№ 2328
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506959 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 180090 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 55070/2019 г. по описа на СРС,
168 с - в са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че С.Х. С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******* сумата 3
205. 47 лв. - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 04.2016 г. - м. 04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
абонатен № 176794, сумата 396. 59 лв. - обезщетение за забава върху задължението за
ТЕ за периода от 14.07.2017 г. до 19.06.2019 г., сумата 50. 41 лв. - главница за услугата
за дялово разпределение за периода от м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. и сумата 10.58 лв. -
лихва за забава върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 30.06.2016 г. до 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.06.2019 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36819/2019 г.,
по описа на СРС, 168 с-в. Ищецът е осъден за разноски в заповедното и исковото
производство.
С решението е заповед по чл. 410 ГПК от 08.07.2019 г., по ч. гр. д № 36819/2019
г. г. CPC, 168 с - в е обезсилена в частта на претендираната сума за топлина енергия в
размер на 41. 92 лева и за периода месец май 2016 г., както и за сумата 1. 60 лв. -
разноски по делото.
Недоволен от решението в частта, в която са отхвърлени исковете е останал
ищеца „Т.С.“ ЕАД, с доводи за необоснованост, постановяване при допуснати
1
нарушения на материалния закон и в противоречие с установеното фактическо
положение по делото. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете
приемайки, че ответникът не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Ищецът излага
доводи, че според представеното пред СРС удостоверение от СО, район „Изгрев“ от
01.03.2017 г., на 20.12.1983 г. е скючен договор за замяна с ответника С. С., относно
апартамент 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като се установява идентичност
между ж. к. „*******“ и ж. к. „*******“. Моли да се отмени решението и исковете да
се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Въззиваемата страна - ответникът С.Х. С. е починал на 27.11.2020 г., след
подаване на въззивната жалба на 27.08.2020 г. На негово място, с определение от
18.03.2021 г. на СРС, са конституирани наследниците му по закон ЗЛ. С. С. и К. С. С. –
негови деца. Новоконституираните страни оспорват жалбата в писмен отговор в срока
по чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е обосновано и законосъобразно, а исковете
са недоказани. Основателно СРС е направил извод, че не се доказва наследодателят им
да е бил потребител на ТЕ в исковия период, поради което законосъобразно е
отхвърлил изцяло исковете. Представеното удостоверение от СО, район „Изгрев“, не е
годно доказателство за установяване, че наследодателят е собственик или вещен
ползвател на процесния имот на някакво правно основание, а от там - клиент на ищеца
за доставката на ТЕ в него. Излагат доводи, че ищецът е понесъл последиците от
непроведеното от него доказване и в съответствие с материалния и процесуален закон
исковете са били отхвърлени. Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да
се потвърди решението. Претендира разноски за производството.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част.
Производството се развива след постъпило възражение по чл. 414 ГПК против заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.С.” ЕАД.
По основното възражение, поддържано във въззивнвата жалба - относно
качеството на наследодателя на ответниците на потребител на ТЕ през процесния
период, като съобрази становищата на страните, в допълнение към изложеното от СРС,
въззивният състав намира следното :
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е
длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.
154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия,
както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
2
реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата
изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови
нужди от пълното и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелството, че
ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало
откриване на партида на свое име.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства в съвкупност,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е установил пълно и главно
обстоятелството, че наследодателят на ответниците С.Х. С. е собственик на процесния
топлоснабден имот или че в негова полза е учредено вещно право на ползване по
отношение на имота.
Наличието на облигационна връзка не може да се презумира само от протокола
от проведено общо събрание от 2000 г. на ЕС, находяща се на ж.к „*******" бл. 6, в
който С.Х. С. е отбелязан като собственик.
Въззивният съд споделя решаващият извод на СРС, че ищецът, чиято е била
тежестта на доказване в производството, не е провел пълно и главно доказване на
основния правопораждащ факт – наследодателят на ответниците да е имал качеството
потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период
със съответните годни писмени доказателства. Възраженията на ищеца в жалбата в
обратния смисъл са неоснователни.
След като в производството не се установява, пълно и главно, че между
ищцовото дружество и наследодателя на ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация
на наследодателя, а от там и на ответниците, да отговарят по исковете. Ето защо както
3
главните, така и акцесорните искове - за установяване дължимост на суми за лихва за
забава върху главните вземания са недоказани и следователно - неоснователни.
При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без
правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на
топлоенергията ползвана в имота през процесния период.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, оспореното
решение следва да се потвърди като постановено при съобразяване с материалния и
процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при липса на
промяна в изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Те са
представили доказателства за направени разноски за адвокат в размер на по 800 лв.,
които следва да бъдат присъдени в тяхна полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180090 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 55070/2019 г.
по описа на СРС, 168 с – в, в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че С.Х. С., ЕГН ********** (починал в
процеса, като на негово място, с определение от 18.03.2021 г. са конституирани
наследниците му по закон ЗЛ. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********)
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, сумата 3 205. 47 лв. - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 04.2016 г. - м. 04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. *******, абонатен № 176794, сумата 396. 59 лв. -
обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за периода от
14.07.2017 г. до 19.06.2019 г., сумата 50. 41 лв. - главница за услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. и сумата 10. 58 лв. - лихва за
забава върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение в периода
30.06.2016 г. - 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.06.2019 г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36819/2019 г., по описа
на СРС, 168 с-в и ищецът е осъден за разноски в заповедното и исковото производства
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ******* да заплати на ЗЛ. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН
********** и двамата с адрес по делото : гр. София, ж. к. „*******, чрез адв. Х., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение за СГС в размер на по 800 лв.
за всеки.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5