№ 402
гр. София , 27.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20201110144736 по описа за 2020 година
Като разгледа гр.д. № 44736 по описа на СРС за 2020г., при извършена проверка по
реда на чл.140 от ГПК намери следното:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок и по реда на чл.131 от ГПК. С
оглед липсата на изрично оспорване на ответника съдът намира, че поисканата от ищеца
ССчЕ не е необходима.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото по ч. гр. дело № 70830/2019 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
ССчЕ по въпроси от исковата молба.
НАСРОЧВА о.с.з за 02.09.2021г. – 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
1
ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД
фирма срещу Т. Д. Н. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 433,72 лева, представляваща главница по сключен между Т. Д. Н. и фирма
Договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016 г., което вземане впоследствие
е прехвърлено от страна на фирма в полза на фирма АД по силата на Договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017 г., което вземане впоследствие е прехвърлено на фирма,
което прехвърлило процесните задължения на ищеца с Приложение № 1/ 01.08.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със
законната лихва от 05.12.2019 г. до изплащане на вземането; 45,06 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до 24.01.2018 г.; 94,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 21.06.2017 г. до 05.12.2019 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 70830/2019 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил вземане спрямо ответника по
силата на Приложение № 1/ 01.08.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключени с фирма, като последното е придобило
процесните вземания по силата на Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. от
фирма АД. Поддържа, че фирма е било сключило с ответника договор за потребителски
кредит № ********* от 28.11.2016 г., вземането по който било предмет на цесията. Излага
съображения, че по сключения договор за кредит, кредитодателят бил предоставил сумата от
750 лева, а кредитополучателят се бил задължил да върне същата, ведно с уговорената
възнаградителна лихва с общ размер 1575,17 лева, на 60 броя равни анюитетни месечни
погасителни вноски в размер на 26,26 лева, при падеж на първата погасителна вноска –
07.12.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска – 24.01.2018 г. Твърди, че при
сключване на договора кредитополучателят се е възползвал от услугата предоставяне на
кредита в брой по неговото местоживеене, за което на същия е начислена такса „Кредит у
дома“ в размер на 191,92 лв. Сочи, че с подписване на договора кредитополучателят е
изразил съгласие да заплати и такса „Оценка на досие“ в размер на 37,50лева, поради което
на същия е начислена и такъв вид такса. Излага, че ответникът се е възползвал и от
възможността за предоставяне на допълнителна услуга, изразяваща се в ежеседмично
събиране на вноските по местоживеене на кредитополучателя, за което на същия е
начислена такса „Кредит у дома“ в размер на 447,81лева. Тъй като ответникът не бил
коректен платец, на същия е начислена и лихва за забава в размер на 94,34 лева.Посочва, че
кредитополучателят е погасил частично дължимите суми по договора в размер на 736,04
лева, с която сума са били погасени както следва: възнаградителна лихва в размер на 102,88
лева, лихва за забава в размер на 94,34 лева, главница в размер на 316,28 лева, такса за
услуга „Кредит у дома“за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 89,60 лева и такса за оценка на досие в размер на 17,64 лева.
Поддържа още, че уведомление за извършената цесия е изпратена до длъжника, като
пратката не е получена от длъжника. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи горепосочените вземания. В условията на
евентуалност иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във
вр. с чл. 99 ЗЗД:
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
2
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит №
********* от 28.11.2016 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил
сумата по отпуснатият договор за стоков кредит; уговореният начин за връщане на
усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване
на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/;
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните
вземания; ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3