№ 101
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 1631 от
16.03.2022г., подадена от ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, гр.Враца, чрез
пълномощник юрк. Т.Т., против решение № 33/24.01.2022г. по гр. дело № 2643/2021г. на
Районен съд - Враца, с което дружеството e осъдeно да заплати на Е. Д. П., ЕГН
********** от с. ***, община Криводол, сумата 7 000,00 лева, ведно със законната
лихва от 11.06.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатен
остатък от обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в
гр. Враца, на пресечката на междублоковото пространство срещу № 30 на ул. „28-ми
октомври“, в резултат на противоправно поведение на П. М. С. с ЕГН ********** -
водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ВР *** ВМ, застрахован към момента
на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество; отхвърлен е
като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13 000,00 лева и е разпределена
отговорността за разноски.
Решението е обжалвано в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на
1
ищцата Е. Д. П.: на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 7000 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-000303/2020 за
разликата над 2000 лв.; законна лихва за периода от 11.06.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение върху сумата 7000 лв. за разликата
над 2000 лв. и сумата 468,46 лв. - разноски за държавна такса и вещо лице за разликата над
пропорционалната част към застрахователното обезщетение в размер 2000 лв., както и в
частта, с която застрахователят е осъден да заплати на адв. И.Й., на основание чл. 78, ал.1
ГПК във вр. с чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата 495,38 лв. адвокатско възнаграждение
за разликата над пропорционалната част към застрахователното обезщетение в размер 2000
лв.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд неправилно е
преценил събрания по делото доказателствен материал, като не е тълкувал
същия в цялост, не се е съобразил с норми в Кодекса на застраховането и
Закона за движение по пътищата, поради което е достигнал до неправилни
изводи и е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно
съдебно решение. Счита, че съдът правилно е преценил и определил
дължимото застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв. за настъпилите
увреждания на пострадалата Е. Д. П. и същото отразява в цялост настъпилите
вреди за пострадалата вследствие на ПТП на 11.07.2018 г. Поддържа, че
първоинстанционния съд неправилно не е приел възраженията му за
съпричиняване при настъпване на ПТП, което било отразено и от вещото
лице в съдебната автотехническа експертиза по делото - че като
второстепенна причина за настъпване на ПТП е внезапното пресичане на
Е.П.. Счита, че пешеходката П. е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП и чл. 114, т. 1 ЗДвП, поради което е налице съпричиняване от нейна
страна, което твърди, че е в размер на 50 % и така от общо дължимата сума 10
000 лв. за настъпилите увреждания, същата следва да се намали с 50 % до
сумата 5000 лв. Изтъква, че застрахователното дружество е извършило
плащане на сумата 2341,69 лв., от които 2000 лв. - главница - доплащане за
застрахователно обезщетение, с което общо изплатеното застрахователно
обезщетение от застрахователя е 5000 лв. и 341,69 лв. - законна лихва за
периода 11.06.2020 г. - 15.02.2022 г., за което с въззивната жалба представя
преводно нареждане от 11.02.2022г. на „Уникредит Булбанк” АД, за превод
на сумата 2341, 69 лв. в полза на Е. Д. П., с основание за плащане: решение по
гр.д. № 2643/2021г. на РС-Враца. Моли съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно решението на Районен съд Враца от 24.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2643/2021 г. в обжалваните части и да му бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното и второинстанционното
производство съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Е. Д. П., ЕГН ********** от с.
***, община Криводол, обл. Враца, чрез адв. И.И. от АК - Враца , е постъпил писмен отговор,
с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемата твърди, че в
изготвената по делото експертиза вещото лице е изложило само предположения за
2
възможната причина за настъпване ПТП, тъй като в досъдебното производство нямало
такива данни. Счита, че описаната в исковата молба фактическа обстановка е отразена вярно
в експертното заключение в ДП № 920/2018 год. по описа на РУ полиция на ОД на МВР -
Враца и ДП № 1778/18 г. по описа на Врачанска районна прокуратура. Заявява, че не е могла
да предотврати или предвиди настъпването на ПТП, нито пък с действията си го е
предизвикала. Поддържа, че съдът е извършил правилна преценка за отсъствие на
доказателства за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата, което се установява от
доказателствата в приетото по делото досъдебно производство. Счита за неоснователно
твърдението на въззивника, че е нарушила чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 114, т.1 от ЗДвП,
тъй като няма преки доказателства за такова нарушение и органите по разследването не са
установили такова. Счита също, че не е налице съпричиняване и съответно основание за
изменение на решението на PC – Враца, поради което моли съда да го остави в сила като
правилно, законосъобразно и обосновано и да й присъди направените в производството
разноски, както и на основание чл.38 ал.2 вр.с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да
определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение.
