№ 220/18.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 106 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в, от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик, чрез старши юрисконсулт Ш., против Решение № 9 от 29.12.2022
г., постановено по а.н.д. № 224 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) №
13-002951 от 20.09.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, с което на основание чл. 415, ал.1 от Кодекс на труда КТ)
на „Сателит – Панагюрище – В. – К. –
Съдружие“ СД, ЕИК *********, представлявано от Х.К., е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че оспореното
решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да
потвърди НП и наложената с него имуществена санкция.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище с вх. № 2184 от
14.03.2023 г. касационният жалбоподател излага съображения по съществото
на спора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Сателит – Панагюрище – В. – К. – Съдружие“ СД, редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение.
Административен съд – Пазарджик, ХІ-ти състав, приема касационната жалба за
допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а
разгледана по същество – за основателна.
Производството пред районния съд е образувано по жалбата
на „Сателит – Панагюрище – В. – К. –
Съдружие“ СД срещу Наказателно постановление № 13-002951 от 20.09.2021 г., с
което на чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда КТ) на дружеството е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, затова,
че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не e изпълнил
дадено предписание в т. 7 от Протокол № ПР2101337 от 19.01.2021 г. –
писмено да определят лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа по
безопасни и здравословни условия на труд на основание чл. 2, ал. 2, т. 4
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд от 2009 г. Посочено е, че
нарушението е извършено на 11.02.2021 г., в град Панагюрище – първият
работен ден след изтичането на срока на даденото задължително за изпълнение
предписание. В наказателното постановление е отразено, че нарушението е
установено на 01.06.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“, при преглед
на фирмената документация във връзка със започната на 26.05.2021 г.
последваща проверка, за което е съставен и подписан Протокол/Констатации от
извършена проверка по документи. За нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
Районен съд – Панагюрище е приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
делегираните му правомощия, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство. Инстанцията
по същество обаче е отменила наказателното постановление приемайки, че извършеното
представлява маловажен случай и приложение намира чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за
валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона.
Съгласно нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд. Видно от текста на ал. 1, задължителните предписания по своя
правен характер представляват принудителни административни мерки.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 10 000 лева.
В конкретния случай, предписанието е дадено с протокол за
извършена проверка № ПР-2101337/19.01.2021 г., а именно – в срок до 10.02.2021
г. писмено да определи лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа
по безопасни и здравословни условия на труд, на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
В случая е безспорно, че ответникът по касация не е
изпълнил даденото му задължително предписание в срок. Доказателства за
изпълнение на даденото предписание не са представени и към датата на извършване
на последващата проверка, обективирана в Протокол № ПР2117170 от
14.06.2021 г., т.е. около 4 месеца след крайния срок за изпълнение на даденото
предписание. Това обстоятелство не се и оспорва от санкционираното дружество.
В случая релевантно е единствено дали е налице
неизпълнение на влязлото в законна сила предписание, което е основание по чл.
415, ал. 1 от КТ да се ангажира административнонаказателната отговорност на
работодателя – негов адресат. Даденото предписание е връчено на дружеството и както
правилно е прието от инстанцията по същество – предоставеният от контролните
органи срок е достатъчен срок за неговото изпълнение.
Настоящата касационна инстанция не може да сподели
направените от инстанцията по същество правни изводи за приложимост на чл. 28
от ЗАНН. Съставът по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно
нарушение по чл. 415в от КТ се явява специален по отношение на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която (в приложимата редакция) за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед
на това приложение намира принципът lex specialis derogat legi generali, който
изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 415в от ЗАНН за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв. Изрично по
силата на алинея втора на чл. 415в от КТ са изключени и не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2,
всички от посочения закон.
„Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.
415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители.
По делото липсват доказателства за това нарушението да е
отстранено веднага след установяването му, което е първата предпоставка за
приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Обстоятелството, че нарушението не е
отстранено дори и 4 месеца след предоставения от контролните органи срок,
изключва възможността за приложение на чл. 415в от КТ.
Следва да бъде посочено, че в специалната разпоредба на
чл. 415в от КТ не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност (за разлика от хипотезата по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на
същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно
по-нисък размер.
Като е достигнал до противни правни изводи, районният съд е постановил
обжалваното решение при неправилно приложение на закона. С оглед на което на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН е дължима неговата
отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, доколкото спорът е изяснен от
фактическа страна, следва да се постанови решение относно законосъобразността
на наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В съставения АУАН не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на дружеството жалбоподател.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за
присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът по касация следва да бъде
осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,
във вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Пазарджик, ХI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 29.12.2022 г. постановено по а.н.д. № 224 от 2021 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002951 от 20.09.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което
на „Сателит – Панагюрище – В. – К. –
Съдружие“ СД, ЕИК *********, със седалище гр. Панагюрище, представлявано
от Х.Р.К. на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Сателит – Панагюрище – В. – К.
– Съдружие“ СД, ЕИК *********, със седалище гр. Панагюрище, представлявано
от Х.Р.К. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)