Решение по дело №81/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             № 179

гр.Русе, 29.06.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 81 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Идеята Ми“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против ревизионен акт № Р-03001822001205-091-001/02.11.2022 г., издаден от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и М.П.Г.-Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 270/20.01.2023 г. на Светлан Христов Петков – директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт, на основание на основание чл.177, ал.1 вр. с ал.6 от ЗДДС, е ангажирана отговорността на жалбоподателя за невнесения ДДС от „ЕМД Експертс“ ЕООД, с ЕИК *********, представляваща сумата на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД, през периодите от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., в общ размер на 264 046,58 лева и лихва, дължима на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, в общ размер на 49 075,39 лева. В жалбата, в хода на устните състезания и в представената писмена защита са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Жалбоподателят счита, че органите по приходите, върху които законът възлага доказателствената тежест, не са обосновали нито обективните, нито субективните предпоставки за ангажиране на солидарната му отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС за дължимия и невнесен данък от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД. Поддържа, че е останал недоказан основен факт, а именно, че невнесеният от доставчика данък и ползвания от жалбоподателя данъчен кредит произтичат от едни и същи доставки. Сочи, че не става ясно налице ли са въобще облагаеми доставки между двете дружества. Възразява, че от събраните в ревизионното производство доказателства не се установяват обективни обстоятелства, които да аргументират извод, че дружеството-жалбоподател, като получател по доставки, които е заплатило в пълен размер, заедно с начисления във фактурите ДДС, неизбежно е знаело за твърдяното в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна обстоятелство – че доставчикът е имал намерение да не внесе дължимия данък. Поддържа, че между двете дружества не е налице свързаност по начин, който да води до презумпция за знание и че дружествата не са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК вр. т.34, § 1 от ДР на ЗДДС, а данните за познанство между техните управители представляват единствено косвени аргументи, които не могат да докажат неизбежност на твърдяното знание на това обстоятелство. Сочи, че сам по себе си фактът, че доставчикът е закупувал продаваните препарати от чужбина, а жалбоподателят, като получател, е извършвал дистрибуцията им на вътрешния пазар, както и че представляващите двете дружества лица в друг период са били съдружници в трето дружество, не обосновава извод, че жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че неговият доставчик няма да внесе в бюджета начисления ДДС. Акцентира на обстоятелството, че знанието, че данъкът няма да бъде внесен следва да е било налице преди или най-късно при упражняването на правото на данъчен кредит от получателя по процесните доставки като евентуалното узнаване на това обстоятелство след посочения момент не може да послужи като основание за прилагане на института на солидарната отговорност. Сочи, че знанието за временните финансови затруднения на доставчика не е равнозначно на знание, че дължимият ДДС въобще няма да бъде внесен. В тази връзка подчертава, че „ЕМД Експертс“ ЕООД е заявило неплатежоспособност пред Окръжен съд – Русе на значително по-късен етап от данъчните периоди, през които са извършени процесните доставки, като за начална дата на неплатежоспособността съдът по несъстоятелността, с решение № 161/ 07.12.2022 г. по т.д. № 20224500900196 по описа на Окръжен съд – Русе, е определил 01.06.2022 г. Отбелязва, че цената по тези доставки, включително начисления ДДС, е изцяло платена от него като техен получател, което е още една индиция, че той не е знаел, че така заплатеното на доставчика ДДС няма да бъде внесено от него в полза на фиска, както би могло да се предполага, ако плащане на цената и на включеното в нея ДДС въобще липсваше. Аргументира, че прилагането на института на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС не е допустимо, ако се обосновава с факти, които стоят извън рамките на разумните усилия, надхвърлящи грижата на добрия търговец, които могат да се изискват от получателя, за да се увери той, че не участва в данъчна измама и че дължимият от неговия доставчик данък ще бъде платен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция "ОДОП“ Варна, чрез процесуалния си представител, намира същата неоснователна. Счита, че от събраните в ревизионното производство доказателства и тези, събрани от решаващия орган на основание чл.155, ал.3 от ДОПК, се установява обстоятелството по чл.177, ал.2, пр.първо от ЗДДС, а именно наличието на знание у жалбоподателя, че неговият доставчик няма да внесе дължимия ДДС по процесните доставки. Сочи, че в решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна това обстоятелство е обосновано с направения извод, че установените чрез тези доказателства отношения между доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД и получателя, в лицето на жалбоподателя, надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката. Заявява, че излагането на тези допълнителни съображения в мотивите на потвърждаващото ревизионния акт решение не означава изменение на облагателната теза, а напротив – представлява нейното потвърждаване и излагане на собствени съображения от страна на решаващия орган защо възприема същата като правилна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.   

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил, на основание чл.159, ал.1, изр.второ от ДОПК, в производството по делото в защита на важен държавен интерес, дава заключение за неоснователност на жалбата. Заявява, че от събраните доказателства се установяват всички предпоставки за реализиране на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС на жалбоподателя. Сочи, че са налице множество доказателства за сериозна обвързаност между физическите лица, представляващи и управляващи търговските дружества доставчик и получател, както и на членовете на техните семейства. Счита, че органите по приходите са установили, че тези отношения далеч надхвърлят обичайните търговски такива, което обосновава извод за наличието и на субективния елемент от състава на чл.177 от ЗДДС, а именно знание у жалбоподателя, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС в бюджета.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той бил изцяло потвърден, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822001205-020-001/11.03.2022 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Със заповедта е определен ревизиращия екип – М.П.Г.-Н. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и С.Й.В. – старши инспектор по приходите, ревизираните периоди - от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., видът на ревизираните задължения – ДДС, както и срокът за нейното завършване - тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК, считано от датата на връчване на ЗВР. В ЗВР е изрично отбелязано, че предмет на ревизията е отговорността по чл.177 от ЗДДС на ревизираното лице за задължения за ДДС по доставки, извършени от „ЕМД Експертс“ ЕООД, които са документирани с конкретно посочените фактури с данни за период на издаване, № на документ, дата на издаване, данъчна основа и ползван по тях данъчен кредит от ревизираното лице. ЗВР е връчена електронно на жалбоподателя на 21.03.2022 г. С т.13 от заповед № Д-150/01.02.2022 г. на и.д. директора на ТД на НАП Варна, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, Е.С.Х., началник на сектор „Ревизии“,  считано от 01.02.2022 г., е надлежно оправомощена да издава заповеди за възлагането на ревизии и да упражнява правомощия като орган, възложил ревизията съгласно ДОПК. Със заповед за изменение на ЗВР  № Р-03001822001205-020-002/21.06.2022 г., на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 21.07.2022 г. Заповедта е връчена електронно на 21.06.2022 г. Със заповед № Р-03001822001205-023-001/18.07.2022 г., на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, с оглед временната неработоспособност на Стела Вичева – орган по приходите, участващ в извършването на ревизията, ревизионното производство е спряно, считано от 18.07.2022 г. Със заповед Р-03001822001205-143-001/25.07.2022 г. производството е възобновено, считано от 25.07.2022 г. като в заповедта е отбелязано, че срокът за ревизията след възобновяването е до 28.07.2022 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001822001205-020-003/27.07.2022 г. срокът на ревизията е отново продължен – до 26.08.2022 г. Наредено е за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни от определения за завършването на ревизията срок. Заповедта е връчена електронно на жалбоподателя на 27.07.2022 г.

Ревизионният доклад № Р-03001822001205-092-001/08.09.2022 г. е издаден в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията. Той е връчен по електронен път на жалбоподателя, заедно с приложенията към него, още същия ден - на 08.09.2022 г., т.е. в срока по чл.117, ал.4 от ДОПК. Жалбоподателят е направил искане по чл.117, ал.5, изр.второ от ДОПК, мотивирано със значителния обем на приложените към ревизионния доклад документи, срокът за подаване на възражение срещу него да бъде удължен с 30 дни – до 20.10.2022 г. Искането е уважено като с уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад Р-03001822001205-РУС-001/21.09.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че този срок е удължен до 20.10.2022 г. Уведомлението е връчено електронно на жалбоподателя на 21.09.2022 г. Жалбоподателят е депозирал възражението си с вх.№ ВхК-9070/19.10.2022 г. срещу ревизионния доклад по електронен път на 19.10.2022 г. Към същото няма приложени доказателства.

Оспореният ревизионен акт № Р-03001822001205-091-001/02.11.2022 г. е издаден на посочената в него дата, т.е. в 14 –дневния срок по чл.119, ал.2 от ДОПК от датата на подаване на възражението от страна на ревизираното лице. В мотивите към същия, в съответствие с чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, са подробно обсъдени доводите, изложени във възражението срещу ревизионния доклад. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и М.П.Г.-Н., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител. Посочените електронни документи са подписани с валиден квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в присъствието на процесуалните представители на страните в съдебно заседание от 28.03.2023 г. чрез визуализацията на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за спирането и възобновяването на ревизионното производство, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК. В посоченото съдебно заседание, след визуализацията на актовете в хода на ревизионното производство, създадени като електронни документи, подписани с КЕП, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не оспорва валидността на електронните подписи, с които те са подписани от органите по приходите.

По тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните разпоредби в хода на ревизионното производство, а такива не се и твърдят от жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че с решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна се изоставя обосноваването на разглежданата солидарна отговорност чрез приложението на презумпцията, установена в чл.177, ал.3 от ЗДДС, съответно на елементите, които позволяват нейното прилагане, като се приема, че знанието по смисъла на чл.177, ал.2, пр.първо от ЗДДС от страна на жалбоподателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД, се установява от отношенията между последното дружество и дружеството жалбоподател, които „…надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката“. Изложените от решаващия орган допълнителни съображения за потвърждаване на ревизионния акт не заместват, а само допълват мотивите по чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК за неговото издаване. Това следва изрично от чл.97, ал.1, изр.второ от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и от приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Цитираната разпоредба предвижда, че когато горестоящият административен орган отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Щом изложените от горестоящия орган мотиви се смятат само за част от мотивите на акта, то следователно останалата тяхна част всъщност представляват вече изложените такива от самия административен орган. Поради това следва да се приеме, че тези вече изложени мотиви от органите по чл.119, ал.2 от ДОПК не губят своето действие и продължават да обосновават, заедно със съображенията, посочени в решението на решаващия орган, ревизионния акт.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства, включително на доказателствата, събрани от решаващия орган на основание чл.155, ал.3 от ДОПК, следва да се приеме, че органите по приходите са достигнали до обосновани фактически и правни изводи и са приложили правилно материалния закон по начин, съответстващ и на задължителното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО, дадено в практиката на Съда на ЕС.

Както се сочи в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ВАС по т. д. № 2/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в нормата на чл. 177 ЗДДС е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при изпълнение на определените в закона кумулативни условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС. Отговорността е определена като солидарна в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО. Тази норма предвижда, че в случаите, посочени в членове 193 – 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето – платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна. В решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, ALTI, ECLI:EU:C:2021:397, Съдът приема, че чл. 205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат – за целите на ефективното събиране на ДДС – мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193 - 200 и 202 - 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (т. 29). В този смисъл са решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, ECLI:EU:C:2011:871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, ECLI:EU:C:2006:309, т. 28 относно тълкуването на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (отм.), която разпоредба съответства на чл. 205 от Директива 2006/112. Съответствието на националната правна норма - чл. 177 ЗДДС - с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20, ALTI, ECLI:EU:C:2021:397, т. 40.

В т.36 от последното цитирано решение Съдът на ЕС приема, че чл.205 от Директива 2006/112 разрешава на държавите членки да считат дадено лице за солидарно отговорно за задължението за ДДС, когато в момента на извършване на сделката в негова полза то е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът, дължим за тази, предходна или следваща сделка, ще остане неплатен, както и да се позовават на презумпции в това отношение, стига подобни презумпции да не са формулирани по такъв начин, че да се окаже практически невъзможно или прекомерно трудно за данъчнозадълженото лице да ги обори чрез доказване на обратното и да се установи режим на обективна отговорност, надхвърлящ необходимото за защита на правата на държавното съкровище. Всъщност, когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от опорочена с измама или злоупотреба верига, стопанските субекти трябва да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължим от друго данъчнозадължено лице. В т.37 от същото решение е прието, че обстоятелствата, че лице, различно от платеца, е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в злоупотреба или измама е изключено, представляват фактори, които следва да се вземат предвид при преценката дали това лице да бъде солидарно задължено да заплати дължимия ДДС.

Както се приема и в практиката на ВАС (вж. решение № 5235 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2022 г., VIII о.), от систематичното и логическо тълкуване на трите първи алинеи на чл.177 от ЗДДС се вижда, че установената презумпция по алинея 3 на разпоредбата е за целите на ал. 2.  Изрично се сочи, че недоказването на презумпцията не изключва приложението на ал.2, съгласно която отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК.

Подобно недоказване на елементите от фактическия състав, които поставят в действие презумпцията по чл.177, ал.3 от ДОПК, би означавало, че на общо основание, без помощта на посочената презумпция, органът по приходите ще следва да докаже както обективната, но така и субективната страна на фактическия състав. В крайна сметка презумпцията по чл.177, ал.3 от ДОПК е създадена от законодателя с цел да облекчи доказването от страна на органите по приходите, върху които е възложена доказателствената тежест за установяването на едно иначе труднодоказуемо обстоятелство от субективно естество – знанието у получателя, че доставчикът няма да внесе в бюджета дължимия ДДС. Щом това е така, то обосноваването на ревизионния акт с посочената презумпция не е задължително и в този смисъл установяването на елементите от фактическия й състав не следва да се възприема като единствения начин за установяване, че получателят по доставките е знаел посоченото обстоятелство.  

Тук следва да се отбележи, че от събраните доказателства действително не се установяват предпоставките по чл.177, ал.3 от ДОПК и по-конкретно тези по т.2 от същата алинея – облагаемите доставки, по които жалбоподателят, като получател, да е упражнил правото си на данъчен кредит, да са привидни, да заобикалят закона или да са на цени, които значително се отличават от пазарните. Както обаче беше посочено, това не означава, че органите на приходите не могат да проведат на общо основание доказване на субективния елемент по чл.177, ал.2 от ЗДДС – че получателят, в лицето на жалбоподателя, е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика.

Именно по този въпрос се концентрира основно и спорът между страните по делото – относно наличието на „знание“ у ревизираното лице, в качеството му получател по преките доставки, на горното обстоятелство, поради което анализът на фактическия състав на разглежданата отговорност следва да започне с този субективен елемент.

Както обосновано е прието в решението на ответника по жалбата, доколкото се касае за търговски дружества, т.е. за юридически лица съгласно чл.63, ал.3 от ТЗ, за знание може да се говори само условно, тъй като познавателната дейност е присъща на физическите лица и се свързва с наличието на интелект. Тук следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на юридическото лице са средство, чрез което се формира и изразява неговата воля по отношение на трети лица. Неговите органи съвпадат със самото юридическо лице. Волята на органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията им - за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и принципно са в компетентност на различни органи (вж. мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК). При дружеството с ограничена отговорност общото събрание е волеобразуващият орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл.137, ал.1 от ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Когато обаче капиталът на дружеството е собственост само на едно лице, то това лице решава въпросите от компетентността на общото събрание – чл.147, ал.2 от ТЗ.  Когато едноличният собственик на капитала сам управлява търговското си дружество, както е в случая, то той има качеството и на управител, чиито компетенции включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, т.е. дейност като волеизявяващ орган.

Следователно, доколкото в случая и доставчикът „ЕМД Експертс“ ЕООД, и получателят, в лицето на жалбоподателя, са ЕООД, то и при двете дружества волеобразуващите и волеизявяващите им органи съвпадат в едни и същи физически лица – еднолични собственици на техния капитал и техни управители, съответно Е. Г. Д. за „ЕМД Експертс“ ЕООД и Д.Г.Д. за жалбоподателя – „Идеята Ми“ ЕООД. Поради това обосновано ответникът по жалбата е счел, че знанието на жалбоподателя, че доставчикът няма да плати дължимия данък, следва да бъде установено по отношение на персоналния субстрат на дружеството жалбоподател, т.е. именно по отношение на физическото лице Д.Г.Д., който еднолично формира и изявява волята на същото.

В константната съдебна практика по приложението на чл.177 от ЗДДС се приема, че за обосноваване наличие на "знание" по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката (в този смисъл решение № 6652 от 5.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2020 г., I о., решение № 1993 от 2.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2021 г., I о., решение № 3163 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2021 г., VIII о., решение № 15579 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2020 г., VIII о., решение № 16130 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2019 г., I о. и др.). Приложението на разглеждания институт не изисква непременно доставчикът и получателят да са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК вр. § 1, т.34 от ДР на ЗДДС.

