Р Е Ш Е Н И Е №21
гр. Габрово, 12.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ....
колегия в открито съдебно
заседание на осемнадесети
февруари .... през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря
…..…ЕЛКА СТАНЧЕВА...............
и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д №307 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят „***********“ЕАД с. **************, обл. В. Търново е обжалвал Заповед №18-
9795/14.10.2020г. на Началник СГКК Габрово/неправилно в жалбата е посочена като
обжалвана Заповед №18-0795/14.10.2020г. на началник СГКК Габрово/, с която е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър за с. ************, общ. Севлиево ЕКАТТЕ******, одобрена със Заповед №РД- 18-
936/18.12.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК състоящо се в нанасяне на
неотразен поземлен имот с идентификатор **************** представляващ дворно място в
околовръстния полигон на с. ******* от 1000кв.м. съгласно представения Протокол
№178/16.05.1989г. на Севлиевски районен съд, като цитираното изменение е
подробно описано в Заповедта.
В жалбата се твърди, че обжалваната Заповед била
незаконосъобразна, страдаща от пороци визирани в чл. 143, т. 3 АПК- съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материално
правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят заявява, че въз основа на приложен
нотариален акт №104/13.06.2012г., т. V, рег №2079 н.д.№630 бил собственик на
описания имот с идентификатор №************. С процесната Заповед на началник СГКК Габрово се
намалявала площта на притежавания поземлен имот като същият от 9306кв.м. ставал
8281кв.м. съгласно приложената скица проект към заповедта.
Дружеството „*************“ЕАД не било давало съгласие за намаляване площта на
недвижимия си имот, като това не било допустимо да бъде извършвано по
административен ред. Дружеството не било учредявало и право на строеж на
лицето, което е прехвърлило имота- С.М.С., поради което административният орган
следвало до направи извод за наличие на спор за материално право.
При издаване на процесната заповед били нарушени
административно производствените правила при разглеждане на заявлението. Видно
от съдържанието на заповедта било, че в имота с идентификатор №********* собственост на „***********“ЕАД се обособява нов имот с
идентификатор ********** с площ 1096кв.м. новият имот попадал
върху имота с идентификатор №************, като посочените два идентификатора били на две различни
места- с. ********* и с. *******. Според жалбоподателя недопустимо било
идентификатор на едно населено място да бъде нанасян с друго населено място,
така както била постъпила СГКК Габрово.
В жалбата се твърди, че ЗКИР изисквал акт като процесния
да съдържа определени реквизити, а в оспорената заповед било посочено, че са
издава въз основа на подаденото заявление от С.М.С. като липсвали каквито и да
е други факти, обосноваващи правното основание за изменение на КК и КР.
Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт
било съществено формално и процесуално нарушение, препятстващо както защитата
на негативно засегнатите от акта лица, така и извършването на съдебен контрол
за законосъобразност на акта.
Излага се също, че изменение на КК и КР при нпълноти и
грешки можело да се издаде само при липса на спорз за материално право, а видно
от представетото възражение по административен ред и от жалбата пред съда
налице бил спор за материално право. След решаване на такъв спор по съдебен ред
пред граждански съд можела да се извърши съответната промяна в КККР.
Жалбоподателят твърди, че оспорената Заповед на началник
СГКК била издадена при липса на мотиви, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон,
поради което следвало да бъде отменена.
Заявено е и искане по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал.
2 на АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
обжалваната Заповед, като с Определение №953/29.10.2020г. по делото състава на
АС Габрово е оставил без уважение искането.
За ответника Началник СГКК Габрово, редовно призован се явява
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Заинтересованите страни С.М.С. и И.Д.Л., редовно
призовани не се явяват. Представляват се от надлежно упълномощен пр.
представител- адвокат, който оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и
като такава да се остави без уважение. Претендира разноски от името на дватата
заинтересовани страни.
Заинтересованата страна Община Севлиево, редовно
призавана не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото
Становище упълномещия пр. представител- адвокат от името на заинтересовавната
страна поддържа подадената жалба. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна
поради факта, че в нея липсват изложени мотиви и аргументи, което представлява
съществено нарушение на формата.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
КК и КР за с. ********, общ. Севлиево са одобрени със Заповед №РД- 18-
936/18.12.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК. Оспореният административен акт
Заповед №18- 9795/14.10.2020г. на Началник СГКК Габрово е
постановен по повод подадено Заявление с
вх.№01- 139126-19.03.2020г. от С.М.С. ***. Същият е собственик на ПИ№******** по плана на с. ******, общ. Севлиево. С.С. се легитимира
като собственик въз основа на Протокол за съдебна делба №178/16.05.1989г. на РС
Севлиево и Разрешение за строеж №1/16.05.1989г.
Със Заявление с вх.№01- 139126-19.03.2020г. С.М.С. *** е поискал да бъде изменена КККР за с. *********, общ. Севлиево като бъд нанесен
неотразен поземлен имот с идентификатор ***********, представляващ дворно място в
околовръстния полигон на с. **********, общ. Севлиево от 1000кв.м. съгласно представен Протокол
№178/16.05.1989г. на Севлиевски районен съд.
С писмо изх. №20-23801/03.04.2020г. началник на СГКК
Габрово е предоставил възможност на „***************“ЕАД да вземе становище по подаденото Заявление на С.С. и
поисканото с него изменение на КК, като в указания срок Дружеството не е
представило своето становище.
В съответствие с разпоредбата на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР
административния орган е изпратил проект за изменение на директора на ОДЗ
Габрово. В представено Становище от ОД Земеделие №07-19281/12.10.2020г. е
отразено, че собственикът на ПИ№************* не подлежи на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, тъй като
дворното място, собственост на С.С. което се нанася е било част от
урбанизираната територия на с. *******, ползвано е като такова и не е включвано в ТКЗС.
От представен по делото НА№****, т. * рег. №******н.д.******. става ясно, че С.М.С., К. П. Х. и М. С. С. продават на „************“ЕАД собствените си 12 описани в акта недвижими имоти в
с. ********** общ. Севлиево включително и процесния
имот описан в нотариалния акт като ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 9, 308дка, пета
категория, местност „*********“ представляваща имот №********.
От НА№**, т. * рег. №***** н.д.*******. става ясно, че С.М.С. и М. С. М. продават на И.Д.Л. *** собствения си описан в акта
недвижим имот в с. *****, общ. Севлиево
представляващ ПИ ******** с площ
1096кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ********* с площ 62кв.м.
Видно от Заповед №РД-18-936/18.12.2017г. на изп. директор
на АГКК кадастралната карта преди изменението с процесната заповед е отразявала
неурбанизираната територия в землището на с. ******, общ. Севлиево, като същата е отразявала картата на
възстановената собственост. С влизането в сила на заповедта имота на С.С. и
построената в него жилищна сграда не са били отразени за сметка на имоти от
картата на възстановената собственост в т.ч. имота на „*************“ЕАД и полски път, собственост на
Община Севлиево, като така установеното обстоятелство представлява явна
фактическа грешка по смисъла на §1, т. 9 от ЗКИР. Съгласно посочената
разпоредба понятието "явна фактическа грешка"
е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и
несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни
топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато
разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в
наредбата по чл. 31.
Съобразно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на явна фактическа грешка.
В чл. 53б от ЗКИР
е предвидена процедура за случаите при които имоти, чиито граници са определени
с планове по реда на ЗСПЗЗ се застъпват с урбанизирана територия или със
съществуващи на място трайни топографски обекти, да бъде изменена КК и
конкуренцията в правата между собствениците на имот в урбанизирана територия и
собствениците на земеделски на земеделските земи да бъде разрешена по
административен ред, като собствениците на земеделските земи могат да бъдат
обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Законодателят е предвидил разрешаване на спор на
материално право да се уреди преди процедура по отстраняване на „явна
фактическа грешка“, предвидена като понятие в §1, т. 16 от ЗКИР и съгласно
която"непълноти или грешки" са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За разлика от така описаната,
проведената процедура е в съответствие с и при съвместяване на данните между
урбанизираната и неурбанизирана територия.
При проведената процедура по издаване на процесната
Заповед са спазени изискванията на ЗКИР. Предоставена е възможност с писмо изх.
№20-23801/03.04.2020г. началник на СГКК Габрово на „*************ЕАД да вземе становище по подаденото
Заявление на С.С. и поисканото с него изменение на КК, като в указания срок
Дружеството не е представило своето становище.
В съответствие с разпоредбата на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР
административния орган е изпратил проект за изменение на директора на ОДЗ
Габрово. В представено Становище от ОД Земеделие №07-19281/12.10.2020г. е
отразено, че собственикът на ПИ№******** не подлежи на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, тъй като
дворното място, собственост на С.С. което се нанася е било част от
урбанизираната територия на с. ******, ползвано е като такова и не е включвано в ТКЗС, ДЗС или други подобни
структури и организации. В чл. 81, ал. 10 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри е предвидено, че за имотите за които е получено
мотивирано становище за липса на основание за обезщетение, се издава заповед по
чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. в случаите на несъответствия в границите на
поземлените имоти, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР
се отстраняват, като границите на имотите се определят от геодезическите
измервания на материализирани граници и от границите на урбанизираната
територия.
Видно от Заповед №РД-18-936/18.12.2017г. на изп. директор
на АГКК е, че кадастралната карта преди изменението с процесната заповед е
отразявала неурбанизирана територия в землището на с. ******* общ. Севлиево, т.е. отразявала е
Картата на възстановената собственост. С влизането в сила на посочената по-
горе заповед имота на заявителя С.С. и построената в него сграда не са били
отразени за сметка на имоти от КВС- имота на ********* ЕАД и полски път, собственост на Община Севлиево, което
обстоятелство представлява явна фактическа грешка по смисъла на §1, т. 9 от
ЗКИР.
Съществуващото по отношение на процесните имоти
несъответствие не е било констатирано и отстранено при одобряването на КККР за
землището на с. ****** с
постановената заповед №РД-18-936/18.12.2017г. на изп. директор на АГКК, като
това несъответствие се отстранява със заповедта, предмет на настоящото
производство.
Неоснователно е възражението от процесуалния представител
на жалбоподателя и на заинтересованата страна Община Севлиево за това, че
обжалваната заповед е немотивирана, като не са изложени фактически и правни
основания за издаването й. Няма пречка мотивите на издадения административен
акт да се съдържат в подготвителни по процедурата по издаване на акта
документи, съставени с оглед предстоящото издаване на ИАА, като в този случай
изложените в фактически и правни основания се приемат за мотиви в издаването на
постановения административен акт.
В случая провеждайки процедурата по издаване но
процесната заповед към същата и в хода на проведеното административно
производство са приложени изискуемите съгласно ЗКИР документи, в т.ч. скица,
проект на исканото изменение на КК, в които се съдържат фактически и правни
основания, които се приемат кто мотиви по издаване на оспорената заповед.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира постановената Заповед№18- 9795/14.10.2020г. на Началник СГКК Габрово за
правилна и законосъобразна. Същата е постановена изцяло с материално правните
разпоредби на ЗКИР и Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г., при спазване на процесуалните правила по издаването
й. Административният орган се е ръководил от изложеното в мотивите на
приложените документи за
собственост на заявителя С.С., които са задължителни за всички и имат провопораждащ
ефект относно отразените в тях факти и обстоятелства. В тази връзка
постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е
правилен и законосъобразен. Издаден от оправомощен административен орган, в
кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма. В оспорената
Заповед са посочени фактическите и правни основания довели до издаването й,
като са изяснени всички обстоятелства, касаещи процесния случай. Съдът изцяло
споделя доводите на процесуалния представител на ответника по делото.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваната Заповед е неправилна и
незаконосъобразна, Правилно представителя на ответника посочва, че при условие
че е налице подадено
Заявление от С.С., с което се уважава претенцията на жалбоподателя и което да води до нови изменения на КК и КР в
съответствие с това заявление за
нанасяне в КК и КР на неговите имоти, то за Началник СГКК Габрово възниква задължение за
издаване на нова Заповед за привеждане на КК и КР в съответствие с това нова
правно и фактическо положение. Жалбоподателя не излага никакви други доводи или
да сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
По изложените по- горе съображения настоящият съдебен
състав споделя изцяло отразеното в Заповед №18- 9795/14.10.2020г. на Началник
СГКК Габрово и поддържано от негов процесуален представител по делото
становище, а именно че процедурата е инициирана по заявление на С.С. е
съобразена изцяло с материално правните предпоставки и процесуалните правила.
Тези твърдения са подкрепени със събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира оспорения административен акт за правилен и
законосъобразен. Същият е издаден от компетентния административен орган, в
кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при ред и условия
указани от нормативния акт, уреждащ издаването му. При проверка на оспорената
Заповед №18- 9795/14.10.2020г. на Началник СГКК Габрово не се
констатираха нередности и пороци, които да обуславят нейната отмяна като
неправилна и незаконосъобразна.
Съдът не споделя
изложените от жалбоподателя и неговия процесуален представител доводи за отмяна
на оспорени административен акт. Същите са неправилни и несъстоятелни. Не
намират опора в събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради
което жалбата на „***********ЕАД
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание
по делото на 18.02.2020г. процесуалният представител на заинтересованите страна
С.М.С. и И.Д.Л. е поискал при положение, че оспорването на „************“ЕАД бъде отхвърлено
да бъдат присъдени в полза на двете заинтересовани страни С.С. и И.Л.
направените разноски. Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на „***********“ЕАД
настоящият съдебен състав намира така заявеното искане за основателно поради
което следва да бъде уважено. Възражението за прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК по отношение на възнаграждението за адвокат на заинтересованите
страна, заявено от пр. представител ан жалбоподателя не следва да бъде уважено,
тъй като хонорара на адвоката, представлявал С.С. и И.Л. е съобразено с
предвиденото в Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения за подобен вид
дела.
„***********“ЕАД с. *******, общ. Свищов, обл.
В. Търново следва да заплати на И.Д.Л. и С.М.С. сума в размер на 1000/хиляда/
лева- по 500 лева за всеки от тях, представляваща направени от тях разноски по
делото- възнаграждение за адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на „**********“ЕАД с. *******, общ. Свищов, обл. В. Търново против
Заповед №18- 9795/14.10.2020г. на Началник СГКК Габрово, като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА „**********“ЕАД с. *******, общ. Свищов, обл. В. Търново да
заплати на И.Д.Л. *** и С.М.С. *** сума в размер на 1000/хиляда/ лева- по 500
лева за всеки от тях, представляваща направени от тях разноски по делото-
възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :