№ 42197
гр. София, 14.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. СТ. В.
като разгледа докладваното от Д. СТ. В. Частно гражданско дело №
20221110103075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 11610/24.01.2022 г. на „фирма“ ООД, ЕИК ......., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу З. П. СТ., И.В. М. и Б. В. ИВ., за сумите от 9408.75 лева и 643.33 лева,
представляващи неустойки за забава за периода от 14.05.2020г. до 23.11.2020г., дължими по
силата на сключени между страните Договори за парични заеми от 05.03.2019г. и от
06.03.2019г., чийто клаузи са възпроизведени в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 124, том I, рег. № 3041, дело № 117/2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
цялост, като съображенията за това са следните:
Процесните договори за заем имат характеристиките на потребителски, с оглед на
което и доколкото кредитополучателят по тях е физическо лице, в случая приложение
следва да намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, което задължение му е вменено изрично със закона /в този смисъл е и Определение
№ 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Наред с това, при разглеждане
на заявлението съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които
кредиторът основава претенциите си.
Съгласно уговорките в процесните договори за паричен заем през целия срок на
договора заемателят погасява само дължимата възнаградителна лихва- 20 % годишно,
съобразно установен погасителен план, а главницата в нейния пълен размер става изискуема
в края на срока на договора- така, както е уговорен между страните.
Съгласно договорните клаузи, регламентиращи последиците от неточно в темпорално
отношение изпълнение на паричното задължение за заплащане на уговорените месечни
погасителни вноски, при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен
ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер по- малък от определения в
погасителния план заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент („наказателна
лихва“) в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума.
Съдът намира, че цитираните уговорки на първо място противоречат на добрите нрави,
разбирани като общоприети и общовалидни неписани, но установени по силата на морала
1
правила за поведение в обществото и в отношенията между правните субекти, доколкото с
тях се уговаря обезщетяване на вреди от забавата на длъжника при изпълнение на
задължението му редовно и в срок да заплаща възнаградителна лихва (доколкото съгласно
съдържанието на договорите през целия срок на действие на заемното правоотношение се
дължи изплащане единствено на договорна лихва), а същевременно същите се изчисляват
като процентна част от цялата заета сума, чието връщане се дължи едва на края на срока на
договора. Следователно, кредитополучателят през действието на договора за заем няма
задължение да заплаща каквато и да е част от заетата сума, тъй като същата става изискуема
в края на срока на договора, но същевременно именно нейният размер, а не този на
неизпълненото в срок месечно задължение за заплащане на част от общо уговорената
възнаградителна лихва, се явява определящ за стойността на обезщетението за забава, което
е правно необосновано и нелогично, доколкото по правило функцията на т. нар. наказателна
лихва е да обезщети кредитора за невъзможността да ползва определен паричен ресурс,
който в случая съобразно уговореното е в размера на месечната вноска, с която се изплаща
съответната част от договорната лихва- възнаграждение за ползване от заемателя на
предоставения от заемодателя паричен ресурс. А с цитираните уговорки от договорите за
заем практически се достига до обезщетяване на кредитодателя за „вреда“- лишаването от
ползването на цялата заета парична сума, каквато до изтичане на срока на договора, респ.
преди обявяването на вземанията по него за предсрочно изискуеми, не е налице, а това, от
своя страна, освен до противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, води и
до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което е още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза като неравноправна- арг.
чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Наред с всичко гореизложено следва да се има предвид, че коментираните договорни
клаузи противоречат и на закона, тъй като в нарушение на императивна разпоредба на
закона- чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, предвиждат
допълнително обезщетяване на заемодателя в случай на допусната от длъжника забава.
Ето защо, доколкото уговорките от процесните договори за заем, на които се основават
претенциите на заявителя за наказателна лихва и за неустойка за забава, са нищожни,
същите не биха могли да бъдат източник на тези вземания и да обосноват дължимостта им.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 11610/24.01.2022 г. на „фирма“ ООД, ЕИК ......., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу З. П. СТ., ЕГН **********, И.В. М., ЕГН ********** и Б. В. ИВ., ЕГН
**********, за сумите от 643.33 лева и 9408.75 лева, представляващи неустойки за забава за
периода от 14.05.2020г. до 23.11.2020г., дължими по силата на сключени между страните
Договори за парични заеми от 05.03.2019г. и от 06.03.2019г., чийто клаузи са
възпроизведени в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 124, том I, рег. №
3041, дело № 117/2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2