Тук следва да се отбележи, че знанието по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС не е необходимо непременно да бъде установявано чрез преки доказателства, т.е. чрез такива, които пряко да установяват, че представляващият дружеството-доставчик е съобщил на Д.Д., като едноличен собственик на капитала и управител на „Идеята Ми“ ЕООД, за намерението си да не заплаща дължимия ДДС по получените от жалбоподателя доставки. Както беше посочено, това може да стане и чрез косвени доказателства, чрез които да се установят обективни обстоятелства, сочещи на връзка между доставчик и получател, надхвърляща обичайните делови отношения, въз основа на които следва да се изведе наличието на такова знание. Да се приеме обратното, т.е. че знанието на получателя следва да се установява само с преки доказателства, би затруднило доказването до степен, че би лишило от полезен ефект разпоредбата на чл.177 от ЗДДС, респ. чл.205 от Директива 2006/112/ЕО, на който тя се основава. Това би противоречало и на изискването за съответстващо (конформно) тълкуване на националното право в съответствие с духа и целите на съюзното законодателство. Каква е преследваната от директивата цел става ясно от многократното посочване в нейния преамбюл на задължението на държавите-членки да вземат мерки, за да предотвратят неплащането или избягването на данъка (така напр. съображение 27-мо, 42-ро, 59-то). В чл.273, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е посочено, че държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите. На следващо място, първичното право на Съюза – чл.325 от ДФЕС „Борба с измамите“ също изисква, в своя § 1, от държавите – членки да се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, а § 2 гласи, че държавите-членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. Собствените ресурси на Съюза включват и приходите, получени от прилагането на унифицирана ставка към хармонизираната основа на ДДС, определена според правилата на Съюза (така т.26 от решение от 26.02.2013 г. по дело C‑617/10). Неслучайно систематичното място на чл.177 от ЗДДС е именно в глава двадесет и пета „Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами“.  

От събраните в ревизионното производство и в производството по административно обжалване доказателства може да се направи извод, че са налице множество обективни обстоятелства, от които може да се направи извод, че през ревизирания период, а и преди него, между физическите лица, еднолични собственици на капитала и представляващи търговските дружества доставчик и получател – Е. Г. Д. и Д.Г.Д., действително е съществувала изведената в практиката на ВАС и твърдяна в решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна връзка, надхвърляща рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката.

От заключението на вещото лице по назначената съдебна счетоводна експертиза и приетите в съдебно заседание на 30.05.2023 г. писмени доказателства, представени от жалбоподателя, се установява, че за ревизирания период доставчикът „ЕМД Експертс“ ЕООД има сключени договори за дистрибуция на продукти за селското стопанство не само с жалбоподателя, но и с дружествата „ДиС Биоексперт“ ООД и „Калистро-Калистратов“ ЕООД. При анализ на тези договори и анексите към тях не са установени различия в договорените условия. От заключението на вещото лице става ясно, че установените данни за средни продажни цени на продаваните на дистрибуторите стоки не показват разлики за по-голямата част от продуктите, а там, където такива разлики са установени, те са несъществени. Същото е положението и за сделките, сключени извън ревизирания период.

         Посочените обстоятелства съдът намира ирелевантни. Противно на предложеното от жалбоподателя тълкуване, изведената в съдебната практика близка, надхвърляща рамките на деловото общуване връзка, не се поставя непременно на плоскостта на търговските отношения между двете търговски дружества, поради което за нейното наличие е без значение обстоятелството, че тези търговски отношения, по своите условия, не се отличават съществено от условията между доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД и останалите дистрибутори на продаваната на вътрешния пазар стока. Както беше посочено, ответникът по жалбата не се позовава на презумпцията за знание, обоснована с установяването на цена на облагаемите доставки, която значително се отличава от пазарната – чл.177, ал.3, т.2, пр.последно от ЗДДС, в който случай щеше да е необходимо да се сравняват условията, при които стоката се продава не само на останалите дистрибутори на същия доставчик, но въобще на територията на страната, т.е. пазарните условия. Поради това съдът намира, че в случая връзката, надхвърляща обичайните делови отношения между посочения доставчик и жалбоподателя, като получател по доставките, следва да се основава на трайните близки лични и делови отношения между физическите лица, включени в персоналния субстрат на двете търговски дружества, които отношения предполагат и неформална обмяна на информация, включително относно търговската дейност, развивана посредством тях и данъчните задължения, свързани с нея.

         Установените от органите по приходите обективни обстоятелства се подкрепят от събраните в ревизионното производство доказателства. Впрочем те не се и оспорват от жалбоподателя като спорен е само направения въз основа на тях извод за наличие на знание по чл.177, ал.2 от ЗДДС.

Установява се, че физическите лица, представляващи доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД и получателя „Идеята Ми“ ЕООД, а именно Е. Г. Д. и Д.Г.Д., са били съдружници в новоучреденото на 17.05.2021 г. търговско дружество „Биоактив и ГрийнАктив“ ООД, с ЕИК *********, до 03.09.2021 г., когато Е. Д. прехвърля своите дялове на дъщеря си – Е. Е. Д. Следователно за посочения период, включен в ревизирания такъв, двете физически лица са имали качеството на свързани лица, а поради това такова качество са имали и притежаваните и представлявани от тях търговски дружества –  § 1, т.3, б.“в“ и б.“г“ от ДР на ДОПК.

Е. Г. Д. – едноличен собственик на капитала и представляващ „ЕМД Експертс“ ЕООД и Д.Г.Д. – едноличен собственик на капитала и представляващ „Идеята Ми“ ЕООД, са били съдружници и в „Нетуоркс България“ ООД гр.Русе и съучредители на дружеството при неговата регистрация на 08.06.2004 г. Съдружници в същото са до края на 2014 г., т.е. в период от над 10 години, когато прехвърлят своите дялове на третия съдружник – С.М.. През същия период те са били назначени на трудови договори в дружеството – Д.Д. за периода юли 2004 г. – март 2013 г. е бил назначен на длъжността „търговски агент“, а за периода от 05.07.2013 г. до 07.01.2014 г. – на длъжността „мениджър проекти“. Съответно Е. Д. за периода от 01.07.2004 г. до 18.01.2012 г. е бил назначен в дружеството на длъжност „управител бизнес услуги“, а за периода 18.03.2013 г. до 07.01.2014 г. – на длъжността „консултант по управление“. Двете лица са участвали и в друго търговско дружество, понастоящем заличено от ТР – „Български телеком и телевизия“ АД, с ЕИК *********, на което са били членове на съвета на директорите в периода от 22.11.2010 г. до 03.07.2013 г.  Както беше посочено по-горе, посочените лица са били съдружници и в дружеството „Биоактив и ГрийнАктив“ ООД, с ЕИК *********, което заместило доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД, като официален дистрибутор за България на германското дружество BioAktiv GmbH.  И доставчика, и получателя, използват за доставките помежду си и към свои клиенти услугите, предоставени от търговското дружество „Инаут“ ЕООД, в което, до 05.04.2021 г., съдружници и управители са Л. Д. и Малина Д., а от последната дата – Л. Д. и С. Д.. Установено е, че Л.Д. е съпруга на Д.Д. – управител на дружеството жалбоподател, а С. Д. е негов брат. Дружеството, придобило еднолично капитала на „Инаут“ ЕООД, считано от 02.07.2021 г., а именно „Еушипмънтс.ком“ ООД, преобразувано впоследствие в АД, е с управители отново Л.Д. и Светлозар Д..

На официалния сайт на предлаганите от дружествата продукти, в раздел „Контакти“, е посочено, че жалбоподателят е изключителен представител за продажби на дребно на „ЕМД Експертс“ ЕООД, което от своя страна е официален дистрибутор за България на немското дружество BioAktiv GmbH. Установено е, че наградата „Най-зелена компания“, представена като такава, дадена на жалбоподателя, всъщност е връчена на „ЕМД Експертс“ ЕООД. В сайта https://bioaktiv.bg, секция „Медиите за нас“ [1], новината е публикувана на 14.06.2017 г., а в репортажа говори и представя постижението Д.Д. – управител на жалбоподателя, а не Е. Д. – управител на „ЕМД Експертс“ ЕООД, на който е връчена наградата. В сайта https://jobs.bg за подадените от жалбоподателя обяви за работа за ревизирания период е посочен адрес за контакт гр.Русе, ул.“Васил Петлешков“ № 2А, който всъщност е адресът за кореспонденция с „ЕМД Експертс“ ЕООД. При извършените от органите по приходите проверки са установени две лица, наети по трудови правоотношения  -В. Ц. Ц. и Б. Р. Р., които са работили както в „ЕМД Експертс“ ЕООД, така и в „Идеята Ми“ ЕООД.

Съдът намира, че посочените установени от органите по приходите обективни обстоятелства, чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, демонстрират съществуването на дългогодишни близки отношения между посочените две физически лица - Е. Г. Д. и Д.Г.Д., които далеч надхвърлят обичайните делови такива между доставчик и получател на доставката и които обосновават извод, че жалбоподателят е знаел, че неговият доставчик „ЕМД Експертс“ ЕООД, няма да внесе дължимия ДДС, поради което посоченият субективен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.177 от ЗДДС следва да се приеме за доказан.

