№ 1078
гр. Плевен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430101688 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба Топлофикация – Плевен АД
против П. И. Г.. Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с
което да осъди П. И. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ул. Х. Д. № ***
да заплати на „Топлофикация - Плевен“ АД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 3244, 57 лева, от които: 2930, 99 лева главница -
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от *** г. до *** г., доставена до имота, находящ се гр. Плевен, ул. „Х.
Д.“ № ***, 313, 58 лева - мораторна лихва за забава от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез назначения за особен представител адвокат Н. ,
поддържа пшсмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда
1
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е
оспорил вземанията. От представената справка от ищцовото дружество е
видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена
топлинна енергия и за обезщетение за забава. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия
период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска,
която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1 и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот. Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силатана договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017г.
по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/. При тези съображения искът за
главница и акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърлят,
тъй като по делото не се установи привлеченото към отговорност лице да е
пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
От представените с исковата молба писмени доказателства не може
да се направи категоричен извод, че за периода от *** г. до *** г.
ответникът е титуляр на вещното право на ползване на топлинната енергия.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите разноски
остават в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ –ПЛЕВЕН АД,
БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): гр.Плевен, ***,
Законен представител Й. В.В. - ***, против П. И. Г., ЕГН **********, адрес:
гр. Плевен, ул. Х. Д. № *** за сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 3244, 57 лева, от които: 2930, 99 лева главница - представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от *** г. до
*** г., доставена до имота, находящ се гр. Плевен, ул. Х. Д. № ***, 313, 58
лева - мораторна лихва за забава от *** г. до *** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4