Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
касационен състав,
в открито заседание на деветнадесети ноември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА,
с участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2452
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр.
чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И.А.П.
срещу Решение № 260147/23.09.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 2844/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000517
/ 22.05.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна.
Касаторът, в касационната жалба
моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде
отменено НП. Моли за присъждане на адвокатски хонорар. Оспорва направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка
в настоящото производство е Решение № 260147/23.09.2020г. постановено от състав
на ВРС по нахд № 2844/2020г.
С оспореният
съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000517 / 22.05.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“
Варна, с което на И.А.П. е наложено
административно наказание "глоба"
в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП и е осъден И.А.П.
да заплати на РД“АА“Варна 120лв. юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови
оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 10.03.20г. служители от ОО КД „ДАИ“ Варна извършвали
проверки на товарни автомобили на пътен възел „Летище Варна“, движещи се в
посока към гр.Варна. При проверката, около 16.25часа спрели автомобил-влекач
„Волво“ с рег.№ *******, категория Ен 3, управляван от г-н И.А.П.. По време на
проверката служителите на АА установили, че автомобилът е технически неизправен
– гумата на третата задна ос била повредена, имала разкъсване и се виждала
металната корда на гумата. За констатираното нарушение бил съставен АУАН и бил
изготвен снимков материал. АУАН бил предявен на г-н П. и същият го подписал без
възражения. Въз основа на АУАН
е издадено оспореното пред въззивния съд НП.
Въззивният съд
констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод,
че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че
нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба и, че нарушителят е
индивидуализиран в момента на съставянето на АУАН и потвърдил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата
инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо - постановено е по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.
Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и неприложимостта на института на маловажност към конкретното деяние. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви и относно наведеното във въззивната жалба твърдение, че г-н П. не е извършил деянието.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, а не по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. Тези доводи не са нови, развити са и пред въззивната инстанция. Видно от съдържанието на обстоятелствената част на въззивното решение, съдът е изложил мотиви относно неоснователността на развитите във въззивната жалба доводи за неправилна квалификация на нарушението. Съдът е констатирал, че в НП при описанието на нарушението, АНО е посочил, че са установени опасни технически неизправности на МПС. Констатацията за опасни технически неизправности определя приложимостта на разпоредбата на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП към установеното нарушение. Тези мотиви на районният съд, касационната инстанция намира за правилни и за процесуална икономия и по арг. от чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.
Основателно при този изход на спора е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв.
Неоснователно при наличието на новелите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН се явява направеното от процесуалния представител на касатора възражение относно вида и характера на присъжданото в производствата по ЗАНН възнаграждение на юрисконсулта представляващ ответника.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260147/23.09.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 2844/2020г.
ОСЪЖДА И.А.П. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.