РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.-М.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № РД-05-17/16.06.2021 г., издадено от директор на РЗИ – Бургас, с което на
основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във вр. т.13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването на жалбоподателя е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП. Твърди се, че не става ясно кой е извършил нарушението, след като в НП
са посочени наименованията на две юридически лица – на жалбоподателя „И.-М.“ ЕООД и
„И.“ ЕООД. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомени,
представляват се от управителя. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
За АНО, редовно уведомени, представляват се от Б.П. на длъжност началник на отдел
„Административно-стопански и правен“ при РЗИ. Оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди НП. Счита, че ясно е
индивидуализирано дружеството нарушител, а посочването на друго дружество е допусната
техническа грешка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 18.01.2021 г. е била извършена съвместна проверка от служители на РЗИ и НАП –
Бургас в търговски център „П.“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „С.“. Проверката е била
извършена с цел да се установи дали се спазват въведените със заповеди от министъра на
здравеопазването епидемиологични мерки във връзка с ограничаване разпространението на
заболяването COVID-19. Проверката започнала с извършване на покупки от служителите на
НАП от отделните търговски обекти в търговския център. Служителката на НАП П.А.А.
лично закупила стока от стопанисвания от дружеството-жалбоподател магазин за детско
облекло, след което в обекта проверката продължила от служителите на РЗИ, в това число и
свидетелката Ж.П. на длъжност инспектор в РЗИ. Свидетелката П. констатирала от
наличния касов бон, издаден при извършената продажба на служител на НАП и
предоставената й касова книга, че на 18.01.2021 г. дружеството жалбоподател допуснало в
стопанисвания от него търговски обект клиенти в нарушение на въведените със Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед №
РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. В обекта
присъствала управителката на жалбоподателя, поради което свидетелката съставила АУАН,
който бил подписан от представителя на жалбоподателя. На 16.06.2021 г. било издадено и
НП предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка. Показанията на свидетелката П. са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на свидетеля се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно въведеното от жалбоподателя
възражение, че е налице неяснота относно субекта на нарушението. В действителност в НП
в обстоятелствената му част е посочено наименованието на юридическо лице, различно от
жалбоподателя, а именно, че в стопанисвания от „И.“ ЕООД магазин не са преустановени
посещения на клиенти. Независимо от това обаче за съдя няма съмнение кой е субектът на
2
нарушението. Отново в обстоятелствената част на НП е отразено, че при извършена
проверка на 18.01.2021 г. е констатирано, че в магазин за детски дрехи в търговски център
„П.“ дружеството „И.-М.“ ЕООД извършва търговска дейност в нарушение на т. 13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.2021 г. Отделно от това на първата страница в долната част на
НП изрично е посочено, че отговорно за нарушението е юридическо лице „И.-М.“ ЕООД,
като подробно са изписани индивидуализиращите го данни– ЕИК, седалище и адрес на
управление, представител. Също така наименованието на жалбоподателя е посочено от АНО
в санкционната част на НП и като субект, на който се налага наказанието. Ето защо при така
установеното съдът намира, че посочването на наименованието на „И.“ ЕООД на едно
място в НП не е съществено нарушение, което да води до неяснота за субекта на
нарушението. Несъмнено именно жалбоподателят е бил посочен от АНО като отговорен за
процесното нарушение. Изписването на наименованието на друго юридическо лице в
обстоятелствената част на НП наред с това на жалбоподателя представлява техническа
грешка, която според съда не опорочава обжалвания акт до степен за неговата отмяна.
В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето
във вр. т. 11 от Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Нормата на чл. 63, ал. 4 Закона за Здравето предвижда
правомощия на министъра на здравеопазването при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област. От своя страна посочената точка 11 от Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г., с
която се изменя и допълва Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването предвижда забрана да се посещават търговски центрове. При издаване на
НП АНО е посочил в допълнение и санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.2, вр. ал. 1 от
Закона за здравето, която предвижда налагане на наказание за този, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки. Чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за здравето не е
посочен в АУАН, но независимо от това съдът намира, че този пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, което да наруши правото на защита на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано от фактическа страна вмененото на
жалбоподателя нарушение, като фактите са идентични. Ето защо налице е пълна яснота
относно нарушението, за което е наказан жалбоподателят. Фактическото описание на
нарушението е относимо и към отразените в АУАН и в НП норми, които са посочени.
Квалифицирането на установените при проверката факти като нарушение на чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка цитираните по-горе заповеди на министъра на
здравеопазването в АУАН според настоящия състав, в достатъчна степен разкрива правния
характер на вмененото на жалбоподателя нарушение. Правната квалификация е допълнена
от АНО при издаване на НП с посочване на санкционната норма на чл. 209а, ал.2, вр. ал. 1
от Закона за здравето, в която е предвидено наказанието, което следва да бъде наложено.
3
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършена на
18.01.2021 г. проверка от служители на РЗИ и НАП гр. Бургас на обект магазин за детски
дрехи в търговски център „П.“, стопанисван от жалбоподателя е било констатирано, че не се
спазват въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки за
ограничаване разпространението на болестта COVID-19. Установява се, че независимо от
въведената забрана със Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването,
действащи и към момента на проверката, в търговски център „П.“ и в частност в магазин за
детски дрехи, стопанисван от жалбоподателя, е имало посещение на клиенти, като служител
на НАП е извършил покупка от магазина, за което е бил издаден касов бон. Общоизвестен
факт е, че още през февруари и март 2020г. от Съвета на Европа и Световната здравна
организация са постановявани актове, с които се признава, че широкото разпространение на
нови заразни болести като COVID-19 е потенциална заплаха за здравето в световен мащаб, а
взрива на заболяването е определен като „спешна ситуация за общественото здраве с
международно значение. На 11.03.2020г. COVID-19 е обявена официално от СЗО за
„пандемия“, като посоченото състояние продължава и към момента. С решения на
Министерски съвет в Република България е обявена извънредна епидемична обстановка,
която е в сила и към настоящия момент. В тази връзка министърът на здравеопазването е
издал заповеди, в това число и Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01- 20/15.01.21 г., с които се въвеждат мерки за
ограничаване на разпространението на заболяването. Т.е. безспорно към 18.01.2021 г.
(датата на проверката), а и към момента е съществувала и продължава да съществува
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест - COVID-19.
В т. 13 Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., допълнена с т. 11 от Заповед №РД-01-
718/18.12.2020 г. е предвидена забрана да се посещават търговски центрове представляващи
една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски
обекти и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки,
лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките,
застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните
оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях,
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че търговски център
„П.“, в който е разположен процесният обект попада в обхвата на въведената забрана. В
търговския център „П.“ са разположени множество самостоятелни търговски обекта, с общи
помещения, коридори, където безспорно може да има струпване на много лица и да се
разпространява безпрепятствено заразяването със заболяването COVID-19. Ето защо като не
е предприел преустановяване на допускане на клиенти в обекта си, жалбоподателят е
нарушил въведените в т. 13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки.
4
Предвид изложеното съдът намира за абсолютно неприложима в случая разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Предвид мащабите на разразилата се световна пандемия във връзка със
заболяването COVID-19 и настъпилите изключително тежки негативни последици за живота
и здравето на хората, неспазването на въведените мерки с цел ограничаване на
разпространението на заболяването, не следва да се приема като маловажен случай, при
който няма последици или те са незначителни. Общоизвестно е, че точно обратното е факт.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
здравето предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към
настоящия случай и на дружеството-жалбоподател е наложена санкция в минимален размер
от 500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-17/16.06.2021 г., издадено от
директор на РЗИ – Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето във вр. т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на
здравеопазването на „И.-М.“ ЕООД, ЕИК ********* е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5