РЕШЕНИЕ
№ 1621
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба , подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, чрез пълномощника по делото адвокат М. Г., против решение
№ 3026, постановено на 30.06.2023г. по гр.д. № 13407/2022 г., по описа на
Районен съд-Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. А.
Б., ЕГН **********, от гр. Р., ул. ***, сумата в размер на 9 500 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за болногледач, в резултат от ПТП от 26.02.2017 г., виновно
причинено от А.Х. с лек автомобил ***, с рег. № ***, застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022
г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за нищожност на
първоинстанционното решение поради липса на мотиви , с искане до
1
въззивния съд същото да бъде прогласено за нищожно и делото върнато за
ново разглеждане от първоинстанционния съд. В случай, че съдът не прогласи
нищожността на обжалваното решение се настоява за неговата отмяна, като
неправилно , с отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М. А. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.С. Ж., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените по делото разноски.
ПдОС, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са
дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР №
1/2013г по т. д. № 1/2013г на ОСГТК- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
нищожност на първоинстанционното решение поради липсата на мотиви.
Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на
съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,
когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато
волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.
Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление,
поради което не води до нищожност на съдебното решение, в който смисъл
твърденията на жалбоподателя са неоснователни.Същевременно
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по спора и по
2
събраните доказателства, при постановяване на съдебния акт районния съд
правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните
по делото доказателства.
По отношение на неговата правилност , съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ, предявен от ищцата М. А. Б., ЕГН **********, за осъждане
на ответното ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, да й заплати сумата от
9500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за болногледач за периодите 06.03.2017г.-
11.04.2017г.; 18.04.2017г.-27.04.2017г.; 05.05.2017г.-01.06.2017г.; 09.06.2016г.-
06.10.2017г., в резултат на ПТП, настъпило на 26.02.2017 г., в град Р., по вина
на водача на лек автомобил ***, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника към датата на ПТП.
При така предявения пряк иск от увреденото лице правнорелевантните
факти , който подлежат на установяване по делото е наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност“, сключен между деликвента и ответното дружество,
противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. За тяхното съществуване ищецът, при негова доказателствена
тежест, е ангажирал доказателства- писмени, гласни и съдебни експертизи на
вещи лица-икономист и медицински специалист. Съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона, а нормата на ал. 3 го
задължава да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право.
С влязло в законна сила на 12.04.2018г. Решение №544 /27.03.2018г.,
постановено по АНД № 1317/2018 г. по описа на РС – гр. Пловдив, А.Х. е
признат за виновен в това, че на 26.02.2017 г. в гр. Р., обл. Пловдив, при
управление на МПС – л.а. „***“, модел „***“ с ДК № РВ 4341МР е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М. А. Б., ЕГН **********, изразяваща се във флегмона на
дясното бедро и подбедрица, наложило оперативна интервенция, разкъсване
3
на полумембранния мускул и контузия на дясното бедро и коляно, които по
съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник и средна телесна повреда, изразяваща се в тъканен дефект в областта
на дясното бедро и подбедрица с липса на кожа и меки тъкани, който поради
факта, че е малко вероятно да се образува нова здрава кожа обективно трайно
загрозява външния вид и се преценява като довело до обезобразяване на
други части на тялото – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Представено е по делото и съдебно Решение № 4370/14.06.2019 г. по гр.
д. № 13635/2017 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 01.03.2022 г., с
което ЗД "Бул Инс" АД е осъдено да заплати на М. А. Б., ЕГН **********, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от
26.02.2017 г. по вина на водача на лек автомобил ***, с рег. № ***.
Въз основа на тези решения и предвид разпоредбите чл.297-чл.300 от
ГПК, решаващият състав на съда приема, че със сила на пресъдено нещо
между страните са установени правнорелевантните факти за наличието на
договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска
„Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и ответното
дружество, настъпило на 26.02.2017 г. по време на действието й
застрахователно събитие- процесното ПТП, противоправно деяние на
деликвента- водача на МПС ***, с рег. № ***, от което деяние са настъпили
вредни последици за ищеца, които са в причинно-следствена връзка с
деянието. Обхванатите от СПН правнорелевантни факти не подлежат на
повторно установяване, съответно наличието им не може да бъде отречено.
Поради това и съдът намира, че събраните в тази насока в настоящото
производство доказателства не подлежат на обсъждане.
Извън обективните предели на СПН стоят фактите относно
настъпването на имуществените вреди от деянието, претендирани за
обезщетяване в настоящия процес. Поради това събраните по делото
доказателства следва да се обсъдят в светлината на твърдяната необходимост
на ищцата от чужда помощ.
Данни в тази насока се съдържат в изслушаната СМЕ и свидетелските
показания.
4
От заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното
производство съдебно- медицинска експертиза по делото е установено, че в
резултат от процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични
увреждания: контузия на дясното бедро и коляно, разкъсване на м.
семимембранозус, хематом на дясното бедро, контузия на гръдния кош и
корема, контузия и хематом на главата, сътресение на мозъка, контузия на
лявата подбедрица, остър анемичен синдром. След ПТП-то, в резултат от
нагнояване на остатъчна кръвна колекция на дясното бедро, е последвала
хоспитализация на ищцата на 11.04.2017 г., което е наложило консервативно
и оперативно лечение. Последвала е хоспитализация и на 27.04.2017 г.,
отново във връзка с усложнение на травма от ПТП-то, което е наложило нова
оперативна намеса и след това консервативно лечение. При извършен преглед
на 29.05.2017 г. e описан тъканен дефект по предно-вътрешната и задно-
вътрешната повърхност на дясното бедро в долната трета и дясна подбедрица
в горна трета под нивото на околната кожа, с размер от 20/10 см. Вещото лице
установява, че предвид наличните травми ищцата е била на постелен режим в
период от 3-4 месеца след инцидента, като в по-късните периоди вероятно е
пристъпено към рехабилитация. Вещото лице е категорично, че в период от
4-5 месеца след ПТП-то, ищцата е имала нужда от ежедневни грижи и чужда
помощ дори за най-елементарните житейски нужди – къпане, хранене, тоалет,
преобличане, придвижване в пространството, посещение на лекар, закупуване
на лекарства и др. Също така е категорично, че и в последващите месеци на
рехабилитация е била необходима чужда помощ, като посочения в исковата
молба срок от 7 месеца е коректен при конкретните травми и усложнения
оздравителен процес. Според вещото лице за полагане на грижи и оказване на
помощ на ищцата в ежедневието за този период е бил достатъчен един човек.
От показанията на свидетелката Л.Й.А., се установява, че познава
ищцата, тъй като са съседи. Запозната е с инцидента от ПТП, който е
претърпяла ищцата, като установява, че след него десният й крак бил
неподвижен и за нея трябвало полагат грижи други хора. Свидетелката
посещавала ищцата един - два пъти седмично. Всеки път когато я е виждала,
след инцидента, ищцата била на легло и за нея е трябвало да се грижи някой.
Трябвало някой да я храни, да сменя памперса й, да я изкъпе. Свидетелката
установява, че преди ПТП-то ищцата сама се обслужвала. След инцидента
семейството й полагало грижа за нея, но най вече снаха й – Б., която живеела
5
при ищцата, за да й помага и да се грижи за нея, като са били заедно по 24
часа на денонощие, като осем часа на ден е било необходимо за обслужването
й. Това безпомощно състояние, при което е била необходима чужда помощ на
ищцата и такава й е оказана от нейните близки и най –вече от снаха й,
продължило повече от седем месеца, а и досега ищцата не се е възстановила
напълно.
При тази фактическа обстановка се налага изводът, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
ищцата на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за болногледач за претендирания период от 06.03.2017г.-
06.10.2017г., от общо 191 дни.
Съгласно ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 4, когато непозволеното
увреждане е довело до влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, пряка и непосредствена последица от увреждането е не само
това влошаване, но и разходите, свързани с лечението на пострадалия,
каквито са и разходите за заплащане на болногледач, когато това се налага.
Когато гледането на болния е поето от негов близък, който по тази причина е
принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово
възнаграждение, също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимо възнаграждение за болногледач, като активно
легитимиран да иска това обезщетение е пострадалият от увреждането, а не
близкият, който го гледа. При съобразяване на така даденото задължително
тълкуване на закона, съдът приема, че обезщетението се дължи не само,
когато близкият на пострадалия не може да работи по трудов договор и да
получава трудово възнаграждение, но и във всеки друг случай, когато заради
необходимостта да се грижи и да гледа пострадалия, той е бил в
невъзможност да полага труд и да получава доходи за издръжката си – като
самонаето лице, като упражняващ свободна професия, по граждански договор
и пр.
В процесния случай необходимостта от болногледач за възстановяване
от травмите на ищеца получени при процесното ПТП за период от 7 месеца е
установена по делото от заключението на вещото лице по приетата в
първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза, което
съдът като неоспорено от страните изцяло кредитира и в чиято
6
компетентност и безпристрастност няма основание да се
съмнява.Същевременно полаганите ежедневни и непрестанни грижи за
ищцата от страна на нейната стаха през процесния възстановителен от
травмите период , са безпорно установени в процеса от показанията на
разпитания по делото свидетел Л.А.. Отчитайки възможната
заинтересованост на посочения свидетел съгласно чл. 172 ГПК, настоящият
съдебен състав счита, че показанията му следва да бъдат кредитирани като
обективни, тъй като същите са изградени на база на директни възприятия и не
се опровергават от останалите доказателства.
Необходимите разходи за болногледач са установени по делото с
помощта на неоспорена от страните експертиза и възлизат на 10 887 лева.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че по делото не било
установено, че ищцата е заплатила възнаграждение за болногледач, тъй като
тези обстоятелства са без правно значение, след като се търси обезщетение за
имуществени вреди в хипотезата, разяснена с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 4. В
последния смисъл е и постоянната съдебна практика на съдилищата, вкл. по
постановените по реда на реда на чл. 290 ГПК решение № 39/16.07.2010 г. по
т. д. № 551/2009 г. на ВКС ;решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. 82/2012 г.,
Т. К., II ТО на ВКС, в който се застъпва тезата за пълно обезщетяване за
всички настъпили в резултат на непозволеното увреждане преки вреди. За
основателността на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в разходи за болногледач е без значение дали грижите за
ищеца са полагани от негови близки или специално ангажиран личен
асистент. Достатъчно е да се установи, че пострадалият се е нуждаел от
такива грижи, като обезщетение се дължи, независимо от това кой конкретно
ги е полагал.
В процесния случай по делото е установено и реалното извършване на
претендираните разходи от страна на ищеца с представения по делото
договор от 03.01.2022 г., разписки за заплащане на възнаграждение на
болногледач в общ размер от 9500 лева и показанията на свидетеля Л.А..
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че са доказани условията за ангажиране на отговорността на
ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл. 432 КЗ, за
заплащане на ищцата на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
7
изразяващи се в разходите за болногледач за претендирания период от
06.03.2017г.-06.10.2017г., от общо 191 дни, в размер общо 9 500 лв. Върху
тази сума се дължи лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане на сумата.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на РС-Пловдив – потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора пред въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззивницата следва да се присъди сумата от 1250 лева-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба ,
определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3026, постановено на 30.06.2023г. по
гр.д. № 13407/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХII гр.с.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат
С. Ж., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 от
ЗАдв., за въззивното производство в размер на 1250 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8