Този извод не се разколебава предвид обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил цената на получените доставки, включително включения в нея ДДС. Следва да се отбележи, че липсват доказателства жалбоподателят да е положил реални усилия, за да се увери, че дължимият данък ще бъде заплатен от доставчика. Доказателствата по делото всъщност сочат на обратния извод – на недобросъвестност и знание, че дължимият данък всъщност няма да бъде заплатен. В тази връзка органите по приходите са установили, че основната част от разплащанията от страна на жалбоподателя в полза на „ЕМД Експертс“ ЕООД са били извършвани чрез платежната система Paysera. Установено е, че първото плащане чрез тази платежна система е направено на 28.05.2020 г., а изпълнителното дело № *********/2020 г., образувано срещу доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД за неплатените му задължения за ДДС, е от 27.05.2020 г. До момента на образуване на изпълнителното дело доставчикът е получавал плащанията по фактурите, издавани на жалбоподателя, по банковите си сметки в търговски банки. Тези банкови сметки, за разлика от сметката в платежната система Paysera, за плащанията към която се използва виртуален IBAN, ***пълнител. Жалбоподателят не е предложил достоверно обяснение защо е решил да се възползва от изтъкваните в жалбата преимущества на посочената платежна система едва след възникване на опасност върху банковите сметки, по които дотогава е извършвал плащания в полза на „ЕМД Експертс“ ЕООД, да бъдат наложени запори.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира доказани и обективните елементи от фактическия състав на разглежданата солидарна отговорност, които елементи кумулативно следва да са налице.

На първо място разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДДС изисква регистрираното лице да е получател по облагаема доставка. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, считано от 01.12.2014 г., с идентификационен № BG203309139. Според чл.11, ал. 2 от ЗДДС получателят по облагаема доставка е лицето, което получава стоката или услугата. В случая няма спор, че жалбоподателят е получател на стоките (течен тор, аминокиселини и др.), за доставките на които през ревизираните периоди – от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., са издадени общо 92 бр. фактури, описани на стр.6-стр.9 от ревизионния доклад. Не се спори, че стоките по фактурите са били действително получени от жалбоподателя и впоследствие продадени на негови клиенти въз основа на представената в ревизионното производство информация относно начина на извършване на търговската дейност на дружеството.

Налице е и вторият обективен елемент, който кумулативно следва да е налице – дължимият данък не е внесен от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД. Отговорността по чл.177 от ЗДДС е отговорност за чуждо данъчно задължение по смисъла на чл.14, т.3 от ДОПК, поради което жалбоподателят има качеството на отговорно трето лице по смисъла на чл.16 от ДОПК и съгласно чл.21, ал.1 от същия кодекс тази отговорност се установява с ревизионен акт. Следователно и по арг. от чл.142, ал.1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК датата на издаване на ревизионния акт е релевантния момент, към който следва да се преценява дали дължимият данък е внесен от доставчика.

През ревизираните периоди доставчикът „ЕМД Експертс“ ЕООД е издал посочените по-горе 92 бр. фактури, с получател жалбоподателя, които са включени в дневниците му за продажбите, съответно в справките – декларации за ДДС за съответните данъчни периоди, както следва: за данъчен период от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. в справка – декларация № 22151856087/14.04.2020 г., за данъчен период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. в справка-декларация № 22151867010/14.05.2020 г., за данъчен период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. в справка-декларация № 22151875837/14.06.2020 г., за данъчен период от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. в справка-декларация № 22151887741/14.07.2020 г., за данъчен период от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. в справка-декларация № 22151917328/14.10.2020 г., за данъчен период от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. в справка-декларация № 22151929186/16.11.2020 г., за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в справка – декларация № 22151940132/14.12.2020 г., за данъчен период от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. в справка – декларация № 22151950057/14.01.2021 г., за данъчен период от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. в справка – декларация № 22151982794/14.04.2021 г., за данъчен период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. в справка – декларация № 22151993702/14.05.2021 г., за данъчен период от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. в справка – декларация №  22152004769/14.06.2021 г., за данъчен период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. в справка – декларация № 22152014256/14.07.2021 г., за данъчен период от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. в справка – декларация № 22152024067/13.08.2021 г. и за данъчен период от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. в справка – декларация № 22152048437/14.10.2021 г.

