Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 13.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР А.
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 4965 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „У.Б.“ АД
длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20218380402546 срещу постановление от 02.03.2021
г. на съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с
което е отхвърлено искането му за частично прекратяване на изпълнителното производство,
както и срещу постановление от 26.02.2021 г., с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали размера на претендираните от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че преди образуване
на изпълнителното дело задълженията по изпълнителния лист са погасени чрез
прихващане, с изявление отправено от „У.Б.“ АД до взискателя А.П.А.,
действащ като ЕТ „АПА – А.А.“,
получено от него на 11.12.2020 г., за прихващане с вземания на банката към А.,
произтичащи от влезли в сила съдебни решения. В жалбата срещу постановлението в
частта на разноските излага доводи, че на взискателя е дължимо единствено
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, тъй като от взискателя
не са предприети други изпълнителни действия и дори производството по делото да
не бъде частично прекратено поради прихващането, дължимите суми ще бъдат
събрани от наложения запор на сметката на банката в БНБ. Претендира разноски.
Взискателят А.П.А., действащ като ЕТ „АПА – А.А.“ оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство само на предвидените в закона основания и не разполага с
компетентност да съобразява други погасителни способи извън плащането.
Претендира разноски.
В мотиви си, ЧСИ М.Б. излага доводи, че съдебният изпълнител
може да прекрати изпълнителното производство само на предвидените в закона
основания и не разполага с компетентност да съобразява други погасителни
способи извън плащането.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
По общите факти
І. По жалбата срещу постановлението за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Жалбата е подадена
в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
С постановление от 02.03.2021 г. на ЧСИ М.Б. е отказано
да се прекрати частично делото, поради липса на основание за извършване на
прихващане във висящ изпълнителен процес.
В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК са предвидени основанията,
при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява=
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Посочените случаи
представляват погасяване на вземането само чрез изпълнение (плащане), а не по
друг начин. При това необходимо е да съществува голяма сигурност, че
изпълнението действително е извършено, която следва от вида на документите,
които законът изисква и които предполагат липса на спор по този въпрос. По
аналогия към тези случаи може да се приравни и погасяването
чрез прихващане, когато взискателят не оспорва насрещното вземане на
длъжника, с което последният е извършил прихващането. Тогава взискателят
признава и ефекта на прихващането, т.е. признава факта, че вземането му е
погасено чрез този погасителен способ, което е случай, подобен на посочения
по-горе случай на извършено изпълнение на взискателя, което той не оспорва
(доколкото е издал разписка за него). В практиката, когато не съществува спор
между взискателя и длъжника, че вземането, предмет на изпълнителното
производство, е погасено извън самото производство, най-често се пристъпва към
прекратяване на производството по искане на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК). Това е така, тъй като при липса на
спор за настъпване последиците на прихващането и добросъвестност на взискателя
той сам сезира съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното
производство на изрично предвиденото в закона основание за това. При липса на
оспорване от страна на взискателя на насрещното вземане, още повече в хипотеза
като настоящата, в която то е съдебно установено и на факта на настъпване
последиците на прихващането на практика е налице и основание за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК. В този смисъл
в Определение № 606/20.07.2015 г. по т.д. № 1725/2014 г. ВКС,
първо търговско отделение е прието, че съдебният изпълнител няма
функцията да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира
наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че е налице конекситет и
пораждат погасителен ефект, производството би следвало да прекрати
производството на основание чл. 433, ал. 1 т. 1 ГПК.
С молба от 22.02.2021 г. длъжникът по изпълнението „У.Б.“ АД е уведомил ЧСИ, че сумите по изпълнителния лист в
размер на 32 376,03 лева са погасени чрез прихващане с вземане на банката срещу
А.П.А., действащ като ЕТ „АПА – А.А.“ присъдени с
влязло в сила решение по т.д. № 2056/2018 г. на СГС, ТО, 20 състав и т.д. №
2056/2018 г. по описа на СГС, ТО, 3-ти състав, като е останал непогасен остатък
от 2162,70 лева, който ще бъде заплатен в срока за доброволно изпълнение. Становище
във връзка с това взискателят е изразил във възражението си по подадената
жалба, в което той оспорва погасяването на вземанията, предмет на принудително
изпълнение, чрез прихващане. При наличие на оспорване последиците на
прихващането, както беше посочено по-горе, не са налице основания за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да решава правни спорове,
поради което в такава хипотеза спорът следва да бъде разрешен по реда на чл.
439 ГПК – чрез предявяване на отрицателен установителен иск от страна на
длъжника за установяване несъществуване на вземанията, поради настъпил нов факт
– прехващането, настъпил след съдебното им установяване. Такъв път за защита се
установява длъжникът по изпълнението вече да е предприел, предвид представената
обезпечителна заповед от 01.04.2021 г. по т.д. № 533/2021 г. по описа на СГС,
ТО, 13 състав, с която предявеният от „У.Б.“ АД срещу А.П.А., действащ като ЕТ
„АПА – А.А.“ е обезпечен чрез допусната обезпечителна мярка спиране на
изпълнението, което всъщност лишава от интерес частния жалбоподател от
направеното в настоящата жалба искане по чл. 438 ГПК.
Предвид
изложеното частната жалба в частта относно отказа на съдебния изпълнител за
частично прекратяване на изпълнителното производство се явява неоснователна.
ІI. По жалбата в частта, с която се обжалва постановлението
по чл. 248 ГПК.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по
съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20218380402546 на частен съдебен
изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 16.02.2021
г. на взискателя А.П.А.,
действащ като ЕТ „АПА – А.А.“, чрез адв. В.В.срещу
длъжника „У.Б.“ АД за събиране на сумите по обратен изпълнителен
лист от 27.01.2021 г., издаден по т.д. № 49712/2017 г. на СГС, ТО, 20 състав и
разноските в изпълнителното производство, като в молбата е направено възлагане
на ЧСИ по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. Към молбата е представен Договор за правни услуги с
предмет за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по
обратен изпълнителен лист от 27.01.2021 г.
С постановление от 17.02.2021 г. на ЧСИ са приети разноски
в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00
лева и на същата дата е отправена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
в т.ч. и за тези разноски, както и такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ.
На 18.02.2021 г. длъжникът по изпълнението е подал
възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от взискателя.
С постановление от 26.02.2020 г. на ЧСИ М.Б. е отказано
да се намали адвокатския хонорар на взискателя, поради наличие на фактическа
сложност на делото.
С платежно нареждане от 04.03.2021 г. „У.Б.“ АД е превел по сметка на частния съдебен изпълнител
сумата от 2641,66 лева, като в молба от същата дата длъжникът е посочил, че
сумата включва сумата от 2162,10 лева – остатък след прихващането, сумата от
48,00 лева – авансови такси, такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 231,56
лева и 200,00 адвокатско възнаграждение.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му, в
която на частния съдебен изпълнител е възложено да избере изпълнителния способ,
като в срока за доброволно изпълнение е депозирано изявлението за прихващане
със съдебно установени вземания, както и е извършено плащане за разликата, за
която липсва прихващане.
Длъжникът в
изпълнителното производство е банка, чиято дейност е под лицензионен режим и
нормативно установени изисквания за финансова стабилност и несъмнено с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение след разрешаване
на спора по чл. 439 ГПК, в т.ч. и чрез осъществяване на най-подходящия и вече
приложен способ – запор на вземания от банката, чрез използване на който би се
стигнало до пълно погасяване на вземанията по изпълнителното дело, в случая че
се установи, че все още са налице непогасени такива. Следва също така да се
отбележи, че защитата на взискателя по подадената частна жалба, по която е
подал възражение, както и тази в производството по чл. 439 ГПКq не следва да се приемат като действия създаващи
правна и фактическа сложност на изпълнителния процес, тъй като същите
представляват действия в други производства, в които също се разпределят
разноски съобразно изхода от спора.
На
следващо място, следва да се отбележи, че самото възнаграждение в представения
в изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е уговорено само за
образуване на изпълнителното производство.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство и то в минималния им размер. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само
за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на
200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените
по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
С оглед изхода от правния спор – основателност на
едната жалба и неоснователност на другата, разноските в настоящето производство
следва да бъдат понесени от страните така, както са направени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „У.Б.“ АД срещу
постановление от 02.03.2021 г. по изп.дело № 20218380402546 на съдебен
изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с
което е отказано частично прекратяване на изпълнителното производство.
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.02.2021 г. по изп.дело
№ 20218380402546 на съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали размера на претендираните от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.