Номер 29415.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 15.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария М. Лалова
Членове:Виолета Б. Магдалинчева-Клингова
Владимир О. Астарджиев
като разгледа докладваното от Виолета Б. Магдалинчева-Клингова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600718 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 - 7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Ангел Боев - повереник на пострадалите Н. Т. М.
, Р. М. М. , Н. М. М. и Р. Г. В. срещу определение от 28.02.2020 г. по н.ч.д. №
23/2020 г. на ОС - Видин, с което е потвърдено постановление на ОП-Видин от
29.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. №
192/2013г. по описа на РУ - Видин, пр.пр. № 2027/2013 г., водено срещу Тодор
Райков Тодоров за престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК.
Твърденията в жалбата са за необоснованост и за процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Във връзка с втория довод се поддържа,
че първостепенният съд не е направил самостоятелен и обстоен анализ на
доказателствата по делото, а декларативно е потвърдил постановлението за
прекратяване, без да отговори на доводите в жалбата срещу него. Отделно се
твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е издадено от
прокурор, по отношение на когото са били налице основанията за отвод по чл.
47, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК. Смята се, че тези основания за налице, тъй
като прокурорът - в разрез със задълженията си да повдига и поддържа
обвинение по делата от общ характер - е прекратил наказателното производство.
Посочва се, че изводите му почиват върху избирателно подбрани свидетели,
които не са допуснати до участие в процеса по установения за това ред, а са
били доведени от подсъдимия и неговия защитник в съдебна зала. Повереникът
смята, че изводите на прокурора влизат в противоречие с обясненията на самия
обвиняем, който е заявил, че лентовият хоризонтален транспортьор е бил
почистван в движение. Повереникът съзира проблем и в констатациите на
прокурора, че помещението с лентите е било осветено и там е имало поставени
предупредителни знаци и маркировки, свързани с осигуряване на безопасността
и здравето на работещите, като твърди, че противното се установявало от
протокола от извършената проверка на Дирекция "Инспекция по труда".
Повереникът не възприема приетото от прокурора, че на починалия Мирослав
Маринов са били провеждани инструктажи, надлежно отразени в съответните
книги, отбелязвайки, че това се оборва от констатациите на самия обвинител,
който в постановлението е приел, че няма документация, доказваща, че
покойният е бил запознат с Инструкцията за безопасна работа при почистване
на лентовия транспорт. Като неправилни и противоречащи на всички събрани
доказателства повереникът определя констатациите на прокурора, че в
помещението с процесната лента № 6 не се е влизало от цеха, а също така и
коментарите му по отношение поведението на починалия Мирослав Маринов,
който след инцидента пред двама свидетели е посочил какви са били
задълженията му в процесния ден. Направено е искане определението на ОС -
Видин, с което е потвърдено прокурорското постановление, да бъде отменено,
делото да се върне на досъдебното производство с указание да се внесе
обвинителен акт в съда, прокурорът по делото да бъде отведен, а самото
производство да се вземе на специален отчет.
Преди образуване на делото пред САС е постъпил писмен отговор по жалбата
на повереника от адв. Надя Антова - защитник на обвиняемия Тодор Тодоров. В
отговора се твърди, че първоинстанционното определение е законосъобразно, а
доводите в жалбата срещу него са несъстоятелни. Смята се, че в прекратителния
акт прокурорът правилно не е дал вяра на показанията на свидетеля Денкински,
тъй като последният не е имал непосредствени впечатления от процесния
инцидент, уволнен е бил от обвиняемия и в този смисъл е заинтересован от
делото в негов ущърб, а и показанията му за други нарушения, извършени от
дружеството на подсъдимия, са били опровергани от доказателства по делото.
Защитникът смята, че постановлението на прокурора е правилно още защото
обвиняемият е управител на леярна "Лит" ООД - гр. Видин, а не технически
ръководител и в деня на инцидента е бил на лечение в друг град.
Несъставомерността на твърдяното за извършено деяние според защитника е
изводима и от заключението на техническата експертиза, в която вещото лице
изрично е посочило, че с оглед механизма на инцидента и поведението на
покойния Мирослав Маринов аварийното въже не би предотвратило
злополуката. Поискано е определението на окръжния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, подлежащ на
въззивна проверка и от лице, снабдено с активна процесуална легитимация да
атакува първоинстанционното определение - повереник на пострадали от
престъплението по чл. 123 от НК лица.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Досъдебно производство № ЗМ -192/2013г. по описа на РУ Видин е водено
срещу Тодор Райков Тодоров за престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК
- за това, че на 12.02.2013г. в гр. Видин, като управител на леярна "ЛИТ" ООД,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, е причинил по
непредпазливост смъртта на Мирослав Нинков Маринов, починал на 22.02.2013
г., като след деянието е направил всичко възможно за оказване помощ на
пострадалия.
По това досъдебно производство на два пъти е бил внасян обвинителен акт в ОС
- Видин, като постановените от този съд осъдителни присъди са били отменяни
от състави на САС, защото обвинителните актове не са отговаряли на
изискванията на чл. 246 от НПК.
С постановление от 15.02.2017г. на ОП-Видин наказателното производство по
делото е било прекратено на основание чл. 243, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С
определение от 13.03.2017г. на ОС - Видин постановлението е било потвърдено,
но с определение от 11.05.2017г. на САС последното е било отменено с
аргумент, че не са били взети предвид показанията на свидетеля Денкински.
С атакуваното пред контролирания съд постановление прокурорът от ОП-Видин
е отразил окончателното си становище по делото на тази процесуална фаза, като
е прекратил наказателното производство, приемайки, че се касае за злощастно
събитие, при което намесата на държавното обвинение е недопустима.
За да постанови определението си и да приеме жалбата на пострадалите за
неоснователна, ОС-Видин е счел, че разследването е проведено обективно,
всестранно и пълно и актът на прокурора е правилен.
Първоинстанционният съд обаче е издал един изцяло немотивиран акт, който не
дава отговор на поставените пред него въпроси и поради естеството на порока
си не може адекватно да бъде проконтролиран по същество от въззивния съд.
На контрол в производството по чл. 243, ал. 6-7 от НПК подлежи акт, в който е
изразено становището на решаващия съд относно това дали наказателното
производство следва да продължи своя ход. Становището на съда се обективира
в определение, с което е направен анализ на юридическите и фактически
основания за прекратяване на наказателното производство, установени в чл. 243
от НПК. Съдържанието на този процесуален акт и неговото структуриране
следва да отговаря на общите изисквания за съдебен акт, визирани в
разпоредбата на чл. 34 от НПК. В съответствие с тях, определението на първия
съд трябва да бъде мотивирано - чрез изразяване на становище досежно
предпоставките и необходимостта от приложение на чл. 243 от НПК. В
конкретния случай първоинстанционният съдия се е задоволил да опише
процесуалното движение на делото, с няколко реда да преразкаже показанията
на св. Денкински, след което напълно декларативно - без да посочи на какво
основава изводите си да посочи, че пострадалият е бил инструктиран да не влиза
в помещението с лентите и дори е бил принудително изваждан оттам.
Окръжният съд също така е посочил, че към момента на злополуката
обвиняемият не е бил в гр. Видин, но с оглед естеството на обвинението не е
обосновал защо това трябва да е в ущърб на обвинението, при все че вменените
на Тодоров бланкетни разпоредби са за нарушение на Наредба № 7/1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване по време на
промишленото производство и Инструкцията за безопасна работа при
почистване на лентовия транспортьор, които не изискват непосредствено
присъствие на управителя на място. Пестеливият изказ и липсата на
съобразителна част в акта на съда основателно затруднява въззивната инстанция
да приеме какво всъщност е приел първоинстанционният съд като основание за
прекратяване на наказателното производство. Подобен подход е неприемлив,
като се има предвид, че материалите по делото са събрани в няколко тома,
разпитани са повече от десет свидетели, назначавани са експертизи, на два пъти
в съда е бил внасян и обвинителен акт.
Неслучайно в жалбата на повереника срещу определението на първата
инстанция и в отговора на защитата по нея не се коментира съдебния акт на
окръжния съд, а се правят възражения срещу приетите от прокурора в
постановлението фактически и правни изводи. Очевидно е, че страните са
нямали друга алтернатива след като определението на окръжния съд не съдържа
отговор на поставените от тях в хода на процеса въпроси. Така от съдебния акт
неясно остава защо съдът е приел, че покойният Мирослав Маринов самоволно
и в противоречие с изискванията за безопасност е предприел почистване на
лентовия транспортьор, какво значение има това, че на процесната дата
обвиняемият не е бил на място в цеха, обезопасен ли е бил цехът в съответствие
с нормативните изисквания, какво е установено при проверката на Инспекцията
по труда и опровергани ли са отразените в издадените протоколи констатации
от другите доказателства по делото, какво е приела техническата експертиза по
делото - безспорно от решително значение с оглед предмета на делото - и
обосновават или опровергават експертните изводи обвинителната теза. Без
отговор на тези въпроси, които са част от главния факт, а са били поставени на
обсъждане и в жалбата срещу прекратителното постановление, актът на първия
съд е немотивиран. Освен като изискване в процесуалния закон, мотивировката
на съдебния акт е установена и в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република
България и била обект на тълкуване в решение по к.д. № 11/2019г., в което е
прието, че съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за
постановяването му. Обсъжданият недостатък /липса на мотиви/ опорочава акта
на съда, лишава заинтересованите страни /наследниците на пострадалия и
обвиняемия/ от възможността да узнаят фактическите и правни аргументи,
мотивирали постановяването му и прави невъзможна съдебната оценка за
неговата законосъобразност и обоснованост.
С оглед характера на настоящото производство, а именно последващ контрол
върху самостоятелна предходна дейност на друг съдебен орган, САС може да
упражни функциите си само върху надлежно мотивиран процесуален акт,
обосноваващ приетите за установени от първата инстанция фактически и
правни положения. Тъй като това не е сторено, съдът следва да отмени
атакувания акт и върне делото на ОС - Видин за надлежно произнасяне.
Настоящото произнасяне не е пречка за съда да потвърди отново
постановлението на прокурора, ако счете, че основания за това има. Той следва
да направи това обаче след като анализира събраните доказателства, обективира
вътрешното си убеждение в мотивиран акт и посочи фактическите и правни
основания, на които счита, че прекратяването на наказателното производство е
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, САС, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.02.2020 г. по н.ч.д. № 23/2020 г. на ОС - Видин, с което
е потвърдено постановление на ОП-Видин от 29.01.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 192/2013г. по описа на РУ - Видин, пр.пр. №
2027/2013 г., водено срещу Тодор Райков Тодоров за престъпление по чл. 123, ал. 1,
вр. с ал. 4 от НК. ВРЪЩА делото на ОС- Видин за надлежно произнасяне.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________