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението
пред същия съд.
Съдия: