№ 430
гр. Сливен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230101278 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК и цена на иска 9691,34 лева и при условията на евентуалност осъдителни искове
за главница 8271.76 лева и възнаградителна лихва в размер на 1419.58 лева.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” и ИВ. М. Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PIUS-
11417417, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 460,83 лева, като в договора била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника, бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § I. т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора.
Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало
1
задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 460,83 лева, като в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.03.2017 г., като към тази дата били погасени 17 месечни вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 4725/2020 г. и е
издадена Заповед за изпълнение № 261082 от 30.12.2020 г., с която приема за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 8271,76 лева – главница; 3
580,47 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; 339,11 лева
- мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, са постъпили следните плащания от
страна на длъжника:
23.12.2020 г. – 1200,00 лева; 22.01.2021 г. – 1000,00 лева; 24.02.2021 г. – 300,00 лева.
Сочи се, че постъпилата сума в общ размер на 2 500,00 лева не е достатъчна да
покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД, в такъв случай се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Вследствие направените плащания се сочи, че към настоящия момент ответникът
дължи на ищцовото дружестви следните суми:
- 8 271,76 лева – главница;
- 1419,58 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България съществува вземане по Договор за потребителски
паричен кредит № PIUS-11417417, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 4725/2020 г. по описа на Районен съд
Сливен, а именно:
- 8 271,76 лева – главница по договора за кредит;
- 1 419,58 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.,
2
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен
особен представител, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни, като
се сочат аргументи в тази насока.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно погасителните вноски,
чийто падеж е настъпил три години преди подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Прави се възражение за нищожност на сключения договор за потребителски паричен
кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като се твърди, че не може
да се търси отговорност за неизпълнение на нищожен договор и се сочи практика в тази
насока.
Сочи се, че според признанието на ищеца съдържащо се в исковата молба,
предсрочната изискуемост следва да е настъпила с постъпване на исковата молба в съда и
следователно от тази дата се дължи само законната лихва.
Предвид изложеното се счита, че предявените искове са неоснователни, поради което
се моли да бъдат отхвърлени.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът редовно призован чрез назначения особен представител, не се явява и не
се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 27.08.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ИВ. М. Д. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № PIUS-11417417, посредством който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
460,83 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 460,83 лева, като в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
3
периода на забавата.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.03.2017 г., като
към тази дата били погасени 17 месечни вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 4725/2020 г. и е
издадена Заповед за изпълнение № 261082 от 30.12.2020 г., с която приема за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 8271,76 лева – главница; 3
580,47 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; 339,11 лева
- мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, са постъпили следните плащания от
страна на длъжника:
23.12.2020 г. – 1200,00 лева; 22.01.2021 г. – 1000,00 лева; 24.02.2021 г. – 300,00 лева.
В хода на производството по искане на ищцовото дружество, съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало следното заключение:
На въпросите на ищеца: Размерът на задълженията на ответника към датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.10.2020 г. е в размер на 12191,61 лева, от
които:
главница - 8271,76 лева;
възнаградителна лихва – 3580,47 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.;
мораторна лихва – 339,11 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г.,
След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила сумата от 2500 лева, с
която са погасени задължения и остатъкът по тях е в размер на 9763,34 лева, от които:
главница - 8271,76 лева;
възнаградителна лихва – 1419,58 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.;
мораторна лихва – 0 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г.
След подаване на исковата молба, е получена допълнително сумата от 1700 лева, с
която са погасени задължения и остатъкът по тях е в размер на 7991,34 лева, от които:
главница – 7991,34 лева;
възнаградителна лихва – 0 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.;
мораторна лихва – 0 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г.
На въпроси на особения представител на ответника: След обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, отпада действието на погасителния план. Дължат се само вноските по
4
главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Кредитът става предсрочно изискуем от 20.04.2017 г. /съгласно тълк. решение № 3/2017 г.
от 27.03.2019 г./
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № PIUS-
11417417 се установи, че страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 460,83 лева, като в договора е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
Видно от погасителният план по кредита са посочениразмерът на вноските в лева,
оставаща главница и падежни дати.
Представен е и Сертификат № PIUS-11417417 за сключена застраховка между
кредитополучателя като застрахован и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, Клон Българияза сключена застраховка "Защита на
плащанията" и общи условия към нея. В застраховката не е уговорен конкретен размер на
застрахователната премия за плащанията, съобразно конкретните параметри на договора за
кредит. В табличен вид е указано процентно измерение на застрахователната премия,
съобразно размер и срок на кредита и до 24 месеца", размерът на застрахователната премия
е посочен като "0, 375% от финансираната сума, умножена по продължителността на
кредита в месеци.
Съдът приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на
задължението за връщане на предадената в заем сума. От събраните по делото доказателства
се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В договора
се съдържа информация за данните /име, адрес и ЕГН/ на кредитополучателя, срокът на
договора, общият размер на кредита, носи подпис на ответника, което обстоятелство не се
оспорва.
5
Договорът за заем е реален договор, поради което е необходимо да бъде установено и
действителното предаване на сумата на кредитополучателя. Към чл. 1 от Договора за кредит
кредитополучателя е посочил номера на своя банкова сметка. От заключението на
допуснатата и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че на
28.08.2015 г. на И.Д. е преведена сума в размер на 7083.99 лева, като от сумата по кредита е
удържана такса ангажимент в размерна 350 лева и задължения по стари кредити.
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК, което е основание за недействителност на
договора, поради следните съображения:
В процесния договор е инкорпориран погасителен план, на който са посочени 47
падежни дати, размера на вноската от 460.83 лв. и оставащият размер на главницата след
погасяване. На практика обаче липсва разбираема информация относно това каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва,
застраховка, такси и др. В договора е посочен единствено размерът на годишния лихвен
процент, но не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Аналогично, годишният процент на разходите също е представен единствено с цифрово
изражение, но липсва уточнение какви точно разходи се включват в същия. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Задължението на потребителя е извъндоговорно: то
възниква по силата на закона, който е определил точно неговото съдържание: "потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита"
– чл. 23 ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът отговаря единствено за връщане
на получената заемна сума, т. е. за 7083.99 лв. Видно от назначената СИЕ, неоспорена от
страните, и с оглед изричното признание в исковата молба, ответникът е заплатил след
6
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК общо сумата 2 500 лева от която са били
погасени мораторна лихва в размер на 339.11 лева и възнаградителна лихва в размер на
2160.89 лева. По изложените по – горе съображения за недължимост на договорната лихва,
посоченото плащане следва да бъде отнесено за погасяване на главницата , поради което
след приспадане на същото се дължи главница в общ размер на 4583.99 лв. За горницата до
пълния предявен размер от 8271.76 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл. 422 от ГПК представлява специален положителен установителен иск с
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т. е. че присъдената
със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. На първо място не беше доказано от ищеца, че документа, именуван последна
покана и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е изпратен на ответника на
посочения адрес, съответно получен от него, т.е. не беше доказано настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за револвиращ потребителски кредит,
поради което и установителния иск за главницата следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърляне на предявения установителен иск съдът следва да се произнесе по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. По предявения осъдителен иск с
подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл.
Съдът намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към
пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Процесният договор е сключен на 27.08.2015 г. и попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор. Като вид търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана
с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на
Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл.
143-146 от ЗЗП.
Съдът следи служебно за наличие на основания за нищожност на договора когато: е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват
поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в
гражданското съдопроизводство. При произнасянето си по дължимостта на претендираните
от ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи
7
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му , лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му , годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Както бе посочено по- горе в процесния договор е инкорпориран погасителен план, с
падежни дати и размер на вноските, но липсва информация относно това каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва,
застраховка, такси и др. В договора е посочен единствено размерът на годишния лихвен
процент, но не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. За да е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Задължението на потребителя е извъндоговорно: то възниква по
силата на закона, който е определил точно неговото съдържание: "потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита" – чл. 23
ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира предявеният осъдителен иск за основателен
до размера на сумата за 7083.99 лв.
В исковата молба се твърди и от заключението на вещото лице се установява, че
ответникът е заплатил след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК общо сумата 2 500
лева от която са били погасени мораторна лихва в размер на 339.11 лева и възнаградителна
лихва в размер на 2160.89 лева. По изложените по – горе съображения за недължимост на
договорната лихва, посоченото плащане следва да бъде отнесено за погасяване на
главницата , поради което след приспадане на същото се дължи главница в общ размер на
4583.99 лв. За горницата до пълния предявен размер от 8271.76 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит
8
в посочените части и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови
разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от 3ПК.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете в размер
на в размер на 91.68 лева д.т. , 70 лева юриск. възнаграждение и разноски за особен
представител в размер на 236 лева, както и разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение в размер на 91.68 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение, както
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14
иск за признаване за установено по отношение на ИВ. М. Д. с ЕГН ********** от
..........................., че ДЪЛЖИ сумите както следва:
- 8 271,76 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № PIUS-11417417 от 27.08.2015 г.;
- 1 419,58 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 20.03.2017 г.
до 20.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
23.12.2020 г. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА ИВ. М. Д. с ЕГН ********** от ..........................., ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14 СУМАТА 4583.99 лв. ,
представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит № PIUS-
11417417 от 27.08.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК- 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск за главница над размера на сумата 4583.99
лв. и предявеният иск за възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.
в размер на 1419.58 лева като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ИВ. М. Д. с ЕГН ********** от ..........................., ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14 разноски в размер на 397.68 лева в
исковото производство и 141.68 лева в производството по ч.гр.д. 4725/2020 г. на СлРС.
9
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10