С описаните справки-декларации по чл.125 от ЗДДС доставчикът „ЕМД Експертс“ ЕООД сам, в съответствие с чл.88, ал.2 от ЗДДС, е определил резултатите си за посочените данъчни периоди, а именно - данък за внасяне в общ размер от 288 532,19 лева. Посочената сума не е внесена от това търговско дружество към датата на издаване на ревизионния акт като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Тази сума не е внесена и към датата на приключване на устните състезания по делото. За невнесения ДДС срещу посоченото дружество било образувано и изпълнително дело  № *********/2020 г. на ТД на НАП Варна, дирекция „Събиране“, по което сумата също не била събрана. Видно от вписаното по партидата на „ЕМД Експертс“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ решение № 161/07.12.2022 г., постановено по т.д. № 196 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Русе, със същото е обявена неплатежоспособността на посоченото дружество, с начална дата 01.06.2022 г., и то е обявено в несъстоятелност.

Налице е и третият обективен елемент от отговорността по чл.177 от ЗДДС  - получателят на доставките, в лицето на жалбоподателя, да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.71, т.1 от ЗДДС е получателят да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които то е получател. Това формално условие е изпълнено като в издадените от „ЕМД Експертс“ ЕООД 92 бр.фактури ДДС, който доставчикът е длъжен да внесе в бюджета, е посочен на отделен ред. Органите по приходите са установили, че жалбоподателят е отразил така издадените и получени от него фактури в дневниците за покупките и в подадените в съответните данъчни периоди справки – декларации по чл.125 от ЗДДС като доставки с право на пълен данъчен кредит. Установено е, че ползваният от жалбоподателя данъчен кредит по фактурите, издадени от „ЕМД Експертс“ ЕООД, е в общ размер на  324547,08 лева. Доколкото и правото на приспадане на данъчен кредит и дължимия и невнесен данък произтичат от едни и същи доставки, документирани с посочените по-горе 92 бр.фактури, то очевидно е, че връзката между тях е пряка. Отговорността на получателя обаче е ограничена – той отговаря за дължимия и невнесен данък от своя доставчик, но само доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 6/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, отговорността на получателя не обхваща целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 ЗДДС, а е една от изискуемите материално-правни предпоставки за реализирането й. Следователно правилен се явява подходът на органите по приходите да ангажират отговорността на жалбоподателя за по-малката измежду сумите на невнесения от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД данък по подадената от последния справка-декларация за всеки от процесните данъчни периоди и сумата, за която за същите периоди жалбоподателят, като получател, е упражнил правото си на приспадане на право на данъчен кредит, пряко свързано със тези доставки. Сборът на тези суми за процесните данъчни периоди, за които правилно е реализирана разглежданата солидарна отговорност, възлиза на 264046,58 лева.

Както се приема и в Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ВАС по т. д. № 2/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, обхватът на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. В случая лихвата се дължи на основание чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175, ал.1 от ДОПК. Началната дата, от която същата е начислена с ревизионния акт – от 15-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, е правилно определена. Според чл.89, ал.1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС от своя страна сочи, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, т.е. изискуемостта на данъка настъпва от деня, следващ изтичане на този срок - от 15-о число на месеца, следващ съответния данъчен период. Общият размер на дължимата лихва, определена към датата на издаване на оспорения ревизионен акт - 02.11.2022 г., съответства на сбора от лихвите върху главниците за съответните данъчни периоди, изчислени със софтуерен продукт, свободно достъпен на интернет страницата на НАП [2].

По изложените съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен и обоснован, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Материалният интерес по делото, като сбор от главницата и лихвата, установени с оспорения ревизионен акт, възлиза на 313 121,97 лева. Съдът, на основание чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 17 174,88 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, пр.последно от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Идеята Ми“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Страхил Войвода“ № 5, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Д.Г.Д., против ревизионен акт № Р-03001822001205-091-001/02.11.2022 г., издаден от Е.С.Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и М.П.Г.-Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 270/20.01.2023 г. на С. Х. П. – директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който, на основание чл.177, ал.1 вр. ал.6 от ЗДДС, е ангажирана отговорността на жалбоподателя за невнесения от „ЕМД Експертс“ ЕООД, с ЕИК *********, данък върху добавената стойност, до размер на ползвания данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „ЕМД Експертс“ ЕООД, през периодите от 01.03.2020 г. до 30.06.2020 г., от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.03.2021 г. до 31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., в общ размер на 264 046, 58 лева и лихва, дължима на основание чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, изчислена към 02.11.2022 г., в общ размер на 49 075,39 лева.

ОСЪЖДА „Идеята Ми“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Страхил Войвода“ № 5, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Д.Г.Д., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 17 174,88 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: