№ 650
гр. ***, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102071 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.222, ал.3 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. К. И.., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №21, вх.5, ет.1, ап.89, съдебен адрес:
гр.***, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Д. К. от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, ж.к. Индустриален, бул.”***” №1, представлявано от
управителя В. С. С..
Ищецът И. К. И.. твърди, че с ответника били в трудово-правни отношения, като
изпълнявал длъжността „оператор ММ и кранист“. Със Заповед №9/28.04.2021 год. на
основание разпоредбата на чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото му правоотношение било
прекратено, считано от 29.04.2021 год. Заповедта му била връчена на 07.05.2021 год., като в
същата били посочени и обезщетенията, които му се дължали, а именно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ /за 20 дни за 2019 год.,
за 20 дни за 2020 год. и за 6 дни за 2021 год./ и обезщетение за придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения. Впоследствие била издадена нова заповед №9А/20.05.2021 год., с
която бил променен размер на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като същото
било намалено от 6 на 2 месеца.
Твърди, че е работил в „Група предприятия“ по смисъла на §1, т.2а от КТ в
продължение на 10 години от последните 20 години, като счита, че му се дължи обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Моли съда да
1
постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД, с ЕИК*** да му заплати сумата от 4378
лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 4
брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Д.К. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена. В съдебно заседание прави изменение на иска, като оттегля същия за разликата над
3464.84 лева до пълния предявен размер от 4378.00 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора „***“ ЕООД, с ЕИК*** излага, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Не отричат факта, че ищецът е работил в „***“ ЕООД, с
ЕИК*** и че със Заповед №9/28.04.2021 год. трудовото му правоотношение е било
прекратено. Твърдят, че след издаване на първоначалната заповед установили, че лицето
няма изискуемия 10 годишен трудов стаж в групата предприятия, поради което му се дължи
само 2-месечно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а не 6-месечно, както е било посочено в
заповедта. Поради изложеното била издадена втора заповед №9А/20.05.2021 год., в която
дължимото обезщетение на ищеца по чл.222, ал.3 от КТ било коригирано. В отговора на
исковата молба излагат, че сочените от ищеца дружества, в които е осъществявал трудова
дейност не представляват „група предприятия“, поради което не може да бъде споделен
извода, че ищецът е работил при един и същ работодател в продължение на повече от 10
години през последните 20 години. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – адв.С.Б. от
ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора и моли предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът И. К. И.. и ответното дружество „***“ ЕООД били в трудово-правни
отношения, като И. изпълнявал длъжността „оператор ММ и кранист“. Със Заповед
№9/28.04.2021 год. на основание разпоредбата на чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 29.04.2021 год. Заповедта му била връчена на
07.05.2021 год., като в същата били посочени и обезщетенията, които му се дължали, а
именно: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ
/за 20 дни за 2019 год., за 20 дни за 2020 год. и за 6 дни за 2021 год./ и обезщетение за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 от
КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.
2
Впоследствие била издадена нова заповед №9А/20.05.2021 год., с която бил променен
размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като същото било намалено от 6
на 2 месеца.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.06.2007
год. ищецът започнал работа в „*** ***“ ООД, с ЕИК***, като съгласно трудов договор
№262/22.06.2007 год. изпълнявал длъжността „монтьор ремонт на машини и оборудване“.
Бил освободен от това дружество на 17.03.2008 год., като от същата дата бил назначен по
трудов договор №17/17.03.2008 год. в „*** – ***“ ООД, с ЕИК***. На 01.01.2012 год. бил
освободен от последното, като с трудов договор №327/30.12.2011 год., считано от 01.01.2012
год. бил назначен в „***“ АД, с ЕИК***. На 01.08.2013 год. бил освободен от „***“ АД, с
ЕИК***, като по силата на трудов договор №59/31.07.2013 год., считано от същата дата –
01.08.2013 год. бил назначен в „*** ***“ ЕООД, с ЕИК***.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Фактура №53/27.07.2021 год., Трудов
договор №262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №736 към Трудов договор
№262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение от 21.12.2007 год. към Трудов договор
№262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №892 към Трудов договор
№262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №939 към Трудов договор
№262/22.06.2007 год., Трудов договор №17/17.03.2008 год., Допълнително споразумение от
04.11.2008 год., Допълнително споразумение към Трудов договор №17/17.03.2008 год.,
Трудов договор №327/30.12.2011 год., Допълнително споразумение към трудов договор
№327/30.12.2011 год., Допълнително споразумение към трудов договор №327/30.12.2011
год. и допълнително споразумение от 02.04.2012 год., Допълнително споразумение към
трудов договор №327/30.12.2011 год.,Трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително
споразумение към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №34/05.01.2015 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №30/25.01.2016 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №100/30.03.2016 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №113/09.06.2016 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №137/03.01.2017 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №235/02.01.2018 год. към
трудов договор №59/31.07.2013 год., болнични листи – 8 бр., Заповед №9/28.04.2021 год.,
Извлечение от търговския регистър, Трудова книжка, Извлечение по сметка, Справки,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Заповед
№9А/20.05.2021 год., Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ – 2 бр., Разписки от „Куриерска
фирма „Еконт“, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,
личното трудово досие на ищеца, фиш за брутното трудово възнаграждение на ищеца за
пълен работен месец, Заявление рег. №10010/16.11.2021 год. по описа на ШРС със заверени
копия от приложенията към него, а именно – годишен финансов отчет на „***“ АД за 2019
год, доклад за дейността за 2019 год., годишен финансов от 2020 год. и доклад за дейността
3
за 2020 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, имайки в предвид
размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение, дава заключение, че
размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за период от един месец е в размер на 866.21
лева, а за четири месеца е в размер на 3464.84 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда възможност за работника или
служителя да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните
10 години от трудовия си стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяване. Правото за заплащане на обезщетение се придобива при
наличието на две предпоставки. Първата е да е прекратено трудовото правоотношение,
независимо на какво основание е извършено уволнението, а втората е – към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено със Заповед №9 от
28.04.2021 год. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ поради придобиване на право за пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ представлява вземане
на работника или служителя с гратификационен характер, дължимо еднократно по силата на
закона при наличие на регламентираните в закона предпоставки. От материалите по делото
се установява наличието и на втората кумулативно предвидена предпоставка за възникване
правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а именно работникът да е придобил право на
пенсия за изслужено време и старост към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КС0 в сила към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, Право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и
63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38
години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 год. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, като до 31 декември 2017 год. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 год. – с по 1 месец за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст. В същото време съгласно ал.2 на същия законов текст от
31 декември 2016 год. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
4
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се
установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият е бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото към датата 29.04.2021
год. е бил навършил 63 години и 11 месеца и е имал общ трудов стаж 42 години 11 месеца и
09 дни.
Не се спори между страните по делото, че в настоящия случай са налице
предпоставките за заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Спорен е единствено
размера на дължимото обезщетение и по-конкретно дали същото се дължи в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или за срок от 6 месеца,
респективно дали ищецът е работил при същия работодател през последните 10 години.
В тази връзка с оглед твърденията на ищеца, следва да бъде установено дали
последните четири дружества, с които е имал трудово-правни отношения представляват
група предприятия и дали работата при тях може да бъде определена като такава при един
работодател.
Разпоредбата на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, към която препраща нормата на §1, т.2а от Кодекса на
труда дава легална дефиниция на понятието "Група от предприятия", като определя същите
като две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на
другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания
капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с
емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от
половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто
предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието
майка.
В настоящия случай четирите предприятия, в които ищецът е полагал труд през
последните години са „*** ***“ ЕООД, с ЕИК ***; „***“ АД, с ЕИК ***; „***-***“ ООД, с
ЕИК *** и „***-***“ ЕООД, с ЕИК***. От приложените по делото удостоверения за
актуално състояние на дружествата се установява, че едноличен собственик на капитала на
„*** ***“ ЕООД, с ЕИК *** и „***“ АД, с ЕИК *** е „***-***“ ООД, с ЕИК***, а
управител и на двете дружества е лицето В. С. С.; едноличен собственик на капитала на
„***-***“ ЕООД, с ЕИК*** е „***“ ЕООД, с ЕИК***, а управител на дружеството е отново
лицето В. С. С., а съдружник в „***-***“ ООД, с ЕИК *** е „***“ ЕООД, с ЕИК***.
Видно от представените като писмени доказателства по делото ГФО на „***“ АД, с
ЕИК *** за 2019 год., Доклад за дейността за 2019 год. на „***“ АД, с ЕИК ***, ГФО на
„***“ АД, с ЕИК *** за 2020 год., Доклад за дейността за 2020 год. на „***“ АД, с ЕИК *** в
раздел „Текущи вземания от свързани предприятия“ дружеството е посочило като
предприятия от група „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ООД, а „*** ***“ ЕООД е посочено като
свързано предприятие. В същото време в раздел „Текущи задължения към свързани
предприятия“ дружеството е посочило като предприятия от група „*** ***“ ЕООД и ***
***“ ООД, а „*** ***“ ЕООД и „***-***“ ООД са посочени като свързани предприятия.
5
Посочените дружества са посочени като свързани лица и в раздел „Свързани лица и сделки
със свързани лица“, като по отношение на „*** ***“ ЕООД изрично е посочено, че вида на
свързаност с „***“ АД е предприятие – майка, а с останалите дружества, че се намират под
общ контрол, като за краен собственик на всички дружества е посочено лицето Валери
Симеонов.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че доколкото посочените четири
дружества /„*** ***“ ЕООД, с ЕИК ***; „***“ АД, с ЕИК ***; „***-***“ ООД, с ЕИК *** и
„***-***“ ЕООД, с ЕИК***/, в които ищецът е полагал труд през последните години
отговарят на изискването за „група предприятия“ по смисъла вложен в разпоредбата на
чл.222, ал.3 от КТ и следва да се приеме за установено, че същият е положил в групата
предприятия последните 10 години от трудовия си стаж, му се дължи обезщетение в размер
на 6 брутни работни заплати.
При преценка на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ, съгласно която брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по раздел III от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или полученото от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение. В същото време съдът взе предвид и обстоятелството, че на ищеца
е било вече изплатено обезщетени ес правно основание чл.222, ал.1 от КТ за 2 месеца,
поради което на същия се дължи такова в размер на 4 брутни работни заплати. При преценка
на този размер съдът съобрази заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която размера на брутното трудово възнаграждение, изчислено съгласно
разпоредбата на чл.228 от КТ за един месец е в размер на 866.21 лева, а за четири месеца е в
размер на 3464.84 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.222, ал.3 от КТ
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в размера след допуснатото
изменение на иска.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение
№3 от 1996 год. на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е
отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът
претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на
исковата молба – 28.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 650 лева,
включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съгласно представен списък.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното
6
дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в
размер на 338.59 лева.
Доколкото предявения от ищеца иск, след направеното изменение на иска, е уважен
изцяло на ответната страна разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.
Индустриален, бул.”***” №1, представлявано от управителя В. С. С. да заплати на И. К.
И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №21, вх.5, ет.1, ап.89, съдебен
адрес: гр.***, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Д. К. от ШАК сумата от 3464.84 лева /три хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.
Индустриален, бул.”***” №1, представлявано от управителя В. С. С. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на И. К. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“
№21, вх.5, ет.1, ап.89, съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Д. К. от ШАК сумата
от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.
Индустриален, бул.”***” №1, представлявано от управителя В. С. С. да заплати в полза на
държавата по сметка на ШРС сумата от 338.59 лева /триста тридесет и осем лева и петдесет
и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по уважения иск и
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7