След подаване на отговора на въззивната жалба въззиваемата по делото
Е. Д. П. е починала и с определение № 173/12.04.2022г., на основание чл.227
от ГПК, съдът е конституирал като страни въззиваеми по делото
наследниците й по закон И. С. Д., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН
**********. Същите са представлявани в съдебното заседание от
пълномощника им адв. И.И. от АК – Враца.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо;
същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е
от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата 7000 лв. до пълния му предявен размер от 13000 лв., а
от ответника в частта, в която искът е уважен до сумата 2 000 лв. със
3
законната лихва върху него от 11.06.2020 г. до окончателното му изплащане,
поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не
дължи произнасяне. Като доказателство за плащане на сумата 2341,69 лв., от
които 2000 лв. - главница и 341,69 лв. - законна лихва за периода 11.06.2020 г.
- 15.02.2022 г., застрахователното дружество е представило преводно
нареждане от 11.02.2022г. на „Уникредит Булбанк” АД.
Районен съд - Враца е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 498, ал. 3,
хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 11.07.2018 г. – за сумата 2 000 лв., (в частта, в която не е
обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието
(правопораждащите спорни материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Във
въззивното производство не са наведени оплаквания срещу приетите за
установени в първоинстанционното решение претърпени неимуществени
вреди от пострадалата-ищца, включително не се прави оплакване досежно
4
определеният от първоинстанционният съд размер на заместващото
обезщетение, в съответствие с критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Следователно, спорът по настоящото дело се
съсредоточава само върху наличието или не на твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, респ. размерът на
приноса й в целия единен съпричинителен процес между обстоятелствата и
явленията в обективната действителност, а и оттам – наличие на основание за
редуциране на определеното от съда обезщетение, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,
поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.
272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и
изводи на районния съд за основателност на предявеният иск, като препраща
към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Релевантните за спора факти са следните:
При ПТП на 11.07.2018 г. около 09, 15 часа в гр. Враца е пострадала
ищцата Е. Д. П. – тогава на 72 г. Механизмът на ПТП е подробно изяснен от
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, свидетелските показания на водача на автомобила, с който е
осъществено ПТП - П. М. С., обясненията на пострадалата ищца, дадени в
съдебно заседание пред районния съд по реда на чл. 176 от ГПК, и
материалите по воденото по случая ДП № 920/2018г. по описа на РУ-Враца
(приобщено по делото): лек автомобил „Хонда Сивик“, управляван от
свидетеля П. М., движейки се от ул. „28-ми октомври“ към Здравна каса гр.
Враца, преди предприемане на маневра „завой на ляво“ на Т-образно
кръстовище, образувано от ул. „28-ми октомври“ и пресечката на
5
междублоковото пространство, се е разминал с насрещно движещ се
автомобил, след което в процеса на завиване е блъснал пресичащата пътното
платно пешеходка-ищца Е.П. с дясната ъглова част на предната си броня.
Ударът е настъпил около средата на кръстовището, по което няма
хоризонтална и вертикална маркировка; скоростта на автомобила преди и в
момента на удара е била около 6,48 км/ч, а скоростта на ищцата - около 3,2
км/ч. Установено е също от заключението /и от приложената скица към него/,
че ширината на пътното платно е 5,5 м. и че мястото на удара между лекия
автомобил и пострадалата е на отстояние 2,3 м. от тротоара, както и че
пешеходката е пресичала пътното платно перпендикулярно на оста му.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с
установената скорост 6,48 км/ч в условията на произшествието е била около
2, 38 м., а автомобилът е отстоял от мястото на удара на разстояние около 4,
66 м. и според заключението е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране. В заключението е отразено, че няма
данни пострадалата да е спирала, огледала или изчакала движещият се след
маневра „завой на ляво” лек автомобил. Не е имало пешеходна пътека, но
пешеходката е пресичала пътното платно в района на мислена пешеходна
пътека. Като основна причина за настъпването на ПТП в заключението са
посочени субективните действия на водача на лекия автомобил „Хонда
Сивик“ при боравенето с органите на управление на автомобила, довели до
блъскане на пешеходката при извършването на маневра „завой на ляво“, без
да осигури предимство на пешеходката, а като второстепенна причина -
внезапното пресичане на пешеходката на платното за движение в район,
където няма пешеходна пътека. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че посочената скорост на движение на ищцата се отнася както за движението
й на тротоара, така и за движението й по пътното платно, както и че няма
данни ищцата да е ускорила ход преди катастрофата. Изводът си за
внезапното пресичане на пътното платно от пешеходката (без да се огледа)
вещото лице е извело от факта, че същата не е забелязала правещия ляв завой
лек автомобил – според него, ако пешеходката е спряла и се е огледала е щяла
да забележи този автомобил и съответно да го изчака.
Свидетелят П. С. е дал показания, в които възпроизвежда механизма на
настъпване на ПТП така, както е описан в авто-техническата експертиза по
делото, като е заявил, че преди да завие наляво се е разминал с друг
автомобил, който бил точно на отбивката, тръгнал да прави ляв завой точно
6
зад другия автомобил и изведнъж видял жената-пешеходка, което му е
попречило да спре навреме и да избегне удара, както и че не може да каже
категорично дали ищцата е имала ясна видимост към управлявания от него
автомобил.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание
ищцата Е.П. е заявила, че се е движила по тротоара и когато наближила
мислената пешеходна пътека, по която трябвало да пресече улицата, се е
огледала. Минала една кола, която пресякла кръстовището без мигач, тъй като
се движела направо - от площад „Суми“ към Здравната каса гр. Враца.
Ищцата изчакала движещата се направо кола, отново се огледала и тръгнала
да пресича, движейки се бавно, и тогава, точно по средата на пътното платно,
била блъсната от кола, дошла също откъм площад „Суми“.
Първоинстанционният съд се е доверил на обясненията на ищцата, че се
е огледала непосредствено преди да предприеме пресичането на пътното
платно и че се е движела бавно, поради което не е възприел заключението на
автотехническата експертиза в частта й, в която е посочено, че второстепенна
причина за настъпване на инцидента е внезапното пресичане на пешеходката
на платното за движение в район, където няма пешеходна пътека. Съдът не е
възприел експертизата в тази й част и поради констатирано вътрешно
противоречие между установената скорост на движение на ищцата от 3,2 км/ч
(бавен ход) и извода на експерта за внезапно пресичане; между установената
липса на вертикална и хоризонтална маркировка на кръстовището и извода,
че поведението на ищцата (пресичане на кръстовище, където няма пешеходна
пътека) е допринесло за инцидента, както и поради голословната констатация,
че няма данни ищцата да се е спирала и да се е огледала преди пресичането,
доколкото липсват технически данни и причини и за обратния извод.
Районният съд е приел за неоснователно направеното от застрахователя
възражение за съпричиняване с мотиви, че от доказателствата по делото не е
установено конкретно противоправно поведение на ищцата Е.П., което да е
допринесло за настъпване на ПТП и да нарушава разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП. Приел е, че обясненията на ищцата, че непосредствено
преди пресичане на пътното платно се е огледала и че се е движела бавно при
пресичането, не са опровергани нито от показанията на прекия причинител П.
С., нито от заключението на автотехническата експертиза.
Съдът в настоящия му състав намира направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
пострадалият трябва обективно със свои действия или бездействия да е
7
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил с
поведението си неговото настъпване, т.е. вредоносните последици не са
резултат само и единствено от неправомерното поведение на деликвента, а са
обусловени наред с него и от конкретно установен принос на пострадалия.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице (чл. 51, ал. 2
ЗЗД). Категорична е касационната практика, че за да е налице съпричиняване
на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряката
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
Пред Районен съд – Враца с отговора на исковата молба ответникът-
жалбоподател е посочил като принос на пострадалата за настъпване на
вредите единствено нейното поведение като пешеходец – предприемане на
внезапно пресичане на платното за движение, без съобразяване с
разстоянието до приближаващия се автомобил и неговата скорост, и ненужно
удължаване на времето си за пресичане; пресичане на не обозначеното за това
място без да се огледа при извършването му, неконстатирайки наличието на
автомобила; пресичане при ограничена видимост без да съобрази наличието
на автомобила със скоростта си на придвижване. Според него това нейно
поведение е в нарушение на установените в ЗДвП разпоредби – чл. 113 и чл.
114 и е довело до настъпването на вредите.
Съдът счита, че тези възражения не са доказани в хода на съдебното
производство.
На първо място, въпреки че е пресичала пътното платно на място, което
не е било сигнализирано като пешеходна пътека с вертикална или
хоризонтална маркировка, то от доказателствата по делото се установява, че
ищцата е пресичала пътното платно на Т-образно кръстовище, образувано от
ул. „28-ми октомври“ и пресечката на междублоковото пространство. Според
§. 6, т. 54, изр. второ от ДР на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение,
независимо от това дали са очертани или не с пътна маркировка и дали са
сигнализирани с пътни знаци. Установи се, че ищцата се е движила по десния
тротоар на ул. „28-ми октомври“ в посока от Здравната каса към площад
„Суми” и е предприела пресичане на уличното платно по естественото
8
продължение на този тротоар, за да отиде до отсрещния тротоар. Налага се
извод, че ищцата е пресичала платното за движение на пешеходна пътека,
макар и такава да не е била обозначена с пътна маркировка или знаци, поради
което е имала правата на пешеходец при преминаване по пешеходна пътека.
На следващо място, според относимите към настоящия случай
предписания на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, като им е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение. По делото не са събрани
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват
извършено нарушение от ищцата на посочените правила. Констатацията на
вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, че няма данни
пострадалата да е спирала, огледала или изчакала движещият се след маневра
„завой на ляво” лек автомобил сама по себе си не води до извод за нарушение
от нейна страна на посочените норми от ЗДвП. Изразеното от вещото лице в
съдебното заседание, че ако пешеходката е спряла и се е огледала е щяла да
забележи този автомобил и съответно да го изчака, е само едно
предположение, което не почива на някакви доказателства, а извода на съда
за наличие на съпричиняване не може да се основава на предположения.
Не на последно място следва да бъдат съобразени нормата на чл. 116
ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и към
престарелите хора, и тази на чл.119 ЗДвП, която изрично регламентира
задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре (ал.1), както и на водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства да пропуснат пешеходците (ал.4). Приложими в случая са и
постановките на т. 6, б."а" от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, според които законодателят въвежда задължение на водача на
ППС да осигури предимство на пешеходците, когато те са стъпили на
пешеходна пътека или преминават по нея. Съгласно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза в момента на удара ищцата Е.П. е била
на платното за движение, около средата на кръстовището, на отстояние 2,3 м.
9
от тротоара - т.е. вече е преминавала по пешеходната пътека, поради което е
имала предимство за преминаване, което водачът на лекия автомобил не й е
осигурил. Посоченият факт изключва предположението на вещото лице за
внезапно навлизане на пострадалата на платното за движение. Също така
автомобилът е отстоял от мястото на удара на разстояние около 4, 66 м., което
при необходимо разстояние за спиране около 2, 38 м. при скоростта, с която
се е движил, му е осигурявало възможност за предотвратяване на настъпилото
ПТП чрез аварийно спиране.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че не са налице действия
на пешеходеца, вкл. нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които да
доведат до съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и
възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
Като е достигнал до същият извод и не е уважил възражението на
ответника за съпричиняване, респ. не е намалил размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди, а е уважил предявения иск за
заплащане на това обезщетение в размер 7000 лева, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваните части като правилен и законосъобразен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемите следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер 600, 00 лв. за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/24.01.2022г. по гр. дело № 2643/2021г. на Районен
съд - Враца, в ЧАСТТА, в която ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
10
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Б. И. и Р. М., е осъдено да
заплати на Е. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, община Криводол, на основание чл.432,
ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата 7000 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0801-000303/2020 за разликата над 2000 лв.; в ЧАСТТА, в която
застрахователят е осъден да заплати на Е. Д. П. законна лихва за периода от 11.06.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимото застрахователно обезщетение върху сумата 7000
лв. за разликата над 2000 лв.; в ЧАСТТА, в която застрахователят е осъден да заплати на Е.
Д. П., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 468,46 лв. - разноски за държавна такса и вещо
лице за разликата над пропорционалната част към застрахователното обезщетение в размер
2000 лв., както и в ЧАСТТА, с която застрахователят е осъден да заплати на адв. И.Й., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата 495,38 лв.
адвокатско възнаграждение за разликата над пропорционалната част към застрахователното
обезщетение в размер 2000 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Б. И. и Р. М., ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. Д., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН ********** -
наследници на Е. Д. П., деловодни разноски във въззивното производство в
размер 600. 00 лева – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11