№
Град Варна, 09 май 2018 година.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в закрито съдебно
заседание проведено
на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Василев,
в.ч.
гр.дело № 968 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
образувано по частна
жалба от В.Ж.И., ЕГН ********** против
Определение № 1660 от 07.02.2018 година, постановено по гр.дело №
19 202/2017 година по описа на ВРС, с което е било прекратено
производството по делото, с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.
В жалбата се излага, че
атакувания съдебен акт е неправилен и не почива на точното тълкуване на
закона.Ищеца излага, че е представил пълни доказателства, обосноваващи правния
му интерес от настоящия иск; упреци по отношение на решаващия съд, които е
следвало да вникне в жалбата и да насрочи производството, като задължи
ответниците да представят нужните доказателства.Въззивника излага още, че
тенденциозно и невярно е обстоятелството, че не е изпълнил съдебните указания;
че не е нужно да се посочат ответници за да бъде обявен за нищожен искания от
него документ; че не е било нужно да сочи адресите на ответниците, т.к. съдът е
можел служебно да ги издири.Излага още, че по отношение на него е настъпила
вреда от 150 000 лева, което обосновава правния му интерес.
Против жалбата е постъпил
отговор от страна на Съдия по вписванията Златева, която излага, че
производството е правилно прекратено; че за него липсва правен интерес.тя
обосновава още и липсата на допуснати от нея нарушения при изпълнение на
служебните си задължения.
За да се произнесе по
спора, ВОС съобрази следното:
На 20.12.2017 година
жалбоподателя И. внесъл във ВРС искова молба от съдържанието на която става
ясно, че предявява иск с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.Той твърди, че
издаването на н.а. № 48 от 20.12.2006 година са били допуснати нарушения и
насочил претенцията си против нотариус Огнян Шарабански и Съдия по вписванията
Златева.Представил и се позовал на Определение на Административен съд -Варна, с
което му се разяснява, че той не атакува индивидуален административен акт,
както и че компетентен да разгледа производството е ВРС.Ищеца представил
Декларация от лицето Стоян Георгиев, самия н.а. № 48 от 2006 година, с които
самия жалбоподател и неговия брат Васил И. са били признати за собственици на
имот № 3322 , с площ от 1 000 кв.м.Представил Заповед № 2248 от 09.06.1978
година, решене на ВАС , Писмо от 09.05.2012 година от Община – град Варна.
Със свое Разпореждане №
4083 от 29.01.2018 година, ВРС е оставил производството без движение, като
настоял да се изложат ясни фактически обстоятелства, да се обоснове правен
интерес от търсената защита, да се посочат ответниците и да се внесе такса.Със
своя уточнителна молба жалбоподателя внесъл д.т., като заявил, че съдът се
явява страна в процеса и че за издаването на н.а. е необходимо изпълнението на
нарочна процедура по ГПК, която не е изпълнена; изложил виждането се за правна
анархия – приложил жалба от Иванка Иванова писмо до старши инспектор И. и
банково бордеро.С атакуваното Определение № 1660 от 07.02.2018 година ВРС е
прекратил производството по делото, като се е позовал на неизпълнени указания.
Становището на съда е следното:
Определението се явява
правилно, а жалбата против него – неоснователна.
Съвсем
правилно, решаващата съдебна инстанция се е позовала на нормата на чл.129 ал.3
от ГПК и е прекратила съдебното производство.Това е така, основно защото една
искова молба задължително следва да съдържа
индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска
/фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба
право/, петитума на иска /в какво се състои претендираното право и вида
търсената защита/, както и носителите на правоотношението. Нередовността се
изразява в несъответствието между основание и петитум, което несъответствие
води до невъзможност да се индивидуализира спорният предмет. При наличие на
такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
127, т. 4 и т. 5 ГПК, да предостави възможност на ищеца да
отстрани тази нередовност и, преди да извърши това, не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си
дейност.Редно е се отбележи още, че самия ищец в исковата си молба очертава
предмета на делото.Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от
страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неясност на
претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум,
да предприеме действия по чл. 129, ал. 1 ГПК, като
остави молбата без движение.Ето защо възникването на исковия процес е
обусловено от надлежното упражняване на
правото на иск чрез редовното му предявяване.За
да бъде обаче надлежно указан за
отстраняване един недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен,
констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца.Самия ищец е
длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез
основанието и петитума на предявения иск. Само тогава има яснота по предмета на делото и
съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че спорното право не е
определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я
остави без движение със съответните указания.Само за сведение, когато първоинстанционния
съд не е изпълнил това свое задължение и постанови решение по нередовна искова
молба, въззивния съд е длъжен да остави исковата молба без движение, да даде
указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по същество.В
последна сметка предвид нормата на чл.129 ГПК съдът приема за редовна онази
искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 12-7,
ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а за редовността на исковата молба съдът
следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за
допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно
решение. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са
абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици
по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Настоящият
състав на съда намира, че действително производството по така заявената
претенция е недопустимо. На първо място, съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК, допустимо е по исков ред да се установи съществуването или
несъществуването на факти с правно значение само в изрично предвидените от
закона случаи.Ако се приеме, че претенцията е за установяване неистинността на
официалното удостоверително изявление на нотариуса, инкорпорирано в цитирания
нотариален акт, че са били представени
и/ или непредставени нужните документи /не става ясно от молбата/, то този иск
е допустим, само ако е пропуснат срока за оспорване истинността на документите,
съпътстващи н.а/чл. 193, ал. 1 от ГПК/, и то ако е заявен против страните по сделките, а не против
нотариуса.
Няма
пречка да се потърси при необходимост правна помощ, която съдилищата са
задължени да окажат; да се конкретизират първо фактите по спора – какво оспорва
ищеца, защо го прави, т.е. какъв е правния му интерес от това – хронологично и
последователно, и едва тогава да се пристъпи към квалификация на претенцията,
като се обмисли и нейната допустимост.Само за сведение на жалбоподателя е редно
да се посочи, че съдът не е страна в
процеса, страна е ищеца и ответниците, които той самия посочи, при
наличието на редовен иск.Нещо повече – в тези производства доказателствената
тежест пада изключително върху самия ищец, той твърди и респективно той трябва
да докаже основателността на претенцията си, не ответника/ ответниците, или
съда.Също негово задължение е да посочи адреса на страните, за да може при
наличието на редовна искова молба съдът да им изпрати съобщения, и те самите да
организират защитата си, което е тяхно право.В конкретния случай неясните факти
не са дали основание на съда да продължи съдо – производствените действия.Не
става ясно по какви съображения ищеца настоява да се обяви за нищожен н.а., в
които той самия е страна и какви правни последици ще има това за него.Т.е. все
въпроси, за наличието на които съдът следи служебно.При тези данни настоящата
инстанция намира, че атакуваното определение се явява правилно, а жалбата
против него – неоснователна.
Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 1660 от 07.02.2018 година на ВРС, постановено по гр.дело № 19 202/2017 година,
тридесет и трети състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р
България в едноседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: