Р Е Ш Е Н И Е № 245
Гр.Сливен, 21.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието
на секретаря Ваня Костова и при участието на прокурора …….., като разгледа
докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 348 по
описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по жалба от ЕТ „И. – И.В.“, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление
гр. С.,
ул. „Ст. К.“ № …, пр. от И.С.В., със съдебен адрес *** – десен,
чрез адв. К. и М., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-361-0344049/12.08.2019 г., издадена от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. С оспорената
заповед е разпоредено запечатване на търговски обект - м. за с. и р. с.,
находящ се в: гр. А., ул. „А. К. " № …, ст. от ЕТ „И. – И.В.“ с ЕИК …………..
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „д“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 186 ал. 4
от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че не е налице цитираното в заповедта нарушение, както и че мотивите за налагане на ПАМ са неправилни и необосновани. Твърди, че на 01.08.2019 г. е подадено уведомление за издаване на дубликат на ФУ, който дубликат е представил пред административно наказващия орган при съставянето на АУАН. Твърди, че към момента на издаване на атакуваната заповед липсва издадено НП, поради което се нарушавали неговите права, позовавайки се на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Моли се съда за отмяна на оспорения
административен акт.
В с.з.
оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично И.В., който
поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
В с.з. административният орган
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител главен
юрисконсулт Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност
на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.08.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателства на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - м. за с. и р. с., находящ се в: гр. А., ул. „А. К. " № …, ст. от ЕТ „И. – И.В.“ с ЕИК ………….. При проверката е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е спазил изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба, като не съхранява в търговския обект паспорт на регистрираното и намиращо се в обекта фискално устройство ЕКАФП модел ДАТЕКС DP -25 с ИН на ФУ: DT459551 и ИН на ФП 02459551. В хода на проверката била извършена контролна покупка на 1 брой г. на обща стойност 2,00 лв., за която е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Бил изведен от ФУ дневен финансов отчет и не е констатирана касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0344049/02.08.2019г, с час на приключване на проверката 18.30 ч. Проверката е извършена в присъствието на у. И.В..
На 12.08.2019 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-361-0344049, с която разпоредил запечатване на търговски обект – – м. за с. и р. с., находящ се в: гр. А., ул. „А. К. " № …, ст. от ЕТ „И. – И.В.“ с ЕИК ……………. и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС; Уведомление от 01.08.2019 г. до у. на „Датекс“ ООД и дубликат на паспорт на касов апарат.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-361-0344049/12.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат ЕТ „И. – И.В.“ на 13.08.2019 г. Жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена чрез административния орган на 14.08.2019 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително
приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен
интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока
са следните:
След като е
сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от
АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в
съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „д“ от Закона за данък върху добавената стойност. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, а именно: при извършване на експертиза на ФУ или при приемане на ФУ за ремонт в сервизна фирма.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Обосновано и в съответствие със закона административния орган е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер. АА № 0344049/02.08.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая, като не е съхранил паспорт на регистрираното и намиращото се фискално устройство в процесния търговски обект – м. за с. и р. с. към датата на проверката, а именно към 02.08.2019 г. жалбоподателят, като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата е извършило вмененото му административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение във връзка с отчетността в търговския обект, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка. По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. Действително в хода на съдебното производство жалбоподателят представя дубликат на паспорт на ФУ, както и уведомление за издаване на дубликат на същия от 01.08.2019 г., но от писмените доказателства – протокол за извършена проверка се установява, че към момента на проверката в процесния обект паспортът на фискалното устройство не е бил представен, както не е било представено уведомление за издаване на дубликат на паспорта и не е направено възражение, относно констатациите по протокола, поради което съдът намира, че нарушението е доказано. Нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата би отпаднало само при наличие на доказателства за изключенията, посочени по-горе. Такива не са ангажирани в производството, поради което следва да се приеме, че на 02.08.2019 г. жалбоподателят не е съхранявал в стационарния търговски обект паспорта на ФУ и същия не е бил представен на проверяващите до приключване на проверката. От протокола за проверка е видно, че фискалното устройство се е намирало в обекта и е било в изправност, което се потвърждава и от наличните по преписката фискални бонове. Обстоятелството дали паспортът е бил изгубен или не е ирелевантно за осъществяването на процесното нарушение, доколкото в случая от значение за извършването му е единствено фактът, че паспортът на ФУ не са е съхранявал в проверявания обект по време на проверката – факт безспорно установен по делото.
Процесната принудителна административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед. В този смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на Върховния административен съд постановено по адм. д. № 5361/2018 г., I отделение.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
С оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него с продължителност от пет дни, при предвиден в закона максимален срок до тридесет дни.
По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-361-0344049/12.08.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – м. за с. и р. с., находящ се в: гр. А., ул. „А. К. " № …, ст. от ЕТ „И. – И.В.“ с ЕИК …………… и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Основателно и своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „И. – И.В.“, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. К.“ № …, пр. от И.С.В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-361-0344049/12.08.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – м. за с. и р. с., находящ се в: гр. А., ул. „А. К. " № …, ст. от ЕТ „И. – И.В.“ с ЕИК …………. и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „И. – И.В.“, ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. К.“ № …, пр. от И.С.В., да заплати в полза на ТД на Национална агенция по приходите гр. Бургас разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :