№ 448
гр. Бургас, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200256 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д.. Х. А. с ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ж.к. „******* чрез адв. В.С. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 21-
0769-005325/16.12.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от адв. С. от АК-Бургас. Процесуалният представител също посочва, че
липсвало виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.7, НП е било връчено на
05.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 14.01.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.12.2021 г., около 17:16 часа, в Община Бургас, на Автомагистрала № А-1,
жалбоподателят Д.А. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.
№ А*****НХ, като с него пътувала и съпругата му- св. Д. А. При движението си
1
автомобилът излязъл вляво на платното за движение и се ударил в еластичната ограда
(мантинела), като я изкривил. Автомобилът спрял, като след него спрели и други
автомобили. Малко след това на място пристигнали и братът на жалбоподателя- св. Е. А., и
неговата съпруга- св. В. А.. Водачите на другите автомобили подавали сигнали до тел. 112,
като междувременно на жалбоподателя му прилошало- същият се хванал за гърдите,
пребледнял и започнало да го тресе. При това положение, жалбоподателят заедно с брат
решили да потеглят обратно към гр. Бургас, за да посетят болница, а на място останали
двете свидетелки заедно с ударения автомобил. Малко след това на място пристигнал екип
на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, в който бил и актосъставителят Д.В..
Същият заявил, че жалбоподателят трябвало да остане на място, като съпругата на А. му се
обадила и му казала да се връща. Тъй като междувременно жалбоподателят се почувствал
по-добре, той се върнал заедно с брат си на мястото на произшествието.
За констатираното св. В. съставил АУАН с бл. № 196489 за извършени две
нарушения по ЗДвП- по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които записал, че няма възражения.
Въз основа на АУАН на 16.12.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. На практика липсват противоречия в показанията на
актосъставителя и свидетелите. За последните, макар и да са близки и роднини на
жалбоподателя, липсват основания техните показания да не бъдат кредитирани, тъй като
изложеното от тях се подкрепя от изслушаните записи от ЕЕН 112. Лицето, което се е
представило за М. В.а посочва, че на водача на катастрофиралия автомобил не му е добре.
Съдът тълкува в тази насока и казаното от лицето, представило се за Б.М.. Последният
посочва, че водачът е пиян, но липсва каквото и да е доказателство за това. Съдът счита, че
лицето най-вероятно е имало предвид, че водачът не е адекватен, което съответства на
изложеното от свидетелите. Допълнителен аргумент за кредитиране на свидетелските
показания е и записът на разговора с ЕЕН 112 на жалбоподателя непосредствено след
инцидента, в който се излагат същите факти, т.е. не се касае единствено за защитна версия.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че по отношение и на двете вменени нарушения не са съобразени
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното
постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо
да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като
нарушени законови норми.
По отношение на първото нарушение:
2
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер
от 100 лева до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с
несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от
ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените
фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а
единствено е отразено, че скоростта не е съобразена с пътните условия, без да става ясно
какви условия точно се визират. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита
на наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си
(дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от
посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). В този смисъл са и Решение № 107 от
29.01.2016 г. по н. д. № 2249 / 2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 1037
от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др. Отделно от
това стои въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да установи каква е
била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на жалбоподателя. Това
е съществено, тъй като невинаги когато е налице настъпило ПТП се касае за виновно
поведение на водача. Обратното би означавало винаги да се предполага виновно поведение,
което противоречи на залегналия в чл. 304 от НПК принцип, съгласно който присъдата, в
случая- постановлението, не могат да почиват на предположения. Установяването на
величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в съдебна фаза, тъй като
това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били предявени на жалбоподателя.
По отношение на второто нарушение:
Съгласно словесното описание в АУАН и НП водачът „не остава на място, за да
установи какви са последиците от произшествието”. В посочената за нарушена разпоредба
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП липсва описано задължение за оставане на място.
Изпълнителното деяние по т. 1 се изразява в неизпълнение на задължението да се спре и да
се установят последиците от произшествието, която норма има общ характер спрямо
следващите, които предписват допълнителни задължения в зависимост от това дали са
причинени вреди и дали има пострадали лица. В случая жалбоподателят е санкциониран за
това, че не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от
ПТП, но фактически е описано, че не е останал на място, което е различно задължение. За да
отговарят на изискванията на ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление, извършеното
нарушение следва да е описано от фактическа страна с всички съставомерни признаци, така
както са посочени в закона. Единствено по този начин лицето, което е посочено като
нарушител може адекватно и пълно да упражни правото си на защита, както по фактите,
така и по правото. В случая е налице неясно и неточно фактическо описание, съпоставено с
посочената за нарушена разпоредба. Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя
както нарушителя, така и съда в невъзможност да се разбере какво е извършеното
нарушение според наказващия орган.
Вземайки предвид горното, следва да се отбележи, че всъщност липсва нарушение на
общото задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е безспорно, че жалбоподателят е
спрял на мястото (очевидно поради повредите по автомобила), като са били констатирани
щетите, които са настъпили. Евентуално би могло да се мисли, че е допуснато нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ или б. „в“ от ЗДвП, които предписват задължения при наличие само
на имуществени вреди да се окаже съдействие за установяването им, респ. при липса на
3
съгласие между участниците, да се изчака идването на компетентните органи. За посочените
нарушения се предвижда същия по размер санкция съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Независимо от това обаче, съдът не може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1
от ЗАНН и да измени постановлението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, тъй като това трябва да стане без да е налице съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. В случая би било налице тА.съществено изменение, тъй
като би се стигнало до въвеждане на нови съществени факти- че не е оказано съдействие,
респ. липса на съгласие, срещу които факти до настоящия момент жалбоподателят не се е
защитавал. Това неминуемо би накърнило неговото право на защита, поради което и няма
как постановлението да бъде изменено.
Накрая, дори и да се приеме, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то по мнение на съда случаят безспорно е мА.ен. От всички
доказателства по делото става ясно, че докато жалбоподателят и близките му са чакали
пристигането на компетентните органи, на А. му е прилошало и същият не се е чувствал
добре, поради което всички са решили той, заедно с брат си, да тръгне към болница. Налице
са били основателни притеснения за здравето на жалбоподателя, като това обстоятелство,
свързано със запазването на живота и здравето на гражданите, е достатъчно да обоснове
извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от
обичайното.
Поради всичко гореизложено, НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюД.ета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 9), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 650
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. Съдът намира, че претендираното
възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло, тъй като не е прекомерно, доколкото по
делото бяха проведени две съдебни заседания с разпити на множество свидетели. Също
така, бяха изисквани допълнително записи и снимков материал, на които бе извършван
оглед. Следва да се отчете и че процесуалния представител участва в съдебното
производство от самото начало, като е изготвил и жалбата, инициирала производството.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005325/16.12.2021г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Д.. Х. А. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „******* за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д.. Х. А. с ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ж.к. „******* съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5