Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11393/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ц.ЗА Р.на Ч.Р., с която са предявени срещу Сдружение „М.А.И.“
искове, както следва:
с правно основание чл.55, ал.1, вр.
чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 35470,40 евро, представляваща подлежаща на връщане
сума, платена авансово като финансова подкрепа съгласно Договор от 2014 г.,
развален от ищеца поради неизпълнение ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 848,03 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница
за периода 01.04.2016 г. – 16.09.2016 г.
Ищецът твърди, че по силата на
договор № 2014-1-BG01-KA105-000577 от 2014 г. е платил на ответника авансово
исковата сума, а ответникът е следвало да осъществи проект, озаглавен „Зелено
поведение на следващите поколения 3“ в уговорения срок и да представи краен
отчет, съдържащ информация за действително извършените допустими разходи в
съответствие с уговорките между страните. Твърди, че крайният отчет не е
представен в уговорения срок, нито след изтичането му в предоставения допълнителен
срок, нито до подаване на исковата молба. След отправено изявление за разваляне
на договора претендира връщане на даденото, заедно със законната лихва от
изтичане на дадения срок в поканата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че е изпълнил задълженията си по договора да осъществи проекта, а крайният
отчет не е представен поради особени непредвидени обстоятелства.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
Не е спорно между страните в процеса,
че между тях е възникнало валидно облигационното отношение по силата на договор
№ 2014-1-BG01-KA105-000577 от 02.09.2014 г., по силата на който ищецът е отпуснал
на ответника средства по програма „Еразъм“ на Европейския съюз като финансова
подкрепа за осъществяване на проект, озаглавен „Зелено поведение на следващите
поколения 3“, а ответникът се е задължил да изпълни проекта в рамките на
периода 17.06.2014 г. – 01.09.2015 г. (чл. I.2.2).
В срок от 60 дни от крайната дата на проекта ответникът се е задължил да изготви
и подаде краен отчет за изпълнението на проекта, който включва информация за
действително извършените допустими разходи (чл.I.4.3). В договора и Общите условия към него, приети писмено от
ответника, са уредени детайлни правила относно разпределението на разходите –
допустими разходи за транспорт и за дейностите по проекта, изисквания за
крайния продукт на проекта, информационни кампании, рекламни материали и пр. В
изпълнение на задължението си ищецът е платил авансово на ответника сумата от
35470,40 евро на 08.09.2014 г.
Не се спори между страните, че в
уговорения срок ответникът не е представил краен отчет с информация за
извършените разходи. Спорни са обстоятелствата: 1). Има ли изпълнение на
работата съгласно уговореното, 2).
Налице ли са особени, непредвидими и непреодолими обстоятелства,
възпрепятствали ответника да представи крайния отчет и
3). В случай, че непредставянето на отчета е неизпълнение, за което ответникът
отговаря, дали същото е незначително с оглед интереса на кредитора.
Финансовите документи, установяващи
извършени разходи за изпълнение на проекта, ответникът не е представял на ищеца
преди завеждане на делото. За първи път са представени по делото в първото
заседание и част от тях, представляващи частни свидетелстващи документи
(разписки за заплатени суми за транспорт на участници в проведеното обучение)
са оспорени от ответника относно истинността им. Финансовите документи са две групи:
разписки, подписани от участници в проекта за изплатените им разходи за път и
фактури, издадени от хотела, където са настанени участниците, за нощувки,
храна, наем на зала и др. От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, изготвено въз основа на представените финансови документи, се
установява, че съгласно условията, уговорени в договора, реално допустимите
разходи по проекта, които подлежат на възстановяване са общо 44338 евро, от
които 10290 евро за транспорт и 34048 евро за дейностите по проекта. Разходите
за транспорт са изчислени съобразно правилата на програма Еразъм – в зависимост
от отдалечеността на държавите, от които са участниците в проекта. Съгласно
представените счетоводни документи вещото лице е установило, че са разходени от
ответника общо 44351,53 евро, от които 26322,10 евро за транспорт и 18029,42
евро за дейностите по проекта. От това следва, че ответникът не е спазил
изискванията, установени между страните, като е превишил допустимите разходи за
транспорт от една страна, а от друга – не е вложил необходимите средства в
изпълнение на проекта. Вещото лице е установило, че приложените доказателства
за проведени информационни кампании чрез анкети отговарят на описаното в
отчета. Счетоводните документи (фактури, разходни касови ордери, вносни
бележки, електронни самолетни билети, бордни карти и др.) отговарят на разходите,
отчетени от ответника. Поради това следва да се приеме, че е налице изпълнение,
което не е точно съобразно заложеното в договора съотношение на извършените
разходи за транспорт и за изпълнение на проекта, а по задължението за
представяне на краен отчет е налице пълно неизпълнение.
По въпроса дали непредставянето на
отчета се дължи на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства съдът
намира следното: Срокът за изпълнение на това задължение е започнал да тече на
01.09.2015 г. и е изтекъл на 30.11.2015 г. (чл.I.4.3, вр.
чл.I.2.2 от Договора). Ответникът се
позовава на семейни затруднения, възникнали за законния му представител –
високорискова бременност на съпругата му, наложила да отсъства от работа в
периода м.02.2016 г. – м.06.2016 г. Съдът намира, че това не представлява
непреодолима сила, обективно попречила за изпълнение на задължението. На първо
място защото ответникът е юридическо лице, което може да изпълнява задълженията
си чрез служители, на които да възлага (по граждански или трудов договор) определени
дейности. На следващо място пречката, на която се позовава ответникът, е
започнала да действа след изтичане на уговорения срок за представяне на отчета
и изпълнение не е последвало дори след преустановяване действието на заявената
пречка. Ето защо съдът приема, че не е налице непреодолима сила за ответника и
той отговаря за неизпълнението на задължението си да представи краен отчет по
процесния договор.
С писмено изявление, направено с
писмо от 08.02.2016 г., ответникът е дал 30-дневен срок за изпълнение на
задължението за представяне на краен отчет и е предизвестил ответника, че при
неизпълнение договорът се счита развален. Писмото е изпратено на посочения в
Договора адрес на ответника. За изявлението ответникът е уведомен чрез законния
му представител и по телефон (виж показанията на свидетеля С.Д.). За да настъпи
ефекта на разваляне на договора следва да е налице неизпълнение и неизпълнената
част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на кредитора (чл.87,
ал.1, вр. ал.4 ЗЗД). Поради това следва да се съобрази дали непредставянето на
отчета е незначително с оглед интереса на кредитора неизпълнение. Отговорът на
този въпрос се съдържа в уговорките между страните – с чл.I.4.5 от Договора страните са се
съгласили, че ако при неизпълнение на задължението за представяне на крайния
отчет в срок, ищецът може да прекрати договора и да иска възстановяване на
авансовите плащания. Поради това съдът приема, че страните по договора са
оценили като съществено задължението за представяне на краен отчет, като са
уговорили, че неизпълнението на това задължение представлява основание за
разваляне на договора. Отделно от това, естеството на отношенията, включващо
разходване на публични средства, изисква спазване на стриктни правила на отчетност
и завишен контрол, което е допълнителен аргумент процесното неизпълнение да се
квалифицира като съществено.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице неизпълнение на задължение на ответника по процесния
договор и изявление на ищеца за разваляне на договора. Поради това на основание
чл.87, ал.1, вр. чл.88 ЗЗД облигационното отношение между страните е прекратено
с обратна сила, с което е отпаднало основанието на извършените престации, в
това число авансово платената сума на ответника в размер на исковата претенция.
На основание чл.55, ал.1 ЗЗД в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от
35470,40 евро, представляваща връщане на даденото по разваления договор.
Предявеният иск е основателен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
За вземането за главница в полза на ищеца
е възникнало вземане за обезщетение по чл.86 ЗЗД – за периода от отпадане на
основанието за задържане на сумата до датата на предявяване на исковата молба.
Искът е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, направените разноски в размер на 6301,89 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „М.А.И.“, БУЛСТАТ:********,
с адрес: гр. София, ул. ********, да заплати на Ц.ЗА Р.на Ч.Р., БУЛСТАТ:********, както следва:
на основание чл.55, ал.1, вр. чл.87 ЗЗД сумата от 35470,40 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена авансово
като финансова подкрепа съгласно Договор № 2014-1-BG01-KA105-000577 от 02.09.2014
г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва от 16.09.2016 до окончателното плащане,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 848,03 евро,
представляваща лихва за забава върху горната главница за периода 01.04.2016 г.
– 16.09.2016 г.,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 6301,89 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: